Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. С., 09.05.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в  в открито заседание на шести октомври, през две хиляди и шестнадесета година,  в състав :

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Евгения Гачева,  

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 7999 по описа за 2013г., за  да се произнесе взе предвид следното:

            Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД  във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът А.П.Д. твърди, че той лично претърпял значителни неимуществените вреди, които настъпили като последица  от неправомерното поведение на служители на ответника В.А.гр. С.. Ищецът твърди, че след като на 25.05.2008г. при битов инцидент претърпял травма на главата и след консултация с медицински специалисти от други посочени в исковата молба здравни заведения, при описаните в исковата молба обстоятелства - бил насочен и  транспортиран от екип на Центъра за спешна медицинска помощ- към дежурното звено за спешна медицинска помощ на ответника, Воненномедицинска академия – С., където бил приет на 10.06.2008г. Твърди се, че ищецът бил приет за диагностика и лечение в Неврологично отделение на В.А.- МБАЛ, но по време на приема и лечението му длъжностните лица при ответника не изпълнили служебните си задължения и нарушили добрата медицинска практика, защото още на следващия ден - 11.06.2008г. ищецът бил изписан от В.А.- С.. При изписването бил третиран с препарат, поставен с инжекция, без да бъде проведено наблюдение за въздействието на препарата и бил транспортиран до дома си със специализиран автомобил - линейка на същото здравно заведение, но без насоки за последващо лечение. Поставената непосредствено преди изписването му инжекционен разтвор предизвикал влошаване на състоянието му (неадекватност, неконтактност, а в последствие неподвижност и безсъзнателност). При изложените фактически твърдения, ищецът твърди, че в следствие на неправомерното поведение на длъжностните лица при ответника, изразяващо се в следните действия/ бездействия

Ø  отказ да осъществят необходимите медицински изследвания (лумбална пункция),

Ø  фактически отказ да се осъществи необходимото лечение;

Ø  дехоспитализиране на ищеца при липса на обективни предпоставки за това;

Ø  неизпълнение на задължението да се предостави епикриза и предписание за последващо лечение, в момента на дехоспитализацията;

Ø  третиране с препарат, който обективно довел до влошаване на здравословното състояние на ищеца непосредствено преди дехоспиталицазията,

било предизвикано настъпването на вредоносен резултат, изразяващ се в неблагоприятно развитие в здравословното състояние на ищеца, източник на болки, страдания, неудобства, негативно повлияване, предпоставящо към тежка инвалидизация.   

При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000 лева, заедно с мораторна лихва в размер на сумата от 17 038, 57 лева, изчислена за периода от датата на увреждането - 11.06.2008г. до 11.06.2013г., заедно със законната лихва върху посочената сума на главницата, изчислена за периода от датата на предявяването на иска до окончателното плащане. При благоприятен изход на процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника В.А.- МБАЛ, по съображения, подробно изложени в подадения отговор. Чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа становище за липса на противоправно поведение на длъжностните лица на ответника, предвид обективното здравословно състояние на ищеца към момента на постъпването му, причините за настъпването на това здравословно състояние и обективните предпоставки за осъществяване на диагностика и лечение. Поддържа се становище и за липса на твърдяната от ищеца причинно- следствена връзка между релевирания от вредоносния  резултат и поведението на служителите на ответника. Диагностиката на състоянието на ищеца била осъществена, адекватно, съобразно добрата медицинска практика, но състоянието на пациента и наличните данни за предишни лечения в същото здравно заведение не позволявали, а и не налагали той да бъде подложен на други (извън фактически осъществените) медицински изследвания. При това, близките на ищеца отказали той да бъде приет за лечение срещу заплащане, а обстоятелството, че ищецът не попадал в категорията на нормативно установения специфичен контингент на това здравно заведение-  не позволявало престоят  му при различни от посочените условия. При изложените в отговора на исковата молба фактически твърдения, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове, поради тяхната неоснователност. Претендира и за присъждане на направените съдебни разноски.

Третото лице- подпомагащо ответника - ЗАД „А.” АД, оспорва допустимостта (поради не дееспособност на ищеца), а  при условията на евентуалност и основателността на предявените искове (поради липсата на релевираните от ищеца предпоставки за деликтна отговорност). Поддържа становище, че обективното здравословно състояние на ищеца е било продиктувано от предишни негови заболявания. Прави възражение за изтекъл срок на погасителна давност по отношение на предявените претенции и на това самостоятелно основание моли за тяхното отхвърляне.

            Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят и приетите в хода на съдебното дирене писмени доказателства /медицинска документация/ сочат, че за периода от 25.05.2008г. до 30.05.2008г. ищецът А.Д. е бил приет за лечение в МБАЛСМ „Пирогов“, в отделение по неврохирургия. Данните за лечението му са отразени в приета като доказателство Епикриза ИЗ № 15275/2008г.

Страните не спорят и приетите в хода на съдебното дирене писмени доказателства /медицинска документация/ сочат, че за периода от 30.05.2008г. до 11.06.2008г. ищецът А.Д. е бил приет за лечение в МБАЛ „Т.Б.- С.“, в отделение по неврохирургия. Данните за лечението му са отразени в приета като доказателство Епикриза ИЗ № 10177/2008г.

На 10.06.2008г. в 23,10 часа, ищецът А.Д. постъпва в спешен център на В.А.– С., където е транспортиран от МБАЛ „Т.Б.- С.“. На 11.06.2008г. А.Д. е изписан и след третиране с инжекционен разтвор на препарат е транспортиран с медицински автомобил на В.А.– С. до дома си.

 

 

Като доказателства по делото са приети медицински документи от различно естество- епикризи, резултати от томографски и други медицински изследвания, приложени на листове: 12-23,  45-58, 88-90, 249-296, които съдържат данни за здравословния статус на ищеца преди, по време и след процесния престой при ответника на 10-11.06.2008г.

В дадените пред съда показания, свидетелят М.Д.М. заявява, че към 10.06.2008г. се е намирала в служебно правоотношение с Център за спешна медицинска помощ – гр. С., и в това качество, като лекар и лице от придружаващ медицински екип е участвала в транспортирането на пациент, взет от хосписа на МБАЛ „Т.Б.- С.“. Свидетелката подчертава, че транспортният курс е бил по предварителна заявка на пациента т.нар. „платено извозване“, а планираната дестинация на пациента е била в МБАЛ „Св. Наум“. Свидетелката си спомня, че пациентът е бил в състояние, което затруднява транспортирането, тъй като е бил в съзнание, но неконтактен, а за да бъде качен в линейката бил завързан с чаршафи. Свидетелката си спомня, че у майката на пациента се намирали медицинска документация и зелена бланка – тип Медицинско направление- искане за провеждане на лечение, което свидетелката не може да идентифицира със сигурност сред приложената по делото медицинска документация. Свидетелката си спомня, че дежурният лекар в МБАЛ „Св. Наум“ отказал да приеме пациента и доколкото майката на пациента настоявала да се извърши медицинско изследване: „лумбална пункция“, по молба на майката на пациента - самата свидетелка предприела инициатива, да се свърже със свои колеги от различни лечебни заведения на територията на гр. С., където тя (свидетелката) считала, че може да се осъществи подобно изследване. Понеже нямало кой да приеме пациента, след посещение в пет- шест болници , по инициатива на свидетелката („..като една моя н. за спасение“ цит.), по указание на свидетелката - линейката откарала Д. във В.А.– С., където в спешния център, самата свидетелка разговаряла с дежурния лекар невролог д-р Гелев. Той се съгласил да бъде „оставен“ пациента в отделение „Спешна терапия“. Свидетелката не си спомня, дали е коментиран факта, че пациентът ще бъде приет за лечение или не.

В дадените пред съда показания, свидетелката И.А.Д.заявява, че е майка на ищеца и възприела непосредствено фактите, осъществили се на 10-11.2008г., тъй като придружавала ищеца при приемането и изписването му от В.А.– С.. Свидетелката заявява, че след битова травма на 25.05.20008г. ищецът постъпил в МБАЛСМ „Пирогов“, а след като бил изписан от това лечебно заведение – бил приет за лечение в МБАЛ „Т.Б.- С.“ от където бил изписан на 10.06.2008г. с указание и с направление да бъде извършена лумбална пункция. Тъй като линейката закъсняла, ищецът не постъпил в МБАЛ „Св. Наум“, но посетил инфекциозна болница, ІІ МБАЛ и Психодиспансер на ул. „Екзарх Йосиф“ гр. С., където му било отказано лечение. Свидетелката настояла синът й да бъде приет и отказала да се прибере с него в дома си, а едва след това настояване, синът й А. бил настанен в болнична стая, с указание, че може само да остане да пренощува и на следващия ден свидетелката следва да проведе разговор със завеждащия клиниката по психиатрия. Придружител на ищеца за през нощта бил бащата на А.. На следващия ден 11.06.2008г., на свидетелката било обяснено, че синът и не може да бъде приет за лечение, тъй като консилиум от лекари взел това решение. На свидетелката бил отказан пряк контакт с началника на В.А.– С. в същия ден, а при опита й да бъде настоятелна за прием на А., тя срещнала грубо отношение и било обяснено, че лично тя няма възможност да преценява и да вземе решение за прием на пациент. Същият ден на 11.06.2008г., А. бил изписан от В.А.– С., след като му била поставена инжекция. Служителите на ответника поставили инжекцията, след като синът на свидетелката отказал да напусне помещението на болничната стая, защото по нейна преценка - той също силно желаел да се лекува. Служителите на ответника се отнесли недружелюбно на проявеното упорство и поставили инжекцията без да обяснят какъв е препарата и какво е неговото действие, но осигурили транспортна линейка за извозване на пациента. На следващия ден  и деня след него състоянието на А. се влошило, което принудило семейството да потърси съвет от други лекари, за да се възстанви състоянието на ищеца.

В дадените пред съда показания, свидетелят И. П.Д. заявява, че е брат на ищеца и поради това има преки впечатления от състоянието му. Към момента на разпита, състоянието на брата на свидетеля (ищеца А.Д.) не било добро- той не можел да се грижи сам за себе си. Можел само да се храни и да ходи до тоалетната сам. Разговарял рядко. Чвствал се непълноценен и споделял, че е „боклук,.. малко камъче“. Често губел мисълта си или не разговарял. Преди време А.Д. бил в по- добро състояние, бил приет да учи и изкарал успешно изпит за правоспособност на водач на МПС. След битовата травма на 25.05.2008г. състоянието на А.Д. рязко се влошило.

Заключението на изслушаната и приета петчленна съдебно медицинска експертиза в състав: проф д-р М.Т. (образна диагностика), доц. д-р В.В.  (психиатрия), д-р Х.М. (неврохирургия), д-р С.С. (неврология), д-р Б.С. (невролог) обосновава следните изводи за подлежащите на доказване факти:

• Според наличната документация, А.П.Д. в миналото е преболедувал от туберкулозен менингит. Първи белези на психично разстройство са описани през 2004г., когато е повдигната хипотезата за психотично разстройство - параноидна шизофрения. Тази диагноза е била потвърдена при болничното изследване и лечение през ноември 2005-януари 2006 г. Важно е да се отбележи, че в интервала между болничното лечение през 2006 г. и психиатричното настаняване през юни 2008г. А.П.Д. е посещавал няколкократно ЦПЗС -С. град, вкл. е бил настаняван на принудително лечение по НК след антисоциална проява като невменяем поради психично заболяване. Тези обстоятелства още веднъж потвърждават наличието на хронично протичащо психично заболяване: параноидна шизофрения.
• В динамиката на боледуването на А.Д. непосредствено след понесената ЧМТ се маркират психични отклонения (параноидно-кататонни), установени от психиатър в МБАЛ „Т.Б.- С.“. Според медицинската документация, този лекар е дал препоръки за хоспитализация в психиатричен стационар.
• Понесената на 25.05.2008г. ЧМТ не би могла да предизвика възникването на параноидно-кататонна симптоматика, която е диагностицирана у пациента. В генезата на психичните смущения по принцип е възможно, макар и рядко, да се допуска такава причинно-следствена връзка, но наличието на несъмнени психични смущения далече преди травмата отхвърлят тази хипотеза при А.П.Д.
• Описаните в документацията на психиатричната клиника на В.А.психични болестни отклонения са типични за поставената диагноза „параноидна шизофрения с кататонни елементи“.
• Правилно е бил планиран консилиума, проведен при ответника на 11.06.2008г., който да оцени комплексно естеството на боледуването на А.П.Д., въпреки водещата психична патология. Правилно не е предприемано антипсихотично лечение при недостатъчно изясненото негово състояние, още повече, че не са се налагали някакви психиатрични лечебни процедури по спешност.
• Изписването от психиатричната клиника на В.А.съответства на психиатричното обслужване - в тази клиника се приема определен контингент пациенти, а общото психиатрично обслужване е в държавни психиатрични заведения: планово, или с намесата на спешен психиатричен сектор, само при необходимост. Във връзка с това А.П.Д., ищецът правилно е бил насочен към ЦПЗС - С. град.
• Приложеното (евентуално) лекарствено средство при отказа на пациента да напусне психиатричната клиника на В.А.- МБАЛ, довело до твърдяните временни неврологични смущения, вероятно е било халоперидол, какъвто медикамент типично се прилага при превъзбудени или негативистични пациенти.
• За динамиката на боледуването и прогнозата при А.П.Д. може да се уточни, че параноидната шизофрения с кататонни елементи (при последното влошаване) е хронично заболяване, което не е с гарантирани благоприятни развитие и изход. В допълнение, категоричните и документирани описания при А.П.Д. на болестни отклонения в последните години, остава изолирано твърдението за пълноценни житейски прояви непосредствено преди понесената ЧМТ. При А.П.Д. в конкретната поредица от медицински изследвания и оценки през май-юни 2008 г. първоначално е била поставена диагноза свързана с понесената ЧМТ. Непосредствено след това в МБАЛ „Т.Б.- С.“ диагнозата е била разширена поради новопоявили се психиатрични синдроми - параноидна шизофрения с кататонни елементи и е бил насочен към психиатричен стационар.  Загубата на говор и подвижност е типична симптоматика при кататонните пациенти.
• Терапевтичните възможности при шизофрения са индивидуални и са свързани с естеството на боледуването, което се движи в много широки граници при различните пациенти.  Необходимите изследвания и консултации за изясняване на сложността на боледуването при А.П.Д. са документирани.
• Предвиденото при приемането и приложеното при изписването от психиатричната клиника на В.А.лечение е съответно на състоянието на А.Д. в този момент (10-11.06.2008г.). Прогнозата за развитието на заболяването параноидна шизофрения с кататонни елементи е много индивидуална и относителна. Тя се влияе значимо от системното поддържащо лечение, от рехабилитацията и ресоциализацията, но особено от активно участие на пациента и микросредата му, освен от собствените си биологични закономерности.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

По претенциите с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД;

Предмет на спора е претенция за обезщетение на неимуществени вреди, които се твърди да са настъпили в резултат от непозволено увреждане. Твърди  се, че  вредоносните последици са настъпили поради неправомерно поведение на длъжностни лица при ответника в три отделни направления: отказ да осъществят необходимите медицински изследвания (лумбална пункция), фактически отказ да се осъществи необходимото лечение; дехоспитализиране на ищеца при липса на обективни предпоставки за това; неизпълнение на задължението да се предостави епикриза и предписание за последващо лечение, в момента на дехоспитализацията; третиране с препарат, който обективно довел до влошаване на здравословното състояние на ищеца непосредствено преди дехоспиталицазията.

Проверката на тези твърдения и квалифицирането на установените по делото факти в контекста на установените нормативни изисквания за дейността на лечебните заведения определя наличиено на първата от предвидените в чл. 45 от ЗЗД предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответника- неправомерно поведение на длъжностни лица при ответника, което е осъществено при или по повод изпълнение на служебните им функции.

По принцип- предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност при основния състав на непозволеното увреждане са уредени в чл. 45 от ЗЗД и изискват да се установи: осъществяване на поведение, което противоречи на конкретно нормативно задължение при извършване на медицинска дейност или на общата забрана да се вреди другиму, настъпване на конкретния релевиран в исковата молба вредоносен резултат и да се докаже наличие на пряка причинно- следствена връзка между настъпването на вредата и поведението на прекия деликвент. Допълнителни предпоставки за основателност на иска чл. 49 от ЗЗД са прекият причинител на вредата да е осъществявал увреждащите действия при или по повод на възложената му работа от страна на легитимирания да носи деликтната отговорност.

Всички посочени по- горе предпоставки са в доказателствена тежест на ищеца т.е следва да бъдат установени от него.

Обемът на вредоносните последици също следва да бъде установен от ищеца, доколкото обемът на вредите обуславя по принцип и размера на евентуалното обезщетение, което би следвало да бъде присъдено, в случай  на основателност на предявената претенция.

Съдът намира процесния иск за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМ, с оглед фактическите твърдения, на които този иск се основава и допуснатите уточнения, както и с оглед установената правосубектност на страните в процеса (що се отнася до особената правосубектност на ответника).

Преценката по отношение на ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА е предпоставена от изводите на съда по споменатите по- горе предпоставки за възникване на деликтна отговорност и по определени факти с преюдициално значение, които са твърде специфични за процесния спор, защото налагат използването на специални знания в областта на медицината, с каквито съдът не разполага. По тази причина съдът изслуша петчленен състав на съдебно- медицинска експертиза с възможно най- висококвалифицирани медицински специалисти в съответните области на специални знания /част от тях дори извън списъците на вещи лица на съда/. Ето защо, съдът категорично не възприема тезата на процесуалния представител на ищеца, че спорът бил неизяснен от фактическа страна.

По предпоставките за възникване на деликтна отговорност на ответника, съдът намира следното:

Страните не спорят по отношение на факта, че ищецът е в тежко здравословно състояние, т.е. че се касае за лице, което страда от заболяване. Очевидно е при това положение, че ищецът изпитва болки, страдания, притеснения и неудобства, които са били значителни по обем, не само поради проевните форми на болестта, но и поради сравнително младата възраст на А.Д.. Твърдяните от ищеца страдания, които той определя като неимуществени вреди без съмнение са налице, а за техния значителен обем може да се съди от съдържанието на самата медицинска документация, както и от показанията на свидетелите И. Д. и И.Д..

Негативните преживявания на ищеца обаче са само една от предпоставките за реализиране на деликтна отговорност – доколкото последната е обусловена и от наличието на останалите споменати по- горе две групи предпоставки, които ще бъдат обсъдени в мотивите на настоящото решение.

Първо - в хода на съдебното дирене, останаха недоказани релевираните в исковата молба форми на противоправно поведение на длъжностните лица при ответника.

За да достигне до този извод, съдът съобрази преди всичко становището на комплексната съдебно- медицинска експертиза и съдържанието на приетите писмени доказателства- медицинска документация.

 По отношение на твърдението, че на ищеца е било отказано лечение, следва да се има предвид, че В.А.гр. С. е лечебно заведение с особен статут при Министерство на отбраната. Приемът на пациенти за лечение в това лечебно заведение е специфичен и към периода на 2008г. е бил регламентиран от Наредба № Н-8 от 31 май 2007 г. за определяне на реда за ползване и заплащане на медицинските дейности в болничните бази по балнеология, рехабилитация и профилактика в състава на ВМА /отм./. Като лечебно заведение заведение В.А.гр. С. е функционално предназначено за лечение на военослужещи и други, нормативно установени категории лица - докато ищецът няма (и не се твърди да има) статут на лице, което има право да се лекува конкретно във В.А.гр. С..

Установените факти по делото сочат, че ищецът е пренощувал във В.А.гр. С., след като други лечебни заведения са отказали да го приемат за лечение. Събраните в хода на съдебното дирене доказателства установиха без съмнение, че престоят му е бил кратък, само с цел уточняване на състоянието му и поставяне на медицинска диагноза, като се има предвид, че не се установи към 10-11.06.2008г. ищецът да се е намирал в спешно състояние /от медицинска гледна точка/. Именно в такъв смисъл е заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза.

Постъпването на пациента във В.А.гр. С. е било осъществено късно вечерта и по негово (респ. на негови близки) настояване. Транспортирането на ищеца до В.А.гр. С. е било осъществено, след като е бил изписан от друго лечебно заведение и с помощта на поръчан и заплатен от него транспорт със специализиран автомобил /линейка/. Ето защо, няколкочасовият престой във В.А.гр. С. е било осъществено до провеждане на медицински консилиум е обосновано и логично решение, но не обвързва лечебното заведение с ангажимент за прием - с цел извършване на специализирани медицински изследвания или с цел провеждане на активно лечение по смисъла на ЗЛЗ.

Не се установи твърдението, че ищецът е бил специално насочен за прием и лечение - именно във В.А.гр. С., както не се установи също да е било издадено медицинско направление за прием в това лечебно заведение, с цел осъществяване на активно лечение на ищеца. Няма данни за планиран прием за лечение на ищеца именно във В.А.гр. С., след като той е бил изписан от МБАЛСМ „Пирогов“ за периода от 25.05.2008г. до 30.05.2008г. /Епикриза ИЗ № 15275/2008г./ и МБАЛ „Т.Б.- С.“, /Епикриза ИЗ № 10177/2008г./ Нещот повече – установи се от показанията на свидетелката д-р М.Д.М., че инициативата за посещение на спешния център на В.А.гр. С. е било по нейна лична (на свидетелката) инициатива, доколкото други лечебни заведения са отказали да приемат А.Д. като пациент.

При това, съдът не би могъл, да не кредитира заключението на петчленната специализината съдебно – медицинска експертиза, а това заключение оценява действията на служителите на ответника като адекватни и съобразени с добрата медицинска практика и конкретното състояние на пациента.

Тази експертиза обяснява състоянието на пациента А.Д. с проява на психиатрично заболяване, изискващо активно лечение, а такива заболявания се лекуват в общите здравни заведения, посочени от чл.20, ал.4 от ЗЛЗ вр. с чл. 26 от ЗЛЗ. В тази насока експертизата посочва, че изписването от психиатричната клиника на В.А.гр. С. съответства на психиатричното обслужване - в тази клиника се приема определен контингент пациенти, а общото психиатрично обслужване е в държавни психиатрични заведения: планово, или с намесата на спешен психиатричен сектор, само при необходимост. Във връзка с това А.П.Д., ищецът правилно е бил насочен към ЦПЗС - С. град.

Недоказано от медицинските експертиз/ е твърдението за наличие на пряка причинно- следствена връзка между настоящото състояние на ищеца и осъществените от длъжностните лица при ответника медицински дейности.

Решаващо значение за този категоричен извод имат заключениета на медицинските специалисти, на които беше възложено да извършат допуснатата съдебна експертиза в настоящото производство и съдържанието на медицинските документи за здравето на ищеца, които бяха приети като доказателства и анализирани от вещите лица. Според становището на вещите лица, правилно е бил планиран консилиума, проведен при ответника на 11.06.2008г., който да оцени комплексно естеството на боледуването на А.П.Д., въпреки водещата психична патология. Правилно не е предприемано антипсихотично лечение при недостатъчно изясненото негово състояние, още повече, че не са се налагали някакви психиатрични лечебни процедури по спешност

При представяне на заключенията си, медицинските експерти бяха категорични, че не са налице обективни медицински данни за нарушения на медицинските стандарти, на диагнозата вкл. и на обстоятелството, че ищецът е бил третиран с препарата халоперидол, какъвто медикамент типично се прилага при превъзбудени или негативистични пациенти.

Съдът кредитира становището на вещите лица, с оглед вътрешното си убеждение за тяхната компетентност и добросъвестност. При това, трябва да се отчита и спецификата на специалните знания, с помощта на които настоящият съд евентуално би могъл /след задълбочен критичен анализ/ да оцени фактите, свързани с процедурата по диагностика и лечение. Самостоятелно, съдът не би могъл да ревизира крайните изводи на ангажираните с експертизата лекари. Този менно факт следва да се отчита, с оглед обстоятелството, че към участие в изслушаната петчленна комплексна експертиза бяха привлечени именно висококвалифицирани медицински специалисти от специализирани клиники с национално значение.

По всички изложени съображения, предвид липсата на медицински обосновани доказателства, подкрепящи тезата на ищеца, предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Поради неоснователност на претенциите, касаещи главницата, следва да бъдат отхвърлени и претенцията за присъждане на законната лихва. Това е така, доколкото вземането за законна лихва е акцесорно спрямо вземането за главницата и се дължи само при забава на задължението за заплащане на главницата.

            По отношение на разноските:

            При изложения в мотивите изход на спора, ищецът следва да бъдат осъден да заплатят на ответника направените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, както и разходите, направени за възнаграждение на процесуално представителство. Общият размер на сумата на разноските, които ищеца дължи на ответника за процесуално представителство и за събиране на доказателства възлиза на сумата от 600 лева.

На третото лице- помагач ЗАД „А.“ не се дължат разноски и те то е легитимирано да получи такива.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ  предявения от А.П.Д. с ЕГН ********** и с адрес ***, срещу В.А.гр. С., със седалище ***, иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, за изплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в следствие на извършени и неизвършени от медицинския персонал действия на 10.06.2008г. и 11.06.2008г. и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, за изплащане на мораторна лихва в размер на сумата от 17 038, 57 лева, изчислена върху сумата на претендираното обезщетение за периода от датата на увреждането - 11.06.2008г. до 11.06.2013г., заедно със законната лихва върху претендираната сума на обезщетението, изчислена за периода от датата на предявяването на иска до окончателното плащане.

           

            ОСЪЖДА А.П.Д. да заплати на В.А.гр. С., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от  ГПК – сумата от 600 лева (шестстотин) лева, представляващи разноски по делото.

 

Решението е постановено при участието на ЗАД „А.“ с ЕИК ******* и седалище ***, в качеството на трето лице- помагач на страната на ответника.

           

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба на заинтересованата страна, пред Апелативен съд С., в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                                           

 

СЪДИЯ: