Присъда по дело №219/2011 на Районен съд - Стара Загора

МОТИВИ към Присъда № 115 от 01.06.2011 г.по НОХД №  219/2011 г. по опис на РС Стара Загора:

Обвинението срещу подсъдимия Е.И.Е., роден на *** *** Загора, с известен адрес в същия град - ул."М-р Кавалджиев" № 38, ет.1, ап.1, българин, български гражданин, с основно образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН **********, е за това, че през периода от 16.09.1994 г. до 22.06.1995 г. в гр. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с К.Т.Г., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство - метална щанга и чрез използване на моторно превозно средство - таксиметров автомобил, отнел чужди движими вещи - видеокасетофон марка „Сони" с дистанционно управление, на стойност 90,00 лева; видеокасета, на стойност 5,00 лева; и пари - сумата от 60,00 лева, на обща стойност 155,00 лева, от владението на П.А.А.; прахосмукачка, марка „Тайфун", на стойност 80,00 лева и дистанционно управление за видеокасетофон, марка „Фунай" ,на стойност 15,00 лева, на обща стойност 95,00 лева, от владението на Д.Г.И.; цветен телевизор, марка „Велико Търново" ведно с поставка за него, на стойност 140,00 лева, пишеща машина, марка „Хеброс 1300", на стойност 30,00 лева, парна тефлонова ютия, на стойност 20,00 лева, телефон, марка „Телеком," на стойност 15,00 лева, на обща стойност 205,00 лева, от владението на Д.Ч.Б., всички вещи на обща стойност 455,00 лева, без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата не представлява маловажен случай и е извършена в условията на опасен рецидив – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.З, т.4 и  т.5, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, буква „б", във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

     В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание по чл.55 ал.1 т.1 от НК за посоченото в обвинителния акт престъпление при първоначален „строг” режим. Сочи съображения.

     Подсъдимият не е намерен на посочения адрес и делото е разгледано и решено в отсъствие на подсъдимия. 

Упълномощеният защитник адв.Ч. не оспорва правната квалификация и фактическата обстановка изложени в обвинителния акт. Счита, че наказанието на подсъдимия следва да е не повече от шест месеца  лишаване от свобода. Сочи подробни съображения.

     Съдът съобразявайки доводите и становищата на страните, ведно със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият Е.И.Е. е роден на *** *** Загора, с известен адрес в същия град - ул."М-р Кавалджиев" № 38, ет.1, ап.1, българин, български гражданин, с основно образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН: **********.

Подсъдимият е осъждан както следва:

С присъда по н.о.х.дело  № 383/1986 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора за извършено от Е. като непълнолетен престъпление по чл.256, ал. 1 от НК му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 14.08.1986 г.

С присъда по н.о.х.дело № 417/1989 г. на Военен съд – гр. Плевен за извършени през периода от 23.06.1989 г. до 22.09.1989 г. престъпления по чл.380, ал.1 и чл.383, ал.1 от НК и на основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено общо наказание Лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален Общ режим. С тази присъда на основание чл.69, ал.2 от НК съдът е постановил Е. да изтърпи отделно част от наложеното му наказание по н.о.х.дело № 383/1986 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора в размер на шест месеца, като го освободил от изтърпяване на останалата част. Като военнослужещ Е. е търпял това наказание в под. 62 400 - Дебелт от 12.10.1989 г. до 27.11.1990 г., когато е бил условно предсрочно освободен, съгласно определение по ч.н.дело № 247/1990 г. на Сливенския военен съд с остатък от 6 месеца и 13 дни.

С присъда по н.о.х.дело № 114/1991 г. на Пловдивския военен съд за извършено престъпление по чл.381 от НК му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 1 година и 10 месеца при първоначален Строг режим. Със същата присъда на основание чл.70, ал.7 от НК е постановено да изтърпи отделно и неизтърпяната част от наказанието по н.о.х.дело № 417/1989 г. по описа на Плевенския военен съд в размер на 6 месеца и 13 дни. Присъдата е в сила от 22.05.1991 г.

Видно от справка от ГД „Изпълнения на наказанията" /л.169 от досъдебното производство/ Е. е изтърпял наложените му наказания в Затвора – гр. Стара Загора като от 13.03.1991 г. до 08.08.1991 г. е търпял наказанието по н.о.х.дело № 417/1989 г. по описа на Плевенския военен съд, а от 08.08.1991 г. до 17.11.1992 г. е изтърпял наказанието по н.о.х.дело № 114/1991 г. на Пловдивския военен съд, когато е бил е освободен по изтърпяване.

Предвид тези осъждания, престъплението предмет на настоящото производство е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б."б" от НК, тъй като Е. е извършил престъплението като пълнолетно лице след като е бил осъждан два пъти на Лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер като изпълнението на наказанията по тях не е било отложено по реда на чл.66 от НК и към датата на извършване на последното деяние не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по тях, съгласно чл.30, ал.1 от НК.

Подсъдимият Е.И.Е. и свидетелят К.Т.Г. били в приятелски отношения. През периода 1994-1995 г. те живеели в гр. Стара Загора, като се срещали често. Тъй като били без работа, решили да извършват кражби от домове,  за да си набавят средства.

В изпълнение на намисленото на 16.09.1994 г. подсъдимият Е. предложил на Г. да откраднат видеокасетофон, марка „Сони", от жилището на негов познат – свидетелят П.А.А.. Г. се съгласил и преди обед на посочената дата двамата отишли до общежитието на бившия Азотно-торов завод в града, намиращо се на ул."Марко И." № 51. По това време свидетелят А., който обитавал стая № 413, отсъствал от общежитието. Възползвайки се от неговото отсъствие подсъдимият Е., с помощта на метална щанга, която носил предварително със себе си, разбил входната врата на стаята на пострадалия и двамата с Г. влезли вътре. Започнали да търсят ценни вещи и на бюро в стаята открили видеокасетофон, марка „Сони", фабр. № 0117422, и дистанционно управление за него. Във видеокасетофона имало поставена видеокасета. В чекмеджето на тоалетката открили пари - сумата от 600 неденоминирани лева, в банкноти по 100 лева. Взели всички гореописани вещи и напуснали жилището заедно с тях. Свидетелят А. се прибрал около 15.30 часа същия ден и установил, че входната врата на жилището му била разбита, както и липсата на гореописаните вещи. За случая незабавно сигнализирал в полицията.

Междувременно подсъдимият Е. и Г. си разделили откраднатите пари поравно. Видеокасетофонът, ведно с дистанционното управление за него и видеокасетата през месец октомври 1994 г. подсъдимият Е. продал на своя позната - свидетелката Д.С.Д., за сумата от 20 000 /неденоминирани/ лева, като й обяснил, че го бил „купил изгодно от митницата".

В хода на разследването с протокол за доброволно предаване от 11.11.1994 г. свидетелката Д. предала видеокасетофона, марка „Сони", фабричен № 0117422 и дистанционно управление за него, а видеокасетата се намирала в апарата. С разписка от същата дата /л.7 от досъдебното производство/ тези вещи били върнати на пострадалия А.. От отнетите му вещи останали невъзстановена сумата от 600 неденоминирани лева. В средата на месец юни 1995 г. подсъдимият Е. и К.Г. прочели обява във вестник „Бизнес поща" за продажба на апартамент в гр. Стара Загора, ул."П.Р.Славейков" № 1, вх.В, ет.11, ап.55. Решили да се престорят на купувачи и да разгледат апартамента с цел да установят дали вътре имало ценни вещи, които по-късно да откраднат. В изпълнение на намисленото на 18.06.1995 г., вечерта, двамата позвънили на входната врата на този апартамент. Отворила им свидетелката Д.Г.И. - собственик на жилището, която ги поканила. Вътре влязъл само К.Г., който подробно разгледал всички стаи и обзавеждането като дори си водел записки в бележник. Подсъдимият Е. го чакал отвън. След няколко минути Г. си тръгнал като казал на свидетелката И. и съпруга й, че ще дойде на следващата вечер със съпругата и тъщата си, за да видели и те апартамента. Отвън Г. споделил с подсъдимия, че в жилището имало видеокасетофон, марка "Фунай", и двамата решили на другия ден да влязат и да го откраднат. Междувременно свидетелката И. и съпругът  й преценили поведението на двамата като съмнително и скрили видеокасетофона под дивана. На следващия ден - 19.06.1995 г., Г. и Е., отново отишли до този апартамент и позвънили на вратата. Като се уверили, че в жилището нямало никой, с помощта на метална щанга, която предварително носели у себе си, разбили входната врата и влезли вътре. Започнали да търсят видеокасетофона, но не го открили. На барче в хола открили само дистанционното управление за него и го взели. Зад вратата в спалнята намерили прахосмукачка, марка „Тайфун", която взели. След като не намерили други по-ценни вещи те напуснали жилището заедно с дистанционното управление и прахосмукачката. К.Г. задържал прахосмукачката в дома си,  за да я ползва. С протокол за доброволно предаване от 18.09.1995 г. /л.19 от досъдебното производство/ той я предал на органите на полицията, която впоследствие била върната на пострадалата Д.И.. Дистанционното управление за видеокасетофон, марка „Фунай" не е намерено и не е възстановено на пострадалото лице. Няколко дни след тази кражба - на 22.06.1995 г., К.Г. предложил на подсъдимия Е. да извършат друга кражба - в жилището на негов познат - свидетелят Д.Ч.Б., с който били работили заедно. Жилището на Б. ***0. Е. се съгласил и двамата отишли до там с неустановен по делото таксиметров автомобил от фирма „О, Кей". Казали на таксиметровия шофьор да ги изчака, тъй като щели да превозват багаж. Качили се до апартамента на Б.. След като се уверили, че по това време в жилището нямало никой, с помощта на метална щанга подсъдимият Е. разбил входната врата и влезли вътре. Предварително Е. залепил част от бандерол от цигарена кутия върху шпионката на вратата на отсрещния апартамент, за да не бъдат евентуално наблюдавани от съседите. В жилището двамата извършители открили цветен телевизор, марка „Велико Търново", с диагонал на кинескопа 51 см и фабричен № 162225; пишеща машина, марка „Хеброс 1300", с фабричен № 25454106; телефон, марка „Телеком", представляващ слушалка с клавиши; парна ютия с тефлоново покритие, марка „Bella", и въртяща се поставка за телевизор, пластмасова, черна на цвят, представляваща два свързани диска. Двамата взели тези вещи и напуснали апартамента. Натоварили ги в таксиметровия автомобил и казали на шофьора да ги откара до складовата база за търговия на едро, намираща се в Индустриалната зона на гр. Стара Загора. Там разтоварили откраднатите вещи, тъй като имали намерение да ги предложат на познат на Г., който работил в тези складове. След като не го открили, още същия ден, двамата продали телевизора на друг, неустановен по делото таксиметров шофьор. Получените пари си разделили поравно. Останалите вещи подсъдимият Е. ***7, където по това време живеел на квартира. Докато Е. и Г. товарели откраднатите вещи в таксиметровия автомобил действията им били забелязани от свидетеля С.А.К. - съсед на пострадалия Б.. К. записал номера на автомобила, тъй като предположил, че се извършва кражба от дома на Б., защото малко по- рано, минавайки от там, видял, че входната врата на неговия апартамент била полуотворена, а бравата разбита. Същата вечер свидетелят К. дал листчето, на което бил записал регистрационния номер на таксиметровия автомобил, на свидетеля Д.Б.. Б. от своя страна издирил този шофьор, неустановен по делото, и от него разбрал, че едно от лицата се казвало „К.", който накуцвал. Пострадалият веднага се сетил за своя познат К.Г. и информирал за това органите на полицията. От проведените издирвателни мероприятия част от вещите - предмет на тази кражба, били открити в дома на подсъдимия Е., който с протокол за доброволно предаване от 23.06.1995 г. предал на полицейския служил - свидетелят В.Х.Х., а именно телефон, марка „Телеком"; ютия, марка „Bella" и въртяща се поставка за телевизор, които с разписка от същата дата /л.14 от досъдебното производство/ били върнати на пострадалия Б.. Пишещата машина, марка „Хеброс 1300", не е открита и не е върната на пострадалия.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза /л.77 от досъдебното производство/, стойността на отнетите от владението на пострадалите лица движими вещи е както следва: видеокасетофон „Сони" с дистанционно управление - 90,00 лева, видеокасета - 5,00 лева, налични пари /след деноминация/ - 60,00 лева; прахосмукачка, марка „Тайфун" - 80,00 лева; дистанционно управление за видеокасетофон марка „Фунай" - 15,00 лева; цветен телевизор, марка „Велико Търново"; ведно с поставка за него - 140,00 лева; пишеща машина, марка „Хеброс 1300" - 30,00 лева; парна тефлонова ютия - 20,00 лева; телефон, марка „Телеком" - 15,00 лева, всички вещи на обща стойност 455,00 лева.

Заключението на експертизата не е оспорено от страните, а съдът го приема като добросъвестно и компетентно дадено.

По това обвинение подсъдимият Е.Е. се признава за виновен и дава обяснения по реда на чл.222 от НПК /л.73 от досъдебното производство/. Спрямо него досъдебното производство е приключило в негово отсъствие - при условията на чл.206, във връзка с чл.269, ал.З, т.1 от НК, тъй като не е бил намерен на посочените от него и известни по делото адреси. Видно от приложената справка за задгранични пътувания на Е., същият е влязъл на територията на страната на 04.08.2007 г. и няма данни след това да е напускал страната. Същият е привлечен в качеството на обвиняем за това престъпление на 06.08.2007 г., като му е взета мярка за неотклонение „Подписка". С постановление на Районна прокуратура – гр. Стара Загора от 08.08.2007 г., на основание чл.68, ал.1 от НПК, спрямо подсъдимия Е. е била наложена „Забрана да напуска пределите на Република България”. Въпреки положените усилия до приключване на досъдебното производство подсъдимият Е. не е бил установен на постоянния му адрес, както и на адреса, който е посочил при разпита в качеството му на обвиняем. Е. е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 58760 от 13.11.2007 г. на ГД „Криминална полиция", но без резултат.

С постановление на Районна прокуратура – гр. Стара Загора от 13.08.2010 г. наказателното преследване спрямо другия извършител К.Т.Г. е било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.З и чл.81 ал.З във връзка с чл.80 ал.1 т.З от НК - поради изтекла абсолютна погасителна давност.

Описаната фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите Д.Г.И., К.Т.Г., В.А.С., С.А.К., В.Х.Х., обясненията на подсъдимия Е. пред съдия дадени на Досъдебното производство и прочетени в съдебната фаза на процеса, прочетените в съдебно заседание обяснения на К.Г. дадени на ДП пред съдия; протоколи за доброволно предаване, разписки, заключение на съдебно-икономическата експертиза. Обясненията на подсъдимия, които по своето естество представляват направени пълни признания изясняват в пълнота механизма на престъплението. Анализът на установения в хода на съдебното следствие доказателствен материал дава основание да се направи извод, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен.

     ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:                  

При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият през периода от 16.09.1994 г. до 22.06.1995 г. в град Стара Загора, осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.З, т.4 и т.5, във връзка с 194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б."б", във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с К.Т.Г., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство - метална щанга и чрез използване на моторно превозно средство - таксиметров автомобил, отнел чужди движими вещи – видеокасетофон, марка „Сони" с дистанционно управление, на стойност 90,00 лева; видеокасета на стойност 5,00 лева и пари - сумата от 60,00 лева, на обща стойност 155,00 лева, от владението на П.А.А.; прахосмукачка, марка „Тайфун", на стойност 80,00 лева и дистанционно управление за видеокасетофон, марка „Фунай", на стойност 15,00 лева, на обща стойност 95,00 лева, от владението на Д.Г.И.; цветен телевизор, марка „Велико Търново", ведно с поставка за него, на стойност 140,00 лева; пишеща машина, марка „Хеброс 1300", на стойност 30,00 лева; парна тефлонова ютия, на стойност 20,00 лева; телефон, марка „Телеком", на стойност 15,00 лева, на обща стойност 205,00 лева, от владението на Д.Ч.Б., всичко вещи на обща стойност 455,00 лева, без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата не представлява маловажен случай и е извършена в условията на опасен рецидив.

    По гореописания начин, подсъдимият е преустановил досегашната фактическа власт над вещите упражнявана съответно от свидетелите П.А., Д.И., Д.Б. и е установил своя, трайна власт върху вещите като е действал  заедно с К.Г. след предварителен сговор. Установили са  своя трайна власт върху вещите – имали са възможност да се разпоредят с тях като със свои, така както намерят за добре. За да достигнат до вещите, предмет на всяко от гореописаните деяния е използван взломния способ, преддвид което е налице квалифициращият признак разрушаване на прегради здраво направена за защита на имот за да се проникне в помещенията и се изнеслат от там намиращи се вътре вещи. Използвал е   техническо средство метална щанга, а за пренасяне на вещите от местопрестъпленията и таксиметров автомобил. Подсъдимият и Г. са взели вещите след което се разпоредили с отнетото имущество в свой интерес.     

    Подсъдимият е автор на отделни деяния, всяко едно от които поотделно осъществява състава на едно и също престъпление - /по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3,4,5 във връзка с чл.194, ал.1 от НК вр.чл.26 ал.1 от НК вр. чл.29 ал.1 б.”б” от НК/ през непродължителен период от време /в рамките на около девет месеца/, при една и съща обстановка и при  еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното, а в съвкупност деянията представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, ето защо съдът приема, че е налице и правната квалификация по чл.26 ал.1 от НК.

Налице е и квалифициращият признак предварителен сговор в немаловажен случай. Г. и подсъдимият били в приятелски отношения, живеели в гр. Стара Загора и се срещали често. Тъй като били без работа двамата решили да извършват кражби от домове, за да си набавят средства. Това им решение е взето предварително в сравнително спокойна обстановка, осмислено е двамата заедно са искали и целели настъпването на обществоноопасните последици. Предвид вредните последици и степента на обществена опасност на извършеното случаят не може да се квалифицира като маловажен. От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия и свидетелят Гутев се налага извода, че от субективна страна, престъплението е извършено виновно при пряк умисъл на вината. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на всяко от деянията, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици.

    ОТНОСНО ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:

     Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства - изразеното на ДП съжаление за случилото се; сравнително младата възраст на дееца по време на извършване на деянията; направените пълни признания на досъдебното производство; съдействието, което подсъдимият е оказал за възстановяване на по – голямата част от отнетите вещи; това, че от произнасяне на последната присъда през 1991 г. няма данни за нови противообществени прояви и данни за нови осъждания; това, че  по – голямата част от вещите са върнати именно със съдействието на подсъдимия /виж показанията на полицейския служител свидетелят Х./. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице необхванати от състава на престъплението. Отчитайки горното, и с оглед постигане целите на наказанието по чл.36 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание с прилагане на чл.55 ал.1 пр.1 т.1 от НК - четири месеца ЛС при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип. Съдът счита, че изолирането на подсъдимият в местата за лишаване от свобода за по – дълъг срок би било прекомерно използване на наказателната репресия с оглед изминалия продължителен период от извършване на престъплението и това, че от осъждането през 1991 година не са налице нови осъждания и няма данни по делото за извършени други последващи противообществени прояви. По този начин в случая следва да се даде възможност на подсъдимия да осмисли поведението си за в бъдеще и занапред да се въздържа от извършване на престъпни посегателства.

    ОТНОСНО РАЗНОСКИ:

   На основание чл.189 ал.1 и 3 от НПК подсъдимият, следва да заплати в полза на Държавата, сума в размер на 60.00 лева направени разноски за експертиза.

    ПРИЧИНИ и УСЛОВИЯ способствали за извършване на престъплението: ниска правна култура и стремеж за облагодетелстване по престъпен начин.

     Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: