Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260049
гр. Пловдив, 21.08.2020
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в
открито съдебно заседание на седми август две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Таня
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3114/2020 г. по описа на
Пловдивски районен съд, V наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.Ц.Ц. против
Наказателно постановление № 20 – 1030 – 002405/13.03.2020 г. на Началник група
в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Пловдив, с което на жалбоподателя на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП, както и административно наказание „Глоба“ в
размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл.
104а ЗДвП. С атакуваното Наказателно постановление на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР на жалбоподателя са отнети общо 12
контролни точки.
С жалбата се излагат подробни
съображения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление,
като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Акцентира се, че в
АУАН не е посочено качеството на лицето, посочено като свидетел и липсва подпис
на посочения от актосъставителя единствен свидетел. Описаните нарушения
обуславяли извод за нередовност на АУАН, поради което същия не можел да се
ползва с материална доказателствена сила. Алтернативно, аргументира се тезата,
че в процесния случай приложение следва да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Предвид изложеното, формулирано е искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Въззиваемата страна Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Пловдив, редовно призована в съдебно заседание не изпраща
представител. С писмено становище излага доводи за правилност и
законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се
противопоставя на възраженията на жалбоподателя. Моли жалбата да бъде оставена
без уважение като неоснователна, респективно обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено.
Съдът, след като прецени доводите
на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
На 18.02.2020 г., служители при ОД на МВР
Пловдив Сектор Пътна полиция – А.С.С. и П.М.П. спрели за проверка водач
на лек автомобил с рег. № ***. В хода на проверката, установили, че водач на
автомобила е жалбоподателят В.Ц.Ц., като поводът да бъде спрян за проверка е
управлението на МПС-во от водача, докато говори по мобилен телефон.
Същевременно, спирайки автомобила за проверка, полицаите забелязали, че жалбоподателят
е и без колан.
За така констатираните нарушения бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение Серия GA Акт № 162189 от 18.02.2020 г., видно от
съдържанието на който се установява, че е подписан
единствено от актосъставителя – свидетеля С. и санкционираното лице – жалбоподателя
Ц.. Върху същия липсва подпис на посочения като свидетел в него – П.М.П..
Въз основа на гореописания АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото писмени доказателства, включително от разпита на свидетеля А.С.С., който
споделя, че подписа положен в АУАН е неговия и, че макар да липсва подписа на
колегата му, то последния е присъствал при съставянето на акта.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните изводи от правна страна:
Безспорно, в хода на административно
– наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение,
което влече след себе си незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление и съставлява самостоятелно основание за отмяната му.
Съображенията в тази насока са
следните:
Съгласно императивния регламент
на чл. 43, ал.1 ЗАНН, приложим на основание чл. 189, ал. 14 ЗДвП, актът за
установяване на административно нарушение се подписва от актосъставителя и поне от един от свидетелите, посочени в
него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го
подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.
Следователно, за да съставлява
годна основа за издаване на законосъобразно наказателно постановление, Актът за
установяване на административно нарушение трябва да е подписан от поне един
свидетел. Видно от съдържанието на
процесния акт, върху него липсва подписа на посочения свидетел – П.П.,
обстоятелство, което се потвърждава и от разпитания в хода на откритото съдебно
заседание актосъставител – А.С..
Същевременно не е налице
изключението, визирано в разпоредбата на чл. 40, ал. 4 ЗАНН, актът за
установяване на административно нарушение да се състави в отсъствие на
свидетели, доколкото констатираните нарушения не са установени въз основа на
официални документи (такава хипотеза е невъзможна в случая с оглед
характера на изпълнителното деяние).
Констатираният процесуален порок не може да
бъде преодолян чрез разпит на лицето, отразено като свидетел в АУАН, в съдебно
заседание, защото при изначална липса на негов подпис в акта, не може да се установи,
че точно той е свидетел на извършване на нарушенията от санкционираното лице.
Допълнително
следва да се отбележи, че съдебната практика е константна в разбирането си, че
въпросът за това дали наказателното постановление е законосъобразно издадено,
трябва да се решава не с оглед на това дали са допуснати въобще нарушения при
съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това доколко те са пречка чрез
надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Това разрешение изцяло кореспондира с нормативното такова, визирано в текста на
чл. 53, ал. 2 ЗАНН. По аргумент на посочената разпоредба и предвидената в нея
възможност да бъде издадено наказателно постановление въпреки допуснати
нередовности на АУАН, ако е установено по безспорен начин деянието и кой е
неговият автор, следва извода, че не всяко нарушение, допуснато при съставянето
на АУАН води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Единствено и само съществени нарушения
при съставянето на АУАН /каквото е констатирано в настоящия случай/ или
съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно са довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице или препятстват съдебната проверка за законосъобразност на
издаденото наказателно
постановление, могат да доведат до отмяна на наказателното постановление.
В случая обаче, както вече беше отбелязано,
констатираният порок е свързан с изначална липса на подпис в
акта на единствения посочен от актосъставителя свидетел, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН
е неприложим.
С оглед пълнота на изложението, съдът държи
да отбележи, че пропускът да се отрази в акта за установяване на
административно нарушение качеството на свидетеля не се равнява автоматично на
съществено процесуално нарушение, тъй като може да бъде саниран и във
въззивното производство чрез разпита на свидетеля, който е надлежно
индивидуализиран, като посоченото не би нарушило правото на защита на
наказания.
Отделно от горното, отново с цел пълнота на
изложението е необходимо да се отбележи, че в настоящия случай не може да
намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото видно от материалите
по делото се установява, че процесните нарушения не съставляват изолирана
проява в поведението на жалбоподателя като водач на МПС – во.
Въпреки това, поради констатираното съществено процесуално нарушение – липса на подпис на
единствения свидетел, при издаването на наказателното
постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, поради което жалбата
се явява основателна и наказателното постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното,
Пловдивският районен съд, Пети наказателен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20 – 1030 – 002405/
13.03.2020 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР -
Пловдив, с което на В.Ц.Ц., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр.1 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00
лева за нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП,
както и административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 104а ЗДвП и на основание
Наредба № Iз – 2539 на МВР са му отнети общо
12 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС