О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…...11.2017
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 08.11.2017
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно частно търговско дело № 1737 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 във вр. с чл. 248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 59195/11.09.2018 г. на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – застраховане" АД чрез
процесуален представител адв. С.С.против Определение № 8624/30.07.2018 г.,
постановено по гр.д. № 15150/2017 г., по описа на PC – Варна, с което е оставена
без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 2279/21.05.2018г.,
постановено по гр.д. № 15150 по описа за
2017 г. на ВРС, в частта за разноските, като бъде осъдена И.Г.А. да заплати
сумата от 360,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 248, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното
определение като твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради това, че в
полза на ищеца не са присъдени сторени по делото разноски в размер на 360,00
лева за адвокатско възнаграждение, поради непредставяне на надлежно
доказателство за действително плащане на възнаграждението до даване ход на
устните състезания. Твърди, че при
направено от ответната страна оспорване на своевременно представеното по делото
платежно нареждане, ангажирането на доказателства за надлежно извършено плащане
в производството по чл. 248 ГПК не следва да се счита за просрочено. Отделно
поддържа оплакване за нарушаване на разпоредбата на чл. 101, ал. 1 ГПК, тъй
като при релевирано от насрещната страна възражение за липса на надлежни
доказателства, удостоверяващи извършеното плащане по сключения Договор за
правна защита и съдействие, ВРС следвало служебно да укаже на ищеца да
представи безспорни доказателства, установяващи същото. Моли за отмяна на
определението и за произнасяне на въззивния съд по същество.
Ответникът по частната жалба е депозирал отговор на
същата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Поддържа допустимост и правилност на
атакувания акт по подробно изложени съображения. Позовава се на липсата на
представено подписано платежно нареждане за заплащане на адвокатския хонорар и
недопустимост на представяне на нови доказателства в производството по чл. 248
от ГПК.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид
следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Жалбата е неоснователна.
За да отхвърли като неоснователна молбата на „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК - застраховане" АД за изменение в частта на
разноските на решение № 2279/21.05.2018 г., ВРС е приел, че твърдения могат да
бъдат навеждани и доказателства могат да бъдат събирани най-късно до даване ход
на делото по същество, като в този преклузивен срок
страната е пропуснала възможността да представи писмени доказателства за
направеното плащане на претендираните разноски, като съдът се е позовал и на
мотивите, изложени в т. 11 от ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Адвокатът на ищеца е представил като доказателство
за размера на уговорения адвокатски хонорар договор за правна защита и
съдействие № 86/21.03.2018 г., в който изрично е посочено, че договореното
възнаграждение ще бъде заплатено по банков път. Като доказателство за извършено
плащане на адвокатското възнаграждение е представено платежно нареждане генерирано
чрез банкиране по Интернет, в което в графа „статус на заявката“ е записано
„чака за подпис". Едва с молбата за изменение на решението в частта за
разноските са представени извлечение от банковата сметка на адвокатско дружество
„Г. и партньори", както и справка за движението по сметката на същото, от
които е видно, че сметката на адвокатското дружество е заверена със сума в
размер на 360,00 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар по гр.д. №
15150/2017 г., по описа на PC – Варна.
Съгласно посоченото в т. 1 от ТР № 6/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това. Според
разясненията дадени в т. 11 от ТР №
6/2013 г. след постановяване на определението, с което съдът обявява края на
съдебното дирене и дава ход по същество на спора, страните не могат да въвеждат
нови искания, нито да ангажират нови доказателства.
В случая, до приключване на тази фаза от процеса страната
не е ангажирала годни доказателства за установяване факта на заплащане на
адвокатското възнаграждение. Липсата на подпис върху платежното нареждане е
равносилно на липса на платежно нареждане, тъй като наредителят
не е изразил правновалидна воля за извършване на
плащането. Затова съдът правилно е отхвърлил искането за присъждане на
разноски. При положение, че отказът не се дължи на грешка или пропуск на съда,
няма основание за изменение на решението в частта за разноските с оглед
представените от страната нови доказателства. В този смисъл Определение № 490
от 19.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2474/2017 г., III г. о., ГК, Определение
№ 106 от 13.02.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7396/2014 г., III г. о., ГК и др.
Оплакването на частния въззивник за нарушаване на
разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от ГПК от страна на първоинстанционния съд е
неоснователно. По арг. от чл.146, ал. 2 от ГПК, съдът
е длъжен да даде служебно указания на страната само в случай, че същата не сочи
доказателства за твърдян факт, но не и когато сочените, респ. представени
доказателства, са негодни да установят твърдения факт. Това е така, защото
съдът извършва преценка на доказателствата в аспект на тяхната доказателствена
сила при решаване на спора по същество, а не при тяхното допускане и приемане.
Разноски в настоящото производство пред ВОС следва
да се присъдят в полза на ответника по частната жалба в размер на 240,00 лева
заплатен адвокатски хонорар с включен ДДС, съобразно своевременно представен
списък с доказателства за извършването им.
Воден от горното, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 8624/30.07.2018 г., постановено по
гр.д. № 15150/2017 г., по описа на PC – Варна, с което е оставена без уважение
молбата на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – застраховане" АД за
изменение на решение № 2279/21.05.2018 г., постановено по гр.д. № 15150 по описа за 2017 г. на ВРС, в частта за
разноските.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – застраховане" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Света София № 7,
ет. 5, да заплати на И.Г.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 240,00 лева, представляваща сторените в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.