Решение по дело №9900/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4488
Дата: 23 ноември 2022 г.
Съдия: Николай Мариусов Урумов
Дело: 20221110209900
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4488
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110209900 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия А. И. Д., с ЕГН **********, роден на *** г.,
българин, български гражданин, със средно образование, разведен,
неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 20.11.2020 г., около 22:20 ч., в гр.
София, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Хюндай”, с рег. № СА *** РХ по ул. „Свети Наум“, с посока на движение от
бул. „Черни връх” към ул. „Света гора”, е нарушил правилата за движението
по пътищата, посочени в нормата на чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДвП :
(Светлинните сигнали на светофара имат следното значение т. 4 жълта
светлина - означава „Внимание, спри!“. Това не се отнася само за онези от
водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било
разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да
спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал
на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са
длъжни да го освободят“), като навлязъл в кръстовището на жълт сигнал на
светофарната уредба, при положение, че е могъл да спре и да не навлиза, и
започнал да извършва маневра „завиване наляво“ вече на червен сигнал на
1
светофара в посоченото кръстовище, образувано от улиците „Св. Наум“ и
„Милин камък“, в следствие на което настъпил удар с водач на велосипед,
движещ се по ул. „Свети Наум“, с посока на движение от ул. „Света гора“ към
бул. „Черни връх“, който навлязъл в кръстовището на червен сигнал на
светофара (за неговата посока на движение), и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на водача на велосипеда Андониос Вангел
Бурас, изразяваща се в открито вътреставно счупване на първата фаланга на
показалеца на дясната ръка, разкъсване на апоневрозата /сухожилната
обвивка на гърба на дясната длан/, представляващо трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни и счупване на
капачката на дясното коляно, представляващо трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни - престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на
основание чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 78а, ал. 1
и ал. 4, от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и го оправдава по
повдигнатото обвинение да е извършил нарушение на чл. 31, ал. 7, т. 1 от
ППЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия А. Д. /със
снета по делото самоличност/, да заплати по сметка на СДВР сумата от 825,00
лева направени по делото разноски на досъдебната фаза на процеса.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към решение по НАХД № 9900/2022 г. по описа на 112-и състав на СРС.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП)
против А.И.Д., с ЕГН **********, роден на *** г., българин, български
гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан за това, че на
20.11.2020 г., около 22:20 ч. в гр. София, при управление на МПС - лек
автомобил марка „Хюндай”, с рег. № СА *** РХ по ул. „Свети Наум“, с
посока на движение от бул. „Черни връх” към ул. „Света гора” и на
кръстовището образувано с ул. „Милин камък“, при извършване на маневра
„завиване на наляво“, е нарушил правилата за движението по пътищата,
посочени в ЗДвП, а именно: чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП: „Светлинните
сигнали на светофара имат следното значение: 1. червена светлина означава
„Преминаването е забранено”, като навлязъл при извършване на маневрата
„завиване наляво“ на червен сигнал на светофара в посоченото кръстовище
образувано от улиците „Св. Наум“ и „Милин камък“ и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда по смисъла на НК на А.В.Б. изразяваща се в
открито вътреставно счупване на първата фаланга на показалеца на дясната
ръка, разкъсване на апоневрозата /сухожилната обвивка на гърба на дясната
длан/, представляващо трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник за срок повече от 30 дни и счупване на капачката на дясното коляно,
представляващо трайно затруднение на движенията на десния долен крайник
за срок повече от 30 дни - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
С Постановление от 04.08.2022 г. и на основание чл. 375 от НПК СРП е
внесла на 05.08.2022 г. материалите по делото в СРС, НО с предложение на
основание чл. 78а от НК обвиняемият Д. да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
В съдебно заседание СРП, редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемият Д., редовно призован, се явява лично в заседанието пред
съда, заедно със защитника си адв. Зулчева. Последната пледира пред
съдебния състав, че в случая обвиняемият не е застрашил насрещно
движещите се превозни средства (каквото е процесният велосипед), а
перпендикулярно движещите се в кръстовището, но с такова МПС не е
настъпило ПТП. Твърди се, че поведението на водача на автомобила е било
правомерно по отношение на водача на велосипеда, а ПТП е настъпило само
по вина на Бурас, като поведението на последния е било непредвидимо за
обвиняемия, защото той не бил имал възможност да го възприеме. Ето защо
се твърди, че вина за процесното ПТП има само водача на велосипеда, който
бил премина на червен сигнал на светофара.
Обвиняемият заявява, че поддържа тезата на защитата си. В даденото му
право на последна дума заявява, че управлението на таксиметров автомобил е
1
единствената му професия.

Съдът, като прецени наличната по делото доказателствена
съвкупност поотделно и в нейната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Обвиняемият А.И.Д., с ЕГН **********, е роден на *** г., българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан. Същият
не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
На 20.11.2020 г. в гр. София, около 22:20 ч. обв. Д. управлявал лек
автомобил „Хюндай“, с рег. № СА *** РХ, по ул. „Св.Наум“, с посока на
движение от бул. „Черни връх“ към ул.“Света гора“. Било тъмната част на
денонощието, видимостта на пътното платно се осъществявала от уличното
осветление. Ул. „Свети Наум“ била устроена за движение на пътни превозни
средства в две посоки. Пътното платно било покрито от дребнозърнест сух
асфалт, без дупки, неравности и посипаности, като било с наклон на спускане
обратно по посоката на движение на лекия автомобил. Пътното платно било
обособено в три пътни ленти - две в посоката на движение на автомобила на
обвиняемия и една в обратна посока, разделени една от друга с пътна
маркировка M2 от ЗДвП, всяка пътна лента с ширина от три метра.
Приближавайки се към кръстовището, образувано от улиците „Св. Наум“
и „Милин камък“, обв. Д. имал намерение да извърши маневра „завиване
наляво“ и затова управляваното от него моторно превозно средство се
движело в лявата лента за движение, която била предназначена за тази цел.
Преминаването през посоченото кръстовище било урегулирано от поставена
трисекционна светофарна уредба, която била изправна и в работен режим. На
разстояние от шест метра от пресечната точка на мисленото продължение на
първия бордюр на ул. „Милин камък“ и десния край на платното за движение
на ул. „Св.Наум“, върху пътното платно за движение, в посоката на
автомобила, шофиран от обвиняемия, имало поставена напречна пътна
маркировка - стоп линия М6 от ЗДвП. Приближавайки се към посоченото
кръстовище обвиняемият управлявал лекия автомобил със скорост от около
15 км/ч.
Когато лекият му автомобил се намирал непосредствено пред посочената
маркировка „Стоп линия“- М6 от ЗДвП, светофарът регулиращ
преминаването през кръстовището и отнасящ се и за движението на обв. Д.,
вече бил подал жълт след зелен сигнал. Този сигнал означавал „Внимание,
спри“. Обвиняемият имал възможност да не навлезе в кръстовището и да спре
безопасно преди стоп линията, но не изпълнил това правило, не спрял и
преминал с превозното средство през стоп линията, в резултат на което
навлязъл в кръстовището, образувано от улиците „Св.Наум“ и „Милин
камък“, след което на червен сигнал на светофарната уредба предприел
завиването на ляво.
2
В същото време по ул. „Св.Наум“ в противоположна посока на движение
се движил велосипед „Zegno“, управляван от Андониос Бурас, като скоростта
му била около 40 км/ч., и който навлязъл в посоченото кръстовище също на
червен сигнал на светофара, отнасящ се за посоката му на движение.
Извършвайки маневрата „завиване наляво“ автомобилът на обвиняемия
навлязъл в лентата за движение на велосипеда, след което велосипедистът не
могъл да спре (въпреки че за него светел забранителен червен сигнал от
светофара) и последвал удар между предната част на велосипеда и предната
гума в дясната част на лекия автомобил и областта на предна дясна врата.
В момента, в който велосипедистът видял таксито, той се е намирал на
разстояние от 17 метра, от мястото, където последвал удар между двете
превозни средства. Опасната зона за спиране на лекия автомобил била 5.4
метра, а опасната зона за спиране на велосипеда е била 30 метра. В момента, в
който обв. Д. е имал възможност да възприеме насрещно движещия се
велосипед, предната част на лекия му автомобил е била на 6.5 метра от
мястото на удара, при опасна зона за спиране от 5.4 метра.
В следствие на удара на А.В.Б. е била причинена средна телесна повреда
по смисъла на НК, която според назначената медицинска експертиза по
делото се изразява в открито вътреставно счупване на първата фаланга на
показалеца на дясната ръка, разкъсване на апоневрозата /сухожилната
обвивка на гърба на дясната длан/, представляващо трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни и счупване на
капачката на дясното коляно, представляващо трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства
и способите за доказване (изготвените по делото експертизи), а именно:
показанията на свидетеля Стефан Иванов, Андониос Бурас; протокол за
оглед на местопроизшествие от 21.11.2020 г., ведно със скица и албум към
него; констативен протокол № К575/21.11.2020 г.; заключенията на
изготвените в хода на досъдебната фаза съдебномедицинска експертиза,
комплексна автотехническа и видеотехническа експертиза и на
допълнителната такава, заключението на допълнителната автотехническа
експертиза, циклограмите на светофарната уредба, справката за съдимост на
обвиняемия и картона му от ОПП СДВР, съдържащ данни за
административни нарушения по ЗДвП, както и останалите писмени
доказателства, налични по делото. Посочените доказателства бяха приобщени
към доказателствения материал по делото и преценени по реда на чл. 378, ал.
2 НПК.
Съдът възприе и кредитира изцяло събраните по делото гласни и писмени
доказателства, тъй като същите кореспондират изцяло помежду си - липсват
противоречия между тях и преценени в съвкупност описват пълно и цялостно
фактическата обстановка по делото, по безспорен и несъмнен начин. Съдът
3
намира, че не следва да коментира поотделно събраните по делото
доказателства, тъй като не са налични никакви противоречия между тях - a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.

При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
От обективна страна обвиняемият Д. е осъществил състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК ,
тъй като на 20.11.2020 г., около 22:20 ч., в гр. София, при управляване на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Хюндай”, с рег. № СА ***
РХ по ул. „Свети Наум“, с посока на движение от бул. „Черни връх” към ул.
„Света гора”, е нарушил правилата за движението по пътищата, посочени в
нормата на чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДвП : (Светлинните сигнали на светофара
имат следното значение т. 4 жълта светлина - означава „Внимание, спри!“.
Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването
на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова
близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за
движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които
навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят“), като
навлязъл в кръстовището на жълт сигнал на светофарната уредба, при
положение, че е могъл да спре и да не навлиза, и започнал да извършва
маневра „завиване наляво“ вече на червен сигнал на светофара в посоченото
кръстовище, образувано от улиците „Св. Наум“ и „Милин камък“, в
следствие на което настъпил удар с водач на велосипед, движещ се по ул.
„Свети Наум“, с посока на движение от ул. „Света гора“ към бул. „Черни
връх“, който навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара (за
неговата посока на движение), и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на водача на велосипеда А.В.Б., изразяваща се в открито
вътреставно счупване на първата фаланга на показалеца на дясната ръка,
разкъсване на апоневрозата /сухожилната обвивка на гърба на дясната длан/,
представляващо трайно затруднение на движенията на десния горен крайник
за срок повече от 30 дни и счупване на капачката на дясното коляно,
представляващо трайно затруднение на движенията на десния долен крайник
за срок повече от 30 дни.
Съдебният състав намира, че всички елементи от обективната страна на
деянието са доказани по несъмнен начин – най-напред, че именно
обвиняемият е управлявал процесния лек автомобил „Хюндай“ в процесните
ден и час. Доказано е, че получените от пострадалия Бурас увреждания имат
характер на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК.
На следващо място, съдът намира, че поведението и на водача на
автомобила, и на водача на велосипеда, е причина да се стигне до
настъпването на процесното ПТП, като този съдебен състав е сезиран да реши
въпроса само за наказателната отговорност на обвиняемия Д..
4
Съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на закона,
поради което се е стигнало до възникване на процесното ПТП. Нарушена е
разпоредбата на чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДвП, защото обвиняемият е навлязъл
в кръстовището, като е пресякъл стоп линията на жълт сигнал на светофара,
който той ясно е възприел. Съдът намира, че водачът на лекия автомобил е
имал възможност да спре и да не навлиза в кръстовището, без да причини
опасност за движението или за останалите участници, ако направи опит да
спре, поради което с навлизането си в кръстовището на жълт сигнал на
светофара, той е извършил нарушение на посочената разпоредба.
Следва да се посочи, че след влизането в кръстовището на жълт сигнал на
светофара, жалбоподателят е изчакал да преминат насрещно движещи се
автомобили, преди да навие волана на ляво и да предприеме завиването на
ляво към ул. „Милин камък“, като самото завиване на ляво вече се е случило
на червен сигнал на светофара, който светнал след жълтата светлина.
Причина за възникването на ПТП не е завиването на червен сигнал, а
навлизането на жълто, защото веднъж навлязъл в кръстовището, всеки водач
на МПС е длъжен да го освободи максимално бързо, за да не създава
опасност за движението. Ето защо, завиването на червено, макар и
неразрешено по закон, е следствие от първото нарушение, а именно навлизане
в кръстовището на жълт сигнал на светофара. Именно поради тази причина, и
като съобрази, че фактическите положения, обуславящи нарушението на чл.
31, ал. 7, т. 4 от ППЗДвП са изложени в постановлението на прокурора, съдът
намери, че е налице основание за приложение на т. 7 от ТР 2/2016 г. на ОСНК
на ВКС, защото посочената за нарушена разпоредба, изпълваща бланкета на
нормата на чл. 343 от НК, е неправилно определена.
Доколкото съдът намери, че правилната нарушена разпоредба е тази на
чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДвП, а не посочената в постановлението – чл. 31, ал.
7, т. 1 от ППЗДвП, то съдът оправда обвиняемия по първоначалното от
обвинение.
Когато се говори за причините за възникване на процесното ПТП, съдът
не може да не отчете обстоятелството, че то е възникнало и поради
осъществено съпричиняване от страна на пострадалия, който също е
преминал на червен сигнал на светофарната уредба. Следва да се посочи, че
процесното ПТП не би настъпило, ако който и да е от двамата водачи не беше
осъществил нарушението си. В конкретния случай, водачът на таксито дори
не е ударил велосипедиста, а последният се е блъснал в колата (тъй като се е
движил с висока скорост и не е успял да спре на червения сигнал на
светофара, поради което е навлязъл в кръстовището), след което прелетял над
автомобила и при падането си на земята е получил процесните увреждания на
здравето си.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост - деецът не е предвиждал общественоопасните последици,
които могат да настъпят от деянието му, но е бил длъжен и е могъл да го
5
стори.
Съдът намира, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата
на чл. 78а НК, като обвиняемият Д. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и му бъде наложено административно наказание. За извършеното
престъпление законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” до
3 години или пробация; обвиняемият е пълнолетен, не представлява голяма
обществена опасност, неосъждан е, целите на наказанието могат да бъдат
постигнати по този начин, като липсват и причинени съставомерни
имуществени вреди, предвид което не е налице пречка за прилагането на
разпоредбата на чл. 78а НК.
При индивидуализация административното наказание на обвиняемия
съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно
минало на обвиняемия, изрядното му процесуално поведение, изразяващо се в
пълно съдействие на разследващите органи за установяване обективната
истина по време на разследването, както и изразеното от него изразеното
съжаление за стореното. Съдът намира също, че следва да отчете и наличието
на съпричиняване от страна на пострадалия при възникването на процесното
ПТП. Освен, че то е налице, по съображенията посочени по-горе, съдът
намери, че само по себе си то е значително.
По-нататък съдът счита, че следва да отчете и това, че обвиняемият е
положил макар и минимална добросъвестна грижа за пострадалия на мястото
на инцидента, което говори за проява на съвест и осъзнаване на последиците
от извършеното деяние, ведно със съжаление за стореното от страна на дееца.
Всички тези съображения водят съда до извод, че на дееца следва да се
наложи минималното предвидено в закона административно наказание глоба
– 1000 лева, и да не се налага кумулативно предвиденото наказание
„лишаване от правоуправление на МПС“ защото то не е наложително, за да
бъдат постигнати целите на наказанието и деецът може да бъде поправен
само с налагането на паричното наказание „глоба“.
С оглед изхода на делото, съдът следва да осъди обвиняемия Алексей Д.,
да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, сумата от 825,00 лева по
сметка на СДВР, представляваща направени по делото разноски на фазата на
досъдебното производство.

При тези мотиви, 112-и състав на СРС постанови своето решение.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Николай Урумов
6
Съобщи за изтекли лични данни