и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 90/11.10.2007 год., постановена по Н.о.х.дело № 900/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимата Мария Стоянова Стоянова от гр.Кърджали за невиновна в това, че на 15.09.2006 год. в гр.Кърджали, като непълнолетна, но разбираща свойството и значението на извършеното деяние и можейки да ръководи постъпките си, намерила чужда движима вещ - 1 брой мобилен телефон марка "Панасоник" VS3 на стойност 104.06 лв. и 1брой "сим" карта на стойност 19.90 лв., всичко на обща стойност 123.96 лв., собственост на Янко Димитров Жеков от гр.Кърджали, и в продължение на една седмица през периода 15.09.2006 год. - 21.09.2006 год. не съобщила за тях на собственика и на властта - престъпление по чл.207 ал. 1 от НК, като на основание чл.9 ал.2 от НК, във вр. с чл.304 от НПК я е оправдал по така повдигнатото й обвинение. Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура - Кърджали, с който така постановената присъда се протестира като неправилна. Твърди се в протеста, че в хода на съдебното следствие са били събрани достатъчно доказателства, водещи до несъмнения извод, че подс.Мария Стоянова е извършила престъплението, за което й е било повдигнато обвинение. Подалият протеста прокурор счита за неправилен извода на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл.9 ал.2 от НК, тъй като съдът следвало да направи преценка както на обществената опасност на деянието, така и на дееца. Твърди се в протеста, че стойността на намерените вещи не е толкова ниска, а освен това се установило, че подсъдимата не е имала никакво намерение да връща вещта; както и че към момента на намирането й не е знаела на каква точно стойност е възлизала вещта. Предлага се с протеста въззивният съд да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова присъда, с която да осъди оправданата подсъдима Стоянова по предявеното й обвинение по чл. 207 ал.1, във вр. с чл. 63 ал.1 т.5 от НК, като й бъде наложено наказание „Обществено порицание”. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура поддържа протеста така, както е предявен.Развива съображения, че всичко, което първоинстанционния съд е приел в мотивите си като условие, за да приложи чл.9 ал.2 от НК, били смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55 от НК, но не правели деянието малозначително, което да отнеме обществено опасния характер на извършеното от нея. Не сочи нови доказателства. Подсъдимата и ответник по протеста Мария Стоянова Стоянова от гр.Кърджали, лично и чрез защитника си в съдебно заседание оспорва протеста като неоснователен. Подсъдимата твърди, че не е знаела, че носи наказателна отговорност за деянието си. Считат присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна, поради което молят същата да бъде потвърдена. Алтернативно се прави искане от защитника на подсъдимата за приложение на разпоредбите на чл.78а или на чл.218б от НК, чрез налагане на наказание „глоба” в размер на 100 лв. по административен ред, при евентуална отмяна на първоинстанционната присъда. Не сочат нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираната присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивния протест, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Протестът е подаден в срок. Разгледан по същество, същият е неоснователен. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимата Стоянова обвинение, събрал е необходимите, възможни и искани от страните доказателства, като не се е наложило провеждането на процесуално-следствени действия в тази връзка от въззивната инстанция. Въз основа на събраните в съдебното производство пред първоинстанционния съд доказателства, от фактическа страна се установява следното: Подсъдимата Мария Стоянова Стоянова e родена на 02.01.1992 год. в гр.Кърджали, постоянно живее в същия град с родителите си, има завършено основно образование. Към датата на извършване на инкриминираното деяние е била ученичка в 10-ти клас в СОУ "Отец Паисий" -гр.Кърджали, не е омъжена, неосъждана. На 15.09.2006 год. преди обяд подс.Мария Стоянова посетила заедно със своя приятелка- св. Атанасова, кафе "Орион" в гр.Кърджали. Около обяд двете решили да се прибират, като за целта минали през парк "Горубсо". Малко преди това в парк „Горубсо” се намирали св.Жеков и приятелката му – Ина Кирева, които седели на пейка в парка. Двамата решили да си направят снимки, поради което станали от пейката, Ýа която св.Жеков оставил мобилния си телефон „Панасоник” VS3, с IMEI 356404003136185, сив на цвят, с фотокамера, ведно с поставената в него SIM-карта, и се отдалечили от пейката, без да имат видимост към нея и мобилния телефон. Минавайки през парка с приятелката си, подсъдимата забелязала мобилния телефон на св.Жеков на пейката, огледала се, и след като не забелязала наоколо хора, решила да го вземе и да го ползва за себе си, като сметнала, че има късмет. Разгледала менюто на телефона, но след като не видяла запаметени номера на свои познати, извадила "сим" - картата и поставила в намерения телефон своята такава. Двете момичета си тръгнали, като подсъдимата взела със себе си намерената вещ, която продължила да ползва за период от около осем месеца. Междувременно, на инкриминираната дата, след като приключили снимките св.Жеков и Кирева се върнали до пейката и установили липсата на мобилния телефон със „сим”-картата на св.Жеков от пейката, потърсили го около нея, и след като не го намерили, св.Жеков сигнализирал органите на МВР за извършена кражба на телефона му. След разкриването й от органите на полицията, подс.Стоянова предала мобилния телефон на районния инспектор с протокол за доброволно предаване. Видно от писменото заключение на приетата по делото съдебна стоково- оценителна експертиза и от показанията на вещото лице Димитров в съдебно заседание, стойността на инкриминираните вещи е в размер общо на 123.96 лв., от които стойността на мобилния телефон е в размер на 104.06 лв., и на „сим” – картата - 19.90 лв. От писменото заключение на вещото лице Пеева по назначената на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимата, както и от показанията на вещото лице в съдебно заседание пред първоинстанционния съд се установява, че подс.Мария Стоянова не се води на учет в ДПБ – Кърджали, като към датата на извършване на инкриминираното деяние е можела да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимата, дадени на в хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд, които настоящата инстанция кредитира изцяло; от показанията на разпитаните в хода на пърпвоинстанционното съдебно следствие свидетели Жеков и Атанасова, на които съдът дава вяра изцяло; от писменото заключение на вещото лице Димитров по извършената съдебно-оценителна експертиза и показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира; от писменото заключение на вещото лице Пеева по извършената съдебно-пдихиатрична експертиза и показанията й в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които настоящата инстанция кредитира; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. При така установената фактическа обстановка, аналогична на възприетата от първоинстанционния съд, настоящата инстанция намира, че осъщественото от подс.Стоянова деяние е несъставомерно по възведеното й обвинение за извършено престъпление по чл. 207 ал.1 от НК, до какъвто краен правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Това е така по следните съображения: За да постанови оправдателната си присъда, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че осъщественото от подс.Стоянова деяние, очертано безпротиворечиво от установената фактическа обстановка, формално осъществява признаците на престъплението по чл.207 ал.1 от НК от обективна страна. Приел е също, обаче, че фактическата обстановка сочи на много ниска степен на увреждане на обществените отношения, с оглед ниската стойност на инкриминираните вещи /значително под предела на минималната работна заплата за страната/, липсата на асоциални прояви на подсъдимата, добрите й характеристични данни, изключително ниската й възраст /на границата на малолетие и непълнолетие/, самопризнанията на подсъдимата и изразеното съжаление за извършеното. С оглед на тези обстоятелства, съдът е направил извода, че обществената опасност на инкриминираното деяние на подс.Стоянова е явно незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, поради което същото не представлява престъпление. Тези изводи на първоинстанционният съд са обосновани и законосъобразни. Действително, за да представлява едно деяние /действие или бездействие/ престъпление, следва същото да е общественоопасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно /чл.9 ал.1 от НК/, като ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като престъпление. Същевременно, разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК установява, че не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата опасност е явно незначителна. Именно такъв е и настоящият случай – подс. Стоянова формално е осъществила признаците на престъплението по чл.207 ал.1 от НК: на инкриминираните дата и място е намерила чужда движима вещ /мобилен телефон, собственост на св.Жеков/ и в продължение на повече от една седмица не е съобщила за нея на този, който я е загубил или на властта. При оценката на обществената опасност на деянието и дееца в настоящият случай несъмнено следва да бъдат взети предвид ниската стойност на инкриминираните вещи- под минималната работна заплата за страната /за която стойност впрочем подс.Стоянова не е имала представа, но която е обективен факт/; изключително ниската възраст на подсъдимата, която към момента на извършване на деянието е била навършила 14-годишна възраст, т.е. малко над границата на малолетието, при което макар и вече наказателно отговорна, от нея не би могло да се изисква познаване на закона и съобразяване на действията си с него така, както би се изисквало от навършило пълнолетие лице; характерното за възрастта на подсъдимата желание да притежава такава вещ и свързаната с това очевидна невъзможност за съобразяване на евентуалните негативни последствия от деянието; незабавното доброволно връщане на намереният мобилен телефон след уведомяване от районният инспектор, че извършеното от подсъдимата деяние представлява престъпление; много добрите характеристични данни на подсъдимата; чистото й съдебно минало; липсата на други асоциални прояви; пълните й самопризнания и искреното съжаление за извършеното. С оглед на посоченото следва да се направи извода, че обществената опасност на конкретното деяние, осъществено от подсъдимата Стоянова е явно незначителна, поради което същото не представлява престъпление, наказуемо с предвиденото в закона наказание. А щом деянието не представлява престъпление, то съгласно разпоредбата на чл. 304 от НПК не може да се ангажира наказателното отговорност на дееца, като съдът следва да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по предявеното му обвинение. Впрочем, именно такива правилни и законосъобразни изводи е направил и първинстанционният съд с протестираната присъда. С оглед на всички изложени доводи и съображения, въззивният съд възприема изцяло крайният извод на районния съд за несъставомерност на осъщественото от подс.Стоянова деяние по предявеното й обвинение, като единствено възможен, правилен, обоснован и законосъобразен. Ето защо, настоящата инстанция намира, че въззивният протест е неоснователен, а протестираната присъда – правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 90/11.10.2007 година, постановена по НОХД № 900/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |