РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. Бургас, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Въззивно гражданско дело № 20232100502091 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на „Астория Мениджмънт“ ООД против
Решение № 441/20.10.2023 г., постановено по гр.д. № 1492/2022 г. по описа на PC-Несебър,
с което са отхвърлени предявените от въззивника искове за осъждане на К. А. Ч. да му
заплати сумата от общо 2 212 евро, от които: 228 евро - неплатена такса за 2020 г., 2021 г. и
2022 г. за Студио № ***, 152 евро - неплатена такса за 2020 г. и 2022 г. за Студио № ***, 459
евро - неплатена такса за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. за Апартамент № ***, 228 евро -
неплатена такса за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. за Студио № ***, 306 евро - неплатена такса за
2020 г. и 2022 г. за Апартамент № ***, 152 евро - неплатена такса за 2020 г. и 2022 г. за
Студио № ***, 459 евро - неплатена такса за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. за Склад/Апартамент
№*** и 228 евро - неплатена такса за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. за Студио № ***, както и
сумата от общо 171,34 лв., от които: 0,17 лв. – за консумирана електроенергия за апартамент
№ *** през периода 01.06.2020 г. - 30.06.2020 г., 49,91 лв. – за консумирана електроенергия
за апартамент №*** през периода 01.07.2020 г. - 31.07.2020 г., 0,28 лв. – за консумирана
електроенергия за апартамент № *** през периода 01.08.2021 г. - 31.08.2021 г., 58,23 лв. – за
консумирана електроенергия за апартамент № *** през периода 01.07.2022 г. - 31.07.2022 г.
и 62,75 лв. – за консумирана електроенергия за апартамент № *** през периода 01.07.2022 г.
- 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяването на
исковата молба до окончателното им изплащане. Въззивникът счита, че обжалваното
решение е незаконосъобразно и неправилно, поради което моли то да бъде отменено изцяло,
1
като вместо него да бъде постановено ново решение, с което съдът да уважи исковете.
Намира за неправилен изводът на районния съд, че не е доказано по категоричен начин
наличие на валидни облигационни отношения между него и ответницата. Счита, че по
делото е доказано при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационна
връзка между страните, като това се установявало от показанията на разпитания свидетел.
Сочи, че съдът не е взел предвид извършени в предходни периоди плащания от ответница,
както и направените в хода на производството плащания. Твърди, че ответницата е плащала
суми и след приключване на производството пред РС-Несебър, като всички тези плащания
сочат на наличие на трайни облигационни отношения между тях от 2018 г. до настоящия
момент. Моли решението на РС-Несебър да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго решение, с което претенциите му бъдат уважени, както и да му бъдат
присъдени направените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание се явяват
управителят на въззивното дружество, както и упълномощен процесуален представител,
поддържат жалбата, ангажирани са нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо право на
жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. от ГПК, поради което същата е
допустима.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата К. Ч., в който
въззивната жалба е оспорена като неоснователна и се моли решението на РС-Несебър да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и на възззиваемата да бъдат
присъдени направените разноски по делото. Твърди се, че първоинстанционният съд
правилно е приел, че не е налице облигационна връзка между страните по делото. В
съдебно заседание въззиваемата се явява лично и с процесуален представител, поддържа
отговора, не са ангажирани доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС–Несебър е образувано по предявена от „Астория
Мениджмънт“ ООД против К. А. Ч. искова молба, с която се моли да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищеца сумата от общо 2 212 евро, представляваща сбор от
неплатени такси за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. по сключен между страните устен договор от
2018 г. за поддържане съоръженията и обектите за общо ползване, разположени в
апартаментен хотел „Вила Астория 3“, в който ответницата притежава самостоятелни
обекти, както и сумата от общо 171,34 лв., представляваща сбор от цена на консумирана
електроенергия през периодите 01.06.2020 г. - 30.06.2020 г., 01.07.2020 г. - 31.07.2020 г.,
01.08.2021 г. - 31.08.2021 г. и 01.07.2022 г. - 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от предявяването на исковата молба до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че на основание сключен между него и „Зора феникс“ ЕООД на 18.06.2018
г. Договор за възлагане извършването на дейности за поддръжка и управление на жилищен
комплекс „Астория 3“ извършва всички необходими дейности по поддръжка и управление
на посочения комплекс. Твърди също така, че ответницата притежава осем самостоятелни
обекта в горепосочения комплекс, като през лятото на 2018 г. между тях е била постигната
устна договорка, по силата на която ответницата му е възложила да управлява, поддържа и
обслужва организационно, технически и административно съоръженията и обектите за общо
ползване, разположени в апартаментен хотел „Вила Астория 3“, срещу поето от нея
насрещно задължение да му заплаща ежегодно възнаграждение за всеки един от
притежаваните от нея недвижими имоти, а именно по 76 евро за студио и по 153 евро за
апартамент, както и се е задължила да му заплаща всички разходи за консумирана
електроенергия и вода в притежаваните от нея недвижими имоти съобразно показанията на
измервателните уреди в тях. Сочи, че ответницата е извършила първото си частично
плащане на договорените суми на 09.08.2018 г. Твърди се също така, че ищцовото
дружество е изпълнявало точно, добросъвестно и в срок поетите с договора между страните
задължения, но ответницата не му е платила процесните суми. Ангажирани са
2
доказателства.
Ответницата е оспорила исковете изцяло. Не оспорва, че е собственик на посочените в
исковата молба недвижими имоти, с изключение на Студио № ***, което вече не е нейна
собственост, но твърди, че между нея и ищеца няма никакви договорни отношения и тя не
му е възлагала каквито и да било функции, съответно не е поемала задължение да му
заплаща възнаграждение.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявените искове, като е
приел, че по делото не е доказано наличието на валидно възникнала облигационна връзка
между страните, по силата на която ответницата да дължи на ищеца заплащане на
процесните суми.
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен
съд установи, че решението е валидно и допустимо.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, Бургаският окръжен съд намира, че постановеното от НРС решение е правилно и
законосъобразно. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил всестранно
и обективно спора от фактическа страна, като БОС споделя и изложените от НРС мотиви и
правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
По отношение на наведените във въззивната жалба доводи, съдът намира същите за
изцяло неоснователни. Твърденията на ищеца за наличие на облигационна връзка между
него и ответницата с посочени в исковата молба параметри не се доказват нито с
ангажираните в първоинстанционното производство доказателства – писмени и гласни (по
изложените от РС-Несебър мотиви), нито с доказателствата, представени в настоящото
производство – две справки за извършени плащания, съгласно които на 06.10.2023 г. и на
23.10.2023 г. К. Ч. е извършила плащания на парични суми в полза на ищеца. В справките е
вписано, че ответницата е платила дължими такси за управление на имот и суми за ел.
енергия за 2023 г., но тези доказателства не установяват чрез пълно и главно доказване
наличие на валидно облигационно отношение между страните през процесните предходни
периоди – нито самостоятелно, нито разгледани във връзка с останалия доказателствен
материал по делото, съответно не налагат промяна в правните изводи на районния съд,
които въззивният съд изцяло споделя.
Наличието на договорно правоотношение между страните не се доказва и с
твърдяното от ищеца плащане от ответницата на част от процесните суми в хода на
първоинстанционното производство (на 14.03.2023 г.), като в подкрепа на това твърдение не
са представени никакви доказателства, нито плащането е признато от ответницата, за да се
приеме, че по отношение на него не се спори. Поради това според въззивния съд така
твърдяното плащане не е доказано, съответно въз основа на него не могат да се правят
правни изводи.
Предвид горното, БОС намира, че обжалваното решение на НРС следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Въззиваемата е поискала присъждане на направените от нея съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, но това искане не следва да бъде уважавано, въпреки
неоснователността на въззивната жалба, тъй като по делото не са представени доказателства
тя да е направила такива разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 441/20.10.2023 г., постановено по гр.д. № 1492/2022 г.
3
по описа на PC-Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4