Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и
секретар А.Груева,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 14154 по описа
за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „Б.Д.“ ЕАД против Д.П.С. и „Р.И.“АД
иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД.
Ищeцът твърди, че е кредитор на Д.П.С. по два договора – договор
за овърдрафт № 2444/15.02.2019 г. и договор за стандартен инвестиционен кредит
№ 2445/15.02.2019 г. Твърди, че с двата договора били отпуснати кредити на
търговско дружество - „Б.Р.К.“ ЕООД, чийто собственик и управител бил
ответникът Д.П.С.. Самият Д.С. се
задължил по тези договори като съдлъжник да отговаря
солидарно наред с дружеството – кредитополучател. Предоставените кредити били
усвоени на 08.03.2019 г., като общата получена от дружеството сума по двата
кредита възлиза на 1 052 899.75 лв. Към 08.10.2019 г. задълженията по
договорите били в следните размери: по договор за овърдрафт № 2444/15.02.2019г.
в размер на 675 293.20 лв., а по договор за стандартен инвестиционен кредит №
2445/15.02.2019г. в размер общо на 335 348.06 лв. Ищецът твърди, че задълженията по двата кредита
били просрочени, не се обслужвали от месец април 2019 г. На 01.04.2019 г. първият
ответник Д.П.С. продал на втория ответник „Р.и.“ АД с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот №
5/01.04.2019г., том V, рег. № 8773, дело № 684 от 2019 г. на нотариус М.Г.с
рег.№ 622 от регистъра на НК, с район на действие – районът на СРС, следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.905.730.1.15, находящ се в сграда № 1,
разположена в поземлени имоти с идентификатори 68134.905.729 и 68134.905.730, с
предназначение на самостоятелния обект: ателие за творческа дейност, на две
нива, представляващ ателие, без посочен номер по документ за собственост, с административен
адрес град София, район „Лозенец“, квартал „Витоша“ по кадастрална схема, ул. „**********(две),
вход „АБ“, на 6 (шести) етаж по кадастралната схема, а по документ за
собственост на 5 (пети) етаж, състоящ се от: първо ниво, включващо три
стаи, две дневни, кухня, кухненски бокс, сервизни помещения, и второ ниво,
включващо кабинет, както и тераси, с обща застроена площ 371,80 (триста седемдесет
и едно цяло и осемдесет стотни) кв. м., заедно с 9,26% (девет цяло и двадесет и
шест стотни върху сто) идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата. С тази сделка ответникът Д.С.
намалил имуществото си. През м.април 2019 г. той се разпоредил и с друг
притежаван от него недвижим имот - идеална част от къща с двор в с. Владо
Тричков, махала „Шлевата“, Софийска област. Вторият
ответник „Р.и.“АД знаел за увреждането, тъй като към момента на извършване на
сделката, а и към датата на подаване на исковата молба, това дружество било
почти изключителна собственост на ответника Д.С., който притежавал 98 % от
акциите. „Р.и.“АД се ръководело от Съвет на директорите, в който влизали самият
Д.С., неговият баща П.С. и сестра му Р.П.С.. За изпълнителен член на Съвета на
директорите бил избран отново Д.С.. Именно
Д.С. бил лицето, което в най-пълна степен формирал волята и знанието на дружеството.
Другите двама членове на Съвета на директорите били лица в близка роднинска
връзка с него и спрямо които била налице презумпцията за знание. Ищецът твърди, че
съществуват и други факти, сочещи знанието на приобретателя,
а именно- „Р.и.“АД било вписано в Търговския регистър само седмица преди сделката
- на 25 март 2019 г. На ищеца не било известно от къде и как е възнамерявало това
дружество да набере нужния капитал за плащане на цената по сделката. В деня на
атакуваната сделка „Р.инвест“ АД придобило и други
недвижими имоти, прехвърлени от другия длъжник по двата договора – „Б.Р.К.“ЕООД.
По сделката с „Б.Р.К.“ ЕООД била заплатена само част от договорената цена, т.е
купувачът „Р.и.“ АД не разполагало с достатъчно средства, но незабавно получило владението на имотите, което също било индиция, че със сделката между ответника С. и „Р.и.“АД се
целяло да бъде изведен недвижимият имот от патримониума
на продавача, а не получаването на някаква адекватна насрещна престация. Всичко това показвало съгласуваните действия на длъжниците и приобретателя,
съвпадащи по време и с просрочването на плащанията по кредитите. Поради
изложените доводи, ищецът моли съда да обяви за недействителен спрямо него договора
за покупко – продажба на недвижим имот от
01.04.2019г., обективиран в нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 5, том V, рег. № 8773, нот.дело №
684 от 2019 г. на нотариус М.Г., № 622 от регистъра на НК, с район на действие -
районът на СРС. Претендира разноски.
Ответникът „Р.И.“ АД, представлявано от изпълнителния директор Д.П.С., оспорва
предявения иск. Оспорва твърденията, че ищецът е бил кредитор на продавача Д.П.С..
Поддържа становището, че към момента на
възникване на забавата по двата договора продавачът Д.П.С. вече не бил
собственик и управител на „Б.Р.К." ЕООД и се явявал единствено акцесорен длъжник - дължал плащане едва когато главният
длъжник не плати. Продавачът не бил информиран по никакъв начин за неплатени
текущи вноски, не притежавал екземпляр от договора, тъй като такъв не бил
предвиден за него. Твърди, че докато Д.С. бил управител на дружеството – кредитополучател
същото било изрядно при плащанията, вкл. и към датата на сделката – 01.04.2019 г.
Впоследствие на 12.07.2019 г. Д.С. продал дружествения си дял от „Б.Р.К.“ ЕООД
и не бил негов управител, поради което не знаел, че кредитите са обявени за
предсрочно изискуеми. Оспорва твърденията, че вземанията на банката са били
изискуеми. Ищецът не представил друг договор за оборотен кредит. Не го
представил, защото не е изпълнил задължението си и по двата договора, като
превеждал по-малка сума от договорената по договорите по банкова референция с „Уникредит Булбанк“ АД. В този смисъл, тъй като ищецът първи
не изпълнил задълженията по договорите, другата страта
не била отговорна за своето неизпълнение. Оспорва сделката да е била увреждаща.
Твърди, че същата била възмездна, цената била платена изцяло от купувача. Признава,
че продавачът е бил свързано лице с купувача, защото е бил избран за негов
директор. Оспорва твърденията, че Д.С. към датата на сделката е притежавал 98 %
от акциите, той притежавал само 1 %. Оспорва твърденията, че останалите членове
на Съвета на директорите на купувача „Р.и.“АД са били бащата и сестрата на Д.С..
Моли съда да отхвърли иска.
Ответникът Д.П.С. не е подал отговор на исковата молба и в хода на
делото не изразява становище в лично качество, а единствено като законен
представител на „Р.и.“ АД.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна
следното:
На 15.02.2019 г. е сключен договор
за овърдрафт № 2444/15.02.2019 г. между ищеца „Б.Д.“ЕАД в качеството на
кредитор, „Б.Р.К.“ ЕООД в качеството на
кредитополучател, и ответникът Д.П.С. в качеството на съдлъжник.
Максималният договорен размер на кредита е 750 000 лв. Кредитът е предоставен
за срок от 12 месеца, като крайният срок за погасяване на всички суми/главница,
лихви, разноски и др./ е 15.02.2020 г./т.2.1 от договора/.
На 08.03.2019 г. е подадено искане от кредитополучателя
„Б.Р.К.“ ЕООД, чрез управителя на дружеството Д.П.С., за усвояване на сума от
712 899.75 лв. по договора за кредит и
именно сума в такъв размер е преведена по сметка на дружеството и усвоена от
него в същия ден – 08.03.2019г. /искане за усвояване от „Б.Р.К.“ ЕООД от
08.03.2019 г. по договор за овърдрафт № 2444/15.02.2019 г., извлечение от банкова
сметка *** „Б.Р.К.“ ЕООД за периода 01.04.2018
г. - 13.04.2021г./
На 15.02.2019 г.е сключен втори договор между същите страни -
договор за стандартен инвестиционен кредит № 2445 от 15.02.2019 г., по който
ищецът „Б.Д.“ ЕАД е кредитор, „Б.Р.К.“ ЕООД, представлявано от управителя Д.П.С.,
е кредитополучател, а ответникът Д.П.С. в лично качество е подписал договора като
съдлъжник. Договореният размер на кредита е 340 000
лв. Кредитът е предоставен за срок от 60 месеца, като крайният срок за
погасяване на всички дължими суми/главница, лихви, разноски и др./ е 15.02.2024
г./т.2.1 от договора/.
Кредитът е усвоен на 08.03.2019 г. в пълен
размер от 340 000 лв., въз основа на писмено искане за усвояване на кредит от
08.03.2019 г., подадено от управителя Д.П.С..
При справка на публичния сайт на Търговския регистър се установява, че
към датата на сключване на двата договора за кредит - 15.02.2019 г. ответникът Д.П.С.
е управител на дружеството - кредитополучател „Б.Р.К.“ ЕООД и едноличен
собственик на неговия капитал.
На 01.04.2019 г.
ответникът Д.П.С. е сключил с втория ответник „Р.и.“ АД договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 5/01.04.2019г., том V,
рег. № 8773, нот. дело № 684/2019 г. на нотариус М.Г.с
рег.№ 622 от регистъра на НК, с район на действие – районът на СРС, с който е продал следния свой недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.905.730.1.15, находящ
се в сграда № 1, разположена в поземлени имоти с идентификатори 68134.905.729 и
68134.905.730, с предназначение на самостоятелния обект: ателие за творческа
дейност, на две нива, представляващ ателие, без посочен номер по документ за
собственост, с административен адрес град София, район „Лозенец“, квартал
„Витоша“ по кадастрална схема, ул. „***********етаж по кадастралната схема, а
по документ за собственост на 5 етаж, състоящ се от: първо ниво,
включващо три стаи, две дневни, кухня, кухненски бокс, сервизни помещения, и второ
ниво, включващо кабинет, както и тераси, с обща застроена площ 371,80 кв.
м., заедно с 9,26% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални
части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата,
срещу заплащане на сумата от 176 200
лв., от която сума 40 000 лв. продавачът е заявил, че е получил напълно по
банков път преди подписване на нотариалния акт, а остатъкът от продажната цена
от 136 200 лв. продавачът се е съгласил да му бъде изплатена по банков път в срок до
60 дни.
При справка на публичния сайт на Търговския регистър се установява, че
към 01.04.2019г./датата на процесната сделка/ Д.П.С.
продължава да е управител на дружеството – кредитополучател - „Б.Р.К.“ ЕООД и
едноличен собственик на неговия капитал. Няколко месеца по-късно - на
12.07.2019 г. Д.П.С. е прехвърлил своя дружествен дял на „А.М.13„ ЕООД, а от 18.07.2019г. е вписан
друг управител на дружеството – Илко Илиев Йорданов.
От справка на публичния сайт на Търговския регистър се установява, че към
01.04.2019г./датата на процесната сделка/ купувачът „Р.и.“ АД се представлява от
изпълнителния директор Д.П.С.. Членове на
Съвета на директорите на това акционерно дружество към 01.04.2019 г. са Д.П.С.,
Р.П.С. иП.Д. С..
Видно от списък на лицата, записали акции при учредяване на „Р.и.“АД на
14.03.2019 г. Д.П.С. притежава 40 000
акции – 98 % от капитала на това дружество, Р.П.С. притежава 500 акции – 1 % от
капитала на това дружество,П.Д. С.
притежава 500 акции – 1 % от капитала на това дружество.
От справка за роднински връзки се установява, че Д.П.С., Р.П.С. иП.Д. С. са роднини -
Д. и Р.С.са брат и сестра, аП.Д. С. и Д.П.С.
са баща и син.
С нотариален акт № 53/30.04.2019 г., том първи, рег. № 903, нот.дело № 51/2019г. на нотариус М. с район на действие-
районът на РС-Своге ответникът Д.П.С. е дарил
на баща сиП.Д. С. друг свой недвижи имот –
поземлен имот с площ от 700 кв.м., находящ се в
землището на с.Владо Тричков, община Своге, ведно с находящата
се в имота масивна вилна сграда със застроена площ от 35.25 кв.м.
На 01.04.2019 г. другият длъжник по договорите за кредит - „Б.Р.К.“ ЕООД
е продал на „Р.и.“ АД свои недвижими имоти срещу сума от 38 500 лв./близка до данъчната оценка от 34 084.20
лв./, които купвачът е следвало да заплати по банков
път в срок до 01.05.2019г.
„Б.Д.“ ЕАД е
обявила кредитите по двата договора за предсрочно изискуеми, чрез нотариална покана с рег. № 26719/2019 г., акт
№31, том осми, по описа на нотариус М.Г.с район на действие - районът на СРС, поради
неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя и на съдлъжника - неплащане на
изискуеми вноски по лихва и главница. Нотариалната покана е връчена на „Б.Р.К.“ ЕООД на 25.10.2019 г., а на Д.П.С.
на 25.11.2019 г., при условията на чл.47, ал.1 от ГПК на посочения от самия
него адрес за кореспонденция в т.8.10 от договорите - гр.София, ж.к.“**********./
На 04.03.2020
г. „Б.Д.“ ЕАД се е снабдила със заповед по чл.417 от ГПК за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 3707/2020 г. на СРС, 46 състав, срещу
срещу „Б.Р.К.“ ЕООД и солидарният длъжник Д.П.С. за
заплащане на задълженията по договор за
овърдрафт № 2444/15.02.2019 г., както следва: 660 712,66 лева/непогасена
главница/, ведно със законната лихва от 24.01.2020г. до изплащане на вземането,
2373,90 лева /договорна лихва за периода 10.05.2019г.-24.11.2019г./, 17 321,90 лв./обезщетение
за забава за периода от 10.06.2019 г. до 24.11.2019 г./, 7 708,17 лева/обезщетение
за забава за периода 25.11.2019 г. до
23.01.2020г./, разноски за събиране на вземането в общ размер на 351,20 лева,
както и 13919,36 лева - разноски по делото.
На 21.05.2020
г. „Б.Д.“ЕАД се е снабдила със заповед по чл.417 от ГПК за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист по чгр.д.№ 3708/2020 г. на СРС,
49 състав, срещу срещу „Б.Р.К.“ ЕООД и солидарният
длъжник Д.П.С. за заплащане на задълженията по
договор за стандартен инвестиционен кредит № 2445/15.02.2019 г., а
именно: 328 400 лева/главница/, ведно със законна лихва, считано от 24.01.2020
г. до окончателното изплащане, 4 874,98 лева /договорна лихва за периода от 10.06.2019г. до 24.11.2019г./; 623,82
лв./надбавка за периода от 10.06.2019г. до 24.11.2019 г./; 4 196,84 лева/ надбавка
за периода от 10.06.2019 г. до 24.11.2019 г./; 3 831,60 лева /надбавка за
периода от 25.11.2019 г. до 23.01.2020 г./; разноски в размер на 351,20 лева и 6 995,57 лева – разноски по делото.
Съдът не обсъжда документите,
представени от ответника „Р.и.“АД с
отговора на исковата молба, тъй като същите не са приети като доказателства по
делото. С определение от 23.11.2022 г. е отменено определението за приемането
им, тъй като не са заверени от пълномощника на ответника, независимо от
многократно предоставената възможност за това. Следва да се посочи, че част от
тези доказателства касаят обстоятелства, оповестени на публичния сайт на
Търговския регистър, които съдът сам установи чрез служебна справка, която е
отразена в мотивите на настоящото
решение. В този смисъл публично известните обстоятелства от Търговския регистър
са обсъдени в настоящото решение.
При така събраните по делото
доказателства съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД:
За да
бъде уважен иска трябва да бъде доказан следният фактически състав: 1/ищецът да
е кредитор на Д.П.С.; 2/сделката от 01.04.2019г. да е сключена след като е възникнало вземането на кредитора; 3/сделката
от 01.04.2019 г. да е увреждаща за кредитора; 4/страните по атакуваната
сделка да са свързани лица, което предполага знание за увреждането от
страна на приобретателя по сделката.
В хода на процеса
бяха доказани всички факти от състава на чл.135, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Б.Д.“ ЕАД
е кредитор на ответника Д.П.С., което се установява от представените по делото договор
за овърдрафт № 2444/15.02.2019 г. и договор за стандартен инвестиционен кредит № 2445
от 15.02.2019 г. Видно от тези договори ответникът Д.П.С. като съдлъжник заедно
с кредитополучателя „Б.Р.К.“ ЕООД е поел задължение спрямо банката за
погасяване на вземанията по тези договори, като неговото задължение е самостоятелно,
а не акцесорно. Към датата на сключване на договорите
ответникът Д.П.С. е бил управител и едноличен собственик на капитала на
дружеството – кредитополучател “Б. Р.и.“АД. Следва да се посочи, че дори и Д.П.С.
да бе поръчител, а той не е такъв по договорите, то същият отново би имал качеството на длъжник по
смисъла на чл.135 от ЗЗД. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2019 по т.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, чл.135 ЗЗД е приложим по
отношение на извършени от поръчителя
разпоредителни действия.
Банката е превела на 08.03.2019 г. по
сметка на кредитополучателя „Б.Р.К.“ ЕООД сумата от 712 899.75 лв., дължима по договор за овърдрафт №
2444/15.02.2019 г., съобразно искане от 08.03.2019
г., подадено от управителя на това дружество. На същата дата – 08.03.2019г.
банката е превела по същата банкова сметка ***. в изпълнение на договора за стандартен инвестиционен кредит №
2445 от 15.02.2019 г. Кредитополучателят
„Б.Р.К.“ ЕООД, представляван от управителя Д.П.С., е усвоил преведените
суми на същата дата - 08.03.2019 г., което се установява от извлечение от
банкова сметка *** „Б.Р.К.“ ЕООД за
периода 01.04.2018 г. - 13.04.2021г.
Така събраните
доказателства установяват, че вземанията на банката по договорите за кредит са
възникнали преди датата на прехвърлителната сделка.
В настоящото производство не е
необходимо съдът да изследва подробно изискуемостта или ликвидността на
вземанията, освен ако същите не са отречени с влязло в сила съдебно решение, но
по делото такова правоизключващо възражение не е
направено.
Не се твърди, а
и липсват доказателства задълженията по договорите за кредит да са погасени.
Напротив, събрани са доказателства, от които се установява, че с нотариална
покана от 09.10.2019 г. банката е обявила кредитите за предсрочно изискуеми, поради
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и на съдлъжника
за плащане на изискуеми вноски за
главница и лихви. Нотариалната покана е връчена на „Б.Р.К.“ ЕООД на 25.10.2019 г., а на Д.П.С.
на 25.11.2019г., при условията на чл.47, ал.1 от ГПК на посочения от самия него
адрес за кореспонденция в т.8.10 от договорите - гр.София, ж.к.“**********./.
По искане на банката са издадени заповеди за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 3707/2020 г. на СРС, 46 състав, и чгр.д.№ 3708/2020 г. на СРС, 49 състав, срещу „Б.Р.К.“ ЕООД
и солидарният длъжник Д.П.С. за заплащане на задълженията по договорите за кредит – договор за овърдрафт №
2444/15.02.2019 г. и договор за стандартен инвестиционен кредит №
2445/15.02.2019 г.
По въпроса дали сключената
на 01.04.2019 г. от ответниците сделка е увреждаща за
кредитора:
Съдът приема, че сделката е увреждаща, тъй
като с нея е продаден недвижим имот –
ателие – собственост на длъжника Д.П.С. за сумата от 176 200 лв., като е
посочено, че 40 000 лв. от тази сума е
получена напълно от купувача по банков
път преди подписване на нотариалния акт, а остатъкът от продажната цена от 136
200 лв. е следвало да бъде изплатена по
банков път в срок до 60 дни. В договора е посочено, че данъчната оценка на имота
е 385 072.10 лв., т.е тя е по-висока от договорената цена. Липсват доказателства договорената цена да е постъпила в патримониума
на купувача и да е налична в неговото имущество. От друга страна, дори и договорената
сума да бе налична в имуществото на длъжника, то самото отчуждаване на имота,
при това на цена, по-ниска от данъчната оценка, също уврежда кредитора, тъй
като намалява имуществото на длъжника и затруднява удовлетворяването на вземането
на банката от това имуществото, чрез
продажба на процесния имот на действителната му пазарна
цена.
Спорен въпрос е дали продавачът Д.П.С. и
купувачът „Р.и.“ АД са знаели, че със сделката увреждат интересите
на банката.
По делото не е необходимо да се доказва знание за увреждането от страна
на ответника Д.П.С., тъй като именно той е поел задължение като съдлъжник по договорите за кредит.
Длъжникът знае, че уврежда кредитора си,
когато отчуждава свое имущество, намалява го или затруднява удовлетворението на
кредитора си след поемането на дълга. Знанието за увреждането следва от
знанието, че съществува дълг, длъжникът няма как да е в неизвестност относно
това обстоятелстно. В тази насока съдебната практика
на ВКС е последователна и безпротивоиречива./решение
№ 264/18.12.2013г. по гр.д. № 915/2012г. на ВКС, четвърто гр.отделение, решение
№ 18/04.02.2015г. по тр.д. № 3396/2014г. на ВКС,
четвърто гр.отделение/. В конкретния случай С. е знаел, че има задължения като съдлъжник по договорите за кредит към 01.04.2019 г., тъй
като крайният срок за издължаване по първия договор е до 15.02.2020 г., а по
втория договор до 15.02.2024 г./т.2.1 от договорите/.
Относно
обстоятелството дали купувачът „Р.и.“ АД е знаел, че сделката е увреждаща. Към
01.04.2019 г. купувачът по сделката се явява свързано лице с продавача Д.С.,
тъй като самият С. е бил законен представител на дружеството – купувач. От
справка в търговския регистър се установява, че Д.П.С. е бил изпълнителен
директор на дружеството – купувач „Р.и.“ АД към датата на сделката. Същевременно
ответникът Д.П.С. е притежавал 40 000
акции - 98 % от капитала на на дружеството, а
неговите роднини – сестра му Р.П.С. е притежавала 500 акции – 1 % от капитала на дружеството, баща муП.Д. С. е притежавал 500 акции – 1 % от капитала на
дружеството. Ответникът Д.С., сестра му Р.П.С. и баща муП.Д.
С. са били и членове на Съвета на директорите на дружеството към датата на
сключване на сделката./Списък на лицата, записали акции при учредяване на „Р.и.“АД
на 14.03.2019 г., справка за роднински
връзки/.
Доказани са
всички факти от състава на чл.135, ал.1 от ЗЗД, поради което искът е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 4150.73 лв.,
от които 3 850.73 лв. за държавна такса и 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение/.
По отношение на
искането за присъждане на разноски за държавна такса за вписване на исковата молба, заплатена по сметка на Агенция по вписванията – това
искане е неоснователно. По чл.78 от ГПК
се присъждат само съдебно-деловодни разноски, т.е такива, които са сторени в
хода на съдебното производство и пряко обслужват неговото развитие./държавни
такси по сметка на съда, разноски за свидетели и вещи лица, възнаграждение за
юрисконсулт, адвокат/. Разноските за вписване на искова молба, изплатени по сметка на други държавни органи,
нямат характер на съдебно-деловодни разноски и не могат да бъдат присъдени в
настоящото производство.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
По предявения от „Б.Д. “ЕАД, ЕИК *****, представлявано
от изпълнителните директори Д.Д.М.и В.М.С., с адрес
за призоваване: гр.София, ул.“**************, против Д.П.С.,
ЕГН **********, с адрес *** и „Р.и.“АД,
ЕИК *********представлявано от изпълнителния директор Д.П.С., с адрес ***, ателие,
иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД:
ОБЯВЯВА за недействителен, на
основаните чл.135, ал.1 от ЗЗД, спрямо „Б.Д. “ЕАД, ЕИК *****, договор за покупко-продажбата на
недвижим имот от 01.04.2019г., обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот №
5/01.04.2019г., том V, рег. № 8773, нот.дело № 684/2019
г. на нотариус М.Г., с рег. № 622 от регистъра на НК, с който Д.П.С., ЕГН **********, е продал на „Р.и.“АД,
ЕИК ********, следния свой недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.905.730.1.15 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, община Столична,
област София (столица), одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда №
1 по кадастралната схема, разположена в поземлени имоти с идентификатори
68134.905.729 и 68134.905.730, с предназначение на самостоятелния обект: ателие
за творческа дейност, брой нива на обекта: 2,представляващ ателие, без посочен
номер по документ за собственост, с административен адрес град София, район „Лозенец“,
квартал „Витоша“ по кадастрална схема, ул. „***********етаж по кадастралната
схема, а по документ за собственост на 5 етаж, състоящ се от: първо ниво, на кота +11,20 метра, включващо три стаи, две дневни, кухня,
кухненски бокс, сервизни помещения, второ ниво, на кота
+ 14,30 метра, включващо кабинет, както и всички тераси на кота
+ 11,20 метра и на кота
+14,30 метра, с обща застроена площ 371,80 кв. м., при съседи по документ за
собственост: отдолу - апартамент № 11, апартамент № 12, апартамент № 13,
апартамент № 14, улица, училище, УПИ I-5 и УПИ III-5, и при съседи по кадастрална схема: на първо
ниво: на същия етаж - няма, под обекта - 68134.905.730.1.11, 68134.905.730.1.14,
68134.905.730.1.12, 68134.905.730.1.13, над обекта - няма, и на второ ниво: на
същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта - няма, заедно с 9,26% идеални части
от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата, представляващо по документ за собственост
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ II-5 от квартал 3 по плана на град София, местност „Витоша-ВЕЦ-Симеоново“,
цялото с площ от 1045,00 кв. м., при съседи по документи за собственост: улица,
детска градина, Коста Георгиев и Яким Николов.
ОСЪЖДА
Д.П.С. и „Р.и.“АД да заплатят на „Б.Д. “ЕАД, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 4150.73 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския
апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: