Решение по дело №111/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260104
Дата: 20 април 2021 г. (в сила от 20 април 2021 г.)
Съдия: Магдалена Бориславова Младенова
Дело: 20211400500111
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 260104

гр. Враца, 20.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публично заседание на девети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                        Председател:    ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                                                               Членове:    ПЕНКА Т. ПЕТРОВА

                                                                     Мл.с.    МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА

 

в присъствието на секретар Миглена Костадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в.гр.дело № 111 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260070/30.11.2020 г., постановено по гр. дело № 211/2020 г., Районен съд – Козлодуй е признал за установено по отношение на ответника С.Д.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 672,80 лв., представляваща допълнително начислена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и чл. 51 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия ел. енергия по фактура № **********/05.04.2016 г., мораторна лихва в размер на 204,65 лв. върху главницата по фактура № **********/05.04.2016 г., за период от 26.04.2016 г. до 10.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 672,80 лв., считано от датата на подаване на заявлението 17.05.2019 г. по ч. гр. д. № 850/2019 г. на Районен съд – Козлодуй до изплащане на вземането.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от назначения на ответника С.Д.А. от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. М.С., в която се излагат съображения за  незаконосъобразност на същото. Поддържа се, че в случая следва да намери приложение кратката тригодишна погасителна давност, тъй като независимо че вземането представлява допълнително начислена сума, характерът на задължението остава непроменен и се касае за задължение за електрическа енергия, което е периодично. Цитира се съдебна практика в подкрепа на това твърдение. Посочва се, че в конкретния случай се касае за незаплатена електрическа енергия за периода от 27.12.2015 г. до 25.03.2016 г., като срокът за плащане по издадената фактура е от 05.04.2016 г. до 25.04.2016 г. Твърди се, че тригодишната давност е започнала да тече от деня, следващ датата, на която е следвало да бъде заплатено задължението, тоест от 26.04.2016 г., и е изтекла на 27.04.2019 г. Посочено е, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 17.05.2019 г., тоест извън този срок, поради което вземането е погасено по давност.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК: ***.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с изтъкнатите доводи от процесуалните представители на страните, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Козлодуй е бил сезиран със заявление на ЧЕЗ Електро България АД по чл. 410 ГПК, с което е поискано да бъде издадена заповед за изпълнение против С.Д.А., ЕГН: **********, за следните вземания: сумата от 672,80 лв. – главница, представляваща дължима сума на клиент, фактурирана при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и Раздел VIII и Раздел  IX на издадените въз основа на тази разпоредба Правила за измерване на количеството електрическа енергия, публикувани в ДВ на 12.11.2013 г., за обект, ползван от ответника с адрес: с. ***, ***, според фактура № *********/05.04.2016 г.; сумата от 204,65 лв. – лихва за забава за периода от 26.04.2016 г. до 10.05.2019 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането и за разноските, направени в заповедното производство –  сумата от 25,00 лв. – държавна такса, и сумата от 58,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

По заявлението е образувано ч.гр.д. 850/2019 г. по описа на Районен съд – Козлодуй. Приемайки, че са налице предпоставките на чл. 410 и сл. ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение № 537/05.07.2019 г. за сочените в заявлението суми. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с Определение1407/20.12.2019 г. заповедният съд на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението с указанията на съда е връчено на заявителя на 29.01.2020 г. и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявен установителен иск за съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

С предявените искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД ЧЕЗ Електро България АД, моли да бъде признато за установено, че С.Д.А., ЕГН: **********, дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, както следва: сумата от 672,80 лв., представляваща допълнително начислена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ ел. енергия по фактура № **********/05.04.2016 г. за недвижим имот, находящ се в с. ***, ***, мораторна лихва върху главницата в размер на 204,65 лв. за периода от 26.04.2016 г. до 10.05.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от 672,80 лв. за периода от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че страните са в облигационни отношения, тъй като между тях е налице договор за продажба на ел. енергия за обект с адрес: с. ***, ***, а отношенията им се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЧЕЗ Електро България АД, които съгласно чл. 98а ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Ищецът посочва, че на 25.03.2016  г. служители на оператора са извършили техническа проверка на горепосочения адрес, като потребител или негов представител не е присъствал на проверката, но независимо от това, КП 3014238/25.03.2016 г. е съставен в присъствието на двама независими свидетели. На проверката е присъствал представител на орган на МВР. Посочва се, че проверяващите служители констатирали при проверката, че таблото се намира на стълб, липсва пломба на щита и е констатирана промяна на схемата на свързване, състояща се в: изходящото за абоната фазово жило от проводник СВТС-10 мм2 е присъединено директно към главен предпазител в таблото АП 63 ампера, без да минава през електромера. Присъединението било премахнато. Твърди се, че описаното в КП установява, че е осъществено присъединяване, при което липсва средство за търговско измерване /СТИ/ и е налице случай на потребяване при пълно неизмерване на протичащата по проводника направо към къщата ел. енергия. Ищецът поддържа, че въз основа на представения КП и на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ е направена корекция на количествата електрическа енергия на клиента и е преизчислена сметката за доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по партидата на ответника, с адрес на потребление: с. ***, ***, за периода от 27.12.2015 г. до датата на извършената проверка – 25.03.2016 г. от служителите от отдел Нетехнически загуби“ по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ. Издадена е фактура № *********/05.04.2016 г. След проверката на клиента е изпратено уведомление, с което е уведомен за нея. Ищецът навежда довод, че е налице нормативно предвидена обективна отговорност, при която вината не е част от фактическия състав, като не е необходимо съдът да установява дали неточното или непълно отчитане на ел. енергията е по вина на клиента. При упражняването на това право не е необходимо да се доказва вина на потребителя, а за упражняване на правото на корекция по ПИКЕЕ е достатъчно наличието на едно обективно състояние – неизмерване или непълно или неточно измерване на ел. енергия. Поддържа, че е изпълнено и изискването на чл.98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ в ОУ да е предвиден ред за уведомяване. В заключение счита, че след влизането на закона в сила и правилата, издадени на негово основание, правото на ответника да извършва едностранна корекция в количеството на доставена на потребителя електрическа енергия, респективно на дължимата за нея цена, произтича пряко по силата на самия закон, посредством съдържащото се в разпоредбите на чл. 83, ал. 2 ЗЕ и чл. 45, ал. 1 ПИКЕЕ препращане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от адв. М.С., като назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника С.Д.А., в който се поддържа, че предявеният иск е погасен по давност. Оспорва се приложения по делото KП от 25.03.2016 г., въз основа на който ищецът е начислил суми за електроенергия. Посочва се, че са неверни твърденията за манипулация на електромера. Възразява се срещу твърдението, че именно ответникът или негов представител са извършили описаната манипулация на уреда.

Съобразявайки твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и нейния отговор, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта от ответника на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 537/05.07.2019 г. по чл. 410 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства и заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно обстоятелството, че ищцовото дружество е доставчик на ел. енергия, както и че между тях съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия за битови нужди по партида с клиентски номер *** за обект в с. ***, ***, както и че действащите ОУ на ЧЕЗ Електро България“ АД обвързват ответника като абонат на ищеца за процесния недвижим имот, без да е необходимо изрично писмено приемане. Страните не спорят и че ответното дружество едностранно е извършило корекция на доставена електрическа енергия по партида с клиентски номер ***.

По делото е представено заверено копие от констативен протокол № 3014239/25.03.2016 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, в който е отразено, че на посочената дата е извършена проверка от служители на „ЧЕЗ Разпределение България” АД на средството за търговско измерване на електрическата енергия, потребявана в имот, находящ се в с. ***, ***. При проверката е констатирано, че електромерът за абоната се намира в табло на стълб, като липсва пломба на щита. Отразено е, че се констатира промяна в схемата на свързване, състояща се в: изходящото за абоната фазово жило от проводник СВТС-10 мм2 е присъединено директно към главен предпазител в таблото АП 63 Ампера, без да минава през електромера. След възстановяване на схемата на свързване е отчетено Т1-000001, Т2-003669. Посочено е още и че констатациите са демонстрирани пред служител на МВР-ОДП – Н. Р. Н., който е подписал констативния протокол. Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели – С. Б. С. и В. П. Я. от Федерацията на потребителите. Протоколът не е подписан от потребителя.

От приложеното заверено копие от предложение за корекция на сметка се установява, че във връзка с горецитирания констативен протокол на „ЧЕЗ Разпределение България” АД и въз основа на раздел ІХ от ПИКЕЕ – чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б”, за периода от 27.12.2015 г. до 25.03.2016 г. на С.Д.А. са доначислени 5216 kWh за консумирана и незаплатена електроенергия.

Представена е фактура № **********/05.04.2016 г., от която е видно, че е издадена за дължима от С.Д.А. на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ сума по констативен протокол в размер на 672,80 лв. с ДДС.

От представените по делото писма и обратни разписки се установява, че до С.Д.А. са били изготвени и изпратени съобщения за всички извършени действия по проверка на СТИ и корекция на сметката му. От обратните разписки е видно, че пратките са непотърсени.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. П. Н. – работещ като ***, контрол на технически загуби към „ЧЕЗ Разпределение” АД. От показанията му се установява, че служебните му задължения включват: измерване на електромери за точността им, проверки за нерегламентирано присъединяване към мрежата на ЧЕЗ, промяна в схемата на свързване на абонатите. Същият е участвал в проверка, извършена на 25 март 2016 г. в с. ***, ***, на средство за измерване, отчитащо ел. енергия на абоната С. Д.. На проверката бил с колегата си М. Д. и двама представители на Федерация на потребителите. При проверката таблото на абоната е било на стълб, но е нямало заключващ механизъм и пломба на щита. В момента на проверката електромерът е бил с тъмен дисплей, тъй като захранващият проводник към него е бил изваден от главния предпазител. Изходящият проводник за абоната бил подвързан на същия този предпазител и енергията, която се е консумирала, в момента на проверката на този абонат не се измервала от електромера. При проверката е присъствал служител на МВР. Но абоната и на адреса не е имало никой и никой не се е явил. Констативният протокол съставил в присъствието на служител на МВР и той го подписал. Възстановили правилната схема и отчели показанията на електромера след възстановяването. Свидетелите, вписани в констативния протокол, по време на проверката присъствали заедно със служителите на дружеството. На същите е показана констатацията и те с подпис са удостоверили това.

По делото е разпитан и свидетелят С. Б., който е присъствал на проверката като член на Федерацията на потребителите. Федерацията на потребителите в България има сключен договор с ЧЕЗ, съгласно който представители на федерацията присъстват на проверките, които извършват техниците от отдел НТЗ към ЧЕЗ. Свидетелят Б. е присъствал на проверка, извършена на 25 март 2016 г. в с. *** на ***. При извършването ѝ е констатирано нарушение в таблото на абоната, което е регистрирано. Установено е състоянието на таблото и какво е нарушението, съставен е констативен протокол. Абонатът е търсен, но не е открит. Посочва, че е присъствал представител на МВР, който е свидетел на нарушението. Техниците обяснили, че е изваден кабелът от изходящия фазов проводник и директно е включен в прекъсвача, като ел. енергията не минава през електромера. Във всички случаи техниците им показват и обясняват нарушението. Всички присъствали на проверката се подписват на  констативния протокол.

В заключението на изслушаната пред районния съд съдебно-техническа експертиза е отразено, че посочените констатации при извършената проверка с КП № 3014239/25.03.2016 г. представляват неправомерно изменение на нормалната схема на свързване на електромера от неизвестен извършител, в резултат на което е постигнато цялостно неизмерване на ползваното от обекта на потребителя количество електрическа енергия. Изходящият фазов проводник е присъединен електрически директно към главния предпазител. По този начин електромерът остава с прекъсната верига на токовата измерителна намотка и през нея не може да преминава консумираният електрически ток и съответно консумираната ел. енергия не може да се измерва. Посочено е, че преизчисляването на консумираната електрическа енергия е извършено при спазване на методиката по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/. Коригираното количество електрическа енергия в размер 5 216 kWh е изчислено правилно – при половината от определената стойност на токовата пропускателна способност на присъединяващата проводникова линия, ограничена от автоматичния главен предпазител тип АП-63 на ток 63 А и напрежение 230V, при ежедневно 8-часово ползване. Според вещото лице преизчислението на сметката е извършено по действащите за периода занижени цени на ел. енергия, утвърдени от КЕВР и съобразно ПИКЕЕ, чл.51, ал.1, а именно по: "... действаща цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните разходи и дължимите мрежови услуги". Друга техническа проверка на СТИ за период 90 дни преди датата на проверката на 25.03.2016 г. не е извършвана. Установено е също, че количеството ел. енергия, определено в справката за корекция, може да бъде доставено до обекта, както и че аритметично точни са математическите изчисления по извършената корекционна процедура съгласно методиката на ПИКЕЕ.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на наличието на съществуващо облигационно правоотношение между страните, породено от договор за продажба на електрическа енергия, и съществуването на право едностранно да коригира сметката на абоната, начислявайки процесната сума в посочената фактура. При установяване на посочените правнорелевентни факти от ищеца, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си, респ. твърденията си, че такива не са възникнали.

По делото е безспорно, че страните са в облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на доставяна от ищцовото дружество електрическа енергия в процесния недвижим имот през периода, за който е извършена едностранна корекция на сметката на потребителя, и титуляр на партида с клиентски номер ***.

За установяване съществуващо в полза на ищеца материално право за извършване на едностранна корекция на дължимите суми за потребена електроенергия той се позовава на предвидена в нормативната уредба обективна отговорност и поддържа, че не е необходимо доказване на вина на потребителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. С приетата с § 83, т. 1, б. „г” от ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. В чл. 17, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД е предвидено, че продавачът, въз основа на предоставени от електроразпределителното дружество констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период, а съгласно ал. 2 на същия член в случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7-дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващо плащане.

По приложението на посочените правни норми е създадена константна практика на ВКС, обективирана в множество решения – напр. Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 115/20.05.2015 г. по т. дело № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 164/24.11.2015 г. по т. д. № 2446/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 166/11.05.2016 г. по т. д. № 1797/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове. В посочените решения е прието, че със ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на сметките за предоставената електрическа енергия. Създаването на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и ОУ на договорите с крайния потребител със съответното съдържание, предвидено в посочените правни норми, е вменено от законодателя изрично като задължение на електроразпределителното дружество, а приемането на предложените от енергийните предприятия правила е задължение на ДКЕВР, понастоящем КЕВР.

Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. /. В раздел IХ, чл. 47 - чл. 51 от ПИКЕЕ са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ влизат в сила на 16.11.2013 г., като не им е придадено обратно действия нито със ЗИД на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, нито със самите ПИКЕЕ /ДВ, бр. 98/2013 г./. При това положение за периода до приемането на предвидените в разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ правила за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за извършването на корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите подзаконови нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна практика на ВКС.

С Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и Решение № 166/11.05.2016 г. по т. д. № 1797/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. е създадена практика на ВКС, съгласно която през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54/2012 г./, до 16.11.2013 г., когато влизат в сила ПИКЕЕ /обн. в ДВ бр. 98/2013 г./, не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периода на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. За този период от време 17.07.2012 г. – 16.11.2013 г. остава актуална постоянната практика на ВКС, обективирана в множество решения - напр. Решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 79/11.05.2011 г. по т. д. № 582/2010 г. на ВКС, II т. о. и др./, съгласно която корекцията е допустима, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.

В обобщение на извършеното от касационната инстанция тълкуване, се приема, че по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ /редакция след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ след влизане в сила на ПИКЕЕ е предвидено законово основание крайният снабдител /доставчикът/ едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия.

Разпоредбите на раздел IХ, от чл. 47 до чл. 51 ПИКЕЕ/редакция от 12.11.2013 г./ уреждат различните случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи: при липса на средство за търговско измерване /чл. 48, ал. 1/; случаите, при които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1/; случаите, при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване /чл. 48, ал. 2/; при повреда или неточна работа на тарифния превключвател, поради която използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи, избрани от клиента /чл. 49/.

Следователно със ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и приетите въз основа на законовата делегация по чл. 83, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 6 от ЗЕ ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./ е предвидена възможност за крайния снабдител /доставчика/ на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електрическа енергия. Начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия са уредени в зависимост от конкретните причини за неизмерване или неточно измерване на доставената електрическа енергия. В предвидената в раздел IХ от ПИКЕЕ корекционна процедура са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитащи и обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното количество електрическа енергия, съдебната практика приема, че при действието на ПИКЕЕ/редакция от 12.11.2013 г./ крайният снабдител /доставчик/ е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия. Потребителят има право да оспори установените по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред данни и да ангажира доказателства за установяване на по-малко потребено количество електрическа енергия с оглед на намиращите се в съответния обект електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на ползването им. Приема се също, че правото на крайния снабдител /доставчика/ на електрическа енергия да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на електрическата енергия, поради това, че целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Друг аргумент за този извод е обстоятелството, че не всяка от причините за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия се дължи на виновно поведение на потребителя. За извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел IХ от ПИКЕЕ начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура.

С Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51. Подзаконовият нормативен акт се смята отменен занапред - т.е. от деня на влизане в сила на съдебното решение и няма обратно действие, като за периода от приемането му до неговата отмяна, актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. При това положение се поражда въпросът може ли след тази частична отмяна да бъде извършвана едностранна корекция от доставчика и при какви условия.

Както бе посочено, след отмяната остават да действат разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ. В тези разпоредби са предвидени случаите, в които може да бъде извършено преизчисление на количеството ел. енергия и начините, по които се извършва корекцията. След като разпоредбите от Раздел ІХ на ПИКЕЕ продължават да действат, то според цитираната по-горе практика на ВКС за извършване на корекцията е достатъчно да бъде установен обективният факт на неотчитане или неточно отчитане на доставената ел. енергия. Това право съществува до 23.11.2018 г., когато е извършена окончателна отмяна на чл. 48-51 ПИКЕЕ с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ, обн. ДВ, бр. 97 от 2018 г. След тази отмяна следва да намери приложение предходната съдебна практика, която е обоснована с липсата на законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периода на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя.

В настоящия казус към момента на съставяне на констативния протокол от 25.03.2016 г. са действали разпоредбите на ПИКЕЕ /отм./. Корекцията е извършена на основание чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ /отм./, предвиждащ възможност за извършване корекция на сметката на битов клиент при установена промяна на схемата на свързване на СТИ, а преизчислението е извършено на основание чл. 48, ал. 1, б. „б” ПИКЕЕ /отм./, предвиждащ, че при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че посочените в констативния протокол констатации представляват неправомерно изменение на нормалната схема на свързване на електромера от неизвестен извършител, в резултат на което е постигнато цялостно неизмерване на ползваното от обекта на потребителя количество електрическа енергия. По този начин електромерът остава с прекъсната верига на токовата измерителна намотка и през нея не може да преминава консумираният електрически ток и съответно консумираната ел. енергия не може да се измерва. С оглед изложения по-горе анализ на съдебната практика, настоящият съдебен състав приема, че при така установения обективен факт на промяна в схемата на свързване, довел до неточно отчитане на ел. енергия, в полза на доставчика на ел. енергия е възникнало право да извърши едностранна корекция на сметката на потребителя за минал период. Възможността за извършване на корекция на сметките на потребителите е предвидена в чл. 48 от ПИКЕЕ, който е действал към датата на извършване на проверката и към датата на корекцията. Начинът, по който ще бъдат констатирани резултатите от проверките е уреден в ОУ и подлежи на доказване по общия ред. В случая такова доказване е проведено не само чрез представения констативен протокол, но и чрез свидетелските показания и заключението на съдебно-техническата експертиза, а за резултатите от проверката и за извършените корекции потребителят е уведомен по предвидения в ОУ ред съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ.

Ответникът не установява факти, изключващи, унищожаващи или погасяващи правото на ищеца да извърши едностранна корекция на сметката на потребителя. Правото на ищеца да извърши едностранна корекция на сметка не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на електрическата енергия, поради това, че целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Предвид гореизложеното без правно значение е дали ответникът или трето лице е осъществило промените в схемата на свързване, отразени в процесните констативни протоколи.

Ето защо въззивният съд приема, че по делото е доказано наличието на предпоставките за извършване на едностранна корекция на сметката на потребителя. Предвид това следва да се установи и дали правилно е извършено преизчисляването на дължимата от потребителя сума. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява този правнорелевантен факт, че преизчисляването на консумираната електрическа енергия е извършено при спазване на методиката по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/. Коригираното количество електрическа енергия в размер 5 216 kWh е изчислено правилно – при половината от определената стойност на токовата пропускателна способност на присъединяващата проводникова линия, ограничена от автоматичния главен предпазител тип АП-63 на ток 63 А и напрежение 230V, при ежедневно 8-часово ползване. Според вещото лице преизчислението на сметката е извършено по действащите за периода занижени цени на ел. енергия, утвърдени от КЕВР и съобразно ПИКЕЕ, чл.51, ал.1, а именно по: "... действаща цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните разходи и дължимите мрежови услуги". Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ищецът е доказал по безспорен и категоричен начин, че ответникът дължи заплащане на сумата от 672,80 лв., представляваща допълнително начислена ел. енергия по КП 3014238/25.03.2016 г. за периода от 27.12.2015 г. до 25.03.2016 г., фактурирана от ищцовото дружество с данъчна фактура № **********/05.04.2016 г., поради което предявеният установителен иск за дължимост на главницата по процесната фактура се явява основателен.

Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 19, ал. 2 от ОУ е уговорено, че продължителността на периода за плащане е 10 дни. В чл. 35 от Общите условия е предвидено, че за забавено плащане на дължими суми за използваната електрическа енергия, потребителят дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден, т.е. от датата на падежа по издадената фактура до депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендираният размер на законната лихва от ищеца не е оспорен от ответника, следователно претенцията на ищеца за мораторната лихва също е основателна в пълния ѝ предявен размер.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно направеното възражение във въззивната жалба, че процесното вземане представлява периодично плащане и се погасява с тригодишен срок на погасителната давност. Еднократно начисленото от ответника задължение е възникнало едва след извършване на едностранната корекция, т. е. към датата на издаване на процесната фактура № **********/05.04.2016 г., като в случая давността за вземането е започнала да тече с настъпване на посочения във фактурата падеж – 25.04.2016 г., когато вземането е станало изискуемо. Претендираната от ответника сума не се характеризира с белезите на периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което претенцията се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Доколкото давността е започнала да тече от 26.04.2016 г., същата ще изтече на 26.04.2021 г., като към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.05.2019 г. не е изтекла.

Като е достигнал до същия краен извод и е уважил предявените искове изцяло, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 273 ГПК на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 300,00 лв. – внесено възнаграждение за особен представител и 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на основание чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК, във вр. с т. 7 от ТР № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Враца сумата от 50,00 лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на въззивната жалба.

Предвид гореизложеното, Врачанският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260070/30.11.2020 г., постановено по гр. дело № 211/2020 г., Районен съд – Козлодуй.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК С.Д.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 450,00 лв., представляваща направени съдебни разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА С.Д.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Враца държавна такса в размер на 50,00 лв. за въззивно обжалване.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:1.         

         

                              2.