№ 38599
гр. София, 25.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110126245 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
Предявени са искове по реда на чл. 124 ГПК с правна квалификация чл. 26 ЗЗД и чл. 55
ЗЗД.
Ищецът, притежаващ качеството на кредитополучател по договора, е физическо лице,
което при сключването е действало извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, поради което правоотношението следва да се квалифицира като договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Съгласно нормата на чл. 113 ГПК предявените от потребители искове се разглеждат от
съда по настоящия адрес на ищеца.
От представените справки „НБД Население“ се установява, че ищецът е с постоянен и
настоящ адрес гр. Пловдив, като последният адрес е променен вследствие на подадено
заявление на 28.11.23 г. Исковата молба е подадена в съда на 16.11.2023 г.
Макар и формално да е налице смяна на обстоятелство във връзка с местната
подсъдност, доколкото настоящият адрес преди 28.11.23 г. е бил гр. София, то
прекратяването на делото и изпращането му на СРС е изцяло неоснователно.
Нормата на чл. 120 ГПК урежда хипотези на промяна на местната подсъдност, като
водещата цел на закона е да се даде защита на интереса на участниците във вече
висящия процес, като не следва да се допуска самоцелното прекратяване на
производството и изпращането му на друг равен по степен съд в различен съдебен район,
което безспорно би довело до допълнителни разходи и неудобства за страните.
Нормата на чл. 113 ГПК е създадена с цел да се гарантира общия европейски принцип
за защита на потребителите, арг. чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС, т.е. е част от
вътрешното право и се ползва с примат и непосредствен ефект.
Теологическото и систематическото тълкуване на нормите на чл. 113 и чл. 120 вр.
чл. 38 от Хартата на ЕС води до извода, че целта на закона е да се гарантира и осигури
достъпа до правосъдие на потребителя до най-близкия ( което се предполага да е съда по
настоящия адрес) и удобен за него съд, именно за да се избегнат допълнителни транспортни
разходи, т.е. доколкото е финансово по-слабата страна се създава изключение от общата
уредба на местната подсъдност – чл. 105 ГПК. Определението на ПРС е в пълно
противоречие с цитираната уредба. Освен това е видно от справката на „НБД Население“, че
ищецът е сменил няколко дни след подаването на исковата молба своя настоящ адрес в гр.
Пловдив, където се предполага, че е неговото обичайно местопребиваване, т.е. ПРС е най-
удобния за потребителя спор и всяко прекратяване на делото и изпращането му в друг
1
съдебен район се явява проявява на отказ от правосъдие и нарушение на чл. 38 от Хартата на
основните права на ЕС.
С оглед изложеното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 26245/24 г. по описа на Софийски районен съд,
24 състав.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ, на основание чл. 122 ГПК, пред Софийски
градски съд.
ДЕЛОТО ДА СЕ ИЗПРАТИ на СГС по компетентност.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2