РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Свиленград, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200386 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Т. Д. Й. с ЕГН ********** от град **********,
област Хасково, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 5864426 на
ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя Й. за извършено нарушение по
чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 100 лв. С Жалбата са
релевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ -
сочи, че не била извършила нарушението, нито че е извършила такова в
условията на повторност, че правната квалификация била посочена неясно и
непълно (не била посочена датата на влизане в сила на ЕФ, касаещ
повторността). Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Т. Д. Й., не се
явява.
1
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и
издател на ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 03.05.2022 година в 18.05 часа по второкласен път № 88, при км.
1+500, на територията на община Свиленград, област Хасково, на разклона за
село Мезек, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС)
(радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол на
скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на
номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещото се
в посока ГКПП „Капитан Петко войвода”, МПС – лек автомобил марка
„Пежо”, модел 207 с държавен регистрационен номер Х 28 03 КР, със скорост
78 км/ч, при разрешена такава 60 км/ч, съответно превишена стойност на
скоростта 18 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от
ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 5864426 на името на
жалбоподателя Т. Д. Й. в качеството й на собственик, видно от Справката за
собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по
образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на
вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1
към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно
отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената,
приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от
ЗДвП за така констатирането нарушение, извършено в условията на
повторност, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 2
от ЗДвП на жалбоподателя Й. е наложено административно наказание „Глоба”
2
в размер на 100 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 14.04.2024 година (,
видно от Справката за нарушител, Разпечатката от картона на ЕФ и Писмо с
вх.рег.№ 4358 от 29.05.2024 година на РУ - Свиленград, като същата дата е
посочена и в Жалбата и в Разписката към ЕФ, приложен към Жалбата)
(възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се
противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави
писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие
от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок,
жалбоподателят Й. не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7
дни).
За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на
процесната дата - 03.05.2022 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя Й., е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на
вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено
срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От
съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването
на АТСС – 03.05.2022 година, времето (17.40 часа до 19.40 часа), посочено е и
място за контрол – второкласен път № 80 при км. 1+500, община Свиленград,
област Хасково, до разклона за село Мезек, за ограничението на скоростта - 60
км/ч разрешена скорост, въведена с пътен знак В26, режима на измерване -
стационарен, посоката на задействие, така и броя на установените нарушения
и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на
основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на
направените записи от системата, като e налична една снимка за конкретния
клип, на която е виден автомобила. От същата се установява, че е заснет
автомобил с държавен регистрационен номер Х 28 03 КР в процес на
приближаване към преносимата система за видеоконтрол, при измерена
скорост на движение 81 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3
км/ч) и разрешена такава от 60 км/ч.
От представения Протокол № 93-СГ-ИСИС/26.11.2021 година, издаден от
3
Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM
S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този
документ е посочено, че преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е
одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване.
След получаването на ЕФ жалбоподателят Й. не се възползва от правото
си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Свиленград.
В кориците на делото са приложени и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят Й. има наложени множество административни
наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ за нарушения на ЗДвП, както и ЕФ
серия К № 4575828, влязъл в сила според отметката налична в него на
05.05.2021 година и Картона на посочения ЕФ, и Писма на Областно пътно
управление (ОПУ) – Хасково с приложена Схема на процесния пътен участък
и на организацията на движението.
Изложената фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП),
както и от допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283
от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от
която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд -
Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е
4
издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес
от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за
нарушител/водач, от Разпечатката от картона на ЕФ и от Писмо с вх.рег.№
4358 от 29.05.2024 година, ето защо производството не подлежи на
прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на
финансовата санкция.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Й. е
ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС
№ 120с52а (радар) на основание издаден против нея ЕФ. Последният според
легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно
изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и определението,
съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН).
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на
ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР – Хасково, в
структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР). ОДМВР
представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл. 37, ал. 1,
т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ, в какъв срок и
пред кой орган подлежи на обжалване, не са след задължителните реквизити
на ЕФ.
5
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и на Наказателното постановление (НП), но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедури (включително
срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в
светлината на Тълкувателно решение (ТР) № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013
година на ВАС, настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 34
от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при
липса на изрична разпоредба (в този смисъл е и Решение № 185 от 26.03.2019
година на Административен съд – Хасково по КАНД № 902/2018 година,
докладчик Съдията Василка Желева). Обстоятелството, че ЕФ е връчен на Й.
на 14.04.2024 година не съставлява процесуално нарушение от кръга на
съществените, водещо до отмяната му на самостоятелно основание, тъй като
това не е рефлектирало неблагоприятно върху правото на защита на
наказаното лице. В процесния случай, след като на нарушителя Й. е бил
връчен ЕФ, същата го е обжалвала в предвидения от закона срок и е
реализирала в пълнота правото си на защита. На следващо място би следвало
да се посочи, че обстоятелството, че ЕФ е бил надлежно връчен на адресата Й.
едва на 14.04.2024 година не изключва възможността за реализиране на
административнонаказателната й отговорност, доколкото както към датата на
съобщаване на ЕФ, така и понастоящем, не са изтекли нито регламентираната
в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК относителна давност за реализиране на
административнонаказателно преследване, нито уредената в чл. 81, ал. 3 от
НК абсолютна такава, които разпоредби са приложими в
административнонаказателното производство по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН и Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 година на ВКС по т.д.№ 1/2014 година, ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС, т.е. Съдът приема, че сроковете, които трябва да са изтекли
следва да са съответно 3 години и 4 години и 6 месеца, които към настоящия
момент не са изтекли.
Преносимото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
6
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежния Протокол за проверка №
93-СГ-ИСИС от 26.11.2021 година, издаден от БИМ, констатация на Съда
видно от наличния по делото Протокол. Същото Съдът приема, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и
преминало проверка, както се установява от приетите доказателства от АНП.
Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на
АТСС, използвано за измерване на скоростта. В този смисъл няма нарушение
на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба.
Съдът приема, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя Т. Й., тя не е посочила друго лице като
извършител на нарушението при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба възможност
за анулиране на Фиша.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика преносимото такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
Съгласно на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година
Протоколът по ал. 1 (използване на мобилно АТСС) се попълва при всяка
смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на
движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и края на контролирания
участък. Такъв Протокол по делото е представен, както вече бе посочено. В
действителност в същият липсва отбелязване на началото и края на
контролирания участък, но горното изискване Наредбата въвежда единствено
при контрол във време на движение, какъвто не е настоящият случай.
7
Видно от снимковия материал, който Съдът приема за надлежно
доказателство става ясно, че процесното МПС е категория В съгласно чл.
150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с временно
разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът
по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол и да се
съпровожда със снимка на разположението на уреда. Както вече бе посочено
като част от АНП по делото е представен Протокол за използване на АТСС,
съставен по образец – Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба.
Представена е и снимка на разположението на уреда, с който се извършва
заснемането.
Съдът приема че не е необходимо като неразделна част от вещественото
доказателство - снимка, да бъдат приложени и снимки на пътния знак,
въвеждащ ограничение на скоростта за конкретния пътен участък, предвид
посоченото в Протокола за използване на АТСС наличие на ограничаване на
скоростта в конкретния участък, въведено с пътен знак. В този смисъл е и
Решение от 16.02.2021 година по КАНД № 1079/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Д..
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не
води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на
защита на наказаното лице, защото в ЕФ се съдържат конкретните факти по
случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какво е извършил). Т.е.
налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която би била нарушена.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС
със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от
група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено
пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от
посочената. Т.е. в случая не е налице неяснота относно вида на знака.
Конкретната стойност на въведеното ограничение е изводима от данните,
съдържащи се в ЕФ. Действително разстоянието от пътния знак до АТСС не е
посочено в Протокола за използване на АТСС, но Съдът възприема тази липса
като несъществен и неоказващ влияние върху констатациите, направени с
8
контролния уред, пропуск.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи
е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, с която се уреждат
условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за
движение по пътищата. В чл. 2 от посочената Наредба се прави разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават ЕФ чрез използване на автоматизирана информационна система. В
следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извод, че
към процесния момент на нарушението на правилата за движение по
пътищата е било изцяло допустимо по закон да се установяват и санкционират
чрез издаване на ЕФ не само при използване на стационарни АТСС, а и
посредством мобилни АТСС за контрол.
Няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС и правилно е
приложена хипотезата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, според която собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС.
За да се приеме деянието за довършено от обективна страна, не се
изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Настъпването или
липсата на такива последици подлежи на преценка при индивидуализацията
на наказанието, ако такава възможност е предвидена и не е определящо само
по себе си за съставомерността му. Достатъчно е да е налице обективно
проявена дейност по управление на МПС със скорост над допустимата като
доказателствата по делото биха затвърдили извода за формалната
съставомерност на деянието от обективна страна към датата, посочена в
санкционния акт. В конкретната хипотеза, доколкото отговорността е
ангажирана не на водача, не следва да бъдат обсъждани дали са налице и
други обстоятелства, стоящи извън формалната страна на въпроса
осъществени ли са обективните признаци от състава на нарушение, а именно
тези обосноваващи, респ. изключващи субективния момент, тъй като
отговорността на собственика на МПС е обективна и безвиновна.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 81 км/ч
до приетата за установена скорост от 78 км/ч е в интерес на жалбоподателя Й.,
тъй като изключва възможните неблагоприятни последици за нея от допусната
9
грешка на измерване с техническото средство. В процесния случай
обсъжданото редуциране не е довело до промяна на правната квалификация
на нарушението.
Така редуцираното наказание Съдът намира за правилно с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание.
Процесното административно нарушение не разкрива пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент се отчита и се
цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
Според Съда, процесното нарушение, по начин на извършване, не се отличава
с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид,
поради което липсват каквито и да е основания за квалифицирането му като
„маловажен случай” по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
Липсата на изявление в ЕФ относно наличието или не на основания за
прилагането на чл. 28 от ЗАНН не съставлява процесуално нарушение, като
отново следва да се посочи, че съдържанието на ЕФ е лимитативно уредено в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което правилата на ЗАНН относно
съдържанието на НП са неотносими, респ. наказващият орган няма
задължението да изложи мотиви относно приложението на т.нар. „маловажен
случай” по ЗАНН (в този смисъл е и Решение от 29.12.2020 година по КАНД
№ 965/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Антоанета Митрушева). Ето защо не са налице основания за приложение на
чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на ЕФ. Отделно от това съгласно чл.
189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН.
Независимо от изложеното, преценена по същество, Жалбата е
основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:
Налице е нарушение, свързано с описание на инкриминираното
10
нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ,
тъй като е съществено, довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице. Изискванията относно съдържанието на ЕФ са императивни,
тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за
извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите
в съдържанието му не могат да се санират в хода на съдебното производство,
поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила.
Съдът няма правомощието да изменя описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би довело до
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на
административни наказания засяга пряко сферата на наказаното лице, с оглед
на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с изключителна
прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено.
Като място на нарушението в ЕФ е посочено второкласен път № 80, но от
Скицата, представена от ОПУ – Хасково и Придружителните писма става
ясно, че второкласен път № 80 към датата на деянието 03.05.2022 година не
съществува, тъй като е разделен на второкласен път № 88 и на второкласен
път № 89, като разклона за село Мезек попада в участъка на второкласен път
№ 88. В този смисъл е и Приложението, касаещи пътища втори клас към
Решение № 101 на МС от 20.02.2020 година за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние -
тол такса (, което е отменено, но е било действащо към датата на деянието), от
които става ясно че второкласен път № 80 не съществува, но има второкласен
път № 88 и второкласен път № 89.
Както вече бе посочено констатираното нарушение се явява
самостоятелно основание за отмяна на издадения ЕФ, тъй като не позволява и
контролиращата Съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен
начин волята на АНО къде точно е извършено административното нарушение,
за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
наказаното лице.
В административнонаказателното производство не е познат института на
11
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението,
явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия
акт. Извеждането на описанието на нарушението, включително мястото, от
други налични документи е недопустимо, като в противен случай би се
стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на
АНО.
Посоченото налага изводът, че ЕФ следва да бъде отменен.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод,
касаещ отмяна на обжалвания ЕФ, то Съдът излага следните съображения:
При този вариант на разсъждение, Съдът би приел, че правилно е
пристъпено към издаване на процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на
чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато
нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с преносимо АТСС, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто би бил и
настоящият случай. Т.е. Съдът би приел, че по делото има събрани достатъчно
доказателства, от които би могло да се направи обоснован извод, че са спазени
изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на АТСС за
контрол на скоростта - преносима камера за контрол на скоростта АТСС ARH
CAM S 1 № 120с52а.
Съдът би счел, че е налице осъществен състав на административно
нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, но би приел, че е
налице процесуално нарушение в описанието на съставомерните елементи на
деянието и на приложимата санкционна норма. С ЕФ е наложено наказание
„Глоба” в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал.
2, т. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т.
1 – т. 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – т. 5 на чл. 182 от ЗДвП е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение Глоба в двоен размер. Така за
налагането на санкция по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП трябва да са посочени в
съответния санкционен акт три обстоятелства: доколкото чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи съответната привръзка с нормата, с
която се запълва бланкета; описание от фактическа страна, че нарушението е
12
извършено повторно и описание от фактическа страна защо е прието, че
нарушението е извършено повторно, като се посочи съответният санкционен
акт, който определя тази квалификация, включително с датата на влизането му
в сила. Съдът би приел, че макар и да е описано, че деянието е извършено
повторно в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 4575828, то
не се сочи кога е влязъл в сила. При липсата на датата на влизане в сила на
посочения ЕФ, Съдът не би могъл да извърши преценка дали наказанието е
наложено за повторно извършено нарушение по квалифицирания състав,
както се сочи с посочената санкционна разпоредба, или за нарушение,
извършено за първи път. Това би било така, тъй като съгласно § 6, т. 33 от ДР
на ЗДвП, „повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на НП, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
От Справката за нарушител би се установило, че посоченият ЕФ, обуславящ
съставомерността на квалифициращия признак „повторност” - ЕФ серия К №
4575828 е съставен на 12.03.2021 година и е връчен на 15.04.2021 година за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП е наложена Глоба в размер на 100 лв., която е платена и същият е влязъл
в сила. В тази връзка, Съдът би приел, че липсва дата на влизане в сила на
предхождащия санкционен акт, който да обуславя наказването на лицето при
условията на повторност. Непосочването кога влиза в сила този ЕФ би
представлявало съществено процесуално нарушение, ограничаващо
значително правото на защита на наказания субект да бъде санкциониран по
квалифицирания състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Липсата би предпоставила
процесуален порок при описанието на административното нарушение от
фактическа страна, доколкото няма описание на съставомерен белег на
административното нарушение. Същата би довела до невъзможност както за
Съда да провери този факт, така и за жалбоподателя Й. да го оборва.
Изложеното не би се променило предвид факта, че в делото е приложен ЕФ
серия К № 4575828 с отбелязване на датата му на влизане в сила, тъй като
както вече бе посочено, тя липсва вписана в оспорвания ЕФ. Непълнотите в
съдържанието му не биха могли да се санират в хода на съдебното
производство, нито да се извеждат от други налични по делото данни.
Съгласно т. 1 от ТР № 8/16.09.2021 година по т.д.№ 1/2020 година на ВАС
13
в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН, Районният съд
има правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
случая е налице порок при описанието на санкционната разпоредба, като АНО
е наказал жалбоподателя Й. по санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП за нарушение, извършено при условията на повторност. С оглед
постановките на цитираното ТР, не би имало пречка дори и при неправилното
описание на санкционната норма, Съдът да приеме, че квалифициращият
признак „повторност” не е бил осъществен, и да приложи закон за по-леко
наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието на жалбоподателя Й. по
основния състав на извършеното нарушение, за което й е било надлежно
предявено обвинението, и наложи наказанието по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП в
размер на 50 лв. По този начин не биха се нарушили правата на жалбоподателя
Й., която се е защитавала по описаните факти на извършеното от нея
нарушение. С оглед на изложеното, процесният ЕФ би следвало да бъде
изменен в частта му за наказанието, като наложеното на жалбоподателя Й.
наказание „Глоба” се намали до размер от 50 лв. на основание чл. 182, ал. 2, т.
2 от ЗДвП. В изложения смисъл е Решение № 250 от 03.04.2023 година на
Административен съд – Хасково по КАНД № 29/2023 година, докладчик
Съдията Росица Чиркалева.
На следващо не би бил налице квалифициращия признак „повторност” и
тъй като ЕФ № 4575828 не е влезнал в сила на дата 05.05.2021 година, както е
отбелязано в него, а е влезнал в сила на 30.04.2021 година, до който извод
Съдът достигна след извършено служебно пресмятане на срока, тъй като е бил
връчен на 15.04.2021 година, видно от отбелязаното в Справката за нарушител
и в Картона на ЕФ поради това и тъй като не е обжалван в предвидения 14-
дневен срок според правилата на ЗАНН и субсидиарно приложимите по НПК,
влиза в сила, т.е. на 30.04.2021 година – независимо от факта, че 30.04.2021
година е неработен ден, тъй като обстоятелството дали денят е работен или не,
е без значение за влизането му в сила, това дали денят е работен или не има
значение при преценка дали е обжалван в срок.
По разноските:
Няма констатирани такива.
14
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 4, вр.ал. 7, т. 1
от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 5864426 на ОДМВР - Хасково, с който на Т. Д. Й.
с ЕГН ********** от град *****************, на основание чл. 189, ал. 4,
вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Т. Д. Й. с ЕГН
********** от град *************, област Хасково, за присъждане на
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
15