№ 24
гр. , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ТОДОР С. ТОДОРОВ
при участието на секретаря МАРИЯ С. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР С. ТОДОРОВ Административно
наказателно дело № 20215510200445 по описа за 2021 година
М О Т И В И ;
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0284-000539 от 31.03.2021г. на
Началник Сектор към ОДМВР С.З., РУ К. с което е наложено
административно наказание.
Недоволен от това останал жалб. Х. И. Х. който го обжалва пред
съда.Мотивира жалбата си с обстоятелството,че не е извършил
административно нарушение, както и че съставения АУАН и издаденото въз
основа на него наказателно постановление не отговорят на изискванията на
ЗАНН.
Редовно призован не се явява .Явява се пълномощник който поддържа
жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление
като неправилно.
Възз. страна редовно призовани не изпращат представител.Изпращат писмено
становище в което твърдят,че жалбата е неоснователна а обжалваното
1
наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства,
установени с доказателствени средства- показания на свидетел, писмени и
след преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното;
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание
чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което е допустима.
Разгледана по същество се явява основателна .
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административно-наказващия орган /АНО/ е посочил,че на 11.12.2020г.
около 10.50ч. в с.Г. общ.П.Б. по ул.“Р.Д.“ до № ** в посока запад-изток е
управлявал лек автомобил „Ф.“ с рег. № **** собственост на М.С.Т. като
МПС е било с прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДП на 31.08.2020г.
с което е извършил ;
1.Управлява МПС което не е регистрирано по надлежния ред с което виновно
е нарушил чл. 140 ал.1 от ЗДП.
На основание чл.175 ал.3 от ЗДП, АНО е наложил и административно
наказание глоба в размер от 200 лв. и лишаване от право за управление на
МПС за срок от шест месеца.
Разпоредбата на чл.140 ал.1 ЗДП предвижда по пътищата отворени за
обществено ползване да се допускат само МПС и ремаркета които са
регистрирани.
Според разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Прекратената регистрация на пътно превозно
средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 КЗ или по
желание на собственика след представяне на валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
2
Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира
служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от
Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка, като
изрично в ал. 2 е предвидено задължение за прекратяващия регистрацията
орган да уведоми собственика на ПС, посочен в регистъра.
По делото безспорно е установено,че жалб. Х. е управлявал лек автомобил
който е бил със прекратена регистрация по път отворен за обществено
ползване .
От субективна страна нарушението може да бъде извършено само
умишлено.Непредпазливите нарушения са само резултатни.
Нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДП е такова на „просто“ на формално
извършване поради което може да бъде извършено само с форма на вината
пряк умисъл.
От приетото от съда писмено доказателства се установява ,че
автомобила и бил собственост на М.С.Т. който според твърденията на жалб. е
бил негов вуйчо.
Пак от тези писмени доказателства се установява,че собственика на
автомобила Махмуд Токил е починал на 22.04.20г. на постоянния са адрес в
с.А. общ. П.Б..
Предвид на това съдът счита ,че от субективна страна е необходимо
нарушението да бъде установено по несъмнен и безспорен начин, като трябва
да са налице доказателства от които да се установява,че жалб. е знаел,че
управлявания от него автомобил е със прекратена регистрация.
Това е така защото прекратяването на регистрация на основание чл. 143, ал.
10 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона, а след получено в
съответната областна дирекция на МВР уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574, ал. 11 КЗ, за което се уведомява собственикът на пътното превозно
3
средство.
По делото няма представени доказателства, че собственикът на автомобила е
уведомен за прекратяване на регистрацията съгласно изискванията на чл.
143, ал. 10 ЗДвП и чл. 18, ал. 2 Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства.
Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на
автомобила са според съдът не са дали възможност на жалб. Х. да предвиди
общественоопасния характер на извършеното от него деяние. Той не е
съзнавал, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога
точно е станало това, от което следва извода,че не е знаел, че не следва да го
управлява по пътищата, отворени за обществено ползване.
Поради това съдът приема,че липсва вина като субективен елемент на
нарушението.
Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя, според съдът
несъставомерно.
Това обстоятелство е отразено и в постановлението на прокурора с което е
прекратено досъдебното производство.
Предвид горното, съдът намира, че е допуснато нарушение на материалния
закон поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено само на това основание.
По направения извод за липса на субективна съставомерност при
осъществяване на деянието прави безпредметно произнасянето по въпроса за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление / въпреки,че
то отговоря изцяло на изискванията на чл.57 от ЗАНН/, по
индивидуализацията на наказанието и др. поради което съдът не го прави.
Водим от горните мотиви съдът,
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0284-000539 от 31.03.2021г. на
Началник Сектор към ОДМВР С.З., РУ К. с което е наложено
административно наказание глоба в размер от 200 лв. и е постановено
лишаване от право за управление на МПС за срок от шест месеца наложени
на Х. И. Х. жив. в с.Т. ул.“М.Ч. „ № 29 с ЕГН ********** като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението пред Административен съд гр. С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5