О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София, 04.01.2021 г.

 

 

          АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, първи  състав, в закрито съдебно заседание, на четвърти януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ УШЕВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ТОНЕВ

                                                                              НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ                                                                            

 

 

след като разгледа докладваното от съдия Ушев ВНЧД № 622 по описа на АСНС за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

         

          Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.270, ал.4 от НПК.

 

          Делото е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите по НОХД 3455/2019 г. на СНС, 12 състав, Д.Ж.Ж. и К.Г.К., против протоколно определение от 14.12.2020г., с което в производство по чл.270 НПК са оставени без уважение молбите за изменение на мерките за неотклонение на подсъдимите от „задържане под стража“ в по-леки.

С жалбата на подсъдимия Ж., подадена чрез неговия защитник, се иска отмяна на определението на СНС и постановяване на ново, с което мярката за неотклонение на подсъдимия Ж. да бъде изменена в по-лека. Посочва се, че съдът в мотивите си не е взел отношение към наведените от защитата доводи. Изтъква се, че срокът на задържането на подсъдимия се явява неразумен, предвид обстоятелството, че все още не е проведено разпоредително заседание по делото, както и че мярката за неотклонение не е съобразена със здравословното състояние на подсъдимия Ж.. Твърди се още, че мярка за неотклонение „домашен арест“ с прилагане на средства за електронно наблюдение би предотвратила опасностите от укриване и извършване на престъпление.

С жалбата на подсъдимия К., подадена чрез неговия защитник, се иска отмяна на определението на СНС и изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия в „домашен арест“. Като нови обстоятелства се посочват продължителният срок на задържане, който според защитата надхвърля разумния, предвид нарушаване на ритмичността на наказателния процес, както и влошено здравословно състояние на членове на неговото семейство – съпруга и малолетна дъщеря. Изтъква се липса на опасност от укриване и извършване на престъпление от подсъдимия, като се излагат подробни аргументи за всяко от сочените от защитата обстоятелства.

          Въззивният съд, като се запозна с жалбите, както и с приложените по делото материали, намира, че жалбите са процесуално допустими, като подадени от активно легитимирани лица и в законоустановения срок, а разгледани по същество, са неоснователни.

          Първоинстанционното производство е образувано по внесен обвинителен акт против тринадесет лица, сред които и двамата посочени подсъдими, на които са повдигнати обвинения, както следва: на подсъдимия Д.Ж. за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 и 3, т.1, вр.ал.1 НК, по чл.330, ал.3, вр.ал.2, т.2 и т.4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.4 и ал.3, вр.ал.1 НК и по чл.213а, ал.3, т.2, т.4 и т.7, вр.ал.2, т.2, т.4 и т.5, пр.2, вр.ал.1 вр.чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК;  на подсъдимия К.К. за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 и 3, т.2, вр.ал.2 НК; по чл.214, ал.2, т.1 и 2, вр.чл. 213а, ал.3, т.2, вр.ал.2, т.4 и 5, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК, по чл.213а, ал.2, т.4 и 5, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК, по чл.213а, ал.2, т.1, пр.1 и т.5, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК и по чл.339, ал. 1, пр.2 и 6 НК.

Всяко от престъпленията, за които е повдигнато обвинение, е наказуемо с „лишаване от свобода“ и отговаря на законовите критерии за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК.

Безспорно според ЕКЗПЧОС, както и според вътрешното  ни законодателство, за да е налице мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на подсъдим, следва да е налице обосновано предположение за авторството на престъпленията, за които е обвинен. Този съдебен състав се съгласява с извода на първоинстанционния, че към настоящия момент продължава да е налице обосновано предположение за вероятна съпричастност на всеки от подсъдимите в извършване на вменените им деяния. Това обосновано предположение може да бъде различно във всеки един момент на съдебното следствие, като за подсъдимите в пълна степен продължава да важи презумпцията за невиновност.

Въззивният съд споделя извода на СНС, че по отношение на двамата  подсъдими е налице реална опасност от извършване на престъпление.  

На подсъдимия Д.Ж. са повдигнати множество обвинения, като към настоящия момент съдебното производство срещу него се води по три от тях. За двете е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 5 до 15 години. Безспорно, реалната опасност от извършване на престъпление на този етап от процеса не може да се извежда единствено от тежестта на повдигнатите обвинения. Същата обаче може да се основава на характера на вменената престъпна дейност, а тя за този подсъдим е с висока степен на обществената опасност, което обуславя и такава на евентуалния автор. Едно от обвиненията е за ръководене на организирана престъпна група, състояща се от още девет лица, която вероятно е действала през продължителен период от време и си е поставила за цел осъществяването на различни по вид престъпления. Престъплението по чл. 213а НК, е при условията на чл.26 от НК, като се състои от шест отделни деяния, обединени в едно продължавано престъпление. Това обвинение е повдигнато при условията на опасен рецидив. Подсъдимият Ж., видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, е осъждан нееднократно за тежки умишлени престъпления, като му е и налагано наказание лишаване от свобода, което  е ефективно изтърпяно.

Подсъдимият К.К. е привлечен към наказателна отговорност за пет отделни престъпления, някои от които също наказуеми с  „лишаване от свобода“ от 5 до 15 години. Те се характеризират с висока обществена опасност, поради наличието на няколко квалифициращи признака. Обвинението по чл.214 от НК е повдигнато при условията на чл. 26, ал.1 от НК, състоящо се от седем отделни деяния. Видно от характера и начина на евентуално осъществяване на тези деяния - чрез заплашване с противозаконни действия, насочени към пострадалия и към неговите деца, същото характеризира подсъдимия К. като личност с висока степен на обществена опасност. Правилно СНС е отчел и обстоятелството, че въпреки настъпилата реабилитация към настоящия момент на подсъдимия К., то към периодът на инкриминираната с обвинителния акт дейност, това не е било така за едно от осъжданията. Действително, то е извършено непредпазливо, както сочи защитникът му, но пък вследствие на него е отнет човешки живот.

Мерките за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на подсъдимите са взети, както следва: на подсъдимия Ж. с Определение на СНС от 16.02.2019 г.; на подсъдимия К. с Определение на СНС от 07.08.2018 г. Въззивният състав споделя извода на първостепенния за това, че срокът на задържане на подсъдимите до настоящия момент, не може да бъде определен като неразумен. Делото се води срещу тринадесет подсъдими, сред които и такива с повече от едно обвинение за тежки умишлени престъпления с продължителен инкриминиран период  и може да бъде преценено като такова с фактическа и правна сложност. Безспорно разумността на срока на задържане се преценява с оглед фактическата и правна сложност на делото, а и с фазата, в която се намира то. В конкретния случаи по обективни причини се налага отново да бъде проведено разпоредително заседание. Видно от съдебните протоколи, съдът прави всичко необходимо за насрочване на съдебните заседания през кратки периоди от време, но поради отсъствие на някоя от страните не може да даде ход. При преценка за разумността на срока на задържане следва да бъдат взети предвид и тежестта, а и степента на обществена опасност на престъпленията, за които е повдигнато обвинение. В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на защитниците, че задържането, макар и за срок около две години и пет месеца, се явява неразумно, още повече при посочената тежест и наказуемост на престъпленията.

По отношение на защитните доводи за изменение мярката за неотклонение на подсъдимия Ж., свързани с влошеното му здравословно състояние, АСНС вече е констатирал, че СНС регулярно разрешава на подсъдимия да напуска мястото за изтърпяване на мярката му за неотклонение с оглед извършване на прегледи и постоянно следене на здравословното му състояние. Не може да бъде формиран извод за несъвместимост на здравословното състояние на  този подсъдим с престоя му в ареста, поради което това не се явява причина за изменение на мярката за неотклонение. Що се отнася до довода, че мярка за неотклонение „домашен арест“ с прилагане на средства за електронно наблюдение би предотвратила опасностите от укриване и извършване на престъпление, този състав на АСНС не споделя това твърдение относно опасността от извършване на престъпление. Ръководна дейност на групата не е изключено да бъде извършвана и от дома на подсъдимия, както чрез средства за комуникация, така и чрез лични срещи в жилището, особено когато се касае за лице с утвърдени престъпни навици, за които може да се направи извод от справката му за съдимост.

По отношение на твърденията, изложени от защитата на подсъдимия К., за влошено здравословното състояние на детето му и съпругата му, за което са представени и писмени доказателства, АСНС се солидаризира с извода на СНС, че към настоящия момент те не се явяват достатъчно основателни за промяна мярката за неотклонение, още повече с оглед обсъдените вече доводи за обществената опасност на престъпленията по повдигнатите му обвинения и подсъдимия.

Поради изложеното, въззивният съд намира, че по отношение на подсъдимите Ж. и К. към настоящия момент най-подходяща с оглед постигане целите на мерките за неотклонение се явява мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

          Поради това АСНС намира, че жалбите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а атакуваното с тях определение – потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Апелативният специализиран наказателен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 14.12.2020 г. по НОХД 3455/2019 г. на СНС, 12 състав.

           

Определението е окончателно.

 

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: