Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3497 19.10.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4029 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4- 6, представлявано от *** Р.М.-Т., чрез пълномощника си адв. П.Й., е предявил против С.Н.Ц., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10732/ 07.11.2017 г., по частно гр. дело № 17593/ 2017 г. на ПРС, XV гр. с-в, суми: сумата от 1 102, 58 лева- главница, представляваща непогасена част от вземането, дължимо по договор за потребителски паричен кредит № ****-****от 28.09.2015 г., вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми, сумата от 1 897, 42 лева, представляваща договорна лихва за периода от 24.04.2016 г.- 06.11.2017 г., които вземания са цедирани на „БНП Париба Пърсънър Файненс“ ЕАД с договор за цесия от 10.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 06.11.2017 г. до окончателното погасяване.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба е посочено, че на 28.09.2015 г. в гр. Пловдив бил сключен договор за потребителски паричен кредит № ****-****между „БНП Париба Пърсънър Файненс“ ЕАД и длъжника, по силата на който на последния се предоставил кредит в размер на 4 000 лева, който следвало да се погаси на 48 месечни анюитетни вноски, всяка от по 142, 84 лева, с краен срок до 20.10.2019 г, при ГПР от 28, 33% и лихвен процент- 23, 17 %. Общата стойност на плащанията била в размер на 6 856, 32 лева, като след усвояване на кредита част от вноските били платени, но след това длъжникът преустановил погашенията и изпаднал в забава към 20.05.2016 г., като според чл. 5 от договора при просрочие на две или повече вноски, настъпвала предсрочна изискуемост. С договор за цесия от 10.11.2016 г. вземането по кредита било прехвърлено на ищеца, като до длъжника било изпратено уведомление на постоянния му адрес, получено там на 15.09.2017 г., с което лицето било уведомено за прехвърления дълг. За събиране на вземането се подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което се образувало частно гр. дело № 17593/ 2017 г. на ПРС, XV гр. с-в и се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по чл. 47 ал. 5 от ГПК и затова се предявявал настоящия установителен иск. До момента погасяване на задължението липсвало и поради това се моли за установяване на вземането по заповедта, като се претендират и разноските по делото.
С писмена молба, постъпила преди първото съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си, моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от договора за цесия и приложение към него, потвърждение за извършената цесия, договор за заем, ведно с формуляр за сключването му, сертификати и общи условия към него, както уведомление за цесията, получено на адреса на длъжника.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен лично на ответника на 26.06.2018 г., като страната е била редовно призована за първото по делото по реда на чл. 41 ал. 2 от ГПК. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски
за настоящото производство, които се претендират, за тях е представен и списък
по чл. 80 от ГПК, като са налице доказателства, че те са действително дължими-
внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 65, 90 лева (лист 7).
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 10732/ 07.11.2017 г., издадена по частно гр. дело № 17593/ 2017 г. на ПРС, XV гр. с-в, С.Н.Ц., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4- 6, представлявано от *** Р.М.-Т., чрез пълномощника си адв. П.Й., следните суми: сумата от 1 102, 58 (хиляда сто и два лева и петдесет и осем стотинки) лева- главница, представляваща непогасена част от вземането, дължимо по договор за потребителски паричен кредит № ****-****от 28.09.2015 г., вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми и сумата от 1 897, 42 (хиляда осемстотин деветдесет и седем лева и четиридесет и две стотинки) лева, представляваща договорна лихва за периода от 24.04.2016 г.- 06.11.2017 г., които вземания са цедирани на „БНП Париба Пърсънър Файненс“ ЕАД с договор за цесия от 10.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 06.11.2017 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА С.Н.Ц., ЕГН: **********,***, да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4- 6, представлявано от *** Р.М.-Т., чрез пълномощника си адв. П.Й., разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 60 (шестдесет) лева- държавна такса, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 65, 90 (шестдесет и пет лева и деветдесет стотинки) лева- за държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД