Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2628 21.10.2019 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд Х
граждански състав
На двадесети септември Година 2019
В открито
заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като разгледа
докладваното гр.д. № 3605 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявената от Н.А.Н. против ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС” АД и
допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 4 200 лв., от които 3 000 лв. - обезщетение
за имуществени вреди и 1 200 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на ищеца в резултат на ПТП от 28.03.2018 г., дължими по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между ответното дружество и
виновния за произшествието водач, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от настъпване на застрахователното събитие – 28.03.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът
твърди, че е собственик на лек автомобил марка „Ландровер”, модел „Фрилендер”,
с рег. № *****. Твърди също така, че на
28.03.2018 г. автомобилът е бил управляван от неговия баща, като в 5,45 ч. в
гр. Бургас, на ул. „Крайезерна” е настъпило ПТП между неговия автомобил и
микробус с рег. № **** , собственост на
„БУРГАСБУС” ЕООД. Според ищеца произшествието е настъпило по вина на водача на
микробуса Т.Х.Т., като същият е признал вината си в съставения между двамата
водачи двустранен протокол за ПТП. Ищецът заявява, че в резултат на
произшествието са били нанесени увреждания на автомобила му на обща стойност 3 000
лв., като той е предявил претенция пред ответното дружество, в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач, но
последното е отказало да му заплати застрахователно обезщетение с мотива, че
уврежданията на автомобила не са в причинно-следствена връзка с твърдяното ПТП,
а са настъпили в резултат на друго събитие. Ищецът също така твърди, че в
резултат на отказа на ответното дружество са възникнали множество негативи за
него и за баща му, който е приел като обида и несправедливост становището на
застрахователя и здравословното му състояние силно се влошило, както и е
възникнало сериозно напрежение в семейството на ищеца, причинено от
невъзможността да се осигурят достатъчно средства за ремонт на автомобила и от
невъзможността той да бъде ползван дълго време по вина на застрахователя, за които
неимуществени вреди претендира обезщетение в размер на 1 200 лв. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който
поддържа иска, ангажирани са
доказателства.
Така
предявените искове са с правни основания чл. 432, ал. 1, вр. чл. 505 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, като същите са
допустими.
Ответникът е подал отговор в срок, в който е оспорил
иска по основание и по размер. Оспорен е посочения в исковата молба механизъм
на ПТП, както и че то е настъпило по вина на водача на микробуса Т.Т.. Твърди
се, че произшествието е настъпило по вина на водача на л.а. „Ландровер” -
поради излизане на лекия автомобил с висока скорост от завой, а не по вина на
застрахованото лице, поради което не са налице основания за ангажиране
отговорността на застрахователя по „Гражданска отговорност“. При условие на
евентуалност е направено възражение за съпричиняване на вредите от страна на
водача на лекия автомобил, поради което се моли на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
обезщетението да бъде намалено. На следващо място е оспорено наличието на
причинно-следствена връзка между описаните увреждания и процесното ПТП, като се
твърди, че същите не могат да настъпят при декларирания механизъм на
произшествието. Оспорен е и размера на претендираното обезщетение за вреди като
завишен. В тази връзка е оспорено
съдържанието на представените от ищеца фактура и проформа фактура от 14.05.2018
г. - в частта относно вида и размера на вредите. Ответното дружество е оспорило
и иска за неимуществени вреди, претендирани като следствие на отказа на
застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, като твърди, че дружеството
не е деликтоспособно, а освен това са изложени твърдения и са представени
доказателства за влошено здравословно състояние на бащата на ищеца и водач на
автомобила А. Н., но не и за претърпяни от ищеца преки и непосредствени неимуществени
вреди. Предвид твърдяната неоснователност на главните искове, е оспорен като
неоснователен и акцесорния иск за присъждане на законна лихва, както и искането
лихвата да бъде присъдена считано от застрахователното събитие, като се твърди,
че на осн. чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ релевантна за присъждане на законната
лихва е датата, на която застрахователят се е произнесъл по претенцията, която
в случая е 08.05.2018 г. Оспорен е размера на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, в случай, че същото надвишава минималния размер по Наредба №
1/2004 г. на ВАС. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат
присъдени направените съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно
заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа
отговора, ангажирани са доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на
страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Като доказателство по делото е представен Двустранен констативен
протокол за ПТП от 28.03.2018 г., съставен от водачите Т.Х.Т. и Н.А.Н., в който
е отразено, че на същата дата в 5,45 ч. в гр. Бургас, на ул. „Крайезерна“ е
настъпило ПТП между МПС „Ивеко Дейли“ с рег. № ******, управлявано от Т.Х.Т., и МПС
„Лендровър“ с рег. № *****, управлявано от А. Н.Н., при което са били нанесени
увреждания и на двата автомобила. Вписано е също така, че виновен за
произшествието е водачът Т.Т., който е управлявал микробуса. Начертана е схема
на пътната обстановка и на механизма на настъпване на произшествието, съгласно
която същото е настъпило в лентата за движение на лекия автомобил „Лендровер”,
т.е. управляваното от Т.Т. МПС е излязло от своята лента за движение и е
навлязло в лентата на движение на другия автомобил. Видно е, че протоколът е
подписан от двамата водачи.
Представено е копие на свидетелство за регистрация, от
което е видно, че л.а. „Лендровър Фриландер“ с рег. № ***** е собственост на Н.А.Н.,
като по делото не се спори, че в момента на настъпване на процесното ПТП
автомобилът е бил управляван от неговия баща А. Н..
Ответникът не оспорва, че към момента на настъпване на
процесното ПТП гражданската отговорност на водача на МПС „Ивеко Дейли“ с рег. №
А ***** е била застрахована при него по договор, сключен със застрахователна
полица № BG/33/117002208876. Във връзка с това и по повод на предявена
на 28.03.2018 г. от А. Н. претенция за настъпила имуществена щета, в ответното
дружество е била заведена щета № 30018000310. Видно от представената по делото
преписка по тази щета, на 30.03.2018 г. представител на застрахователя е
извършил оглед на л.а. „Лендровър Фриландер“ с рег. № ****** и е съставил опис
на увредените детайли на автомобила по 17 позиции, съвпадащи с описаните в
исковата молба увреждания на автомобила, предмет на предявения иск. Въпреки
това ответното застрахователно дружество не е изплатило застрахователно
обезщетение по заведената щета, а с писмо изх. № 001/961 от 08.05.2018 г. е
уведомило заявителя, че няма да му изплати застрахователно обезщетение, тъй
като е било установено несъответствие между декларираните обстоятелства и
вредите, нанесени на всеки от автомобилите, участвали в твърдяното
произшествие, както и че уврежданията, за които се претендира обезщетение, не
са в причинно-следствена връзка с твърдяното ПТП, а са настъпили в резултат на
друго събитие. Това становище се поддържа от ответника и в хода на настоящото
производство.
Ищецът твърди, че е отремонтирал за своя сметка част
от причинените при процесното ПТП увреждания по автомобила си, в подкрепа на
което е представил фактура № 3842/14.05.2018 г., издадена от „ЕФОКАР БУРГАС“
ЕООД, на стойност 944 лв. и фискален бон към нея.
По отношение стойността на останалите твърдяни от
ищеца и неотстранени увреждания на автомобила, по делото е представена проформа
фактура № 1/14.05.2018 г., издадена от същия доставчик, която е на обща
стойност 2 210 лв.
По делото са разпитани свидетелите Т.Х.Т., А. Н.Н., С.
Г. Г., Д. А. З. и Д.И.К..
Св. Т. заявява, че си спомня за процесното произшествие.
Твърди, че тогава е управлявал 20-местен автобус и е излизал от гаража на
„Бургасбус“ ЕООД, като се е движил в посока ж.к. „Меден рудник“. При движение в
остър завой в последния момент е видял, че срещу него идва друг автомобил, който
излязъл от завоя, в момента на разминаването им форсирал двигателя и след това
се ударил в мантинелата. Преди това свидетелят бил заслепен от светлините на
насрещнодвижещия се автомобил и спрял на място. Според свидетеля не е имало
удар между двата автомобила, а самостоятелен удар на другия автомобил в
мантинелата на пътя. Не е имало увреждания по микробуса и той не е бил
ремонтиран, а уврежданията по автомобила били от дясната му страна – от удара в
мантинелата, който бил много силен. Свидетелят заявява, че протокол за ПТП не е
бил съставен на мястото на произшествието, а е бил написан след това в гаража
на „Бургасбус“ ЕООД от служителка на дружеството в присъствието на двамата
водачи. Признава, че подписът върху протокола за ПТП за водача на превозно
средство „А” е негов, но твърди, че не е написал той текста отстрани на този
подпис. Твърди също така, че не е виновен за настъпване на произшествието и не
е заявявал такова нещо при съставяне на протокола. Заявява, че не е прочел
протокола, а само го е подписал.
Св. Н. твърди, че на 28.03.2018 г. е отивал на работа,
като се е движил с автомобила си от „Трапезица“ към БМФ Порт – Бургас. Според
свидетеля, при слизане от мост на десен завой в неговата лента е изскочил бял
микробус, поради което свидетелят е отбил и спрял, но микробусът се ударил в
него отляво и го притиснал до мантинелата. В резултат на това се отворили двата
еърбега, а главата му се ударила в огледалото за задно виждане и то се счупило.
След това колата му била откарана в сервиз от Пътна помощ. Той уведомил
застрахователя „АСЕТ”, като служител на дружеството веднага направил оглед и
снимки на колата му в сервиза, а след няколко дни направил и втори оглед.
Твърди, че част от щетите са били отстранени в сервиза, тъй като е имал нужда
от автомобила, за което е заплатил сумата от около 1000 лв. Останалите щети не
са отстранени, поради липса на средства и отказа на застрахователя да изплати
обезщетение. Заявява, че микробусът е сякъл пътя му и е връхлетял върху него, като
в този момент той се е движел с не повече от 20 км/ч. Твърди, че в момента, в
който е видял микробуса, е свил вдясно, но той го е ударил от ляво и го
притиснал в близост до мантинелата. Заявява, че след удара не е предприел
никаква маневра. Твърди, че всички увреждания са били от лявата страна на
автомобила му, а по микробуса също имало щети - бил ожулен и със счупен ляв
фар.
Св. Гавраилов заявява, че работи в автосервиз, където
миналата година е бил извършен частичен ремонт на джип „Ландровер”. Автомобилът
бил докаран в сервиза с Пътна помощ същия ден, когато е възникнало
произшествието, а няколко часа след това в сервиза отишъл представител на
застрахователя, който направил оглед и снимки на автомобила. Собственикът искал
спешен ремонт, тъй като автомобилът му трябвал, а и бил сигурен, че
застрахователят ще му плати обезщетение. Според свидетеля, колата била ударена
в предната част отляво и всички увреждания били отляво, а в дясно нямало
увреждания. Собственикът платил за извършения частичен ремонт около 1000 лв.,
но пълен ремонт не бил извършен, тъй като той не получил пари от
застрахователя. Свидетелят заявява, че задното стъкло на автомобила било
счупено, люкът бил отворен, заради усукване, предните два еърбега също били отворени.
Св. З. заявява, че към края на м. март (2018 г.) му се
обадил А. Н. и му казал, че е претърпял ПТП с автобус, към 6 ч. сутринта.
Свидетелят отишъл на място, закачил колата на ищеца с въже, но като опънал въжето,
за да дърпа колата, то се скъсало. Според свидетеля, цялата предница на
автомобила на Н. отляво била увредена, гумите били паднали, двата еърбега били
отворени, шибидахът също бил отворен. След това А. Н. му казал, че е преместил
колата с Пътна помощ.
Св. К. заявява, че работи като механик в „Бургасбус”
ЕООД, като завежда и щетите в дружеството. Твърди, че на 28.03.2018 г. е
съставила протокола за ПТП, възникнало между микробус на фирмата, управляван от
водача Т.Т., и МПС „Ландровър”. Същата сутрин двамата водачи отишли при нея, за
да състави тя протокола, тъй като те били притеснени и изплашени. Преди това тя
разбрала за произшестието от централния диспечерски пункг, а след това и от
самите водачи. Свидетелката вписала в протокола уврежданията, които й съобщили двамата
водачи, като тя видяла щетите само по микробуса и същите съответствали на това,
което й казал водачът Т. и което тя отразила в двустранния протокол. Според нея
Т. прочел протокола преди да го подпише. Същият ден свидетелката завела щета по
застраховка „Каско” за уврежданията по микробуса, описани в двустранния
протокол за ПТП, като служител на „УНИКА” направил снимки на щетите. След
завеждане на щетата микробусът бил отремонтиран в сервиза на „Бургасбус” ЕООД
още на същия ден и вечерта бил пуснат на работа. Заявява, че двамата водачи са
й казали какви обстоятелства да впише в протокола и как да начертае схемата на
ПТП. Водачът Т. също така й казал, че той е виновен за ПТП-то. Свидетелката не
видяла уврежданията на другия автомобил, но другият водач й казал какви са били
те, тя ги вписала в протокола, водачът го прочел, съгласил се и подписал
протокола, като Т.Т. също присъствал и не възразил по тези щети.
Предвид противоречията в показанията на св. Т. и св. К.,
по делото е извършена очна ставка между тях, при която и двамата свидетели са
потвърдили предходните си показания, т.е. противоречията не са били отстранени.
По делото е представена служебна бележка изх. №
264/20.02.2019 г., издадена от „Бургасбус” ЕООД, съгласно която е постъпила
информация от ЦДП, че на 28.03.2018 г. в 05,45 ч. автобус марка „Ивеко”, модел „Дейли” с рег. № *******,
собственост на дружеството, управляван от Т.Х.Т., при излизане от гаража на ул.
„Крайезерна” е отнел предимство на автомобил, навлизайки в насрещното движение,
като микробусът е бил просуркан отстрани в ляво, а събитието е регистрирано на
тел. 112. Към служебната бележка е приложено и копие на разпечатка от
констатация за ПТП в която са описани горепосочените обтоятелства.
Представено е и удостоверение, издадено от ЗК „УНИКА”
АД, съгласно което на 28.03.2018 г. е съставен опис на щета №
18110060017/28.03.2018 г. на МПС „Ивеко Дейли” с рег. № ******, собственост на
„Бургасбус” ЕООД, като е приложено и копие на този опис. По искане на ответника
по делото е представена и пълната преписка по образуваната в ЗК „УНИКА” АД щета
№ 18110060017/ 28.03.2018 г. Видно е, че щетата е била образувана по подадено
от Д.К. уведомление за щета по застраховка „КАСКО” за причинени на 28.03.2018 г. увреждания по МПС „Ивеко
Дейли” с рег. № *******, управляван от водача Т.Т.. В уведомлението е посочено,
че при излизане от гаража водачът на горепосоченото МПС е навлязъл в лентата на
насрещнодвижещ се автомобил и го е ударил, като са били причинени следните
увреждания на МПС „Ивеко Дейли”: ляв панел, ляв калник заден, стъкло на стоп. В
преписката се съдържа и опис на щета № 1811110060017, съгласно който при
извършения на 28.03.2018 г. от служител на ЗК „УНИКА” АД оглед на МПС „Ивеко
Дейли” с рег. № ******** са били констатирани увреждания на следните негови
части: вежда заден ляв калник, панел заден ляв - долна част, колона задна лява
и стоп ляв.
По делото са назначени и извършени единична и тройна
автотехнически експертизи.
Вещото лице по единичната експертиза е дало
заключение, че процесното ПТП не е настъпило по описания в двустранния протокол
за ПТП начин, а по следния начин: водачът на МПС „Б“ (л.а. „Ландровер“ с рег. №
***** КС) е навлязъл в лентата за насрещно движение вследствие поднасяне,
ударил се е в банкета на пътния участък лява част – кос удар, последвал е удар
в мантинелата - кос ляв и странично ляв, след което водачът инстинктивно е
завил рязко на дясно и се е върнал в своята лента за движение. Тези си изводи
вещото лице е обосновало с това, че според него от снимковия материал е видно,
че лявата страна на МПС „А“ (микробус „Ивеко Дейли“) е изправна, като е налице
единствено деформация (драскотина) в задна лява част на панела, която не може
да бъде причина за щетите по МПС „Б“. Вещото лице също така е посочило, че
уврежданията по лекия автомобил, които са описаните в опис-претенцията към
застрахователя, са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, но същите са
свързани с посочения в заключението механизъм на настъпването му и са в
несъответствие с описания в двустранния протокол механизъм на ПТП. По отношение
размера на вредите, вещото лице е дало заключение, че по пазарна стойност
щетата възлиза на 3 264 лв., от които 3 154 лв. – стойност на увредените
части и труд, и 110 лв. – разходи за репатриране, а по експертна оценка - съгласно
методиката по Наредба № 24/2006 г., щетите възлизат на общо 1 492 лв., която
сума включва и 110 лв. разходи за репатриране на автомобила.
Горното заключение е било оспорено от ищеца, поради
което е назначена тройна автотехническа експертиза. Вещите лица по тройната
експертиза са приели, че процесното ПТП е настъпило поради навлизане на
микробуса „Ивеко Дейли“ в насрещната за него лента за движение, в която в този
момент се е движил лекия автомобил „Ландровер Фриландер“, като в най-острата
част на завоя двете превозни средства са се сблъскали, страничната лява част на
лекия автомобил се е просурнала по лявата странична част на микробуса, предното
ляво колело на автомобила се е ударило странично в задното ляво (съгласно
уточнението в съдебно заседание) колело на микробуса, микробусът е изтласкал
лекия автомобил към банкета, при което задното дясно колело на лекия автомобил
се е притиснало към високия 18 см бордюр и гумата се е срязала по външната
странична част, лекият автомобил е бил притиснат между микробуса и бордюра, бил
е провлачен в посока, обратна на посоката му на движение, поради по-голямата
маса на микробуса, и предната му лява гума се е спукала. Според вещите лица
произшествието е било предотвратимо, ако микробусът се е движел в своята лента
за движение. В заключението също така е посочено, че описаните в
опис-заключенията на двете застрахователни дружества щети са възникнали в
резултат на сблъсъка между двете МПС, като деформациите на увредените части
произтичат от посоката и силата на удара между автомобилите. Видно от
експертизата, пазарната стойност на разходите за възстановяване на щетите на
автомобила на ищеца възлиза на общо 3 344 лв., от които 3 154 лв. –
стойност на резервни части и 240 лв. - стойност на необходимия сервизен труд за
възстановяване, а изчислени по Наредба № 49/2014 г., която според вещите лица
се прилага при липса на фактури, щетите възлизат на общо 1 577,60 лв.
(включително труда в размер на 240 лв.). Вещите лица са посочили, че размерът
на щетата по фактури не следва да превишава действителната стойност на
автомобила към датата на произшествието, а в случая средната пазарна стойност
на употребявани автомобили, аналогични на процесния, възлиза на 3 480 лв. В
края на заключението си вещите лица са направили извод, че размерът на щетите
на лекия автомобил, съобразно Наредба № 49/2014 г. при наличие на фактури е в
размер на 2610 лв. (75 % от 3480 лв.), като са основали този си извод на
разпоредбите на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от наредбата.
В съдебно заседание вещите лица по тройната експертиза
са заявили, че са направили оглед на автомобила на ищеца, като външните щети вече
са били отремонтирани. Според вещите лица щетите по автомобила, които са
получени при съприкосновението с лявата странична част на микробуса, са по
преден калник, предна лява врата, ляв фар и преден капак. Заявили са също така,
че на снимковия материал по делото уврежданията по микробуса не се виждат, поради
лошата резолюция на снимките, но уврежданията се виждат в дигиталния вариант на
снимките, който им е бил изпратен от застрахователя. Според вещите лица по
микробуса е нямало следи от боята на автомобила, тъй като тя е с по-твърдо
покритие, а върху пластмасата на микробуса не може да се пренесе боя от
автомобила, като освен това не е възможно двата автомобила да пренесат боята си
един върху друг. Вещите лица са заявили, че е имало приплъзващ удар между
предното ляво колело на автомобила и задното ляво колело на микробуса, при
който е възможно да се получат увреждания по носача на автомобила, излизане на
предното ляво колело от диференциала, и по детайлите, които се намира зад тях.
В този случай според вещите лица е възможно да няма увреждания по джантата на
микробуса. Вещите лица са заявили също така, че при удара на предната дясна
гума на автомобила в бордюра, гумата е била прищипана и срязана от джантата, а
нараняванията на предното ляво колело на автомобила са в резултат на удара със
задното ляво колело на микробуса. Посочили са също така, че от удара се е
счупило задното стъкло на автомобила и са се отворили въздушните възглавници,
тъй като двата автомобила са се движили един срещу друг със скорост около 30
км/ч, т.е. ударът е бил със скорост 60 км/ч, при която е възможно да се счупи
задното стъкло и да се отворят въздушните възглавници. Според вещите лица
показанията на водача на микробуса не съответстват на уврежданията и на
механизма на възникването им, поради което те не са ги взели предвид тези
свидетелски показания. Вещите лица са заявили, че по дясната страна на
автомобила няма увреждания, освен на предната дясна гума.
По делото е представен амбулаторен лист от 14.05.2018
г. за извършен на А. Н.Н. преглед, съгласно който лицето страда от есенциална
хипертония, като същият се е оплакал от замаяност, световъртеж, безапетитие,
безсъние, силна тревожност и депресия. В амбулаторния лист е вписано, че
оплакванията са получени след като на 11.05.2018 г. лицето е получило отказ от застрахователя
да изплати щетите от настъпило на 28.03.2018 г. ПТП.
Представен е и амбулаторен лист от извършен на същото
лице преглед от невролог на 15.05.2018 г., в който е вписано, че лицето е
съобщило за замайване и нарушено равновесие след психотравма преди месец. Във
връзка с това на А. Н. е бил разрешен отпуск по болест за периода 15.05.2018 г.
– 17.05.2018 г., видно от приложения болничен лист от 15.05.2018 г.
При така събраните по делото доказателства, съдът
намира, че предявеният против ответника - застраховател пряк иск за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди е доказан по основание по следните
съображения:
На първо място съдът намира за доказано по
делото, че процесното ПТП от 28.03.2018 г. е настъпило по вина на водача Т.Т., който при управление на
микробус „Ивеко Дейли” с рег. № ****** е навлязъл в насрещната лента за
движение на пътното платно, в която по същото време се е движил собственият на
ищеца лек автомобил „Лендровър“ с рег. № *******, управляван от водача А. Н.,
при което се е стигнало до страничен удар между двете МПС с левите им страни,
както и до притискане на автомобила на ищеца в десния бордюр на пътното платно.
Този извод на съда се основава на съставения непосредствено след инцидента по
сведения на двамата водачи и подписан от тях двустранен констативен протокол,
на събраните по делото свидетелски показания (с изключение показанията на св. Т.)
и на заключението на тройната експертиза, от които се установява, че именно това
е механизмът на настъпване на ПТП.
Съдът не кредитира показанията на св. Т.Т., тъй като
същите са в противоречие както с останалите свидетелски показания, така и с факта,
че непосредствено след настъпване на произшествието същият се е съгласил с
отразените в двустранния протокол за ПТП обстоятелства относно механизма на
настъпване на произшествието и неговата вина, което се установява както от
положения подпис на лицето под този протокол, така и от показанията на св. К..
Съдът намира, че не следва да бъде кредитирано и
заключението на вещото лице по единичната експертиза, тъй като описаният в него
механизъм на настъпване на произшествието не се подкрепя от никакви други
доказателства по делото - според това вещо лице автомобилът на ищеца е навлязъл
в лентата за насрещно движение, в резултат на което се е ударил в мантинелата в
ляво, след което се е върнал в своята лента за движение, като уврежданията в
лявата част на автомобила са получени именно от удара в мантинелата. Този извод
на вещото лице обаче се опровергава от факта, че на същата дата са били
установени увреждания и по управлявания от водача Т. микробус, посочени в
изготвения на същата дата от служител на ЗД „УНИКА” АД опис, като според вещите
лица по тройната експертиза тези увреждания са били получени именно по начина,
описан в двустранния протокол за ПТП. В подкрепа на твърдението, че в резултат
на произшествието е имало увреждания и по микробуса са и показанията на св. К.,
която заявява, че лично е видяла уврежданията, като на същия ден микробусът е
бил отремонтиран в сервиза на „Бургасбус” ЕООД, след извършване на оглед от
застрахователя по застраховка „Каско”.
Предвид горното, съдът намира, че произшествието, при
което са били причинени процесните увреждания на собствения на ищеца лек автомобил,
е настъпило по вина на водача на микробуса Т.Т., като е налице пряка причинно-следствена
връзка между вредите и противоправното деяние на Т., съответно са налице
условията на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на неговата деликтна отговорност.
С оглед на горното и тъй като в случая не
се спори, че към момента на произшествието при ответното дружество е имало
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за
управляваното от виновния водач МПС, съдът намира, че на осн. чл. 429, ал. 1,
вр. чл. 432 от КЗ то дължи на ищеца, в качеството му на собственик на увредения
автомобил, обезщетение за причинените му имуществени вреди.
Съдът намира за неоснователно направеното
от ответника възражение за съпричиняване на вредите от водача на увредения
автомобил, съответно неоснователно е и искането за намаляване на дължимото обезщетение,
тъй като по делото не се събраха доказателства, че водачът на лекия автомобил
„Ландровер Фриландер” е допринесъл за настъпването на вредите по някакъв начин.
По отношение размера на дължимото
обезщетение, съдът намира следното:
Съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ при вреди на
имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на
причинената вреда, като обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се
определят в съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета с наредбата по чл. 504, а именно
Наредба № 49/ 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска
отговорност” на автомобилистите и „Злополука” на пътниците в средствата за
обществен превоз.
Чл. 20, ал. 2 на горецитираната
наредба предвижда, че обезщетението за вреди на МПС се определя по методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства съгласно приложения № 1 – 6 от Наредба № 24 от 2006 г. за
задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от КЗ (вече отм.) и за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства, а съгласно ал. 3 застрахователят изплаща и
необходимите и целесъобразни разноски за спасяване на увреденото имущество, в
това число и транспортни разходи, както и тези за товарни и разтоварни дейности
в рамките на застрахователната сума.
Съгласно чл. 4 от Приложение № 1 към Наредба № 24/08.03.2006 г., уредената
в това приложение методика
се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени
надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на моторното превозно
средство в сервиз и в случаите, когато обезщетението се определя по експертна
оценка.
В случая ищецът е представил фактура
за извършен ремонт на стойност 944 лв. с ДДС, както и проформа фактура за
стойността на ремонта на останалите увреждания на обща стойност 2 210 лв.
Вещите лица и по двете експертизи са дали заключение, че стойностите, посочени
в представените от ищеца фактура и проформа фактура, съответстват на пазарните
цени, като общата стойност на необходимите разходи за възстановяване на щетите
по автомобила на ищеца по документи е в размер на 3 154 лв. Вещите лица по
тройната експертиза са приели, че към тази стойност следва да бъде добавена и
сумата от 240 лв., представляваща стойността на необходимия сервизен труд за
възстановяване на щетите, но съдът намира, че тази сума не следва да бъде
добавяна към стойността на вредите, тъй като във фактурата и в проформа
фактурата са включени и „услуги“ на обща стойност 200 лв. с ДДС, която сума би
следвало да представлява именно стойността на необходимия труд за
възстановяване на щетите.
С оглед на горното съдът намира, че в
случая дължимото от застрахователя обезщетение следва да бъде определено
съобразно представените от ищеца документи, тъй като методиката по Приложение №
1 към Наредба № 24/08.03.2006 г. намира приложение единствено при липсата на
такива документи (и то като минимална долна граница), а в случая това условие
не е налице. Поради това съдът счита, че претърпяните от ищеца имуществени
вреди, за които ответникът му дължи застрахователно обезщетение, са в общ
размер от 3 154 лв. Ето защо и тъй като този иск е предявен за сумата от 3 000
лв., то той следва да бъде уважен в пълен размер.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че в случая е налице тотална щета по смисъла на посочения от вещите лица по тройната експертиза чл. 22 от Приложение № 1 към Наредба № 24/ 08.03.2006 г., тъй като тази разпоредба се прилага единствено когато размерът на застрахователното обезщетение е определен по тази методика, а в настоящия случай обезщетението следва да бъде определено по пазарни цени въз основа на представените документи. Поради това на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди в претендирания размер от 3 000 лв.По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, съдът намира, че на осн. чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ лихвата следва да бъде присъдена считано от 20.04.2018 г., тъй като по делото е установено, че ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя на 28.03.2018 г. с приложени към нея доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ, като липсват наведени твърдения и представени доказателства застрахователят да е изискал от правоимащото лице представянето на допълнителни доказателства. Поради това следва да се приеме, че срокът по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ е изтекъл на 20.04.2018 г., а срокът по т. 2 е изтекъл на 28.06.2018 г., съответно по-ранната от двете дати е 20.04.2018 г. и лихва за забава се дължи именно от тази дата.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди, съдът намира същата за неоснователна, тъй като в случая не се установи в резултат на процесното ПТП, за което застрахователят дължи заплащане на обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, да са настъпили неимуществени увреждания за ищеца, които да са в пряка причинно-следствена връзка с произшествието. В случая се касае за предявен пряк иск на увреденото лице против застраховател по задължителна отговорност „Гражданска отговорност“, като в чл. 493 от КЗ лимитативно са изброени вредите, за които отговаря застрахователя, и същите не включват неимуществени вреди от неизпълнение на задължението за изплащане на застрахователно обезщетение, каквато по съществото си е претенцията на ищеца. Ето защо само на това основание предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.Предвид частичното уважаване на предявените искове и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 1 107,14 лв., която сума представлява част от направените от него разноски по делото, съответна на уважената част от исковете. В случая разноските на ищеца са в общ размер от 1 550 лв., като в тази сума не е включено посоченото в списъка за разноски адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., тъй като по делото не са представени доказателства за уговаряне и изплащане на такова възнаграждение.
С оглед частичното отхвърляне на исковете, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 181,43 лв., която сума представлява част от направените от ответника разноски по делото в общ размер от 635 лв. (включително ЮК възнаграждение в претендирания размер от 450 лв.), която част е съответна на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Тодор Александров” № 81-83, в качеството му на
застраховател по Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с полица № BG/33/117002208876 от 10.08.2017 г.,
да заплати на Н.А.Н., ЕГН **********,***, сумата от 3 000,00 лв. (три хиляди лв.), представляваща обезщетение за претърпяните от него имуществени вреди в резултат на ПТП от 28.03.2018 г., възникнало в гр. Бургас, на ул. „Крайезерна” между собственото на ищеца МПС
„Ландровер Фриландер” с рег. № ***** и
собствено на „Бургасбус” ЕООД МПС „Ивеко Дейли” с рег. № *****, настъпило по
вина на водача на второто МПС Т.Х.Т., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2018 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 1 107,14 лв. (хиляда сто и седем лв. и
четиринадесет ст.), представляваща част от направените от ищеца разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.Н. против ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД осъдителен иск за сумата от 1 200,00 лв. (хиляда и двеста
лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат
на гореописаното ПТП и неизплащане на застрахователно обезщетение от страна на
ответника, както и иска за законна лихва върху главницата от 3 000 лв. за
периода 28.03.2018 г. – 19.04.2018 г.
ОСЪЖДА Н.А.Н., ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Тодор Александров” № 81-83, сумата от 181,43 лв. (сто осемдесет и един
лв. и четиридесет и три ст.), представляваща част от направените от ответника
съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
СА