О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………../…….11.2018 г.
Гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в закрито заседание проведено на тридесет и първи октомври през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
Като
разгледа докладваното от съдия Маркова,
в.т.д. № 1708/2018 г. по
описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 29684/03.05.2018 г. от „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков“, № 68, представлявано от Данчо Данчев и Жанета
Джамбазка срещу Решение № 1454/05.04.2018 г., по гр.д. № 16826/2017 г., на ВРС,
XXXIII с., изменено с Определение №
7719/05.07.2018 г., с които е осъден да заплати на Х.К.П., ЕГН **********,***, сумата
2849.32 лв., дължимо застрахователно
обезщетение, за нанесени щети, изразяващи се в увреждане на предна броня,
преден капак, калник преден ляв, предна врата лява, задна врата лява, панел
заден ляв, броня задна, багажна врата, панел заден десен, задна врата дясна,
предна врата дясна и калник преден десен на л. а. „Фолксваген Голф“, с ДК № В0617ВС,
в резултат на настъпило застрахователно събитие на 09.10.2017 г., по договор „Каско“,
клауза „Пълно Каско”, обективиран в полица
№ 0312170012013482/09.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.11.2017 г. до
окончателното й изплащане, на осн. Чл. 405, ал.
1 КЗ, вр. чл. 386, ал. 2 КЗ.
Въззивникът
счита обжалваното решение за неправилно, поради допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, и необосновано. Сочи, че съдът не е обсъдил
всички доводи срещу предявения иск, както и не е ценил част от доказателствата,
поради което е достигнал до погрешни правни изводи. Сочи, че въззиваемата
изрично е избрала, начин на определяне на застрахователно обезщетение – по
експертна оценка. Излага, че изплатения размер на обезщетението е определен
съобразно т. 58 ОУ като между страните не се спори, че са налице условията по
този текст. Сочи, че общия размер на щетата, при съобразяване на класа и
експлоатационната възраст на автомобила е определен на 956.45 лв., която е
намалена на половина, съобразно ОУ. От получения остатък от 478.22 лв., са
приспаднали дължимите 3 разсрочени вноски по застрахователния договор, общо в
размер на 262.70 лв. като остатъка от 215.52 лв. е изплатен на въззиваемата на
23.10.2017 г. Сочи, че определения от вещото лице размер на щетите обуславя
тотална щета, по см. на чл. 390 КЗ и автомобила е следвало да бъде отрегистриран.
Сочи, че при сключване на договора не се е задължавал сертификат ISO
да е сред критериите, по
които да се формира размера на дължимото обезщетение. Поддържа доказателствено
искане, заявено пред първоинстанционния съд, но неоснователно неуважил, при
условията на чл. 266, ал. 3 ГПК. По същество отправя искане за отмяна на
атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на
разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК, въззиваемата
страна Х.П., депозира писмен отговор, в който счита постановеното решение за
правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено.
Счита, че наличието на застрахователно правоотношение не е спорен между
страните. Излага коментар на клаузата на т. 58.8 от ОУ и счита, че разпоредбите
на КЗ имат приоритет пред клаузите на ОУ. Относно доказателственото искане на
въззивника счита, че е несвоевременно и се явява преклудирано. По същество
отправя искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира
разноски за въззивна инстанция.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез
надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 и чл. 275, ал. 2 ГПК.
По доказателственото искане на въззивника съставът на ВОС намира следното: В границите на
въззивното производство е налице забрана за събиране на доказателства – чл.
266, ал. 1 ГПК, освен, когато се касае за изрично посочените изключения.
Съобразно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК във въззивното производство може
да се иска събирането на доказателствата, които не са били допуснати от
първоинстанционния съд, поради допуснати процесуални нарушения. В конкретния
случай, въззивникът е навел твърдения за допуснато от първоинстанционния съд
конкретно процесуално нарушение, изразяващо се в липса на произнасяне по
искането за допускане на допълнителна задача на САТЕ по конкретно поставени
въпроси. Твърдението за допуснато процесуално нарушение от страна на ВРС е
основателно и доказателственото искане следва да бъде уважено.
Доколкото обаче въпросът за стойността на щетите по процесния автомобил,
касае основателността на иска по размер, този въпрос подлежи на изследване и
служебно от съда. Поради това въззивния съд намира, че следва да бъде назначена
повторна САТЕ, със задача след запознаване с материалите по делото и извършване
на необходимите проучвания на пазара, да даде заключение за стойността
необходима за отстраняване на щетите по процесния автомобил по средни пазарни
цени. При изготвяне на заключението вещото лице следва да съобрази, както
цените на оригинални материали и труд в сервизи със сертификат ISO, така и цените на материали от алтернативни доставчици и труд в сервизи,
които не притежават цитирания сертификат. Вещото лице да даде заключение и по
въпроса каква е действителната стойност на застрахованото МПС към датата на
застрахователното събитие по средни пазарни цени. Искането за поставяне като
задача на експертизата на въпрос № 4 от доказателствената част на въззивната
жалба следва да бъде оставено без уважение, тъй като е поставен едва пред
въззивната инстанция.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,
О П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане като редовна и допустима въззивна жалба вх. 29684/03.05.2018 г. от
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“, № 68, представлявано от Данчо Данчев и
Жанета Джамбазка срещу Решение № 1454/05.04.2018 г., по гр.д. № 16826/2017 г.,
на ВРС, XXXIII с., изменено с Определение № 7719/05.07.2018 г., с които е
осъден да заплати на Х.К.П., ЕГН **********,***, сумата 2849.32 лв., дължимо
застрахователно обезщетение, за нанесени щети, изразяващи се в увреждане на
предна броня, преден капак, калник преден ляв, предна врата лява, задна врата
лява, панел заден ляв, броня задна, багажна врата, панел заден десен, задна
врата дясна, предна врата дясна и калник преден десен на л. а. „Фолксваген
Голф“, с ДК № В0617ВС, в резултат на настъпило застрахователно събитие на
09.10.2017 г., по договор „Каско“, клауза
„Пълно Каско”, обективиран в полица № 0312170012013482/09.08.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 01.11.2017 г. до окончателното й изплащане, на осн. Чл.
405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386, ал. 2 КЗ.
НАЗНАЧАВА повторна
САТЕ, със задача: след запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите
проучвания на пазара, да даде заключение по следните въпроси: 1. Каква е стойността необходима за
отстраняване на щетите по процесния автомобил по средни пазарни цени. 2. Каква е действителната стойност на
застрахованото МПС към датата на застрахователното събитие по средни пазарни
цени.
УКАЗВА
на вещото лице при изготвяне на
заключението си по въпрос № 1 от задачата, да съобрази, както цените на
оригинални материали и труд в сервизи със сертификат ISO, така и цените на
материали от алтернативни доставчици и труд в сервизи, които не притежават
цитирания сертификат.
ОПРЕДЕЛЯ депозит
за експертизата в размер на 250.00 лв., платими от въззивника, в 1-седмичен
срок от съобщаването, по сметка на ВОС, с представяне на доказателства.
ОПРЕДЕЛЯ за
вещо лице – Георги Драгиев, който да се уведоми след представяне на
доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на
вещото лице да представи заключението си в срока по чл. 199 ГПК.
НАСРОЧВА в
съдебно заседание на 19.12.2018 г., 14.30
ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители като им се връчи препис от настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.