ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 537
гр. С.З., 13.10.2021 г.
ОКЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в заКито заседание
на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501650 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 във връзка с чл. 248, ал.1 от ГПК.
Настоящото въззивно гражданско дело е образувано по повод
постъпила частна жалба от страна на К. В. Щ. чрез проц. представител – адв.
Ч. против Определение № 261622 от 26.08.2021 г., постановено по гражданско
дело № 2669/2019 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е оставена без
уважение молбата му за изменение на постановеното по същото гражданско
дело, решение в частта за разноски.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като приема, че молбата е
подадена в законоустановения срок и същата се явява редовна. Приема за
неправилен извода на първоинстанционния съд и се аргументира в подКепа
на твърдението си. Сочи, че предметът на производството е не само съдебна
делба, но и претенция касаеща заплащане на направените подобрения на
процесния недвижим имот, който е предмет на делото пред районния съд. С
оглед на това, твърди че съдът е следвало да приеме, че подадената молба е в
срок и с оглед на това е трябвало да се произнесе по направеното искане.
Претендира за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на
нов, с който да се уважи претенцията на жалбоподателя респективно връщане
на делото на Районен съд – С.З. за произнасяне по съществото на молбата.
Моли за присъждане на разноски, направени пред настоящата въззивна
инстанция.
В законоустановения едноседмичен срок е постъпил писмен отговор на
частната жалба от СЛ. В. Щ. чрез проц. представител – адв. Й., с който
приема жалбата за неоснователна, а обжалвания съдебен акт за правилен и
1
законосъобразен. Приема за неоснователни доводите на жалбоподателя като
подКепя своята защитна теза чрез аргументи, изложени в отговора.
С оглед на изложеното, моли настоящия въззивен състав, да остави без
разглеждане молбата за изменение на решение от 12.03.2021 г. в частта за
разноски като недопустима.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба,
становището на насрещната страна, данните по първоинстанционното дело,
намери за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание
чл. 28-30 от Закона за наследството и чл. 34 от Закона за собствеността от
ищеца С.Щ. против ответницата К.Щ., с които искове се претендира
допускане преКатяване на съсобствеността между двамата, тоест съдебна
делба на недвижим имот, находящ се в гр. С.З., а именно жилище –
апартамент, като се претендира същият да бъде изнесен на публична продан,
тъй като е неподеляем. Също така е направено искане за увеличаване дела на
ищеца със сумата 4 548 лева, тъй като същият е правил непрекъснато
ремонти. Претендира и за разноски, направени пред първоинстанционния съд.
Писмен отговор на исковата молба е постъпил от страна на ответницата
в законоустановения срок, с който оспорва изцяло исковата молба и сочи за
неверни твърденията в нея. Излага подробни съображения в подКепа на този
свой аргумент и претендира въпросното жилище да бъде възложено на нея
като неподеляемо. Направено е искане за присъждане на разноски, които били
направени в хода на първоинстанционното производство.
По делото са събрани писмени и устни доказателства, които водят до
разКиване на обективната истина и до постановяването на съдебен акт, с
който е разрешен правния спор между страните.
С Решение № 260221/12.03.2021 г., постановено по гражданско дело №
2669/2019 г. по описа на Районен съд – К., съдът е изнесъл на публична
продан въпросния недвижим имот – апартамент, разпределил е отговорността
за заплащане на държавна такса между страните съобразно стойността на
всеки притежаван от тях дял, както и осъдил ответницата да заплаща
ежемесечно обезщетение в полза на ищеца с оглед на това, че същият е лишен
от право да ползва своята 1/3 идеална част от съсобствен недвижим имот –
апартамент, находящ се в гр. С.З., кв. З., ул. „*********** , считано от
29.09.2020 г. до окончателното извършване на делбата с влязло в сила
решение. Относно заплащането в полза на ищеца сумата от 6 816 лв.,
представляваща подобрения в резултат, на които се е увеличила стойността на
имота, искът е отхвърлен.
По делото е постъпила молба от страна на ответницата ( въззивник в
настоящото съдебно производство ) – К.Щ., чрез която е направил искане за
присъждане на направените от нея разноски съобразно представения списък,
изготвен по реда на чл. 80 от ГПК.
С обжалвания пред настоящата съдебна инстанция, съдебен акт,
районният съд е оставил без разглеждане молбата за изменение на
постановеното решение в частта за разноски, като недопустима.
Аргументирал се е като приема, че молбата е просрочена, тъй като е
2
подадена след изтичането на преклузивния срок по реда на чл. 248, ал.1 от
ГПК. А именно цитираната разпоредба предвижда, че в срока за обжалване, а
ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му,
съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта му за разноски. В настоящия случай нормата на чл. 248, ал.1
от ГПК не била спазена и с оглед на това жалбата е оставена без уважение.
При така установената фактическа обстановка, настоящият оКъжен съд,
приема от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения двуседмичен срок
срещу подлежащ на съдебен контрол съдебен акт, подадена е от надлежна
страна и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество се явява недоказана и неоснователна поради следните съображения:
Отговорността за разноски принадлежи на всяка една от страните в
процеса с оглед изхода от развилия се съдебен спор, респективно
постановеното решение, с което е уважен или отхвърлен предявения иск. По
принцип ищецът и ответникът имат право да претендират разноските, които
са направили в процеса, но отговорността да бъдат понесени направени
разноски е обвързана преди всичко с изхода на съдебния спор за съответната
страна в процеса. Отговорността за разноски почива на установеното в чл. 3
от ГПК изискване за добросъвестно упражняване на процесуални права и
следва да бъде възприемана като отговорност за вреди от неоснователни
процесуални действия. На това разбиране почива и нормата на чл. 78, ал.2 от
ГПК, която допуска присъждане на разноски на ответника само ако с
поведението си той не е дал причина за предявяване на иска и при това – ако
признае иска. Претенцията за разноски, макар и обусловена от изхода на
делото по главния спор, има относителна самостоятелност. Отговорността за
разноски не се разпределя служебно от съда, а е въпрос, по който съдът се
произнася, само ако е сезиран.
С разпоредбата на чл. 248 от ГПК, законодателят е предвидил две
отделни хипотези за промяна на вече постановения съдебен акт по делото в
частта за разноските. Първата хипотеза е за изменение на решението в частта
за разноските. Втората хипотеза е за допълване на решението в частта за
разноските. Разликата е между двете хипотези е в това дали съдът е формирал
воля по отговорността при наличието валидно сезиране с такова искане. В
хипотеза, в която съдът не се е произнесъл по направеното искане за
разноските, е налице непълнота при формирането волята на съда. Тази
непълнота можа да се отстрани по реда на чл.248, ал.1, пр.1 от ГПК – по
искане за допълване на решението в частта за разноските, която възможност е
уредена от законодателя в отклонение от принципа на чл. 246 от ГПК.
Втората хипотеза по реда на чл.248, ал.1 от ГПК – за изменение на
решението в частта за разноските, намира приложение тогава, когато при
валидно направено искане за присъждане на разноски, съдът е определил
дължимите разноски с решението, но страната твърди и иска решението в
тази му част да бъде коригирано в съответствие с твърденията и за
действително направените разноски от страната. Списъкът за разноски е
процесуална предпоставка само за упражняване на правото по чл. 248, ал.1,
3
пр.2 от ГПК.
В настоящия случай, първоинстанционният съд е сезиран с молба, която
касае втората хипотеза на цитираната разпоредба, а именно чл.248, ал.1, пр.2
като молителят претендира за изменение на решението в частта за разноски.
Нормата на чл. 248 от ГПК е абсолютно приложима във всички случаи
когато се иска изменение или допълване на вече постановено съдебно
решение и срокът, в който следва да се направи тази претенция е императивен
и преклузивен. Алинея първа на самата разпоредба предвижда, че в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или
измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая
ответникът по гражданско дело № 2669/2019 г. по описа на Районен съд – К. и
въззивник по настоящото въззивно дело е депозирал молба по реда на чл.248,
ал.1 от ГПК, която молба е подадена извън указания от районния съд срок.
Тъй като първоинстанционното решение е обжалваемо, молбата следва да
бъде предявена в този срок съгласно нормата на чл.248, ал.1 от ГПК, която
изрично предвижда това и в съответния казус този е срок е двуседмичен.
Видно от доказателствата по делото е самата молба с входящ номер № 274689
е постъпила пред първоинстанционния съд на 23.08.2021 г., а е следвало да
бъде подадена в по - ранен момент от този. Съдебното решение е връчено на
ответника на 02.04.2021 г. и от този момент е започнал да тече предвидения
срок, от който всяка страна е могла да направи искане за допълване или
изменение на постановеното решение в частта за разноски.
След изтичането на този преклузивен срок, това право на искащия се
преклудира. Именно жалбоподателката е следвало да предяви молбата си в
срока за обжалване на решението, а именно до 16.04.2021 г., което видно не е
направено от нейна страна.
Напълно неоснователни и неаргументирани се явяват твърденията,
наведени в частната жалба относто това, че в случая е приложима втората
хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Тя е приложима в случаите когато
постановените съдебни решения са необжалваеми, а съответния случай
изобщо не е такъв поради предмета на делото , а именно съдебна делба. Тези
твърдения са твърде едностранчиви, неаргументирани и най – вече
неправилни.
При тези фактически и правни обстоятелства, правилно районният съд е
оставил без разглеждане молбата за изменение на решението в частта за
разноски. С оглед на всичко изложено се стига до извода, че
първоинстанционният съд е постановил по своя характер един правилен,
обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден от
настоящия въззивен състав.
Относно разноски:
С оглед изхода на делото, разноски не следва да се присъждат в полза
на въззивника, право на такива има въззиваемата страна, но тъй като тя не е
направила своевременно искане за присъждане, не следва да се разпределят в
полза на никоя от двете страни.
4
Мотивиран от всичко изложено, Старозагорският оКъжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261622/26.08.2021 г., постановено
по гражданско дело № 2669/2019 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е
оставена без разглеждане молбата на К. В. Щ. за изменение на Решение №
260221/12.03.2021 г., постановено по гражданско дело № 2669/2019 г. по
описа на същия районен съд в частта за разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване пред по -
горен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5