№ 968
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:В.ена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от В.ена Дранчовска Въззивно гражданско дело
№ 20241100506112 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу решение № 17146 от 23.10.2023 г.,
постановено по гр. дело № 2767/2023 г. по описа на СРС, 138 състав, с което е отхвърлен
предявеният срещу Ф. А. М. осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с
чл. 45 ЗЗД за сумата от 1062,16 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ и ликвидационни разноски за
вредите по лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № СВ **** ВВ, причинени при ПТП,
настъпило на 18.01.2017 г. в гр. София на бул. „Александър Пушкин“ по вина на ответника,
ведно със законната лихва върху сумата от 27.01.2021 г. до окончателното й изплащане.
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като въззивникът счита, че от
събраните по делото доказателства несъмнено се доказва настъпване на ПТП поради
виновно и противоправно поведение на ответника, а съдът неправилно е кредитирал
единствено заключението на САТЕ и не е обсъдил противоречивите свидетелски показания,
нито е разгледал по същество евентуално наведеното възражение за съпричиняване. Ето
защо, моли решението на СРС да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен изцяло.
1
Въззиваемият Ф. А. М. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита,
че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
По делото е постъпила и частна жалба на ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу
определение № 7635/19.02.2024 г., постановено по същото дело, с което е оставена без
уважение молбата на ищеца, инкорпорирана във въззивната жалба, за изменение на
решението в частта за разноските. Изложени са доводи за неправилност на определението
предвид липсата на същински мотиви на съда в него. Ответникът по частната жалба Ф. А.
М. е подал отговор на същата, с която излага становище за нейната неоснователност.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. с
чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен
договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил,
в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на ответника да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК
ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съобразно твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на посочените в исковата молба дата и място – 18.01.2017 г. в
гр. София, на бул. „Александър Пушкин“, е настъпило ПТП между МПС, застраховано при
ищеца по застраховка „Каско“, и МПС, управлявано от ответника, като произшествието
представлява покрит риск по имуществената застраховка и в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е изплатил на пострадалия застрахователно обезщетение в размер на
претендираната сума. Спорно между страните остава обстоятелството какъв е
действителният механизъм на ПТП и дали същото е настъпило в резултат на виновното и
противоправно поведение на ответника, за доказване на което са събрани писмени
доказателства, гласни доказателства чрез разпит на свидетели, както и е прието неоспорено
от страните заключение на САТЕ.
Свидетелят В.А.К., водач на застрахованото при ищеца МПС марка „Мицубиши Паджеро“,
2
разказва, че на посочената дата се е движил по бул. „Александър Пушкин“ в посока от
кръговото кръстовище на кв. Бояна надолу покрай резиденция Бояна и след като задминал
струпването на автомобили в района на училището, се появил автомобил в дясната лента,
който рисково го изпреварил отдясно. Свидетелят продължил да управлява автомобила си в
лявата лента за движение покрай осовата линия и след 2-3 минути последвал удар от лявата
му страна, причинен от същия автомобил, който вече се движел в платното за насрещно
движение. В същия смисъл са и показанията на свидетелката Людмила Траянова Р., пътник в
МПС „Мицибиши Паджеро“, която разказва, че след училището отдясно се движил
автомобил, който щял да се удари в тях, задминавайки ги, а след това същият се появил от
лявата страна в насрещното платно и свидетелката дори не разбрала кога другият автомобил
се ударил в МПС „Мицубиши Паджеро“.
Противно на доводите във въззивната жалба, описаният от свидетелите механизъм на ПТП
се опровергава от останалия събран по делото доказателствен материал. На първо място, и
двамата свидетели заявяват, че страничният удар е единственият, който е настъпил между
двата автомобила, но по делото са приложени два протокола за ПТП (л. 14-15 от делото на
СРС), съставени от органите на ОПП-СДВР след посещение на място, от които е видно, че
преди да се ударят отстрани, между двете МПС е настъпило други съприкосновение, при
което застрахованият при ищеца автомобил е ударил отзад собствения на ответника
автомобил. Изложеното се потвърждава от приетото заключение на САТЕ, изготвено след
оглед на МПС „Пежо 206“, което не е ремонтирано след процесното ПТП и по което е
констатирана повреда (побитост) по ляв заден калник без следи от приплъзване. Вещото
лице изяснява, че посочената щета съответства на твърденията на ответника Ф. А. М., че
при първия удар застрахованият при ищеца автомобил го е ударил отзад, при което той е
променил посоката си на движение косо наляво към двойната непрекъсната осева линия на
бул. „Александър Пушкин“. При огледа са установени и щети по дясната странична част на
МПС „Пежо 206“ – побитост по заден десен калник, повреди по предна дясна врата и преден
десен калник (дълбока деформация в задната част до вратата и вдлъбнатина в предната част
на предна дясна гума), които според вещото лице не са характерни за приплъзващо
съприкосновение между два автомобила (както е отразено във втория протокол за ПТП), а
отговарят на описания от ответника механизъм на ПТП – при последния етап от спирането,
след удара отзад и косото завъртане на автомобила, джипът е преминал от дясната страна на
автомобила на ответника и го е блъснал два пъти странично последователно, като при
втория сблъсък Пежото вече е било в покой. Експертът изяснява, че не може да се даде
категорично заключение кой е предизвикал процесното ПТП, но изразява становище, че
поради констатираните повреди в дясната част на автомобила следва да се кредитират
твърденията на ответника за осъществени странични удари от МПС „Мицубиши Паджеро“.
В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че описаният от ответника механизъм на
ПТП е напълно възможен, като при движение със скорост от 30 км./ч. времето за изминаване
на разстоянието по бул. „Александър Пушкин“ до мястото на произшествието е много по-
малко от няколко минути, като е напълно вероятно при удар отзад л.а. „Пежо 206“ да
промени посоката си на движение предвид изнасянето на неговата задна част вляво,
3
вследствие на голямата маса на джипа, който го удря, като след това да продължи в ляво в
посока към осевата линия на булеварда.
Съдът кредитира напълно изводите на вещото лице, които са аргументирани и подробно
изяснени съобразно събрания по делото доказателствен материал, като и страните не
оспорват експертното заключение и не излагат каквито и да било доводи срещу неговата
правилност. Същото опровергава изложения в исковата молба механизъм на ПТП и
ищцовите твърдения за наличие на виновно и противоправно поведение на ответника, което
изключва ангажирането на отговорността на последния за обезщетяване на претърпените от
произшествието вреди. В допълнение и с оглед доводите във въззивната жалба следва да се
отбележи, че показанията на свидетелите К. и Р. не доказват извършен деликт от ответника
и не могат да бъдат кредитирани не само поради противоречието им със заключението на
САТЕ и събраните писмени доказателства, но и поради тяхната взаимна противоречивост и
несъответствие с житейската логика. Свидетелят В. К. твърди, че ответникът е успял да го
задмине отдясно и да го изпревари, макар и доста рисково, докато свидетелката Р. заявява, че
Пежото не ги е изпреварило отдясно, а впоследствие ги е задминало отляво в лентата за
насрещно движение. При съобразяване на показанията на свидетеля К. остава неясно как
първо автомобилът на ответника ги е изпреварил отдясно и след малко се е озовал отново
зад тях и е тръгнал да ги задминава в лентата за насрещно движение от ляво. Показанията на
този свидетел са и обективно неверни при посочване на времето, което е изминало в
движение по посочения булевард – същият заявява, че изпреварването отдясно е станало
след района на училището, след което е продължил да се движи напред по булеварда в
продължение на 2-3 минути и при отклонението към резиденцията автомобилът на
ответника отново се е появил отляво. Изложеното не съответства на обективната
действителност, доколкото описаният участък от бул. „Александър Пушкин“ (между 52 ОУ
„Цанко Церковски“ и разклона покрай резиденция Бояна) е сравнително кратък и при
движение със скорост от 30 км./ч. се изминава за не повече от половин минута, в който
смисъл са и разясненията на вещото лице в открито съдебно заседание. Експертът също
посочва, че изложените от ищеца факти не съответстват на констатираните по автомобилите
щети и не може да се установи по показанията на свидетеля К. откъде е идвал ответникът и
как впоследствие се е върнал зад застрахования при ищеца автомобил.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал съдът
намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на описания в исковата молба
механизъм на ПТП, като по делото не се установява противоправно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило
процесното ПТП, нито такова, което да е допринесло за настъпване на щетите. Косвена
индиция за този извод е и фактът, че издаденото срещу Ф. А. М. наказателно постановление
№ 17-4332-001026/15.02.2017 г. за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и причиняване на
процесното ПТП е отменено с влязло в сила решение № 452233/17.07.2018 г. на СРС по
н.а.х.д. № 3424/2017 г., с което също е прието, че изложеният от ищеца механизъм на ПТП,
сочещ на противоправно поведение на ответника, не се доказва. Ето защо, в полза на
4
застрахователя по имуществена застраховка на другия автомобил не е възникнало регресно
вземане срещу сочения делинквент, като по делото не се доказва и твърдяното
съпричиняване от страна на ответника, поради което предявеният иск за възстановяване на
изплатеното застрахователно обезщетение е неоснователен и следва да се отхвърли. Предвид
идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По подадената частна жалба по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, Софийски градски съд, след
като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 248, ал. 3, изр. 2
ГПК), поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното определение, СРС е приел, че съобразно изложените в
мотивите на решението съображения не е налице основание за изменение на съдебния акт в
частта за разноските и е оставил без уважение молбата на ищеца по чл. 248 ГПК.
Ищецът твърди, че не е налице основание за присъждане на разноски в полза на ответника
за процесуално представителство пред ВКС в производството по отмяна на влязло в сила
решение по чл. 303 ГПК, но от събраните по делото доказателства е видно, че такива
разходи действително са били направени и съобразно указанията на ВКС в мотивите на
постановеното решение № 50105/10.01.2023 г. по т.д, № 654/2022 г. на II т.о., същите
подлежат на присъждане при второто разглеждане на делото от първата инстанция.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, т. 4, разноските, направени от
молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е
уважена, се присъждат с решението по съществото на спора, като в настоящия случай
съобразно отхвърления иск и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на всички
направени в производството разходи. От приложения в производството пред ВКС договор за
правна защита и съдействие се установява, че уговореният хонорар от 500 лв. е платен в
брой, като страната е направила и разноски за държавна такса в размер на 26,13 лв.
Молителят е направил своевременно искане за присъждане на разноските за това
производството (в молбата за отмяна по чл. 303 ГПК), поради което първоинстанционният
съд правилно е присъдил сумата в тежест на ищеца, а обстоятелството, че разноските не са
били повторно включени в списъка на разноски по чл. 80 ГПК, представен пред СРС при
второто разглеждане на делото, е неотносим.
Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че не е налице основание за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските, поради което определението на СРС
по чл. 248 ГПК е правилно, а подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена
без уважение.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да
5
бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция в
размер на 400 лв., възнаграждение за един адвокат.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17146 от 23.10.2023 г., постановено по гр.д. № 2767/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 138 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 82170/12.03.2024 г. на ищеца „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД срещу определение № 7635/19.02.2024 г., постановено по гр.д. №
2767/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 138 състав, с което е оставена без уважение
молбата на ищеца по чл. 248 ГПК, инкорпорирана във въззивната жалба, за изменение на
решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша” № 89Б, да заплати на Ф. А. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, бул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв., разноски пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6