Определение по дело №859/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба от „Галва метал България” ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. Сердика № 2Б, ет.3, офис 1, представлявано от Т.Х.О.– управител, чрез адвокатско дружество Димитрова и Х. ***, чрез адв. Р.Х. ***, против решение № 32-76295/24.02.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас.

С вх. № 7034/04.07.2023 г. е постъпило допълнение към жалбата. В допълнението е направено и особено искане, в рамките на съдебното производство, на основание чл.267, параграф 1, буква б), вр. с параграф 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз, съдът да отправи преюдициално запитване до съда на Европейския съюз, като на основание чл.631, ал.1 от ГПК спре производството по делото до произнасяне на СЕС. Приложен е проект на определение за преюдициалното запитване с конкретни въпроси, както следва:

1. Когато при осъществен последващ контрол по член 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013 г.) въз основа на проверени от митническия орган документи и счетоводна отчетност, с решение на митнически орган на основание чл.102, вр. с чл.22, параграф 7 от Регламент № 952/2013 г. декларираният с приетата митническата декларация код на тарифно класиране бъде променен, като с това е променен и номерът на непреференциалната тарифна квота, в случай че за стоките под коректния според митническия орган код също е налице неизчерпано количество по определената от органа друга тарифна квота, следва ли с решението да се установяват и митнически задължения за плащане на мито?

2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, към кой момент следва митническият орган, реализирал последващ контрол по чл.48 от Регламент № 952/2013 г., да преценява дали за стоките с правилното според органа тарифно класиране е било налице свободно количество по тарифна квота? – Към момента на приемане на декларацията или към момента, в който митническите органи установят, че стоките са в ситуация, при която възниква митническо задължение?

3. При установено митническо задължение в резултат на последващ контрол по член 48 от Регламент № 952/2013 г. приложим ли е член 85, параграф 1 от Регламент № 952/2013 г., съгласно която разпоредба при изчисляване размера на вносните мита се вземат предвид правилата за изчисляване на митата към момента на възникване на митническото задължение по отношение на тези стоки, а съгласно член 79, параграф 2, буква б) от Регламент № 952/2013 г. моментът на възникване на задължението е моментът на приемане на митническа декларация за поставяне на стоки под съответния митнически режим, когато впоследствие се установи, че едно от условията за поставянето на стоките под този режим или за освобождаването от мита, или за намаляването на ставката на вносните мита поради специфичната употреба на стоките, не е било изпълнено?

4. Как следва да се тълкува член 86, параграф 6 от Регламент № 952/2013 г., според която разпоредба когато митническото законодателство предвижда благоприятно тарифно третиране на дадена стока или пълно или частично освобождаване от вносни или износни мита съгласно член 56, параграф 2, букви г) - ж), членове 203, 204, 205 и 208 или членове 259 - 262 от настоящия регламенти или съгласно Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, това благоприятно тарифно третиране или освобождаването се прилагат също така и в случаите на възникване на митническо задължение съгласно членове 79 или 82 от настоящия регламент, при условие че пропускът, довел до възникването на митническо задължение, не съставлява опит за измама?

5. Представлява ли защитната мярка по отношение на вноса на някои стоманени продукти, приета с Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019 година за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1029 на Комисията от 24 юни 2021 г. за удължаване срока на действие на защитната мярка по отношение на вноса на някои стоманени продукти, по силата на която за конкретни стоки е предвидена в периода на приемане на митническата декларация непреференциална тарифна квота, неизчерпана към датата на приемане на митническата декларация, основание за прилагане на член 86, параграф 6 от Регламент № 952/2013 г.?

6. Приложим ли е член 86, параграф 6 от Регламент № 952/2013 г. в случаите, при които е реализиран последващ контрол на стоки, в резултат на който е установено, че при приемане на митническата декларация деклараторът вносител е класирал тарифно стоката под един код, за който е било налице благоприятно тарифно класиране на основание член 56, параграф 2, букви г) - ж), като декларираният тарифен код е приет за некоректен от митническия орган, а за коректен е бил приет друг код, за който в същия момент (датата на приемане на митническата декларация) също е било налице благоприятно тарифно третиране с неизчерпани количества?

7. Налице ли е „опит за измама” съгласно член 86. параграф 6 от Регламент № 952/2013 г., когато в хода на последващ контрол на стоки се установи, че в приета митническа декларация вносителят е декларирал стоките под тарифен код, установен при проверката за неверен, когато към деня на приемане на митническата декларация е било налице неизчерпано количество по тарифни квоти, както за стоките по декларирания код, така и за стоките по коректния според митническия орган код?

8. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, променя ли се същият, ако правилният за стоките тарифен код, определен на база представения сертификат за анализ, също води до благоприятно тарифно третиране, доколкото към датата на приемане на митническата декларация и за тези стоки са били налице неизчерпани количества непреференциална тарифна квота?

9. Допуска ли се мотивите, изложени в уведомлението по член 22, параграф 6 от Регламент № 952/2013 г. да се различават от мотивите в решението по член 22, параграф 7 от Регламент № 952/2013 г., с което се установява митническото задължение и се променя тарифното класиране?

10. Ако е налице несъответствие в мотивите на уведомлението по член 22, параграф 6 от Регламент № 952/2013 г. и мотивите в решението по член 22, параграф 7 от Регламент № 952/2013 г., с което се установява митническото задължение и се променя тарифното класиране, противоречи ли решението на Регламент № 952/2013 г.?

11. Може ли решение по член 22, параграф 7 от Регламент № 952/2013 г., издадено при мотиви, различни от тези, възприети в уведомлението по член 22, параграф 6 от Регламент № 952/2013 г, да е основание за установяване на митническо задължение и какви са последиците от такова решение?

В съдебно заседание, проведено на 05.07.2023 г., с оглед краткия срок преди заседанието, в който е постъпило особеното искане, за да прецени неговата основателност съдът прецени, че следва да се произнесе в закрито съдебно заседание. Едновременно беше предоставен и срок на ответника за становище по допълнението на жалбата и направеното особено искане.

С вх.№ 7515/18.07.2023 г. по делото е постъпило становище от процесуалния представител на ответника. По отношение искането за отправяне на преюдициално запитване е посочено, че преди да се допусне преюдициално запитване е нужно да се докаже неговата необходимост и релевантността на въпросите, които се подават пред СЕС. В конкретния случай, по нито един от така зададените въпроси, не била налице спорна съдебна практика или имало неяснота по тълкуването на определена норма от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Излага се, че преюдициалното запитване е недопустимо, от една страна, поради ирелевантността на поставените за разрешаването на спора в главното производство въпроси, и от друга страна, поради яснотата по фактическата и правната обстановка на спора.

По отношение на поставените въпроси се излага конкретно становище:

По въпроси 1 – 4: Съгласно чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за целите на митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно. Съгласно чл.84 от ЗМ за целите на прилагане на чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършат последващ контрол чрез проверка на:

1. точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи;

2. счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки.

Проверката се извършва по реда на чл.84а и 84м.

Последващият контрол на декларирането на дружеството жалбоподател бил възложен на основание чл.84, ал.1, т.2 от ЗМ със заповед № ЗТД-1000-409/07.06.2022 г. Съгласно чл.84в от ЗМ проверката в рамките на последващия контрол е извършена въз основа на заповед за възлагане.

На основание установените в хода на последващия контрол и описани, както в доклада, така и в обжалваното решение факти и обстоятелства, касаещи тарифното класиране на част от стоката – 1 брой рулон с нето тегло 2 233 кг. и с цитирания в колона 1 от таблица № 3 идентификационен номер, проверяващите приели за установено, че декларирания в ел.д. № 6/14-Кл.33 от МД код по ТАРИК *********, не е коректен и стоките следва да бъдат класирани в код по ТАРИК **********. Смяната на тарифния код водела до възникване на нови митнически задължения на основание чл.77, пар. 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. – възниква вносно митническо задължение, а на основание чл.77, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническото задължение възниква от датата на приемане на митническата декларация, което в конкретния случай е 06.04.2020 г.

Предвид изложеното възникването на митническото задължението било на основание чл.77, пap. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а не по чл.79 или 82 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

Излага се още, че съгласно разпоредбата на чл.51, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, количествата за всяка тарифна квота се разпределят от Комисията въз основа на получените от нея искания. Решението на директора на ТД е ИАА, а не искане за разпределение на количества по квота. Дори да са били налице свободни количества по конкретна тарифна квота, към момента на съставяне на доклада от последващия контрол на декларирането, това не е гаранция, че количествата няма да бъдат изчерпани във всеки един момент след съставянето на доклада, включително преди издаването на уведомление и решение, които следват времево издаването на доклада. Предвид, че докладът по чл.84л от ЗМ не предвижда пряко възникване на задължение за проверяваните лица, последните, чрез констатациите в доклада, са уведомени за резултатите от извършената проверка и по собствена инициатива могат да предприемат действия, свързани с благоприятно за тях по-нататъшно развитие на казуса.

По въпроси 5 и 6: Ответникът счита, че във връзка със спецификата, естеството и употребата на процесиите стоки, не са налице условия за благоприятно тарифно третиране. В тази връзка се сочи, че разпоредбата на чл.86, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е неприложима, както и че митническото задължение се определя на основание чл.77 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а не на основание чл.79 от същия регламент.

По въпроси 7 и 8: Сочи се, че съдебното производство е образувано против решение на директора на ТД Митница Бургас с peг. № 76295/24.02.2023 г., с което е установено, че в ел.д. № 6/14-Кл.33 от МД код по ТАРИК *********, не е коректен и стоките следва да бъдат класирани в код по ТАРИК ********** и въз основа на тези констатации е възникнало митническо задължение. Излага се становище, че въпросите не са относими към настоящия съдебен спор.

Възложеният последващ контрол на основание чл.84, ал.1, т.2 от ЗМ, завършил с доклад № BG001000/1/4/21.10.2022 г. констатирал, че декларираната стока попада в обхвата на Регламент за изпълнение 159/2019 г. за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти, изменен с Регламент за изпълнение 1029/2021 г. За стоките са предвидени непреференциални тарифни квоти със съответните времеви и количествени ограничения съгласно Приложение IV на Регламент 159/2019 г.

При поставянето на стоките под режим допускане за свободно обращение, жалбоподателят декларирал и представил пред митническите органи MILL TEST CERTIFICATES, съгласно стандарт EN 10204-3.1. Тези сертификати били издавани от едноличния собственик на капитала на „Галва Метал България“ ЕООД и доставчик на стоките – GALVA METAL SAN. VE TIC.A.S, Република Турция. В сертификатите се съдържали данни за физическите и химическите характеристики на всеки отделен рулон. Тъй като GALVA METAL SAN. VE TIC.A.S, Република Турция, не е производител стоките, MILL TEST CERTIFICATES от производителите на стоките не били представяни пред митническите органи към момента на деклариране на стоките. В тази връзка проверяващите изискали и съответно получили от страна на „ГАЛВА МЕТАЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД MILL TEST CERTIFICATES от производителите на стоките. Дружеството предоставило и справки от електронните системи, посредством които е обвързало собствените си номера на всеки отделен рулон, с фабричните номера на рулоните, поставени от производителите им. Това дало възможност всяка една стока да бъде обвързана със съответния MILL TEST CERTIFICATE. След проверка на MILL TEST CERTIFICATES на производителите на стоките и сравнението им със сертификатите издадени от GALVA METAL SAN. VE TIC.A.S, Република Турция били установени несъответствия между техническите и химически характеристики на стоките, което било пряка връзка с тарифното им класиране. В сертификатите издавани от GALVA METAL SAN. VE TIC.A.S, Република Турция била установена липса на конкретни химични елементи и разлики във вида на стоманите, от които са изработени стоките. Точно поради тези установени разминавания между сертификатите издадени от производителите на стоките и сертификатите издадени от GALVA METAL SAN. VE TIC.A.S, Република Турция, в т.11 в Доклад № BG001000/1 /4/21.10.2022 г. било указано да се предприемат действия както за вземане под отчет и събиране на суми за мито и ДДС, така и по съставяне на актове за установяване на административни нарушения.

Предвид гореизложеното разпоредбата на чл.86, пар. 6 от Регламент 952/2013г. не била приложима.

По въпроси 9 – 11: В изложените в „Допълнение към жалба“ данни за несъответствия между уведомлението по чл.22, § 6 и чл.22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не била налице конкретика и доказателства. Сочи се, че след направена съпоставка на съдържанието на процесното решение peг. № 32-76295/24.02.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, със съобщение по чл.22, пар. 6 от Регламент 952/2013 г. с peг. № 32-21231/17.01,2023 г. се установявало, че не е налице несъответствие в мотивите. Поради това зададените въпроси във връзка с разминаване на мотиви между решение и съобщение по чл.22, пар. 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. били неотносими в настоящия съдебен спор.

Като взе предвид изложеното от страните съдът намира следното:

Съгласно чл.267, параграф 1, буква б), вр. с параграф 2 от Договор за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: б) валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе.

Съгласно чл.628 от ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности.

Според чл.629, ал.1 и ал.2 от ГПК, запитването се отправя от съда, пред който делото е висящо, служебно или по искане на страната. Съдът, чието решение подлежи на обжалване, може да не уважи искането на страната да се отправи преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба или на акт. Определението не подлежи на обжалване.

В конкретния случай, предмет на обжалване е решение № 32-76295/24.02.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, което на основание чл.220, ал.1 от ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК. На основание чл.208 от АПК решението на административния съд подлежи на касационно оспорване. Посочените разпоредби, вр. с чл.267, параграф 1, буква б), вр. с параграф 2 от ДФЕС и чл.629, ал.1 и ал.2 от ГПК, дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че в случая може да не уважи искането на страната за отправяне на предложеното преюдициално запитване.

Членството на Република България в Европейския съюз обуславя интеграцията на общностния правов ред в националната правна система при спазване на установените принципи за неговото прилагане – непосредствено действие, примат и директен ефект. Нормите на общностното право са пряко приложими, поради което ако национална норма им противоречи, то съдът следва да я остави неприложена и да приложи пряко общностната норма. Поради това противоречието се установява от националния съд и не е необходимо сезиране на СЕС. От друга страна по отношение на относимите в случая общностни норми, настоящият съд не констатира да е налице неяснота при тълкуването им, значението и смисълът на разпоредбите са ясни и не будят съмнение. Отговорът на поставените въпроси предполага анализ и произнасяне по фактите относими към правния спор. На следващо място и решението на настоящия съд подлежи на обжалване, поради което настоящият съд не е задължен да сезира СЕС с поставените въпроси, негова е преценката дали за повдигнатите въпроси е необходимо решение на СЕС, за да постанови своето решение. Настоящият състав преценява, че не е необходимо да се отправи преюдициално запитване до СЕС по така поставените въпроси.

Предвид изложеното, Административен съд Бургас, II-ри състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането, заявено от процесуалния представител на жалбоподателя „Галва метал България” ЕООД, ЕИК *********, с молба вх. № 7034/04.07.2023 г. за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз.

Определението не подлежи на обжалване.

	Съдия: