М О
Т И В И
към
Присъда
№ 260002/11.02.2022г. по НЧХД № 494
от 2020 по описа на БРС
Съдебното производство е
образувано по тъжба на И.С.М., ЕГН ********** против
П.В.П., ЕГН **********, с обвинениe за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр.
чл.146, ал.1 НК и по чл.130, ал.1 НК.
Тъжителят
чрез повереника си ангажира писмени и гласни доказателства в подкрепа на обвинението.
Моли за осъдителна присъда.
Подсъдимият оспорва
обвинението, дава обяснения. Заедно с процесуалния си представител ангажира
доказателства, оспорва описаното в тъжбата обвинение и пледира за оправдателна
присъда, поради несъставомерност и недоказаност на обвинението.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните в производството доказателства,
съдът приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Събитието, предмет на
настоящото наказателно производство станало на 11.11.2019г около 21.30ч. пред
магазина за хранителни стоки в село К****, община К***.
Малко преди посочения
час в магазина, собственост на св. В.Й. дошла група от местни жители, между
които тьжителят И.М., подсъдимият П.П., св. М.Х. и св. В** Т.. Тъжителят и
подсъдимият били употребили алкохол преди да посетят магазина на В.Й.. П. носел
луканка, с която искал да почерпи другите лица и да я ползва като мезе, за да продължи
да пие.
Между тъжителя и
подсъдимия се провел кратък разговор. при който двамата се скарали. Според
тъжителя, подс. П.П. започнал да го обижда М., като го псувал: „майка ти ще еба
циганска! Боклук долен!“. Заканил се с думите:“ Ще те убия и ще те платя!“. Тогава
М., който държал парче луканка, подадено му от подс. П., хвърлил същото в
посока на подсъдимия.
Двамата се сдърпали, без
да си нанасят удари, но били спрени от другите присъстващи лица - В., М. и В. и
за момент всичко приключило.
Според тъжителя, след
кратка пауза, ненадейно П.П. станал от стола на който седял и се нахвърлил към него,
нанасяйки му няколко силни удара по лицето и тялото. М. паднал на земята и докато
бил в това безпомощно състояние, П. продължил да го рита и удря, същевременно
се опитвал да издърпа падналия М. навън за да продължи да го бие. От лицето на М.
потекла кръв. Била повикана линейка на спешна помощ и поради тежките и обилно
кървящи рани по лицето, пострадалият бил откаран в спешен център.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По делото са разпитани
свидетелите В.Й., В.Т. и М.Х., тримата очевидци на случката.
Следва да се отбележи,
че като цяло, показанията на свидетелите са непротиворечиви, подкрепят се от
събраните по делото доказателства, поради което Съдът намира, че няма основание
същите да не бъдат кредитирани.
Всички свидетели
заявяват, че при срещата им тъжителят и подсъдимият са били под въздействието
на алкохол. Възникнал е спор между тях, по повод телефон на М., в следствие на
което са били разменени обидни реплики между двете страни. Свидетелите Й. и Т.
категорично отричат между двамата да е имало бой. Двамата също заявяват, че не
са забелязали увреждания по И.М.. Единствено св. Х. заявява, че М. е бил ударен
от подсъдимия и по-късно е припаднал.
В настоящия случай, за
да е съставомерно деянието по чл.148, ал.1, т.1, вр.
чл.146, ал.1 НК, е необходимо от обективна страна да е разгласено публично
позорното обстоятелство.
От събраните
доказателства по делото, не се установи, че подсъдимият е отправил обидни
реплики към тъжителя. Точно обратното. Свидетелските показния сочат, че
тъжителят М. е бил под въздействието на алкохол, като първи е започнал
разпрата, замеряйки подсъдимия с парче луканка, с което е бил почерпен от него
преди това.
За да е налице
посоченото престъпление е необходимо да са направени твърдения с конкретно
съдържание, които да носят информация за точно определено обстоятелство, време,
място, лице, явление. Към тях не се включват общи съждения, мнения, предположения,
оценки, като тези факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат
чрез интерпретации или други форми на субективна психическа дейност, както е в
случая.
По делото липсва
доказателствена основа, от която да се извлече наличието на признаци от
обективната и субективната страна на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр.
чл.146, ал.1 НК.
Поради липсата на
съставомерност на деянието, съдът постанови оправдателна присъда по обвиненията
срещу подсъдимия, като призна същия за невиновен в извършване на приписаното му
с тъжбата престъпление.
По отношение,
престъплението по чл. 30, ал. 1 НК, съдът намира следното:
По делото е приложено
СМУ от 12.11.2019г. От заключението му се установява, че тъжителят е получил
травми, квалифицирани като лека телесна повреда, по см. на чл. 130, ал. 1 НК,
поради което настоящият състав прие, че травматичните увреждания на тъжителя се
доказват безспорно.
Свидетелските показания
на свидетелите, разпитани по делото се разделят на две групи. Показанията на
св. Х. изграждат обвинителната версия. Същите не са давани пред полицейските
служители, като за настоящия състав изглеждат заучени и преекспонирани, още
повече предвид обстоятелството, че свидетелят е в близки отношения с тъжителя и
получава облаги от него.
Показанията на св. Й. и Т.,
подкрепят тезата на подсъдимия, че П. не е удрял тъжителя, а двамата само са се
скарали, като конфликта е бил провокиран от тъжителя.
Показанията на двамата
свидетели са взаимно подкрепящи се и непротиворечиви и съдът не намира
основание, да не бъдат кредитирани.
По отношение,
повдигнатото от тъжителя обвинение по чл. 130, ал.1 от НК, съдът намира, че
същото е недоказано.
Не е безспорно
установено, че на посочената дата, на тъжителя е било причинено телесно
увреждане, именно от подсъдимия. Такова твърдение се съдържа единствено в
частната тъжба, а показанията на свидетеля Х. пресъздават казаното от тъжителя.
В Съдебномедицинското
удостоверение, издадено ден след инцидента с тъжителя се съдържат данни за леки
травматични увреждания, за които не се събраха категорични доказателства, че са
били нанесени именно от подсъдимия. Не е достатъчно СМУ да бъде приложено по
делото, но е необходимо тъжителят не само до докаже противоправния резултат, но
и причинно-следствената връзка между него и поведението на подсъдимия. В
настоящото производство, не се установи дали тези увреждания са били причинени
от деяния на подсъдимия.
Дори хипотетично да бъде
прието, че уврежданията на тъжителя, действително са били причинени от действия
на подсъдимия, а именно по време на боричкане между двамата, в следствие на
възникналия конфликт, то тези увреждания са причинени по непредпазливост.
Следва да се отбележи, че телесните повреди, причинени по непредпазливост са
наказуеми, само когато увреждането съставлява тежка или средна телесна повреда,
т. е. непредпазливите леки телесни повреди, не са престъпления.
По изложените
съображения и като намери обвинението за недоказано, съдът оправда подсъдимия
по обвинението по чл. 130, ал. 1 НК.
Воден от гореизложеното,
съдът не можа да достигне до извода, дали описаните телесни повреди на тъжителя
са били действително получени от подсъдимия в деня на конфликта.
В този смисъл, дори и по
косвен път не се установява авторството на деянието, продиктувано от
горепосочения конфликт – евентуален мотив за нанесения „побой“.
По наказателните дела от
частен характер, в тежест на тъжителя е да докаже обвиненията, повдигнати в
тъжбата. Тези, повдигнати в тъжбата на М., относно извършителя на деянието,
останаха неподкрепени от доказателствения материал, приложен по делото.
Накрая, съдът се занима
с предявения граждански иск, тъй като дължи произнасяне по гражданско правната
претенция, дори при признаване на подсъдимия за невинен. Поради недоказаност на
обвинението, твърдяните неимуществени и имуществени вреди, също остават
недоказани и не подлежат на репарация от подсъдимия.
Накрая съдът се
произнесе по разноските, които възложи в тежест на тъжителя.
Мотивиран от горното,
съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:………………
Вярно с оригинала!
М.Д.