№ 699 / 13.11.2019 г.

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  г. Монтана 13.11.2019 г.

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                   РАЙОНЕН СЪД- г. М. пети граждански състав в открито заседание на 15.10.2019 г. в състав:

                                                                           Председател: Евгения Петкова

 

при секретаря Силвия Г., като разгледа докладваното от съдия Петкова бр.г.д.№ 1852 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

             Искът е за развод с пр. осн. чл. 49, ал.1 от СК.

             Производството е по реда на чл.318 и сл. от ГПК .

             Ищецът– Ц.Л.Б. с ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx/съдебен адрес:xxx, чрез адвокат Н.В./, е предявила иск за допускане развод и прекратяване на брака й с Е. Г. Б., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в него. Изрично е заявено в исковата молба, че не желае съдът да се произнесе по въпроса за вината.

            Заявено е че сключили г.брак на 30.11.1986 год., от който нямат непълнолетни деца. Имат родени  две деца-Л. Е. Г., р. 1989 г. и Г. Е. Г., р.1990 г., които понастоящем са пълнолетни.

              В исковата молба се твърди, че от десет години с ответника не живеят заедно. Във фактическа раздяла са от 2009г. насам. Нямат контакти. Всякакви отношения между тях са прекъснати.

            Жилището, в което живели заедно до преди 10 години, намиращо се в г. М. ж. ,. б. 6. в. Е. е. 4. а. 7. не е нейна собственост.

            Искът за развод е с  пр.осн.чл.49 ал.1 от СК, обективно съединен с брачни искове по чл.322 ал.2 от ГПК: за ползване на семейното жилищЕ. намиращо се в г. М. ж. ,. б. 6. в. Е. е. 4. а. 7.-заявено е че няма претенции и не е нейно, поради което да се ползва от ответника; за издръжка между съпрузите- не претендира; за фамилното име на съпругата след развода- желае да носи предбрачното си фамилно име- Х..  Няма свързани с непълнолетни деца исковЕ.

              В открито съдебно заседание по делото за ищцата  се явява надлежно упълномощения от нея процесуален представител-адв. Н.В., с изрично пълномощно по см. на чл.34. ал.2 от ГПК.

             Претендира за присъждане на разноски по водене на делото, по представен списък по чл.80 ГПК.

             Ответникът- Е. Г. Б., ЕГН xxxxxxxxxx xxx не е подал писмен отговор на исковата молба в указания срок със съобщението по чл.131 от ГПК и не изразява  становище по предявените исковЕ. Не се явява в открито съдебно заседание по делото.

             Доказателствата са писмени и гласни.

             Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становището на ищеца  и съобр.чл.235 от ГПК приема следното:

             Страните сключили граждански брак  с акт № 0468 от 30.11.1986, в г. М. община М.  от който имат родени  две деца-Л. Е. Г., р. 1989 г. и Г. Е. Г., р.1990 г., т.Е. понастоящем- пълнолетни.

             От 2009-та година ищцата и ответникът не живеят заедно. От тогава тя работи в Испания, със средствата от което е осигурявала издръжка на децата им/ тогава студенти/. Страните нямат контакти през този период. Всякакви отношения между тях  са прекъснати. С ответника живеят напълно разделени и не поддържат никакви съпружески отношения, като всеки води свой самостоятелен живот.

            Безспорно е че жилището, в което живели заедно до преди десет години, намиращо се в г. М. на адреса на ответника, не е СИО, нито собственост на ищцата, а на родителите му.

            Изложеното се установява от писмените и гласни доказателства, вкл. и от показанията на свидетелите И. Х. В. и Р. Й. Г.. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, неоспорени и необорени от други доказателства.

            С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по смисъла на чл.49 ал.1 от СК. На практика в брачните отношения между съпрузите е настъпил онзи дисбаланс, при който съществуването на семейството е станало само една ненужна формалност. Продължителната фактическа раздяла, през който период не са контактували и  интересували един от друг,  обективира извода за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака им, който съществува само формално. Ето защо следва да бъде допуснат развода без произнасяне относно вината с оглед на това, че изрично е заявено от ищеца нежелание да се обсъжда този въпрос. От ответника също няма подобно исканЕ.

              В случая не се разглеждат исковете по чл. 322, ал.2 от ГПК- за упражняване на родителски права, издръжка на деца и лични отношения  между родител- детЕ. с оглед на заявеното в исковата молба, че родените от брака две деца са навършили пълнолетиЕ.

              Предвид изложеното по- горе ползването на семейно жилище- намиращо се в г. М. ж. ,. б. 6. в. Е. е. 4. а. 7., следва да бъде предоставено на ответника след развода.

              Страните нямат претенции  за издръжка един на друг след развода.

              От представеното удостоверение за граждански брак е видно, че съпругата е променила предбрачното си фамилно име от Х. на Б., с оглед на което следва да бъде уважено искането й след развода да носи предбрачното си такова, а именно”Х.”.

            Ищцата  претендира присъждане на разноски по водене на делото, по представен списък по чл.80 ГПК в общ размер на сумата 650 лв. Съдът намира, че не следва да  бъдат присъдени в тежест на ответника, а да останат както са направени на осн. чл.329, ал.1, пр.2 от ГПК.

            Водим от горното, съдът

 

                                                      Р  Е  Ш  И :

 

            ДОПУСКА РАЗВОД между Ц.Л.Б. с ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx и Е. Г. Б., ЕГН xxxxxxxxxx xxx  и   ПРЕКРАТЯВА  брака им, сключен с Акт № 0468 от 30.11.1986, в г. М. община М. поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в същия.

            Съпрузите не са поискали произнасяне относно вината за разстройството на брака.

            Родените от брака  две деца- Л. Е. Г., р. 1989 г. и Г. Е. Г., р.1990 г.,  са пълнолетни, с оглед на което не се разглеждат искове за упражняване на родителски права, издръжка и лични отношения с деца. 

            Семейно жилищЕ. намиращо се в г. М. ж. ,. б. 6. в. Е. е. 4. а. 7. се предоставя за ползване на Е. Г. Б..

            След развода съпругата Ц.Л.Б. ще носи предбрачното си фамилно име -“ Х.”.

  Оставя без уважение молбата на ищцата Ц.Л.Б. /адрес и ЕГН по-горе/ за присъждане на сумата 650 лв- разноски по водене на делото, като неоснователна.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на странитЕ.

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: