Решение по дело №178/2019 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 ноември 2019 г. (в сила от 22 ноември 2019 г.)
Съдия: Галя Петкова Иванова
Дело: 20197220700178
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 181

 

гр. Сливен, 22. 11. 2019 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на тридесети  октомври,  две  хиляди  и  деветнадесета  година,  в  състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА  ДРАГОМАНСКА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:   ГАЛЯ  ИВАНОВА

                                                                          ДЕТЕЛИНА  БОЗУКОВА

                                                                          

При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административно-наказателно дело № 178 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.   

Образувано е по касационна жалба от Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Стара Загора, подадена против Решение № 33 от 17.07.2019 г., постановено по АНД № 16 / 2019 г. по описа на Районен съд– Котел, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 68 от 24.01.2019 г., издадено от Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което на Община Котел, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е неправилно. Изложени са съображения, че: Районният съд необосновано е приел, че наказващият орган е вменил две отделни нарушения; неправилен е изводът на Районния съд, че в АУАН и НП не е извършено точно и пълно описание на нарушението, и на обстоятелствата, при които е извършено; правилно е приложена от наказващия орган санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ; необосновано Районният съд се е позовал на обстоятелството, че канализационната мрежа на гр. Котел се експлоатира от ВиК Сливен; в чл. 48, ал. 4 от ЗВ не е предвидена отговорност за ВиК операторите по условията на разрешителното. Заявено е искане за отмяна на обжалваното решение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Излага съображения, че: правилно Районният съд е посочил, че задълженията по издаденото разрешително и условията по него се изпълняват от ВиК оператора, а не от титуляра на разрешителното; правилни са изводите на Районния съд за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от административнонаказващия орган.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да отмени обжалваното НП, Районният съд е направил извод, че НП е незаконосъобразно. Счел е, че: наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като е вменил две отделни нарушения на Община Котел; посочването в НП на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ предполага прилагането на общата санкционна разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 43 от ЗВ; по делото е установено, че дейността по заустване на отпадни води и по експлоатация на канализационната система на гр. Котел не се извършва от Община Котел, а от ВиК ООД Сливен; не са представени доказателства за материалната компетентност на административнонаказващия орган. Извършено е позоваване на чл. 48, ал. 4 от ЗВ.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения:

Видно от установената по делото фактическа обстановка: Община Котел е титуляр на Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 2314 0021 от 04.07.2011 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район; на 04.06.2018 г. е извършена проверка на канализационната система на гр. Котел от експерти на РИОСВ – Бургас, за спазване на индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/, въведени с издаденото Разрешително за заустване, при която са взети шест броя проби отпадъчна вода, като резултатите от физикохимичните анализи показват превишение на ИЕО, въведени с Разрешителното за заустване, по показатели азот нитритен и азот амониев, за което са съставени: протокол от проверка, протоколи от изпитване на отпадъчни води и констативен  протокол; документите, съдържащи резултатите от извършената проверка на канализационната система на гр. Котел, включително и Констативен протокол от 03.07.2018 г., са представени на РИОСВ – Стара Загора, на 10.10.2018 г. Въз основа на констатациите в представените документи, е съставен АУАН № 68 от 26.11.2018 г. по описа на РИОСВ – Стара Загора, в който установеното при проверката е квалифицирано като административно нарушение по 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ. Въз основа на съставения АУАН, на 24.01.2019 г. е издадено процесното НП. В НП е възпроизведено съдържанието на акта; прието е, че  от Община Котел е извършено нарушение на 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ; и е приложената административнонаказателната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ.

С оглед установените по делото факти, Районният съд неправилно е приел, че наказващият орган е приложил неправилно материалния закон. От доказателствата по делото е установено, че е нарушено едно от условията в издаденото на Община Котел разрешително, отнасящо се до ИЕО, което условие титулярят на разрешителното има задължение да изпълнява, съобразно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, и чието неизпълнение, без значение на броя показатели, по които са констатирани превишения на ИЕО, представлява едно административно нарушение. Осъществяването на нарушението е установено по несъмнен начин по делото. Община Котел не е изпълнила това условие на разрешителното, поради което административнонаказващият орган правилно е приел, че е налице осъществено административно нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ. Неизпълнението на условията в разрешителното изпълва от обективна страна фактическия състав на визираната в наказателното постановление норма на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ и е основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ. От административнонаказващия орган е извършена правилна квалификация и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание имуществена санкция в предвидения от закона минимален размер. Независимо от обстоятелството, че между Асоциация по водоснабдяване и канализация и ВиК оператора е сключен договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги,  титулярят на разрешителното – Община Котел, е длъжна да изпълнява условията в издаденото разрешително, които задължения са ѝ вменени със законовата разпоредба. По отношение на ВиК операторите, в чл. 48, ал. 4 от ЗВ е предвидено, че пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, но задължението да изпълнява условията в издаденото разрешително е вменено от закона за титуляра на разрешителното.

Не се споделя и приетото от Районния съд относно материалната компетентност на административнонаказващия орган. Видно от представената по делото Заповед № РД-8 от 10.01.2011 г. на Министъра на околната среда и водите, директорите на Регионалните инспекции по околната среда и водите при Министерството на околната среда и водите са оправомощени да издават наказателни постановления за извършени административни нарушения по смисъла на чл. 200 от ЗВ.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. НП има изискуемото от закона необходимо съдържание, съобразно чл. 57 от ЗАНН. Наложената с процесното НП санкция е определена правилно по вид и в минимално предвидения от санкционната разпоредба размер.  

По изложените съображения, обжалваното решение на Районния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено, и вместо него се постанови друго по същество, с което да се потвърди процесното НП като законосъобразно.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 33 от 17.07.2019 г., постановено по АНД № 16/ 2019 г. по описа на Районен съд – Котел, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 68 от 24.01.2019 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите– Стара Загора, с което на Община Котел, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите и на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Решението е окончателно.

 

                         

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: