Определение по дело №467/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 675
Дата: 27 август 2019 г.
Съдия: Зорница Маринова Ангелова
Дело: 20194300500467
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №…..

 

 

 ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,в закрито заседание на двайсет и седми август през две хиляди и деветнайсета година,в състав:

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ТАТЯНА МИТЕВА,

                                         ЧЛЕНОВЕ:       ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,

                                                                    КРИСТИЯН ГЮРЧЕВ-мл.съдия,

 

като изслуша докладваното от член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№ 467/2019г., за да се произнесе, съобрази:

 

     

 Производство по чл.413,ал.2 от ТЗ.

 

 

Постъпила е частна жалба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Л.Д. - изпълнителен директор, седалище и адрес на управление в гр.София,ул.„Хенрик Ибсен"№15,ет.6,чрез юрисконсулт Т.К., съдебен адрес ***, срещу Разпореждане №2238/19.06.2019г. на РС-Ловеч, постановено по ч.гр.д.№1013/2019г., с длъжник Н.И.А.. Обжалва изцяло разпореждането,като счита,че е неправилно и постановено при противоречие с закона.

Излага,че съдът е отхвърлил заявлението като е приел, че не отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК, тъй като от изложеното в него не може да се направи извод дали цесията на вземането предмет на заявлението е породила действие по отношение на длъжника. Считам, че тези мотиви не съответстват на данните по делото и противоречат на материалния и процесуален закон. Твърди,че в  заявлението има достатъчно данни, след проверка на които съдът да може да установи, че длъжникът е уведомен за цесията. Заявителят изрично е посочил в заявлението,че - „С договор за цесия от 08/07/2014г. кредиторът е прехвърлил вземанията си по горепосоченото правоотношение на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, като са изпълнени условията на чл. 99 от ЗЗД.". С това изрично волеизявление, под страх от наказателна отговорност, е посочил, че длъжникът е уведомен за извършеното прехвърляне, съответно-че са настъпили предвидените в закона последици от уведомяването.

На следващо място счита, че дори и да се приеме, че е налице твърдяната непълнота на заявлението, то тя не представлява основание за отхвърляне на  искането за издаване на заповед за изпълнение, тъй като съгласно процесуалния закон и трайно установената съдебна практика в рамките на заповедното производство съдът не следва да извършва проверка относно основателността на заявената претенция, а единствено да извърши формална такава на подаденото заявление, т.е. дали е използвана предвидената в закона бланка и дали същата е попълнена съгласно нормативно заложените изисквания. Твърди,че заявлението е попълнено съгласно изискванията на чл.127 ГПК, тъй като са налице всички необходими реквизити и достатъчно данни, за да се установи, че е налице фактическия състав за възникване на вземането. Позовава се на съдебна практика-Реш.№444/19.02.2016г. по гр.д.№5212/2013г.,ІV ГО на ВКС,където е прието,че „съгласно чл.410,ал.2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и ал.3 и на чл.128,т 1 и т.2 от ГПК, т.е. в него следва да са посочени съдът, имената и адресите на заявителя/кредитор и на длъжника, на законните им представители или пълномощници, ЕГН на заявителя, номер на факс и телекс, цената на заявеното вземане, изложение на обстоятелствата, на които то се основава, искане за издаване на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист; заявлението трябва да съдържа подпис на заявителя, а ако той не знае или не може да подпише, следва да се съобрази изискването на чл.127,ал.3 от ГПК; към заявлението следва да се представят пълномощно, ако то се подава от пълномощник, както и документ за внесена държавна такса. Заключава,че липсва изискване в производството по чл.410 от ГПК за посочване и представяне на доказателства за твърдяното вземане. По силата на чл.411,ал.2 ГПК в това производство съдът няма нито право, нито задължение да проверява дали вземането съществува дали е изискуемо, дали е настъпило правоприемство на страната на кредитора и/или на длъжника. Достатъчно е само да са изложени обстоятелствата, на които вземането се основава, тъй като целта на производството е да се провери дали то е спорно /в този смисъл са и мотивите по въпроса по т.2б на ТРеш.№4/2013г. на ОСГТК/. При оспорване по предвидения за това процесуален ред в исковото производство за установяване съществуването на вземането страните могат да заявят доводите и възраженията си.".

Счита,че след като изрично е заявено, че длъжникът е уведомен, в рамките на заповедното производство съдът не следва да проверява верността на това твърдение. Изисквайки допълнителни данни с цел извършването на подобна проверка и отхвърляйки заявлението поради обстоятелството, че такива данни не са представени, намира,че съдът допуска процесуално нарушение, което обуславя неправилност на обжалвания окт.

Развива също,че уведомяването на длъжника за цесията не е част от фактическия състав на договора за прехвърляне на вземания. Той влиза в сила между страните от момента на подписването му, а уведомлението е предвидено с цел защита на длъжника от изпълнение спрямо ненадлежния кредитор. Счита, че процесния договор за цесия е породил действието си в правния мир и заявителят е титуляр на спорното право, независимо дали длъжникът е уведомен или не. Последният има право да възрази, че не е уведомен за цесията единствено в хипотезата, когато твърди, че е изпълнил надлежно спрямо предишния кредитор. Това обстоятелство следва да се разгледа и във връзка с характера на заповедното производство, чиято цел е да се установи дали правото се оспорва от длъжника, т.е. именно след издаването и връчването на заповедта за изпълнение длъжникът би могъл да подаде възражение и да се защити, в това число и твърдейки изпълнение спрямо предходния кредитор.

По изложените съображения моли да се отмени изцяло обжалваното разпореждане и се постанови делото да бъде върнато на РС-Ловеч с указания за издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 04.07.2019г., а жалбата е подадена на 10.07.2019г.-т..е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 1009/2019г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.

На 27.05.2019г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 1013/2019г. по описа на съда. Заявителят „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД е предявила вземане срещу Н.И.А. с ЕГН **********,***, в размер на - главница от 225.16лв., представляваща задължение по Договор за стоков кредит с № CRED-05030124 от 12.08.2004г., договорна лихва в размер на 52.95лв., за периода от 30.12.2004г. до 29.07.2005г., лихва за забава в размер на 322.29лв.,за периода от 31.12.2004г. до 25.04.2019г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението-27.05.2019г.до окончателното изплащане на сумата. Като основание е посочен Договор за стоков кредит с № CRED-05030124 от 12.08.2004г., сключен между Н.И.А. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД- кредитор(с предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл”). Изложено е, че по силата на договора е отпусната сумата 309 лв.,като длъжникът се е задължил да я върне,ведно с уговорената възнаградителна лихва, на 12 месечни погасителни вноски. Длъжникът е удостоверил с подписа си получаването на сумата. Твърдението е,че е преустановил плащанията,като първата неплатена вноска е с падеж на 30.12.2004г. Затова и претендира договореното обезщетение за забава в размер на 322.29лв.,от изпадането в такава-31.12.2004г. до 25.04.2019г. Крайният срок на договора е настъпил на 29.07.2005г.,след който става изискуемо главното задължение за главница,дължима ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението до окончателното плащане. Посочено е, че с договор за цесия от 08.07.2014г. кредиторът е прехвърлил вземанията си по процесния договор на „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД,като са изпълнени условията на чл.99 от ЗЗД.Въпреки това задълженото лице не предприема действия по погасяване на задължението си.

Отправена е молба за издаване на заповед за изпълнение на задължение по реда на чл.410 от ГПК за следните суми- главница от 225.16лв., представляваща задължение по Договор за стоков кредит с № CRED-05030124 от 12.08.2004г., договорна лихва в размер на 52.95лв., за периода от 30.12.2004г. до 29.07.2005г., лихва за забава в размер на 322.29лв.,за периода от 31.12.2004г. до 25.04.2019г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението-27.05.2019г.до окончателното изплащане на сумата и направените разноски от 25лв.-държавна такса и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение.

РС-Ловеч е дал указания по реда на чл.411,ал.2,т.1 от ГПК към заявителя за допълване на обстоятелствената част на заявлението,като посочи кога,от кого и по какъв начин е уведомен длъжникът за прехвърляне на вземането.

Заявителят е представил отговор,в който е изложил,че не приема тезата на съда за нередовност на заявлението по отношение изложеното за начина на уведомяване на длъжника. Изразена е категорична позиция,че заявлението е редовно по смисъла на чл.411,ал.2 от ГПК. Заявява категорична позиция,че няма такова  законово изискване.

С атакуваното Разпореждане № 2238/19.06.2019г. РС-Ловеч е отхвърлил заявлението,като е приел,че е нередовно. Изложил е, че въпреки указанията заявителят  не е навел твърдения кой,как и кога е уведомил длъжника за прехвърляне на вземането.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдения за наличие на качеството „кредитор” заявителят следва да се позове и да посочи обстоятелствата, но които основава тази си легитимация. При твърдението, че е цесионер, за да се установи в това си качество, съотв.,че има изискуемо и ликвидно вземане срещу този длъжник, е нужно да обоснове изпълнени ли са изискванията за ангажирането му по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. 

Съставът намира,че в случая в заявлението са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенцията по отношение на главницата и търсените лихви. Посочено е основанието на вземането, срока на договора, падежът и първата просрочена вноска, ясно е от какво е формирана претенцията за главница. Липсва уточнение на начинът на формиране на вземането за лихва за забава.

Въпреки дадените изрични и конкретни указания да се посочи датата,на която е уведомен длъжникът,съответно как, заявителят не е изпълнил указанието.

Съставът споделя напълно тезата на РС-Ловеч,че въпросът за установяване на титуляра на вземането е част от основанието на претенцията. В настоящата хипотеза на цесия уточняването на предпоставките,обосноваващи легитимацията на заявителя, е част от индивидуализацията на вземането. С оглед спецификата на заповедното производство,като едностранно и формално,това изискване следва да се изпълни единствено и само с посочване на дата и начин на уведомяване. Никъде съдът не е изисквал и не изисква представяне на доказателства за реалното изпълнение. Достатъчно е да се въведат твърдения,че е извършено,кога и как. При тези съображения съставът не споделя тезата на жалбоподателя за наличие на превишаване на рамките на съдебен контрол.

Липсата на твърдения, обосноваващи легитимацията на заявителя като титуляр на вземането има за последица нередовност на заявлението. С оглед на това, след като не са изпълнени изричните указания в този смисъл,правилно РС-Ловеч е отхвърлил заявлението. Атакуваното Разпореждане №2206/17.06.2019г.,пост.по ч.гр.д.№1009/2019г. на РС-Ловеч следва да се потвърди,като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения ОС-Ловеч

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2238/19.06.2019г., пост. по ч.гр.д.№ 1013/2019г. по описа на РС–Ловеч, с което е отхвърлено подаденото от „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД с ЕИК *********, представлявано от Л.Д. - изпълнителен директор, седалище и адрес на управление в гр.София,ул.„Хенрик Ибсен"№15,ет.6,чрез юрисконсулт Т.К., съдебен адрес ***, заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу Н.И.А. с ЕГН **********,***, за издаване на заповед за изпълнение на вземания за – 225.16лв. представляваща главница по Договор за стоков кредит с № CRED-05030124 от 12.08.2004г., договорна лихва в размер на 52.95лв., за периода от 30.12.2004г. до 29.07.2005г., лихва за забава в размер на 322.29лв.,за периода от 31.12.2004г. до 25.04.2019г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението-27.05.2019г.до окончателното изплащане на сумата, като правилно и законосъобразно.

  Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                           

 

 

                                                                                       2.