Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 414 28.03.2022 година гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав,
на втори март две хиляди и двадесет и втора година, в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Атанаска Атанасова
при секретаря Г. Драганова, като разгледа докладваното
от съдията Атанасова административно дело № 2365 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по
повод постъпила искова молба от „Христоян 2016“ ЕООД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: с. Малко Чочовене, общ. Сливен, представлявано
от пълномощника адв. К.К. ***, представлявана от кмета Т.Янакиев, с искане да
бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 33810 лева,
представляваща обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи в резултат
на нищожен индивидуален административен акт- отказ за издаване на разрешение за
монтаж/разполагане на временен обект- подвижно съоръжение с обслужваща функция,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното и́ изплащане. Претендират се разноските по делото.
В
исковата молба се твърди, че управителят и едноличен собственик на ищцовото
дружество Х.А.С.е регистрирана като земеделски стопанин и през летните сезони осъществява
в гр.Созопол търговска дейност със селскостопанска продукция, собствено
производство- праскови, череши, сливи, ябълки и др., а управляваното от нея
търговско дружество- „Христоян 2016” ЕООД продава и стоки, закупени от трети
лица. Твърди се, че търговската дейност е извършвана в преместваем обект тип
„шатра”, разположен върху нает терен. Изложено е, че за летния сезон на 2020 г.
ищецът е депозирал в Община Созопол заявление с вх.№ УТ-4036-29/02.06.2020 г. за
поставяне на подвижно съоръжение в частен поземлен имот- „обект с обслужваща
функция, което не е трайно свързано с терена” по реда на чл. 56 от ЗУТ, като
приложил споразумение със собственика на поземления имот с идент. №
67800.54.73, находящ се в м. „Мапи”, землището на гр. Созопол, схема за
разполагане с обяснителна записка, нотариален акт за собственост на ПИ и др. По
направеното искане се произнесъл главният архитект на Община Созопол с писмо
изх.№ УТ-403 6-29-1 от 11.06.2020 г., с което отказал издаване на исканото
разрешение, по съображения, че обектът, за който се отнася заявлението, е
констатиран като незаконен. Така издаденият отказ бил обявен за нищожен с
влязло в сила решение№ 1289 от 09.10.2020 г. по адм. дело № 1240/2020 г. по
описа на Административен съд- Бургас. Отказът препятствал осъществяването на
търговска дейност в подвижното съоръжение през летния сезон на 2020 г., от
която дейност ищецът счита, че „закономерно и със сигурност би реализирал
печалба“ в претендирания размер. Моли да му бъде присъдено обезщетение за вреди
под формата на пропуснати ползи, представляващи нереализираната „сигурна
печалба“ от стопанисването на обект за продажба на плодове и зеленчуци в
периода от началото на м.юни 2020 г. до средата на м.септември 2020 г.
включително. Претендира обезщетение за пропуснати ползи само от продажбата на
плодове- собствено производство (череши, праскови и ябълки), като сочи, че за
останалите стоки не разполага с документи, тъй като ги продава на минимални
цени предимно на различни частни лица. Определя размера на нереализираната
печалба като разлика между продажната цена на дребно в гр. Созопол за сезон
2020 г. и цената на едро, получена от продажба на същата продукция. Прилага
фактури № 1 от 06.06.2020 г. и № 2 от 22.06.2020 г., с които е продал на
„Андонис фрут” ЕООД с ЕИК *******съответно 900 и 800 кг. череши на цена от 0.60
лева за килограм, при пазарна цена в гр. Созопол през сезон 2020 г. 3.50 лева
за килограм; фактури № 3 от 07.07.2020 г., № 4 от 27.07.2020 г. и № 5 от
12.08.2020 г., с които е продал на „Андонис фрут” ЕООД общо 6 000 кг. праскови
по единична цена 0.40 лева за килограм, при пазарна цена през летния сезон на
2020 г. три лева за килограм; фактура № 6 от 20.08.2020 г. 1 500 кг. праскови
по 0.40 лева общо за 600 лева и с фактура № 7 от 05.09.2020 г. 1300 кг.
праскови по 0.40 лева за килограм, при пазарна цена 3 лева за килограм; фактура
№ 8 от 15.09.2020 г. за продажба на 2 400 кг. Ябълки по 0.50 лв. за килограм,
при пазарна цена 3 лева за килограм. Твърди, че нереализираният, поради
посочената причина, стокооборот от продажба на череши, праскови и ябълки възлиза
на 33 810 лева. Твърди също, че е изпълнил необходимите предварителни условия
за получаване на съответната печалба, като провел всички агротехнически
мероприятия, съпътствани от съответните инвестиции, от които зависело успешното
отглеждане и получаване на продукция с високо качество- окопаване, рязане,
пръскане, напояване, беритба и пр., и счита, че нереализирането на тези ползи
се дължи единствено на незаконосъобразния отказ за разполагане на преместваемо
съоръжение и те са негова пряка и непосредствена последица.
В
срока по чл. 131 от ГПК е представен писмен отговор от ответната страна, с
който е заявено становище за неоснователност на исковата претенция, поради
отсъствие на законоустановените материалноправни предпоставки. В отговора се
сочи, че от обявения за нищожен отказ не биха могли да настъпят твърдените
вреди под формата на пропуснати ползи, доколкото за реализирането им е
необходимо да бъде постановен позитивен акт на административния орган, а доколкото
актът е издаден от некомпетентен орган, именно поради липсата на правни
последици, той не би могъл да доведе до засягане на нечия правна сфера. Наред с
това се сочи, че за адресата на акта не съществува пречка да потърси
произнасяне на компетентния орган, независимо от постановения отказ. Оспорват
се фактическите твърдения, изложени в исковата молба, като се твърди, че на
19.05.2020 г. е извършена проверка от служители на Община Созопол, при която е
констатирано, че в поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.54.73, м. “Мапи“,
гр.Созопол (земеделска територия) е монтирана метална конструкция върху дървен
подиум с приблизителни размери 4.50/3.50 м., оградена с дървени колове и мрежа,
като оградената площ е приблизително 40.00 кв.м. Установено е от проверяващите
лица, че за обекта не е издадено разрешение и същият е поставен в нарушение на
чл. 56. ал.2 от Закона за устройство на територията. Съставен е констативен акт
№ 59/19.05.2020 г. с което е поставено началото на производство за премахване
на незаконния обект, като против този акт е депозирано възражение 94-00-2078/01.06.2020
г. от Веселин Нинов Семков, съдържащо признание на факта, че в поземлен имот с
кадастрален идентификатор 67800.54.73 е поставен посоченият в констативния акт
преместваем обект без необходимите книжа, но към момента на депозиране на
възражението са предприети действия за съгласуване и одобряване на
предложението им за разполагане на подвижно съоръжение, като е подадено
заявление от „Христоян 2016“ ЕООД, и е направено искане за спиране на
производството по премахване на незаконния обект, до неговото своеобразно
узаконяване (а такова е депозирано на следващия ден- на 02.06.2020 г.). На
следващо място се сочи, че в поземлен имот с кадастрален идентификатор
67800.54.73 не могат да се извършват исканите от ищеца дейности в преместваеми
обекти, тъй като същият попада в защитена зона, и с оглед на това не може да
бъде постановен административен акт с искането от ищеца съдържание. Наведени са
доводи за липса на причинно-следствена връзка между прогласения за нищожен акт
и твърдените вреди. Приложени са писмени доказателства.
В
съдебното заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявения
иск. Ангажира доказателства. Моли за присъждане на претендираната сума и
направените по делото разноски. Подробни доводи излага в писмена защита.
Пълномощникът
на ответната страна заявява становище за неоснователност на претенцията и моли
за нейното отхвърляне. Не сочи нови доказателства.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на исковата
претенция. Не сочи доказателства.
В
с.з. на 02.03.2022 г. е прието изменение на исковата претенция, като е намален
нейният размер на 29 934 лева.
Съдът намира предявения иск за
допустим, с оглед твърденията на ищеца за претърпени вреди от нищожен акт,
издаден от длъжностно лице- главен архитект на Община Созопол. При
разглеждането му по същество, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбоподателят „Христоян 2016“ ЕООД е
депозирал в ОДБХ- Бургас заявление с вх. № 1109/30.04.2020 г. за регистрация на
„Самостоятелен щанд за търговия с плодове и зеленчуци“ в гр. Созопол, м.
„Мапи“. Във връзка с направеното искане била извършена проверка на обекта от
служители на ОДБХ. Съставен бил протокол № 0017767 (на л. 28 от делото), с
който било направено предложение обектът да се регистрира по реда на чл. 12а от
ЗХ.
На 19.05.2020 г. в обекта била
извършена проверка от служители на Община Созопол, дирекция „УТСК“. На място
проверяващите лица установили метална конструкция, разположена в поземлен имот
67800.54.73, м.Мапи, гр.Созопол, върху дървен подиум с приблизителни размери
4.50 м. на 3.50 м. Установили също, че обектът е поставен без разрешение, в
нарушение на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. За направените при проверката констатации
бил съставен Констативен акт № 59/19.05.2020 г. Срещу него било депозирано възражение
от лицето Веселин Ничов Семков, с искане за спиране на започналото производство
по премахване на преместваемия обект, по съображения, че са предприети действия
от „Христоян 2016“ ЕООД за съгласуване и одобряване на искането за разполагане
на подвижно съоръжение.
На 02.06.2020 г. било подадено заявление
от „Христоян 2016“ ЕООД до кмета на Община Созопол с вх. № УТ-4036-29, с искане
да бъде издадено разрешение за разполагане в ПИ с идент. № 67800.54.73 на
подвижно съоръжение с обслужваща функция, с приблизителни размери 3 м. на 7 м.-
тип шатра, за съхранение и продажба на селскостопанска продукция. Заявителят е
посочил, че имотът попада в защитена зона „Бакърлъка“ и ПЗ „Пясъчна дюна“, в
местността „Каваците“, но в съседни имоти със същия статут са разположени
подобни съоръжения, а на мястото на поставяне няма никакви дюни. Приложил е
становище от РИОСВ- Бургас, споразумение за безвъзмездно ползване на земята за
срок от три месеца, считано от 25.05.2020 г. и др. документи.
С писмо изх. № УТ-4036-29-Л от
11.06.2020 г. гл.архитект на Община Созопол отказал издаване на исканото
разрешение, по съображения, че обектът, за който се отнася заявлението, е
констатиран като незаконен и подлежи на премахване. С решение № 1289/09.10.2020
г. по адм.дело № 1240/2020 г. по описа на Административен съд- Бургас била обявена
нищожност на този отказ, поради материална некомпетентност на неговия издател,
като съдът е посочил, че компетентен да издаде разрешение/отказ за поставяне на
преместваем обект е кметът на общината.
С фактури № 1/06.06.2020 г. и №
2/22.06.2020 г. с издател земеделския производител Христина Стоянова (управител
и собственик на капитала на дружеството-жалбоподател), била продадена на
„Андонис фрут“ ЕООД с ЕИК *******продукция- череши на обща стойност 1020 лева
(1700 кг. по 0.60 лева). С фактури № 3/07.07.2020 г., № 4/27.07.2020 г., №
5/12.08.2020 г., № 6/20.08.2020 г. и № 7/05.09.2020 г., с издател ЗП Христина
Стоянова, били продадени на различни търговци праскови на обща стойност 3 520
лева (8 800 кг. по 0.40 лева), а с фактура № 8/15.09.2020 г.- 2400 кг. ябълки
на стойност 1200 лева.
В показанията си пред съда свидетелите
Б. и Г. сочат, че Х. Стоянова отглежда овощни градини с праскови, череши и
ябълки в землището на с. Малко Чочовене. През 2020 г. в градините и́ били
извършени всички необходими агротехнически мероприятия- резитба, торене, пръскания
и обработване на земята против плевели, и реколтата била добра. До този момент
Стоянова продавала реколтата си в близост до гр. Созопол, но през 2020 г. пазарът
ѝ в този район пропаднал и се наложило в последния момент да продаде
продукцията си в Сливенския край на по-ниска цена. Била един от
най-добрите производители на ябълки, праскови и череши в района на гр. Сливен,
и отглеждала плодовете за пазара по морето, но през 2020 г., поради наложена забрана,
продала стоката си почти на безценица, защото прасковата не е дълготраен плод.
Свид. Георгиева разяснява, че земеделските производители разчитат на
възможността да продават стоката си на едно място и сключват договори за
следващата година, за да имат сигурност, тъй като плодовете, след като се
оберат, могат да се съхраняват не повече от седмица.
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение относно средната пазарна
цена на дребно на череши, праскови и ябълки в гр. Созопол през процесния период.
При изпълнение на възложената задача са съобразени от вещото лице действащите през
периода борсови цени с добавяне на търговска надценка на дребно, и други
източници, съдържащи посочените данни. В заключението се сочи, че от градината
до търговеца на едро българските плодове поскъпват от два до четири пъти.
Цените на селскостопанска продукция по данни на НСИ за 2020 г. са, както
следва: ябълки- 0.56 лева за кг.; праскови- 0.60 лева за кг.; череши- 1.33 лева
за кг. Средномесечните цени на едро на основни плодове през м.октомври 2020,
достигат нива, както следва: ябълки- от 1.47 лева до 1.71 лева за 1 кг.;
праскови- от 1.72 лева до 2.58 лева за 1 кг.; череши- 2.68 лева за 1 кг., а цените
на дребно към м.октомври 2020 г. са: Ябълки- 2.29 лева за 1 кг. и праскови 2.90
лева за 1 кг. Вещото лице сочи още, че на пазара на плодове и зеленчуци се
търгуват и вносни плодове, като по наблюдение на НСИ в страната са внесени 278
928 тона пресни плодове, което е с 0.6% повече спрямо 2019 г. През 2020 г. се
запазва тенденцията, наблюдавана през последните години, на по-слабо предлагане
на български плодове и засилване количествата от внос на много ниска цена.
Въпреки по-ниският относителен дял на българските плодове, цените на
българските плодове и зеленчуци през по-голяма част от годината остават
значително, по-високи, спрямо цените на стоките от внос. В заключението е посочено,
че в търговската мрежа през 2020 г. черешите на пазара са търгувани на цени от
2.20 лева, 2.80 лева, 3.00 лева, 3.50 лева, 4.80 лева и 5.00 лева за килограм, в
зависимост от качеството им. По данни от почти всички публикации, съдържащи
анализ на цените на праскови през м.септември 2020 г., средната цена на
килограм праскови е между 2.66 лева и 2.90 лева. Средномесечните цени на дребно
на плодовете през м.юни, юли 2020 г. по данни от Държавна комисия по стоковите
борси и тържищата (ДКСБТ) и Система за агропазарна информация (САПИ) са, както
следва: ябълки- 2.96 лева, праскови- 2.66 лева и череши- 4.08 лева. В
заключение експертизата определя средна пазарна цена на дребно при продажба на
видовете плодове, както следва: ябълки- 2.05 лева, праскови- 2.78
лева и череши- 3.70 лева.
При
тези фактически данни съдът намира за неоснователна заявената искова претенция.
Съображенията:
За да се уважи предявеният иск е необходимо да се
установи кумулативна наличност на визираните в разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки- незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата или общината, постановени, респ. осъществени
при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени по съответния
ред; вреда; пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Липсата която и да е
от тези предпоставки обуславя неоснователност на иска.
В случая първата от установените в нормата на чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки е налице. По заявлението с вх. №
УТ-4036-29/02.06.2020 г. за издаване на разрешение за разполагане в ПИ с идент.
№ 67800.54.73 на подвижно съоръжение с обслужваща функция, е издаден отказ,
обективиран в писмо с изх. № УТ-4036-29-Л от 11.06.2020 г. на гл.архитект на
Община Созопол, който е обявен за нищожен с влязло в сила решение №
1289/09.10.2020 г. по адм.дело № 1240/2020 г. по описа на АС-Бургас, поради
некомпетентност на неговия издател.
Независимо от изложеното, според настоящия съдебен
състав предявеният иск е неоснователен, поради отсъствие на останалите
изискуеми материалноправни предпоставки. Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква
претърпените вреди да са пряко следствие от незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на административен орган, а такава зависимост в случая не
съществува. От данните по делото е видно, че управителят и едноличен собственик
на капитала на „Христоян 2016“ ЕООД- Х.А.С.е регистрирана и упражнява дейност
като земеделски стопанин. Именно тя е продавач по приложените фактури от № 1 до
№ 8 вкл. и следователно евентуалните вреди от продажба на селскостопанската
продукция по цени на едро биха могли да настъпят единствено в нейния
патримониум. Не е установено по делото тази продукция да е преминала в
собственост на ищеца „Христоян 2016“ ЕООД и следователно същият не би могъл да
претърпи твърдените вреди под формата на пропуснати ползи. Наред с това, не е
установено от ищеца сигурното реализиране на очакваните ползи, доколкото те не са
обусловени единствено от качеството на продукцията. Следва да се отбележи също,
че отказът за поставяне на преместваем обект е издаден след настъпване на
твърдените вреди от продажба на продукция с фактура № 1/06.06.2020 г. и
причинна връзка очевидно не би могла да съществува.
На следващо място, депозирането на заявление за поставяне
на преместваем обект не е достатъчно условие за издаване на разрешение, респ.
за настъпване на соченото от ищеца увеличение на имуществото му. Поставянето на
преместваем обект е обусловено от издаване на разрешение от компетентния
административен орган, а такова в случая липсва и не са налице основания да се
счита, че актът на овластения от приложимата норма орган би бил с различно
съдържание в разпоредителната си част. Преценка относно наличието на
изискуемите предпоставки за издаване на разрешение за поставяне на преместваем
обект не е извършена по установения в закона ред, а и от мотивите на
приложеното решение № 1289/09.10.2020 г. по адм.дело № 1240/2020 г. на
АС-Бургас е видно, че по данни от РИОСВ- Бургас в източната част на имота
попадат пясъчни дюни с код 2130 „Неподвижни крайбрежни дюни с тревна
растителност (сива дюна)“. При тези данни не би могло да се приеме, че е
установено с допустимите доказателства настъпването на очаквания от ищеца
положителен финансов резултат. Не е установена и пряка причинна връзка с издадения
от гл.архитект нищожен акт, поради което претенцията за присъждане на
обезщетение за претърпени загуби под формата на пропуснати ползи е
неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед формирания извод за неоснователност на исковата
претенция и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК
следва да се присъдят на ответната страна разноски по делото в размер на 1700 лева-
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Христоян 2016“ ЕООД с ЕИК ******** за осъждане на Община Созопол да
заплати сумата от 29 934 (двадесет и девет хиляди деветстотин тридесет и
четири) лева, представляваща обезщетение за вреди под формата на пропуснати
ползи в резултат на отказ за издаване на разрешение за монтаж/разполагане на
временен обект- подвижно съоръжение с обслужваща функция, обективиран в писмо с
изх. № УТ-4036-29-Л от 11.06.2020 г. на гл.архитект на Община Созопол , обявен
за нищожен с решение № 1289/09.10.2020 г. по адм.дело № 1240/2020 г. по описа
на Административен съд- Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното и́ изплащане.
ОСЪЖДА „Христоян 2016“ ЕООД с ЕИК ********
да заплати на Община Созопол сумата от 1700 (хиляда и седемстотин) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване
на съобщението.
Съдия: