№ 379
гр. София, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А в закрито заседание на двадесет и
четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело
№ 20211100507102 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******* срещу Разпореждане на ЧСИ
М.К., рег.№ 788 по изп. дело № 20207880400596, инкорпорирано в съобщение изх. № 8956
от 17.11.2020 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на
адвокатското възнаграждение по изп.дело до сумата от 200 лв., както и определения размер
на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Частният жалбоподател излага, че определеното адв. възнаграждение е прекомерно,
тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и единственото действие на
процесуалния представител на взискателя е депозиране на молба за образуване на изп.дело,
поради което моли възнаграждението да бъде намалено до размер на сумата 200 лв., както и
дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски.
Взискателят по изпълнителното дело П.И.К., чрез адв. В.В., депозира становище, в
което заявява, че жалбата е неоснователна с подробно изложени в тази насока съображения
и моли същата да бъде оставена без уважение.
В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени съображения
за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че разноските са доказани по размер
1
и основание и същите са дължими. В тази връзка, моли съда да остави без уважение
подадената жалба и да потвърди извършените действия по изпълнителното дело.
Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20207880400596 на ЧСИ М.К., с рег. № 788 е
образувано по молба на П.И.К., ЕГН **********, чрез адв. В.В. и въз основа на
Изпълнителен лист, издаден на 19.10.2020 г. от САС, ГК, 14 състав, по гр. д. № 392/2020 г.,
срещу ЗК „Л.И.“ АД, което е осъдено да заплати на взискателя сумата от 30 000 лв.,
дължимо застрахователно обезщетение за претърпени от реализирано на 26.06.2014 г. ПТП
неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от 26.06.2014 г.
С молбата е поискано събиране на разноските по изпълнителното производство.
Изпратена е ПДИ на 23.10.2020 г., получена от длъжника на 23.10.2020 г.
С жалба с вх.№ 6020/02.11.2020 г. длъжникът е поискал да се намалят разноските за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело до размера на сумата от 200 лв., както и
размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното Разпореждане на ЧСИ М.К., рег.№ 788 по изп. дело № 20207880400596,
инкорпорирано в съобщение изх. № 8956 от 17.11.2020 г., е оставено без уважение искането
на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение по изп.дело до сумата от 200
лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт,
подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради
което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип
на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е
регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради
това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в исковото, но и в
изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира
пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а
постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското
2
възнаграждение, съдът намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да
определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска
безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение,
които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените в чл. 10 от Наредбата действия от страна на
процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на
делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в
тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали
уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен
размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР
№ 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
От представените доказателства се установява, че взискателят е бил представляван в хода на
изпълнителното производство от адвокат В., като е претендирано възнаграждение в размер
1 600 лв., но следва да се вземе предвид, че във връзка с него е направено възражение за
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, както и че съдебния изпълнител е отказал да
намали същото.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери
на адвокатското възнаграждение за образуването на изпълнителното производство,
адвокатското възнаграждение е в минимален размер от 200 лв. Според настоящия съдебен
състав, в конкретния случай се касае само до възнаграждение по чл. 10, т. 1, тъй като от
представените материали по изпълнителното дело е видно, че единственото процесуално
действие, извършено от пълномощника на взискателя е депозиране на молба за образуване
на изпълнително производство. От същите не се установи от процесуалния представител да
са извършвани никакви други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата, а именно – водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, поради което съдът намира, че не му се следва
възнаграждение за тях.
В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се
откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на процесуалния
представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че определеното от ЧСИ
Колев възнаграждение за адвокатско възнаграждение следва да се намали до сумата 200 лв.
По отношение на направеното възражение в частта на определената от ЧСИ
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съдът намира следното:
Съгласно т.26, б. „а“ от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на
парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума. Според
3
забележка т. 4 към т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включват
авансовите такси. В същия не следва да се включват и никакви такси и разноски по самото
изпълнителното дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист. Изрични в
този смисъл са и мотивите на решение № 517/28.06.2010г. по гр.д. № 1249/2009г. на ВКС, ІІІ
ГО. Освен това следва да се има предвид, че под понятието „парично вземане“ се включва
само дългът, предмет на изпълнението, но не и разноските по него. В противен случай би
означавало да се събират такси върху разноските, което не отговаря на законодателната
идея. Следователно материалният интерес по изпълнителното производство е сумата, която
е присъдена с изпълнителния лист, в случая 30 000 лв. Ето защо, задължението на
жалбоподателя, обуславя размер на пропорционалната такса по т. 26, б. „а“ от ТТР към
ЗЧСИ от 2 424 лв. с вкл. ДДС. За разликата над посочената сума определена от съдебния
изпълнител като размер на разноските за пропорционална такса с поканата за доброволно
изпълнение, постановлението му относно разноските в тази му част се явява
незаконосъобразно и подлежи на отмяна като последица от подадената жалба.
По разноските:
Предмет на съдебен контрол в настоящето производство е наличието на потестативното
право на жалбоподателя да се постанови отмяна на действията на ЧСИ, а за решаването му
съдът следва да прецени законосъобразността на тези действия, което се явява
преюдициален въпрос. Субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тези
действия вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният
изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и
актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл.
81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за защита на страната, сторила
разноски и имаща право на такива, е общият исков ред- чрез предявяване на иск по чл. 441
ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни
действия и актове на съдебния изпълнител.
Предвид изложеното в това производство не се разпределят разноски за страните.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА по жалба на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, Разпореждане на ЧСИ М.К., рег.№
788 по изп. дело № 20207880400596, инкорпорирано в съобщение изх. № 8956 от 17.11.2020
г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското
възнаграждение по изп.дело до сумата от 200 лв., както и определения размер на таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение на
4
взискателя П.И.К. по изпълнително дело № 20207880400596 по описа на ЧСИ М.К. с рег.№
788 на КЧСИ до размера на сумата от 200 лева, както и пропорционална такса по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ до размера на сумата от 2 424 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5