Определение по дело №94/2020 на Апелативен специализиран наказателен съд

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

                                                     Гр.София, 05.03.2020г.

 

     Апелативен Специализиран Наказателен съд , втори  въззивен  състав   в  закрито   съдебно  заседание  на  4 март    през две хиляди и двадесета   година в състав :

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА  

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ДИМЧО ГЕОРГИЕВ 

                                                                                      ДАНИЕЛА  РОСЕНОВА    

 

 като разгледа докладваното от съдия Росенова  в.н.ч.д.№ 94/2020 г. по описа за 2020 г., намери за установено следното :

 

  Производството е по реда на чл. 345 НПК.

 

  Образувано е по частна жалба  на защитника на подс. Н.Й.Б.  против определение от 14.02.2020г., постановено по н.о.х.д.2597/2019г.,СНС,20 състав. С атакуваното определение, по реда на чл. 270 НПК , е оставена без уважение жалбата на подс. Н.Й.Б.  за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража„ в   по – лека такава .

     В частната жалба са изложени съображения,че съдебния акт е неправилен,   незаконосъобразен и необоснован .Поддържа се, че не е дадена възможност на подс. Н.Й.Б. да реализира адекватно правото си да обжалва  продължаващото задържане, защото отсъства обосновано произнасяне по  въпроса за промяна на обстоятелствата обуславящи задържането.Според защитата обжалвания съдебен акт е в противоречие с чл.5 т.4 ЕКПЧ. и отхвърля възможността задържаният да бъде освободен до приключване на наказателното производство.Необосновано е обжалваното определение по повод предпоставките на чл.270 ал.1 пр.2-роНПК, защото от последното произнасяне на съда са изминали два месеца, а подс.Б.  е задържан от  една година и четири месеца,като чрез този подход са пренебрегнати  правни принципи, които обуславят необходимостта от продължаване на  задържането.Според защитата изложените аргументи в предходно произнасяне в производство по чл. 270 НПК за наличие на голям финансов ресурс, които позволяват на подс.Н.Б. да се укрие, са несъстоятелни поради образуване на производство в ККОНПИ, реализираните забрани и възбрани върху неговото имущество и предявени искове в съда.Тези обстоятелства не са били оценени от първоинстанционния съд,а  „ излагането на мотиви, каквито липсват в атакувания съдебен акт, е гаранция за ефективно обжалване-решения на ЕСПЧ - Н.срещу Белгия, X. срещу Германия и др.“ Защитата поддържа ,че не е получила отговор  от съда  на въпроса  затова как  приема ,че е съществувала комуникация от страна на подс. Б.  в условията на ареста след като по делото не е приложена техническата експертиза установила този факт.Това е нарушение на чл. 18 НПК  и в противоречие със съдебната практика по въпроса макар , че са допустимите изключения от принципа на непосредственост заложен в наказателния процес. Незаконосъобразни са изводите на съда за опасност от укриване, свързани с вида, тежестта и броя на престъпните деяния, но те биха имали значение единствено при първоначалното задържане. Според защитата  превес на общественият интерес  над правото на лична свобода може да се допусне само при първоначално вземане на мярката  каквато е трайната практика на ЕСПЧ, както е прието в решения по делото „ Монсур, Мемедова срещу Русия и др.“Необсъдени от решаващия съд са доводите по отношение на издадена ЕЗА, показанията на св. К.и други доказателства по този въпрос.Тези доказателства не водят до задължителния извод за наличие на реална опасност от укриване по време на цялото наказателно производство, но в атакувания съдебен акт отсъстват аргументите на съда за противен извод.Според защитата отсъстват  убедителни съображения на съда за начина ,по които подс. Б. може да повлия на неразпитаните свидетели, които са 183 на брой. Поддържа,че подс.Б. не може да „ попречи на нормалния ход на наказателния процес, не само защото няма такава цел, а и подобно изискване не фигурира в разпоредбата на чл.57 НПК, не съществува реална опасност от укриване и възможност за въздействие върху свидетелите, като една хипотетична възможност от другото алтернативно условие-извършване на престъпление. Поради  изложените доводи, опасностите, така както са приети от първоинстанционния съд, биха имали хипотетичен характер, което е недопустимо и в нарушение на чл.9,ал.З от Международния пакт за граждански и политически права. Мярката за неотклонение трябва да бъде подходяща и съобразена с критериите, визирани в разпоредбата на чл.56,ал.З НПК във всеки момент на наказателното производство.“

 Защитата в заключение предлага да бъде отменен съдебния акт  и постановен нов,с който да бъде изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража „ в по – лека такава .

  Апелативният специализиран наказателен съд като се запозна с доказателствата по делото, обжалвания съдебен акт и изложените доводи в частната жалба намери за установено следното: Въззивната жалба на подс. Б. е неоснователна. Доводите изложени в нея не съответстват изцяло на изложените аргументи в атакуваното определение, а позоваване на конкретни решения на ЕС по правата на човека и на Международния пакт за граждански и  политически  права, и определения на върховното съдилища, конкретно не са коректно насочени към предмета на настоящето  производство.    

 В атакуваното определение първостепенния съд  е посочил за какви обвинения е внесено делото срещу подс. Н.Й.Б..А това са престъпления : по чл. 321 ал.3 пр.2 и пр.3 т.1 вр. ал.1 НК, две по чл. 255 ал.3  вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 и т.7 вр.чл. 20 ал.2 вр.ал.1 вр.чл. 26 ал.1 НК,по чл. 253 ал.5 вр. ал.4 вр. ал.3 т.1 пр.2 вр. ал.2 пр.1 и пр.3 вр.ал.1 вр.чл. 20 ал.2 вр. ал.1 НК  и по чл. 339 ал.1 вр.чл. 20  ал.2 вр. ал.1 НК ,които са тежки умишлени престъпления.Това е така ,защото за всяко едно от тях по отделно се предвиждат наказания за повече от пет години лишаване от свобода.Съдът обосновано е приел,че не са налице нови обстоятелства,като е имал предвид предходните произнасяния по реда на чл. 270 НПК  и предвидените предпоставки  в закона.В закона е предвидено ,че може да се иска разглеждане на въпроса за мярката  по всяко време на съдебното производство.В изречение второ на ал.1, на чл. 27 НПК, обаче е указано ,че ново искане по мярката в съответната инстанция може да се прави при промяна на обстоятелствата.В първата инстанция  делото е започнало на 25.07.2019 г. ,когато е внесен обвинителния акт.Имало е заседания преди даване ход на делото по същество в разпоредително заседания за изследване на обстоятелствата свързани със здравословното състояние на подсъдимия. А след започване на съдебното следствие  са проведени повече от пет заседания, като на четири от тях, са обсъждани въпросите имащи отношение към изпълняваната мярка за неотклонение на подс. Б.. Конкретно тези обстоятелства са обсъждани всеки месец в периода от 23.08.2019 г. до последното произнасяне от въззивния съд на 7.01.2020 г. по внчд. 661/2020 г. Във всичките производство на въззивния съд са били подложени на преценка доводите на защитата изразени в настоящата частна жалба, поради което и в определението  на решаващият съд, което се обжалва, не са изложени такива аргументи,като инцидентно е посочено,че няма нови обстоятелства.По тези причини настоящия съдебен състав не намира основателни възраженията  от защитата в тази насока,защото  подобно искане по същество означава  този състав да прави ревизия на становището на други въззивни състави по същите въпроси Отделно от това в обжалваното определение не са обсъждани въпросите предмет на обсъждане във въззивната жалба..Относно повдигнатите въпроси за нерегламентирани контакти на подс.Б. от ареста и доказателствата,на които почиват  изводите на съда ,в настоящето определение решаващия съд не се произнасял ,поради което и това възражение е некоректно.

 Съдът намира ,че изложените в обжалваното определение доводи са правилни,защото  именно наличието на обвинения за тежки престъпления  и предстоящите процесуално следствени действия, в едно с данните за опит да се въздейства нерегламентирано върху свидетелите по дело,обуславят  реална опасност  от извършване на престъпление. Абсолютно обосновани са изводите на долния съд ,че от последното произнасяне,което е потвърдено от въззивния съд на 7.01.2020 г., до настоящия момент няма настъпили нови обстоятелства, които да изискват преразглеждане на мярката за неотклонение.

 Неоснователни са възраженията за  липса на обсъждане от страна на съда това ,че са отнети финансовите възможности на подс. Б. за да се прави извод за опасност от  укриване , защото такива съображения изобщо няма в определението на решаващия съд.Неоснователно е позоваването и на чл. 5 ал.4 ЕКПСЧ ,защото видно от делото  никой не е попречил на подсъдимия да жалва своята мярка за неотклонение , но също така и никой състав не е намерил основание да приеме ,че задържането е неправомерно. Некоректно е позоваването и на чл. 9 ал.3 от Международен пакт за граждански  и политически права,защото отсъстват данни за произволен арест, за това подсъдимия да  не е уведомен за причините за ареста  и  да не са му  съобщени  по реда на НПК всички предявени обвинения , да не е изправен пред съда  и  делото  да не се провежда в разумен срок.Видно от делото съдебните заседания се провеждат изключително ритмично до момента.Съдът провежда всеки месец съдебни заседания ,поради което и срока на изпълнение на най – тежката мярка за неотклонение в рамките на една година и четири месеца през призмата на фактическата сложност на делото е разумен.   

    Водим от горното и на основание чл.345 ал.1 НПК Апелативен Специализиран Наказателен съд , 2 въззивен състав

 

                 ОПРЕДЕЛИ:

   

      Потвърждава определение от 14.02.2020г.,постановено по н.о.х.д.2597/2019г., по описа на  СНС, 20състав.

      Определението е окончателно.

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ  : 1.                               2.