Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1880
Гр. Пловдив, 18
октомври 2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, І отделение, ІX
състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Диана Караиванова, като
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1148 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано
е по жалба на Х.Н.М., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Б.- Н. против заповед № 281з-205/12.04.2021 г. на
началник на РУ Карлово при ОДМВР – Пловдив.
В
жалбата се сочи, че заповедта е необоснована, неправилна и незаконосъобразна.В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Б.- Н., която
поддържа жалбата и моли съда да отмени процесната заповед. Представя се
подробно писмено становище с доводи по съществото на спора. Претендира разноски по
делото, съгласно приложен списък.
За
ответната страна се заема становище за неоснователност на жалбата. Подробни
съображения се излагат в представена писмена защита. Претендират се разноски.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно
уведомена възможността да встъпи в производството, не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
По допустимостта:
Жалбата
е подадена от активно легитимирано лице - адресат на оспорения акт, чиито
интереси са засегнати неблагоприятно от оспорения индивидуален административен
акт, в рамките на предвидения за това
преклузивен срок, пред надлежния съд по смисъла на чл. 133, ал. 1 от АПК,
поради което същата е ДОПУСТИМА
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, а именно представената
административната преписка, приетите писмени доказателства и свидетелските
показания на свидетелката Е.Ц.Н. и като взе предвид становищата на страните,
достигна до следните фактически установявания и правни изводи:
Предмет
на процесното оспорване е заповед № 281з-205/12.04.2021 г. на Началника на РУ
Карлово на ОД на МВР – Пловдив, с която, заради неизпълнение на служебните
задължения, на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 във връзка с чл. 194, ал.
2, т. 2, във връзка с чл.
197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено наказание
"порицание" за срок от шест месеца.
Видно
от мотивите на заповедта жалбоподателят е наказан за неизпълнение на служебните задължения, озразяващи се в следното: като младши оперативен дежурен за
времето от 03.30 ч. до 03.40 ч., съгласно месечен график за определяне на полицейските
органи, деня и времето за непосредствено изпълнение на дежурството в ОДЧ в РУ
Карлово с peг. № 281р-3461/26.02.2021г.. а именно, в 03.30 ч. на 16.03.2021 г.
при извършена лична проверка от ответника, в продължение на 10м. младши експерт
Х.М.- младши оперативен дежурен е бил в легнало положение на леглото в
дежурната стая, със затворени очи.
Въпросното
неизпълнение е констатирано лично от началника на РУ Карлово.
Изведен
е извод, че посредством констатираното бездействие жалбоподателят е нарушил, не
е осъществил контрол на силите и средствата по единната
разстанивка и не е изпълнил раздел II -основни длъжностни задължения
„осъществява непрекъснато управление и контрол на силите, работещи по единната
разстановка…“ от типова длъжността
характеристика с с peг. № 8121р-19849/29,09,2016
г., което представлява и нарушение на служебната дисциплина
по чл.
194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения.
Дисциплинарното
наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му /чл. 195, ал. 1 от ЗМВР/. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение
се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.
Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган /чл. 196, ал. 2 от ЗМВР/.
Видовете
дисциплинарни наказания са посочени в чл. 197 от ЗМВР, сред които: "писмено
предупреждение" – т. 2 и "порицание" – т. 3. Първото от тях се
налага за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи
служебната дейност /чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР/, като срокът му може да
бъде от три до шест месеца /чл. 199, ал. 2 от ЗМВР/. Според чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 15 от ЗМВР "порицание" се
налага за неизпълнение: на служебни задължения или на заповеди и разпореждания
на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на
МВР и на преките ръководители; на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. По правилото на ал. 2 този вид дисциплинарно
наказание се налага за срок от шест месеца до една година.
Компетентните
органи, които могат със заповед да налагат дисциплинарни наказания, са посочени
в чл. 204, ал. 1 от ЗМВР: 1) министъра на
вътрешните работи - за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на
висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за
постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за
главния секретар на МВР; 2) главния секретар на МВР - за наказанията по чл.
197, ал. 1, т. 1 - 3 за всички държавни служители; 3) ръководителите на
структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши
изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски
длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски
длъжности - наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3; 4) служители на висши
ръководни и ръководни длъжности - за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3.
Заповедта
е издадена от компетентен орган. Съгласно изискването на чл. 204, т. 4 ЗМВР наказанията се налагат със
заповеди от служителите на висши ръководни и ръководни длъжности – за
наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1-3. В настоящия случай заповедта за налагане
на наказание порицание по чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР е издадена от началника на
РУ Карлово, чиято длъжност е
ръководна съгласно т. ІХ. 1. 1 от Класификатора на длъжностите в МВР за
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, утвърден със заповед №
8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи, т. е., заповедта
е издадена от определения в нормата на чл. 204, т. 4 ЗМВР орган, на когото
законодателят е предоставил правомощие за издаване на заповеди за налагане на
дисциплинарно наказание порицание.
Дисциплинарно
производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно
нарушение и за неговия извършител /чл. 205, ал. 1 от ЗМВР/. За изясняване на
постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното
нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на
проверка, като определя срок за нейното приключване /чл. 205, ал. 2 от ЗМВР/.
Дисциплинарно
наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато
по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да
даде писмени обяснения /чл. 206, ал. 1 от ЗМВР/. В разглеждания
казус се установява, че е
спазена диспозицията на
чл.206, ал.1 от ЗМВР.
Дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта /чл. 210, ал. 1от ЗМВР/.
При
така установената фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспорената
заповед е издадена от материално и функционално компетентен орган, в
предписаната от закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения.
Заповедта съдържа нужните фактически и правните основания. Дадено е ясно
описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и разпоредбите,
които са нарушени. Фактическите констатации в заповедта се подкрепят от
събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства.
Спазен
е срокът по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една години от извършването му. В случая
двумесечният срок е започнал да тече от 16.03.2021 г. - датата на усрановяване на дисциплинарното нарушение, който преди изтичането му
на 12.04.2021 г. е издал крайния за
процедурата административен акт. Дисциплинарната отговорност на служителя е
ангажирана в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушенията.
Жалбоподателят
твърди, че не е извършил нарушение на служебната дисциплина, като наложеното наказание е
несъответствало на тежестта на нарушението.
Съдът намира това твърдение за
неоснователно като споделя изцяло изложените по писмената защита доводи на
ответната страна в тази връзка, които се потвърждават от писмените
доказателства по делото. На процесната дата 16.03.2021 г. жалбоподателят е бил дежурен в ОДЧ в РУ Карлово, съгласно месечен график за определяне на полицейските
органи, деня и времето за непосредствено изпълнение на
дежурството в ОДЧ в РУ Карлово с peг. № 281р-3461/26.02.2021г. и и
е следвало да изпълнява служебните си задължения,които включват осъществяване
непрекъснато управление и контрол на силите, работещи по единна разстановка/
вж. типова длъжностна характеристика/л.25 и сл./ и чл. 26, т. 5 от Заповед №
8121з-120/02,02,2018 г. на министъра на вътрешните работи /л.80-91/
В крайна сметка съдът намира за нужно
да посочи, че дори и да се приеме, че жалбоподателят не е бил запознат с типова длъжностна
характеристика и Заповед № 8121з-120/02,02,2018 г. на министъра на вътрешните
работи, тъй
или иначе е налице неизпълнение на служебни задължения посредством
осъщественото от жалбоподателя бездействие – в легнало положение на леглото в
дежурната стая, със затворени очи. Този факт се установява по безспорен
начин по делото. Той е бил в това положение в периода от 03,30 ч. до 03,40 ч.
и не е
изпълнявал служебните си задължения.
По
горните съображения, съдът счита, че жалбоподателят е извършил нарушението, за
което е наказан.
Неоснователни
са и останалите доводи по писменото становище.
Относно
обстоятелството, че жалбоподателят страда от заболяването "дискова херния", поради това
преди да иде на работа е приел болкоуспокояващи медикаменти, съдът го намира за
неоснователно. Жалбоподателят, в качеството си
на служител, е следвало да се яви на работа в състояние, което му позволява да изпълнява
възложените задачи. Ако е имал здравословни проблени е
следвало да уведоми незабавно прекия си ръководител, което не е сторено.
Нарушението правилно е квалифицирано от ответника като
неизпълнение на служебни задължения, които по своята същност
представляват дисциплинарни нарушения по 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
Наложеното
дисциплинарно наказание е съобразено с цялостното поведение на служителя,
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и с формата на вината при
извършването му, поради което видът и размерът наказанието не се явяват в
противоречие с материалноправните норми и целта на закона.
Не
се установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото със заповедта
не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от
необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на
административния орган.
Мотивиран
от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без
допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
неоснователна.
При
този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, на ответника се
следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определени съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ,
издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Н.М.,
ЕГН ********** *** против заповед за налагане на дисциплинарно наказание №
281з-205/12.04.2021 г. на началник на РУ Карлово при ОДМВР – Пловдив.
ОСЪЖДА Х.Н.М., ЕГН ********** ***, да заплати на РУ
Карлово при ОДМВР – Пловдив, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, по аргумент на чл.
211, изр. последно от ЗМВР.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/