№ 2805
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508601 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „П.Т.“ ЕООД, с ЕИК ****, чрез
представителя му, срещу решение № 20073674/22.03.2021 г. на СРС, 74 с-в, по гр. д. №
18234/2020 г., с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на Н. Е. Г. с ЕГН
********** извършено със заповед № 35/04.03.2020 г. на Управителя на „П.Т." ЕООД
с ЕИК **** и дружеството е осъдено да заплати на Н. Е. Г. сумата от 6 000 лв. -
обезщетение за периода 04.04.2020 г. – 31.07.2020 г., в който период е останал без
работа, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба - 19.05.2020 г. до
окончателното плащане, като за разликата до предявения размер от 6 133, 80 лв. искът
е отхвърлен. Ответникът е осъден за разноски.
Въззивникът - ответник счита, че решението е незаконосъобразно и
необосновано, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че не е следвало
да се прави подбор между ищеца и останалите служителя в дружеството понеже
трудовите им функции не са идентични. Сочи, че от показанията на свидетелите е
установено безспорно, че ищецът е назначен, за да организира дейността, свързана с
автомобилния и велопарк на дружеството, като е следвало да организира всички
трансфери по туровете за месеца, с обозначаване кой автомобил и шофьор следва да
поеме трансфера. Ищецът е имал основно задължения да предлага или търси места за
настаняване във връзка с вело-туровете, организирани от дружеството, отговарял е на
въпроси на клиенти, свързани с тези турове, водил е списък със състоянието на
1
велосипедите и е давал оферти при индивидуални запитвания. При необходимост е
изготвял карти за маршрути и е обновявал информацията на сайта по отношение на
тези турове. Поддържа, че в задълженията на ищеца не са влизали резервации за
входящ или изходящ туризъм и за самолетни билети. Излага доводи, че в
производството е установена промяна в щатното разписание на дружеството, като на
ищеца и още 9 служители са направени предложения за промяна на длъжността,
поради промяна на трудовите функции. Сочи, че функциите на длъжностите не са били
сходни или идентични с теза на ищеца, за да се прави съпоставка между тях.
Длъжността на ищеца е изцяло премахната, като му е предложено да бъде назначен на
нова длъжност с 4 месечен изпитателен срок. Неправилен е извода на СРС, че не се
констатират нови трудови функции, различни от старите, които са съкратени.
Неоснователно съдът е приел, че е налице фиктивна трансформация на длъжности,
като е съпоставил трудовите функции на други служители, а не тези на ищеца.
Поддържа, че функциите по старото и ново разписания на новоназначените служители
са различни и никои от тях не съвпадат с тези на ищеца. В дружеството няма
служители, които да изпълняват такива трудови задължения, поради което се
поддържа, че е налице реално съкращаване на щата за длъжността му. Излага доводи,
че новосъздадената длъжност „организатор, пътнически транспорт“, на която ищецът е
отказал да бъде назначен, без да сочи съображения, има съществено различни функции
от съкратената. След отказа да я заеме функциите й са разпределени между други
двама служители. Сочи, че съдът е разгледал различни от изложените в исковата молба
съображения за незаконност на уволнението. Поддържа, че не е следвало да се прави
подбор при съкращаването. По тези и допълнителни съображения, моли да се
постанови решение, с което да се отмени решението на СРС и се отхвърлят обективно
съединените искове. Претендира разноски. Прави възражение по разноските на ищеца
поради липса на доказателства за извършването им.
Въззиваемата страна – ищецът Н. Е. Г., чрез представителя си, е подал отговор на
жалбата в срока по чл. 263 ГПК, в който я оспорва като неоснователна. Излага
съображения, че решението е законосъобразно постановено, при правилна преценка на
събраните доказателства от СРС. Съдът е изяснил релевантните за спора факти въз
основа на събраните пред него доказателства и обосновано и правилно е уважил
исковете. Сочи, че работодателят е целял да прекрати договора на ищеца и когато той е
отказал преназначение на друга длъжност, работодателят е предприел съкращаване на
щата. Сочи, че не е установено реално съкращаване на щата за изпълняваната от него
длъжност, тъй като от свидетелските показания се установява, че служителите са
продължили да изпълняват същите задължения като преди т. н. преструктуриране.
Щатните разписания са частни диспозитивни документи, които нямат обвързваща
доказателствена сила и са съставени за целите на процеса. От доказателствата се
установява, че съкращаването на щата е фиктивно а не е реално, с цел прекратяване на
договора на ищеца, понеже дружеството е продължило да извършва дейността, за
която е отговарял ищеца, което се установява от изслушаните пред СРС свидетелски
показания. Установява се, че ответникът е продължил да предлага и да организира
велотурове и след съкращаването на ищеца. Основателно СРС е приел, че длъжността
на ищеца е продължила да съществува и да се изпълнява и след прекратяване на
договора му, от новоназначен служител, който извод се подкрепя от свидетелските
показания. Прави възражение срещу становището на СРС, че не следва да се разглежда
въпросът за извършването на подбор при уволнението, тъй като довода не бил въведен
изрично в спора. Сочи, че съдът служебно изследва въпроса за извършването на
подбор, когато той е задължителен, тъй като касае законосъобразността на
2
прекратяването, а не целесъобразността. По делото не се твърди и не се установява
ответникът да е извършил подбор. Поддържа, че не са спазени законовите изисквания
при съкращаване на щата, поради което уволнението е незаконно, както е приел и СРС.
Основателна е и претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа след
уволнението по чл. 225, ал. 1 КТ, която е доказана по основание и размер и
законосъобразно е уважена. Моли да се потвърди решението на СРС в оспорената част.
Претендира разноски, съобразно представен списък. Не прави възражение по размера
на адвокатското възнаграждение на ответника.
Съдът като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:
СРС се е произнесъл по обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
По реда на проверката, уредена в чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно
за допустимостта на решението и за валидността му – в оспорената част, а по
отношение на неговата законосъобразност е ограничен от доводите на страните.
Решението е валидно и допустимо постановено в оспорените части, в които исковете са
уважени. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
СРС и обсъдил приетите пред него писмени и гласни доказателства и е изложил
установената въз основа на тях фактическа обстановка, която въззивният състав не
намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272
ГПК.
В допълнение към изложеното от СРС и във връзка с доводите на двете страни
във въззивното производство, настоящият състав намира следното :
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ :
По делото не е спорно и от доказателствата представени пред СРС се установява,
че страните са били обвързани от безсрочен трудов договор, по който ищецът е заемал
длъжността „служител, информация за пътувания“ при ответното дружество.
Правоотношението е прекратено със заповед № 35/04.03.2020 г., на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ - съкращаване в щата, връчена на ищеца срещу подпис на
същата дата - 04.03.2020 г.
По същество понятието „съкращаване в щата“ като основание за едностранно
прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя с предизвестие на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ се свързва с намаляване на отделни бройки определени
за щатни длъжности или с общо намаляване на работните места по щата, поради
преустановяване на съответстващите им трудови функции. За да е законно,
съкращението трябва да е реално и да е извършено от органа, който има право да прави
промени в щата.
Съгласно трайната практика на съдилищата по този въпрос, в тежест на
работодателя е да докаже, че е упражнил законосъобразно субективното си право да
прекрати трудовото правоотношение с работника на това основание, както и че има
реално съкращение в щата и съответната длъжност като трудова функция действително
е съкратена или е съществено променена, и че промяната в щата е извършена по
законоустановения ред, включително и извършването на подбор, когато същият е
задължителен. При упражняване на правото си на прекратяване, работодателят е
длъжен да спази всички императивни норми на КТ в това число и чл. 329 КТ. Съдът
следи служебно за спазване на императивните правни норми в трудовото
3
законодателство, дори да не е направен изрично довод за това.
В исковата молба основното оспорване на ищеца е било, че не е налице реално
премахване на трудовата му функция, а от там - реално съкращаване на щата за
длъжността му поради създаване на нови длъжности с идентични трудови функции.
В процесния случай, в подкрепа на тезата си, че е извършено реално премахване
(съкращаване) на функциите на ищеца, ответникът е представил поименни щатни
разписания, както следва : старо, в сила от 10.10.2019 г. и ново, в сила от 01.02.2020 г.
Установява се, че със Заповед № 20-001П/17.01.2020 г. работодателят е взел
решение да бъдат извършени промени в щатното разписание на дружеството, считано
от 01.02.2020 г., като се закрият всички 10 щ. бр. за длъжността „служител,
информация за пътувания“ (изпълнявана от ищеца) и се открият 2 щатни бройки за
длъжност „организатор пътнически транспорт“, 4 щатни бройки за длъжност
„организатор пътувания“, 3 щатни бройки за длъжност „специалист туризъм“ и 1
щатна бройка за длъжност „екскурзовод“ – т. е. откриват се нови 10 щатни бройки, на
мястото на закритите. От приетото поименно щатно разписание от 10.10.2019 г. е
видно, че в отдел „Продажби“ на ответното дружество и имало 10 щатни бройки за
длъжността, изпълнявана от ищеца: „Служител, информация за пътувания“.
В новото щатно разписание, в сила от 01.02.2020 г., в отдел „Продажби“, са
предвидени 4 бройки за длъжност „организатор пътувания“, на които съдът констатира,
че са назначени досегашните служители, заемащи преди това длъжност „служител,
информация пътувания“, с уточнения на функциите на конкретните служители –
велотурове, водене на турове, индивидуални пътувания и екзотични държави, 1 бройка
е предвидена за длъжност „организатор пътнически транспорт“ и 3 бр. за „специалист,
туризъм“, разпределени на туризъм в РБ и за скандинавския пазар, както и 1 бр. за
длъжност „екскурзовод“ в отдел „Представители“.
Прави впечатление, че всички служители от съкратените длъжности, с
изключение на ищеца, са преназначени на новооткритите длъжности, като е назначен и
нов служител на длъжност „екскурзовод“ – В.С..
Основният според въпрос е бил дали е доказано реално премахване на трудовата
функция за изпълняваната от ищеца длъжност при т. н. трансформация на длъжности.
По този въпрос и в допълнение към изложеното от СРС, настоящият състав приема
следното :
Съгласно многобройната практика на ВКС, обективирана в решение №
275/04.06.2012 г. по гр. д. № 1369/2010 г., ІV ГО, решение № 61/15.02.2012 г. по гр. д.
№ 1037/2011 г., ІV ГО, решение № 19/18.02.2014 г. по гр. д. № 4322/2013 г., ІV ГО,
решение № 498/13.01.2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г., IV ГО, решение №
189/24.07.2013 г. по гр. д.. № 919/2012 г., ІV ГО, решение № 34/16.02.2015 г. по гр. д. №
5826/2014 г., ІV ГО и др., реално съкращаване на щата в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ, може да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена
длъжност и в случай на едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните
места за съществуващи други длъжности с различни трудови функции, т. е. при
запазване или дори при увеличаване общия брой на работниците. Реално е и
съкращаването на щата когато се премахва щатна бройка за определена длъжност, без
да отпаднат трудовите й функции - когато част от тях се запазват и преМ.ват към друга
длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности.
Следователно основанието за прекратяване на трудовия договор поради
съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ ще е налице и в случаите на
4
т. нар. „трансформиране“ на длъжности, когато при закриване на определена длъжност
и създаване на нова, в трудовите функции на новата длъжност освен част от трудовите
функции на закритата длъжност, са включени и съществено нови по своята
характеристика трудови функции.
Когато се преценява реалността на съкращаването, идентичността на трудовите
функции се преценя с оглед естеството на възложената работа. Едни и същи трудови
задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в
зависимост от съответната длъжност, от предмета на дейност и организацията на
предприятието.
В случая, при постановяване на атакуваното решение СРС е отчел
обстоятелството, че от съпоставката на приетите пред него длъжностни
характеристики за новооткритите длъжности „специалист туризъм" и „организатор
пътувания" и закритите длъжности „служител информация пътуванията“ не се
констатират съществени разлики между задълженията за длъжностите, а голяма част от
задълженията са напълно идентични. Както е констатирал и СРС, в длъжностните
характеристики на закритите бройки задълженията са формулирани в по - обобщен вид
в сравнение с новите две длъжностни характеристики, но това не води до различие в
длъжностите, които са с идентични задължения.
При съпоставка на длъжностните характеристики за длъжността „организатор,
пътнически транспорт" и „служител, информация за пътувания" действително се
наблюдават различия в дейностите, попадащи в обхвата на всяка от длъжностите. В
дейностите, фигуриращи в длъжността „организатор пътнически транспорт" попадат
такива, имащи отношение само към техническото обслужване на вело и автопарка, в
това число и задължения по организацията на годишни технически прегледи на
автомобилите, осигуряване на резервни части, горива за техниката, подготовка на
необходимата документация при напускане на автомобилите територията на страната,
както и изрядността им, организиране и договаряне закупуването на нови велосипеди.
Останалата част от изброените задължения не се различават съществено нито от тези,
включени в съкратената длъжност „служител, информация пътувания“, нито от тези,
обхванати от длъжностите „специалист туризъм“ и „организатор пътувания“. Част от
изброените в характеристиките задължения са напълно идентични, като например
подготовката и участието в обучения, даване на дежурства, комуникация с
екскурзоводи по време на пътуването.
Предвид изложеното, въззивният състав споделя изводите на СРС, че трудовите
функции на закритите и откритите длъжности се припокриват.
Обстоятелството, че е налице реално припокриване на функциите на двете
длъжности се установява и от показанията на разпитаните пред СРС свидетели на
ответника - Н. Н.К. и В.М.А. и двамата служители на ответното дружество.
Двамата свидетели са дали показания, че служителите в ответното дружество, в
това число и ищеца били назначени на една и съща по наименование длъжност и
изпълнявали идентични дейности.
Свидетелят К. е посочил, че ищецът е бил назначен за да отговаря за вело и
автопарка на дружеството и по изключение да води велотурове, следвало да изготвя
график за превозните средства, а по отношение на велотуровете, ищецът бил
ангажиран с извършването на резервации за тях, разпределянето на велосипедите за
съответния тур, съобразно количеството клиенти. Ищецът изготвял велокарти за
маршрутите на туровете с велосипеди, изготвял в табличен вид данните за
5
местоположението на автомобили, използвани за упражняване дейността на
дружеството, посредством приложението Google Drive, попълвал разширена версия на
таблицата, разработена от него самия. Според свидетеля ищецът е извършвал и
резервации, когато са били свързани с велотурове, като е водил такива турове.
Свидетелят дава показания, че при извършената вътрешна реорганизация е взето
решение за разпределяне на отговорностите по длъжности и на ищеца била
предложена нова длъжност, като освен изпълняваните досега задължения, в нея били
включени и закупуване на велосипеди, изготвяне на седмични отчети, приемане на
похвали и оплаквания от клиенти и провеждане на фирмени обучения.
Същите факти се установяват и от показанията на свидетелката В.А., която
посочва, че ищецът първоначално бил зает с изготвяне на график за транспорта,
включващ маршрута на превозните средства, данни за управляващите ги лица, ищецът
бил зает още с поддръжката на велосипедите, отговарял на запитвания за велотуровете,
както и провеждал такива, въвеждал предварителна информация в сайта на
дружеството, свързана с велотуровете.
Съдът констатира, че същите изисквания се съдържат и в длъжността
„организатор, пътувания“ по новото щатно разписание, като е вписано, че се изпълнява
от В.Н..
И двамата свидетели потвърждават, че по старото разписание всички служители
били назначени на една длъжност, а след реорганизация, свидетелката посочва, че била
назначена на нова длъжност - „специалист туризъм", но изпълняваната дейност на
новата длъжност не се различавала от тази на старата. Свидетелката също е посочила,
че в новите задължения на Н. се включвало да предвижда разхода гориво за
автомобилите, стойността на тура, смяна на части на велосипеди и поправка на
повредени части на автомобили.
Като е съобразил писмените и гласни доказателства обосновано СРС е направил
извод, че вътрешната реорганизация, свързана с промяна на наименованията на
длъжности не съставлява реално съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2
КТ.
С оглед изложеното в съвкупност въззивният състав се солидаризира с изводите
на СРС, че с утвърждаване на новото щатно разписание от 01.02.2020 г. трудовата
функция, изпълнявана от ищеца, не е била реално премахната, а е продължила да се
изпълнява и при новосъздадената длъжност „организатор пътувания“.
При това не може да се сподели възражението на ответника, че се установява
реално съкращаване и премахване на трудовата функция на ищеца.
Във връзка с доводите касаещи задължението на работодателя за извършване на
подбор, поддържани и в настоящото производство, следва да се посочи, че в
практиката на ВКС се приема непротиворечиво, че работодателят няма задължение да
извършва подбор когато премахва всички щатни бройки за една длъжност и когато
длъжността е единствена. Задължение за подбор възниква само в хипотезите, в който
при съкращаване на щата или намаляване обема на работа се премахват част от
бройките за една длъжност или работникът/служителят изпълнява идентични или
сходни длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности. (решение №
246/2011 г. по г. д. № 1152/2010 г. ІІІ г. о. ВКС решение № 118 от 03.06.2013 г. по гр. д.
№ 987/2012 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и др.). Следователно в хипотезата, в която се
съкращават всички щатни бройки за длъжността, подборът не е задължителен за
работодателя и не обосновава законността на прекратяването на договора.
6
Тъй като в процесния случай са съкратени всички щатни бройки за заеманата от
ищеца длъжност, работодателят не е имал нормативно изискуемо задължение да
извърши подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ. Освен това в производството не е имало
спор по въпроса, че работодателят не е упражнил правото си на подбор. Този факт не
опорочава прекратяването на процесния трудов договор.
Като съобрази направените до момента изводи настоящият въззивен състав
споделя изводите на СРС, че работодателят не е упражнил законосъобразно
потестативното си право да прекрати трудовия договор на ищеца на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ. Искът за отмяна на уволнението е основателен и законосъобразно е бил
уважен от СРС.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
Правото на обезщетение за оставане без работа възниква отново при отмяна на
заповедта за уволнение и оставане без работа за срок от 6 месеца след уволнението.
Понеже заповедта е незаконосъобразна и ще бъде отменена, искът за заплащане на
обезщетение също е основателен.
Ищецът е установил предпоставките за заплащането на това обезщетение -
оставане без работа през определен период и размер на последно БТВ. Пред СРС е
установено, от справка за актуално състояние на трудовите договори на Н. Е. Г., че
след прекратяване на трудовия договор с ответника, ищецът е в трудово
правоотношение със „С.Г.С.Б.“ ЕООД от 31.07.2020 г. предвид установените факти,
основателно СРС е приел, че за периода 04.03.2020 г. до 31.07.2020 г. ответното
дружество дължи на ищеца обезщетение за оставане без работа в размер на 6 000 лв. (4
брутни заплати).
Доколкото крайните, решаващи изводи на въззивният състав съвпадат с тези на
СРС, оспореното решение следва да се потвърди в оспорените части - като постановено
в правилно приложение на материалния и процесуален закон. Този извод се отнася и да
частта по присъдените в полза на ищеца разноски пред тази инстанция.
По разноските пред СГС : настоящият състав намира, че с оглед изхода от
спора, въззиваемата страна – ищец има право на разноски в производството, съгласно
доказателствата за направени разноски. Ищецът претендира 700 лв. реално заплатен
адвокатски хонорар за въззивната инстанция. Ответникът е направил единствено
възражение за липса на доказателства за реално заплащане на разноските. Съдът
констатира, че в договора за правна защита и съдействие, на стр. 35 от делото, изрично
е предвидено, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой към момента на
подписване на договора.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20073674/22.03.2021 г. на СРС, 74 с-в, по гр. д. №
18234/2020 г., в частите, в които са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ,
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, предявено от Н. Е. Г. с ЕГН ********** „П.Т." ЕООД с ЕИК
****, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на Н. Е. Г. с ЕГН
********** извършено със заповед № 35/04.03.2020 г. на Управителя на „П.Т." ЕООД
с ЕИК **** и дружеството е осъдено да заплати на Н. Е. Г. сумата от 6 000 лева -
обезщетение за периода 04.04.2020 г. – 31.07.2020 г., в който период е останал без
7
работа, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба - 19.05.2020 г. до
окончателното плащане и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в неоспорената от ищеца част.
ОСЪЖДА „П.Т.“ ЕООД с ЕИК ****, с адрес по делото : гр. София, ул. ****,
чрез адв. В., да заплати на Н. Е. Г. с ЕГН **********, с адрес по делото : гр. София, ул.
****, чрез адв. Й., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в размер на 700 лв.
адвокатски хонорар за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщенията до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8