№ 540
гр. Варна , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ в публично заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20203110109705 по описа за 2020 година
В исковата си молба и уточняващата такава вх. № 124/11.01.2021г., ищецът
„Кредитреформ България” ЕООД твърди, че между „4финанс“ ЕООД и ответника е сключен
договор за кредит № **********/20.01.2016г. по реда на чл. 6 ЗПФУР, по силата на който на
Т. е представена сумата от 200 лева, която същият се е задължил да върне в срок от 30 дни, с
падеж 19.02.2016г. На падежа дължимата сума не е заплатена, а на 10.12.2020г., поради
което и отправя до съда искане за осъждане на ответника да му заплати лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба в съда – 12.08.2020г. до датата на плащането.
Претендира присъждане и на сторените по делото разноски в размер на 50 лева – заплатена
държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С. Т. Т. депозира отговор на исковата молба, в
който излага, че е заплатил на дружеството претендираната от него сума, представяйки
доказателства за това.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Обезщетението се дължи от момента на забавата и има акцесорен характер, доколкото
предпоставя валидно възникнал пъричен дълг, който не е погасен от длъжника.
В настоящия случай между страните е безспорно наличието на сключен договор за
кредит № **********/20.01.2016г., по силата на който на Т. е предоставена в заем сума в
размер на 200 лева, че вземането е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания №
1
BGF-2018-033/23.11.2018г., както и че сумата от 200 лева е преведена и получена от ищеца
на 10.12.2020г.
Съгласно уговореното в договора, Т. се е задължил да върне предоставения му
кредитен ресурс в размер на 200 лева на 19.02.2016г. Между страните не се спори, че
предоставеният кредитен ресурс от 200 лева, че е върнат на кредитора на 10.12.2020г. След
като заетата сума е върната след падежа на задължението, то и ответникът дължи лихва за
забава от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.08.2020г. до погасяване на
дълга – 10.12.2020г. Изчислена с помощта на програмен продукт „Апис Финанси“ лихвата за
забава върху главницата от 200 лева възлиза в размер на 6.61 лева.
Въз основа на направеното искане от ищцовата страна в исковата молба и по
аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените в хода на настоящото производство разноски за заплатена държавна
такса от 50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Т. Т., ЕГН **********, от гр. В.*****, да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Шандор Петьофи“, № 10, п.к. 1606, сумата от 6.61 лева (шест лева и шестдесет и една
стотинки), представляваща лихва за забава, начислена върху главницата от 200 лева, за
периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.08.2020г. до погасяване на
задължението 10.12.2020г.
ОСЪЖДА С. Т. Т., ЕГН **********, от гр. В.*****, да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Шандор Петьофи“, № 10, п.к. 1606, сумата от 150.00 лева (сто и петдесет лева),
представляваща направените в производството разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2