№ 699 / 13.11.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
г. Монтана 13.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- г. М. пети граждански състав в открито заседание на 15.10.2019 г. в състав:
Председател: Евгения Петкова
при секретаря Силвия Г., като разгледа докладваното от съдия Петкова бр.г.д.№ 1852 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Искът е за развод с пр. осн. чл. 49, ал.1 от СК.
Производството е по реда на чл.318 и сл. от ГПК .
Ищецът– Ц.Л.Б. с ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx/съдебен адрес:xxx, чрез адвокат Н.В./, е предявила иск за допускане развод и прекратяване на брака й с Е. Г. Б., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в него. Изрично е заявено в исковата молба, че не желае съдът да се произнесе по въпроса за вината.
Заявено е че сключили г.брак на 30.11.1986 год., от който нямат непълнолетни деца. Имат родени две деца-Л. Е. Г., р. 1989 г. и Г. Е. Г., р.1990 г., които понастоящем са пълнолетни.
В исковата молба се твърди, че от десет години с ответника не живеят заедно. Във фактическа раздяла са от 2009г. насам. Нямат контакти. Всякакви отношения между тях са прекъснати.
Жилището, в което живели заедно до преди 10 години, намиращо се в г. М. ж. ,. б. 6. в. Е. е. 4. а. 7. не е нейна собственост.
Искът за развод е с пр.осн.чл.49 ал.1 от СК, обективно съединен с брачни искове по чл.322 ал.2 от ГПК: за ползване на семейното жилищЕ. намиращо се в г. М. ж. ,. б. 6. в. Е. е. 4. а. 7.-заявено е че няма претенции и не е нейно, поради което да се ползва от ответника; за издръжка между съпрузите- не претендира; за фамилното име на съпругата след развода- желае да носи предбрачното си фамилно име- Х.. Няма свързани с непълнолетни деца исковЕ.
В открито съдебно заседание по делото за ищцата се явява надлежно упълномощения от нея процесуален представител-адв. Н.В., с изрично пълномощно по см. на чл.34. ал.2 от ГПК.
Претендира за присъждане на разноски по водене на делото, по представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът- Е. Г. Б., ЕГН xxxxxxxxxx xxx не е подал писмен отговор на исковата молба в указания срок със съобщението по чл.131 от ГПК и не изразява становище по предявените исковЕ. Не се явява в открито съдебно заседание по делото.
Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становището на ищеца и съобр.чл.235 от ГПК приема следното:
Страните сключили граждански брак с акт № 0468 от 30.11.1986, в г. М. община М. от който имат родени две деца-Л. Е. Г., р. 1989 г. и Г. Е. Г., р.1990 г., т.Е. понастоящем- пълнолетни.
От 2009-та година ищцата и ответникът не живеят заедно. От тогава тя работи в Испания, със средствата от което е осигурявала издръжка на децата им/ тогава студенти/. Страните нямат контакти през този период. Всякакви отношения между тях са прекъснати. С ответника живеят напълно разделени и не поддържат никакви съпружески отношения, като всеки води свой самостоятелен живот.
Безспорно е че жилището, в което живели заедно до преди десет години, намиращо се в г. М. на адреса на ответника, не е СИО, нито собственост на ищцата, а на родителите му.
Изложеното се установява от писмените и гласни доказателства, вкл. и от показанията на свидетелите И. Х. В. и Р. Й. Г.. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, неоспорени и необорени от други доказателства.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по смисъла на чл.49 ал.1 от СК. На практика в брачните отношения между съпрузите е настъпил онзи дисбаланс, при който съществуването на семейството е станало само една ненужна формалност. Продължителната фактическа раздяла, през който период не са контактували и интересували един от друг, обективира извода за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака им, който съществува само формално. Ето защо следва да бъде допуснат развода без произнасяне относно вината с оглед на това, че изрично е заявено от ищеца нежелание да се обсъжда този въпрос. От ответника също няма подобно исканЕ.
В случая не се разглеждат исковете по чл. 322, ал.2 от ГПК- за упражняване на родителски права, издръжка на деца и лични отношения между родител- детЕ. с оглед на заявеното в исковата молба, че родените от брака две деца са навършили пълнолетиЕ.
Предвид изложеното по- горе ползването на семейно жилище- намиращо се в г. М. ж. ,. б. 6. в. Е. е. 4. а. 7., следва да бъде предоставено на ответника след развода.
Страните нямат претенции за издръжка един на друг след развода.
От представеното удостоверение за граждански брак е видно, че съпругата е променила предбрачното си фамилно име от Х. на Б., с оглед на което следва да бъде уважено искането й след развода да носи предбрачното си такова, а именно”Х.”.
Ищцата претендира присъждане на разноски по водене на делото, по представен списък по чл.80 ГПК в общ размер на сумата 650 лв. Съдът намира, че не следва да бъдат присъдени в тежест на ответника, а да останат както са направени на осн. чл.329, ал.1, пр.2 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА РАЗВОД между Ц.Л.Б. с ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx и Е. Г. Б., ЕГН xxxxxxxxxx xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен с Акт № 0468 от 30.11.1986, в г. М. община М. поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в същия.
Съпрузите не са поискали произнасяне относно вината за разстройството на брака.
Родените от брака две деца- Л. Е. Г., р. 1989 г. и Г. Е. Г., р.1990 г., са пълнолетни, с оглед на което не се разглеждат искове за упражняване на родителски права, издръжка и лични отношения с деца.
Семейно жилищЕ. намиращо се в г. М. ж. ,. б. 6. в. Е. е. 4. а. 7. се предоставя за ползване на Е. Г. Б..
След развода съпругата Ц.Л.Б. ще носи предбрачното си фамилно име -“ Х.”.
Оставя без уважение молбата на ищцата Ц.Л.Б. /адрес и ЕГН по-горе/ за присъждане на сумата 650 лв- разноски по водене на делото, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на странитЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: