РЕШЕНИЕ

 

Номер  260236                 15.12 Година  2022           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХІХ състав

На 15.12.2022  Година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Александър Стойчев

                                                Секретар: Боряна Козова

 

като разгледа докладваните от Съдията т. дело номер 172 по описа за  2021 година намери за установено следното:

          Искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Предявен е иск от Д.А.Т. с ЕГН ********** *** против дружеството „ММ-93“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Прогрес“  №21, по който се моли да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 48 853.24 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за причинените вреди вследствие на пълно неизпълнение на сключен между страните договор от 20.07.2020 г., като евентуално се предявява  и втори иск за обезщетение на причинените вреди, вследствие на неточно изпълнение на сключения договор, която сума във втория случай следва да се счита като разходи за поправка на некачествено извършените работи.

Ищецът твърди, че на 20.07.2020 г. е сключил с ответното дружество договор за извършване на строително-монтажни работи, а именно грундиране и полагане на плочки в три бани, коридор, гардеробно, перално помещение и всекидневна, а в баните и преправка на ВиК инсталация. Уговорена е цена от 13 534.06 лв. без ДДС за труда и материалите, описани в договора, а фаянсовите и гранитогресни плочи са били осигурени изцяло от възложителя. Възложителят е направил първите две плащания на изпълнителя на посочените в договора дати. Твърди се, че изпълнението е започнало на 23.07.2020 г., като на няколко пъти ищецът е правил забележки на изпълнителя за некачествена работа и е искал поправки. Крайният срок не е бил спазен, като работата е завършила на 25.10.2020 г. Още преди изпълнителят да напусне обекта ищецът му е посочил някои груби нередности и е поискал поправянето им, но той е отказал. Твърди се от ищеца, че голяма част от плочите по пода са тропали при натиск, а друга част са биели на кухо. По стените по-голямата част от плочите били кухи, някои са мърдали при натиск, поради което ищецът е уведомил ответника - изпълнител, че не приема работата, като му е посочил възраженията си. Ответникът, обаче е отказал да поправи вредите и е напуснал. Поради това ищецът инициира настоящото дело, като в исковата молба подробно посочва по пера и стойности исковата сума, която същият счита, че представлява обезщетение за пълно неизпълнение на поставената работа, като същата е необходимата сума, която би следвало ищецът да вложи за изработката на възложената на ответника работа, евентуално се твърди да е сумата, която е необходима за поправка на некачествено извършената работа, която сума ищецът е посочил въз основа на изготвена извънсъдебна експертиза.

Ответникът изцяло оспорва иска. Твърди, че качествено и в срок е изпълнил възложената му работа, като подробно в отговорите на исковата молба обосновава своята теза, че е бил изправна страна по процесната сделка.

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, 18 състав, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

По делото са представени писмени доказателства, включително процесния договор, разпитани са свидетели и е изслушана СТЕ. От съвкупния анализ на събраните доказателствени средства може да се направи обоснования извод, че на 20.07.2020г. между страните валидно е възникнало правоотношение по договор за изработка по отношение обект собственост на ищеца, като в Приложение №1 на сделката подробно се установява спецификация на поетите от изпълнителя работи. Основният спор, който се формира по делото е относно полагането на широкоформатните плочки. Касателно другите СМР предмет на облигацията възложителят не обективира възражения, нито се възразява категорично по срока на изпълнението.

Въпреки липсата на изрична уговорка по облигацията, от събраните по делото доказателства, тълкувани във връзка със съдържанието на договора, се установява, че материалите по полагането на плочките  ще се доставят от изпълнителя, което е и в унисон с нормата на чл.259 от ЗЗД. Това, което се доставя от възложителя са самите широкоформатни плочки. между страните. Така или иначе това е и безспорно между страните.

Твърди се от ищеца, по първия обективно съединен иск, пълно неизпълнение на договорно поетите задължения, което твърдение остава недоказано по делото. Напротив, самият предмет на сделката е такъв, че за пълно неизпълнение изобщо не може да се говори. Т.е. има позиции по които няма възражения по изпълнението, а освен това от разпитаните свидетели и заключението на вещото лице може да се направи обоснован извод, че е налице изпълнение по облигацията. Дали то е качествено или не е отделен въпрос, който ще се коментира по – долу в изложението. Пълно неизпълнение обаче не е налице.

Установява се по делото, че плочките са положени, като вещото лице по назначената СТЕ, която съдът изцяло кредитира изяснява, че са констатирани следните недостатъци по работата, а именно- 1. на места във всички помещения има пукнатини по дължината на фугировката, а има и малки участъци от един- два сантиметра с липсваща фугировка, 2. в участъка на контакт с дървена подова настилка тип паркет, част от плочките са наранени, 3. във всички помещения по стените по пода има плочки, които издават звук „на кухо“. Тук е мястото да се отбележи, че съдът няма да коментира и взима под внимание извънсъдебната експертиза, която се явява недопустимо по ГПК доказателствено средство.

Очевидно в случая се касае за неточно изпълнение по отношение на качеството на извършената работа. Вещото лице установява, че към момента липсват паднали или липсващи плочки. Събраните по делото гласни доказателствени средства, по своето съдържание, установяват, че е било налично падане на няколко плочки, през времетраенето на ремонтните работи, и тяхното повторно залепване от лицето осъществяващо монтажа им на място.

Разпитаните свидетели установяват и факта, че реално прекият монтаж на широкоформатните плочки е бил осъществяван от лице, което не е служител на ответника, а от наето от него трето лице. Ищецът в исковата молба не  е възразил относно това обстоятелство. Извършилият полагането на плочките е свидетелят В. Д. , който е доведен за разпит от ищеца. Този свидетел изяснява правно релевантния факт, че плочките са поставяни според всички правила за лепене на широкоформатни плочки и очевидно лицето осъществявало монтажа има умения и знания в тази посока. Използваната система за полагане, въпреки определени забележки обективирани от свидетеля, се установява, че е осигурила нивелация при полагането на плочките. Т.е. по делото не се поставят под въпрос уменията на лицето осъществяло полагането на плочките, което е ангажирано от ответника по повод на процесната сделка, нито системата използвана за това. Основните данни изложени от прекия очевидец и извършвал работата Д. касаят качествата на използваното лепило, като по негово мнение това е основното обстоятелство, което е компрометирало завършената работа. Твърдения в тази посока са изложени и в исковата молба.

По делото, така или иначе е установено, и от свидетелите и от вещото лице, че част от плочките издават звук „на кухо“ при удрянето им. Експертното мнение на назначеното по делото вещо лице обаче не обективира, като единствена причина за този недостатък качеството на използваното лепило. Като възможни причини са изложени изпълнението на подовата замазка, върху която е било осъществявано лепенето, както и обстоятелството на налично подово отопление. Т.е. еднозначен отговор, че издаваният звук е вследствие на качеството на използваното лепило  не е даден.

При това положение съдът намира искът за недоказан и неоснователен. Установява се по делото, че обектът е с поставени широкоформатни плочки, като не се установява по делото изяснения недостатък да е свързан пряко с полагането на плочките или използваното за това лепило. При това положение съдът не намира за възможно да се ангажира отговорността на изпълнителя за отстраняване на некачествената работа. За да се уважи иска следва да се установи несъмнено по делото, че пряк ефект върху качеството имат тези два компонента- некачествено изпълнение и използвани некачествени материали. Относно полагането на плочките,  съобразно изложението на доведения от ищеца свидетел Д., не може да става въпрос за некачествено изпълнение. Касателно системата за полагане вещото лице Ж. изрично сочи, че същата е сертифицирана и има издаден сертификат за качество. В унисон с този извод е и мнението на Д. , че с нея се постига нивелация. Относно лепилото по делото няма никакви обективни данни /доказателства/, които да водят до извод, че същото не е подходящо за полагане на широкоформатни плочки или е с компрометирано качество. Освен това следва да се съобрази изложението на ищеца по исковата молба, която всъщност е рамката на правния спор, която е очертана от кредитора. Изрично последният сочи, че от производителя на лепилото „Мапей“, след като Т. се е свързал с него по повод на недостатъците по полагането на плочките, са го информирали, че проблемите със залепването са свързани с неправилния монтаж, а не с лепилото. Не на последно място следва да се съобрази и обстоятелството, че наличието на издаван звук „на кухо“ при удрянето на някои плочки, не води на пряк извод, че изработеното е негодно за неговото  обичайно или договорно употребление. Така или иначе по делото се изяснява, че към момента няма паднали или отлепени плочки, а други видими недостатъци не са констатирани. Поради това и съдът счита, че няма пречка помещенията да бъдат ползвани за обичайното им предназначение, като евентуални бъдещи повреди, които са свързани с поставянето на плочките могат да доведат до актуализация на претендираните от възложителя права, още повече, че по договор е предвиден  и 5 – годишен гаранционен срок.

Констатираните от вещото лице недостатъци по работата свързани с наличието на наранявания на мястото където плочките контактуват с дървената повърхност също не се установява по делото да е некачествено извършена работа от страна на изпълнителя. По делото няма обективни данни, които да мотивират извод, че това е свързано с полагането на плочките, като разпитаните свидетели не сочат, че компрометирането на някои от плочките е осъществено от изпълнителя. На практика основния свидетел на ищеца е лицето, което е извършвало пряко монтажа. Д. в тази връзка не излага обстоятелства, че при полагането на плочките, които са до паркета, е нанесъл вреди на същите. Данни в тази посока липсват и в показанията на другите свидетели. Поради това и съдът не намира, че е обективно възможно да формира извод, че този недостатък е плод на изпълнението на ответника, а не на качеството на самите плочки или извършени интервенции след предаването на обекта.  Единственият недостатък по процесните СМР, който би могъл да бъде вменен в отговорност на изпълнителя са констатираните пукнатини по фугите и наличието на липсващи фуги на места в размер на 1-2 сантимера. По делото обаче така и не е обективирано колко точно е, като вид и размер това некачествено изпълнение и колко е стойността за отстраняването на тази некачествена работа конкретно. Поради това искът в тази си част е недоказан и поради това неоснователен.

При този изход от спора следва ищецът да понесе сторените от ответника деловодни разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева и 250 лева заплатен хонорар на вещо лице.

Воден от така изложените мотиви Пловдивски Окръжен Съд, 18 с.

 

                                      Р  Е  Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.А.Т. с ЕГН ********** *** против  „ММ-93“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Прогрес“  №21, обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, по които се моли да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 48 853.24 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за причинените вреди вследствие на пълно неизпълнение на сключен между страните договор за изработка  от 20.07.2020 г., като ако се счете този иск за неоснователен евентуално се предявява  и втори иск за обезщетение на причинените вреди, вследствие на неточно изпълнение на сключения договор, която сума във втория случай исковата сума следва да се счита като обезщетение за некачествено изпълнение-разходи за поправка на некачествено извършените работи посочени подробно по исковата молба по пера и стойности, като недоказани и неоснователни.

 

ОСЪЖДА Д.А.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на  „ММ-93“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Прогрес“  №21 сумата от 2750 лева направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :