Р Е Ш Е Н И Е
№...
06.10.2017г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД
Граждански състав
На 18.09.2017г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Белослава К., като
разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско
дело №351 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 във връзка с чл.232, ал.2 ЗЗД.
Искът е предявен от “М.М. - И.” ЕАД гр.Р. срещу В.М.Я.
***. С исковата молба се твърди, че между страните имало сключен Договор за
наем на земеделски земи от 26.07.2011г. и два анекса, съответно от 22.03.2013г.
и 28.05.2015г. с предмет недвижим имот – терен с площ от 1250,00 дка,
представляващ част от поземлен имот №001609, находящ се в землището на
с.Обручище, общ.Гълъбово. По силата на този договор ответникът следвало да
заплаща на ищеца годишна наемна цена в размер на 25000,00лв. в срок до 30.09.
на приключилата стопанска година, за което наемодателят издава фактура. За
стопанската 2015-2016г. ответникът не заплатил дължимия наем, за който била
издадена фактура от ищеца №**********/30.09.2016г. Ищецът изпратил писмена
покана на ответника за плащане на дължимата сума за наем, но задължението не
било изпълнено.
За дължимата сума от 25000,00лв. ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело
№185/2017г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед за изпълнение, но
ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това породило
за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на
чл.422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи сума за неплатен наем по Договор за наем на
земеделски земи от 26.07.2011г. и два анекса, съответно от 22.03.2013г. и
28.05.2015г. с предмет недвижим имот – терен с площ от 1250,00 дка,
представляващ част от поземлен имот №001609, находящ се в землището на
с.Обручище, общ.Гълъбово за стопанската 2015-2016г. в размер на 25000,00лв. и
издадена фактура №**********/30.09.2016г., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата, както и направените разноски.
Ответникът в срока за писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен. Не оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба относно
сключения договор за наем и анексите към него, както и относно дължимия наем.
Не оспорва обстоятелството, че наемът за 2016г. в размер на 25000,00лв. не е
заплатен. Счита обаче, че неправомерно ищецът е прекратил едностранно договора
за наем, без да е обсъдил с ответника причините за това и без да е дал
възможност на ответника да предоговори наемната цена. Освен това твърди, че
наетата земя не е била с предназначение за земеделско ползване и ответникът не
я е ползвал през стопанската 2015-2016г. Ищецът уверявал ответника, че ще
предприеме необходимото за промяна предназначението на земята, за да може тя да
бъде ползвана като земеделска, но това не било направено. Поради тази причина
ответникът през последната стопанска година бил лишен от възможността да ползва
имота и счита, че не дължи наемна цена.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и да му бъдат присъдени разноските по делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните,
намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.д.185/2017г. по описа на РС-Гълъбово е видно, че ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за
сумата от 25000,00лв. - главница,
представляваща неплатена вноска за стопанска 2016г. по Договор за наем на
земеделски земи и издадена фактура №**********/30.09.2016г., законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата и съдебни разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №148/05.04.2017г.,
с която е уважил заявлението на ищеца. Срещу така издадената заповед ответникът
е подал възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правен интерес за
предяви настоящия установителен иск.
От представените и приети като писмени доказателства копия на: Договор от 26.07.2011г., Допълнително
споразумение към Договор от 26.07.2011г., сключено на 22.03.2013г., Анекс към
Договор от 26.07.2011г., сключен на 28.05.2015г. се установява, че страните по
делото са имали договорни отношения, като ищецът е отдал под наем на ответника
обект – недвижим имот – терен с
площ от 1250,00 дка, представляващ част от поземлен имот №001609, находящ се в
землището на с.Обручище, общ.Гълъбово. Ответникът не оспорва, че е сключил договор с
ищеца. С допълнително споразумение към договора е предвидено увеличение на
годишната наемна цена от 16800,00лв. без ДДС на 25000,00лв. без ДДС, считано от
01.10.2012г.
Ответникът не оспорва размера на наемната цена, нито
твърди, че я е плащал за процесния период – стопанската 2015/2016г. Твърди
обаче, че не е ползвал имота, тъй като същият не е бил предназначен за земеделско
ползване.
Във връзка с възраженията на ответника ищецът представи и
съдът прие като писмени доказателства по делото копия на: Писмо с изх.№02-2600/5175 от 07.09.2017г. на Държавен
фонд „Земеделие“,Схема на разположение приета рекултивация на „М.М.-И.“ ЕАД от
07.09.2017г. – в оригинал, Протокол от 31.10.1985г., Протокол-справка от
1985г., Протокол от 24.12.1985г., Акт №51 за категоризация на земи от
12.11.1985г., Протокол на комисия за приемане на рекулативирани земи в района
на комбинат „Марица-изток“ от 18.11.1986г., Счетоводна справка за
изразходваните средства за техническа и биологична рекултивация през 1986г.,
Акт №74 за категоризация на земи от 24.11.1986г., Протокол на комисия за
приемане на рекулативирани терени в района на СО „М.изток“ от 17.12.1987г., Акт
№119 за категоризация на земи от 18.12.1987г., Протокол от 29.10.1987г.,
Счетоводна справка за изразходваните средства през 1987г. за възстановяване на
нарушени земи в района на СО „Марица-изток“ гр.Р., Протокол на комисия за
приемане на рекулативирани терени в района на СО „М.изток“ от 23.11.1988г.,
Протокол на комисия за приемане на рекулативирани терени в района на СО
„М.изток“ от 26.12.1989г., Акт №6 за категоризация на земи от 03.05.1990г.,
Справка за изразходваните средства за техн. рекултивация през 1989г., Справка
за себестойността на рекултивираната площ за 1989г., Протокол от 29.11.1989г.,
Скица №К06868/28.08.2017г. на ОСЗ Гълъбово, Молба
с вх.№1151/11.02.2011г. на „М.М.-И.“ ЕАД, Молба с вх.№4024/28.05.2011г. на „М.М.-И.“
ЕАД, Писмо с изх.№РД-17-523/07.06.2011г. на „М.М.-И.“ ЕАД, Писмо с изх.№ПТД 01
272/26.02.2013г. на „М.М.-И.“ ЕАД, ведно с известие за доставяне, Писмо с
вх.№2931/14.04.2011г. на „М.М.-И.“ ЕАД, Молба с вх.№4682/16.05.2016г. на „М.М.-И.“
ЕАД, Електронна справка от сайта на Държавен фонд „Земеделие“ за кадастрален
имот 53134-001-609, Договор за наем на земи на основание проведен търг с рег.№
НС-02-2017г./13.02.2017г., Схема на обща площ за отдаване под наем на
1109,143дка, Скица №Ф04838/15.06.2009г. на ОСЗ Гълъбово, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот –
констативен-чл.483, ал.1 ГПК, №35, том 7, рег.№ 4742, дело №625/2006г. на нотариус Антоанета
Тодорова, Писмо с изх.№ПО-06-290/08.09.2017г.
на ОСЗ гр.Гълъбово, с приложени Карта на
блокове на земеделското стопанство от 15.06.2015г., Карта на блокове на
земеделското стопанство от 31.05.2016г.
От приетите като писмени доказателства копия на скица на
процесния имот от 2009г. и от 2017г. е видно, че имотът е с начин на трайно
ползване „Разр.изкопаеми”. По този начин имотът е описан и в документа за
собственост на ищеца. Същевременно в договора, сключен между страните е
предвидено, че се отдава под наем само част от процесния имот – 1250 дка от
общо 2966,237дка, като частта се отдава за земеделско ползване. Видно от
представената Схема на разположение
приета рекултивация на „М.М.-И.“ ЕАД от 07.09.2017г. и от протоколите за приета
рекултивация, част от поземления имот с №001609 в землището на с.Обручище,
общ.Гълъбово е бил рекултивиран при няколко процедури за рекултивация,
изпълнени още преди 1990г. Именно тази част е отдадена под наем на ответника,
видно от разположението и големината на рекултивираните площи. Рекултивацията е комплексен процес по възстановяване на естествения
вид на място, на което са добивани полезни изкопаеми. Целта на рекултивацията е да се даде възможност за
по-нататъшно правилно използване на територията. В случая площта, отдадена под
наем на ответника е рекултивирана, което позволява използването й за земеделски
нужди. Действително в приложените скици на имота начинът на трайно ползване не
е нива, а е разработени изкопаеми, но причината за това е, че само част от
общата площ на имота е рекултивирана, а не цялата площ. Едва когато цялата площ
на имат бъде рекултивирана, едва тогава може да бъде сменен начинът на трайно
ползване на имота и да бъде отразен в скиците като нива или по друг начин,
предполагащ земеделско използване.
От друга страна начинът на трайно ползване, отразен в
скицата на процесния имот не е разколебал ответника да сключи договор за наем
на процесната част от имота именно за земеделско ползване. За времето от
сключване на договора до настоящия момент ответникът не е възразявал по никакъв
начин пред ищеца, че не може да ползва имота за земеделски култури. Напротив,
във водената кореспонденция между страните се е коментирала само цената и
забавата в плащането на ежегодния наем.
От посочените по-горе документи, издадени от
ДФ”Земеделие” и Общинска служба по земеделие гр.Гълъбово категорично се
установява, че ответникът е заявявал процесния имот за подпомагане по схеми и
мерки, включително за Кампания 2015 и Кампания 2016г., като е посочил конкретни
земеделски култури, за които иска да ползва подпомагане. По делото не бе
представен никакъв документ, от който да е видно, че ответникът е бил
възпрепятстван да ползва имота за земеделско ползване, че му е било отказано
подпомагане именно поради причината, че начинът на трайно ползване на имота е
бил „разр.изкопаеми”. В случай, че ответникът е бил възпрепятстван да ползва
имота като земеделски, същият е можел да поиска прекратяване на договора или
намаляване на наемната цена или по някакъв начин на сезира наемодателя за
проблеми с ползването. Ответникът не само не е възразявал пред ищеца за
проблеми с ползването на имота, но и възразява против прекратяването на
договора, което ищецът едностранно е направил. Това означава, че ответникът е
имал интерес от договора, а съответно и от ползването на имота. Представените
от ищеца доказателства за сключен договор през 2017г. за наем за същия имот
отново за земеделско ползване с друг наемател сочат на извода, че имотът в
процесната му част е годен за земеделско ползване.
Направените от ответника в писмения отговор възражения за
неоснователното прекратяване на договора за наем са неотносими към предмета на
спора. Претендираната сума за годишен наем на имота касае период, в който
договорът е бил действащ между страните и последващото му прекратяване не се
отразява на дължимостта на сумата за наем.
Ищецът е представил и съдът е приел като писмени доказателства
копия на справка за издадени фактури и извършени плащания
към 13.01.2017г., писмо с изх.№ПД-11-055/31.01.2017г. с известие за доставяне,
фактура №**********/30.09.2016г., от които се установява размера на
задължението за наем за стопанската 2015/2016г. – 25000,00лв. със срок за
плащане 30.09.2016г. Ответникът не оспори нито размера на годишния наем, нито
факта, че същият не е платен в срок, както и че не е платен до приключване на
устните състезания по настоящото дело. Не бяха направени никакви правопогасяващи
възражения, които да освобождават ответника от задължението му по договора.
С оглед изложеното съдът приема, че ответникът дължи
на ищеца сумата за наем за обекта, предмет на договора за наем между страните,
която сума възлиза на 25000,00лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 500,00лв., представляващи платената от ищеца държавна такса и 450лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения в съдебно заседание списък на разноските.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №148/05.04.2017г.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.М.Я., ЕГН ********** ***, дължи на “М.М. - И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул. “Г.Д.” №**, представлявано от А.П.А., сумата от 25000,00лв. /двадесет и пет хиляди лева/ - главница, представляваща
неплатена вноска за стопанска 2016г. по Договор за наем на земеделски земи и
издадена фактура №**********/30.09.2016г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 31.03.2017г. до окончателното изплащане на
вземането,
за което задължение е издадена Заповед за изпълнение №148/05.04.2017г. по ч.гр.дело №185/2017г. по описа на
РС-Гълъбово.
ОСЪЖДА В.М.Я., ЕГН
********** *** да заплати на “М.М. - И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул. “Г.Д.” №**, представлявано от А.П.А., направените разноски по делото в размер на 950,00лв. /деветстотин и петдесет лева/
за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.М.Я., ЕГН ********** *** да заплати на “М.М. - И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул. “Г.Д.” №**, представлявано от А.П.А., направените разноски по заповедното производство - държавна такса в размер на 500,00лв. /петстотин лева/ и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50,00лв. /петдесет лева/, които суми са присъдени
и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №148/05.04.2017г. по ч.гр.дело №185/2017г. по описа на РС-Гълъбово.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: