РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Враца, 16.12.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 06.12.2022г. / шести
декември две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА
КАН дело № 519 по описа на
АдмС – Враца за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл.63в ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Б.А.К. ***, предявена чрез пълномощника му * М.С.,
против РЕШЕНИЕ №57/21.06.2022г., постановено по АНД №110/2022г. на Районен съд Козлодуй,
с което е потвърдено НП № 22-0288-000017/23.02.2022г., издадено от Началник група
в РУ–Козлодуй към ОДМВР– Враца, за налагане на административно наказание
„глоба“ в размер
на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл.104б, т.2 от същия закон. В касационната жалба са
изложени доводи за неправилност на оспореното
решение поради нарушение на материалния закон. Излагат се подробни съображения
за това и се прави искане за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.
В с.з. касаторът,
чрез * С. моли за отмяна на решението и отмяна на наказ.постановление, за което
се навеждат доводи.
Ответникът – РУ
Козлодуй при ОД на МВР Враца не изразява становище по касационната жалба.
Участващият по делото
прокурор от ОП - Враца дава заключение за
основателност на касационната
жалба и неправилност на оспореното решение. Посочва, че събраните доказателства
не могат да обосноват нарушение на чл.104б,т.2 ЗДвП, деянието не е доказано и
се отправя искане за уважаване на жалбата.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен
съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на делото е РЕШЕНИЕ
№ 57/21.06.2022г., постановено по
АНД № 110/2022г. на Районен съд Козлодуй, с което е потвърдено НП №22-0288-000017/23.02.2022г.
на Началник РУ-Козлодуй към ОДМВР-Враца. С потвърденото НП на настоящия касатор е
наложено на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и е
постановено лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от същия
закон. За да постанови решението си,
въззивният съд е приел, че в административнонаказателното
производство са събрани достатъчно доказателства, които установяват по несъмнен
начин извършването на посоченото в НП
административно нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП от водача на МПС. Съдът е
направил извода, че описаното в НП нарушение е осъществено както от обективна,
така и от субективна страна, като са налице всички елементи на изпълнителното
деяние „използване на пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен за превоз на хора и
товари“ или т.н „дрифт“, който се изразява в умишлено извеждане на автомобила извън контрол чрез
„презавиване“, което води до загуба на сцепление на задните колела и поднасяне
на задната част на автомобила, създаващо явна опасност и пречки за движението. За
да достигне до това заключение, съдът е дал вяра на показанията на контролните
органи, които подробно са описали действията на
водача на МПС – изчаква да се включи в движението на кръстовище, форсира
двигателя, завива надясно, задната част на автомобила поднася и влиза в
насрещната лента, автомобилът продължава движението си в дясната лента на
главната улица. От така установената
фактическа обстановка съдът е приел, че
умишлено водачът е извършил
маневра, довела до изгубването на контрол върху автомобила, създавайки опасност
за движението както на останалите автомобили, така и на пешеходците.
Настоящият касационен
състав не споделя правните изводи
на въззивният съд, водещи до потвърждаване
на оспореното пред него наказателно постановление. Съображенията
за това са следните:
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил неправилни изводи относно доказаността на нарушението,
описано в АУАН и НП. С нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП законодателят въвежда
забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. За да се приеме обаче, че това нарушение е извършено, е необходимо да
се докаже, че водачът умишлено и демонстративно е допуснал да изгуби контрол
върху автомобила, чрез форсиране на двигателя и превъртане на задните гуми,
т.е. извършил е т.н. „дрифт“. Няма легално определение за този начин на
шофиране, но в практиката е възприето, че това е техника на управление на автомобила,
характерна с умишленото му извеждане от
водача извън контрол чрез форсиране и презавиване, което води до загуба на
сцепление на задните колела, движение на автомобила напречно на завоя под
влияние на тежестта и инерционния момент. От показанията на свидетелите – Д. и
Н., съответно актосъставител и свидетел-очевидец, се установява, че при
навлизане в кръстовището задната част на автомобила е поднесла, влязла е в насрещното платно, след което
движението е продължило в дясната лента на движение. От така дадените показания
може да се направи извода, че загубата
на контрол върху автомобила е била за кратко време, същият не се е завъртял на
пътното платно, водачът го е овладял и е продължил да се движи в своята лента
за движение. Не всяко поднасяне на автомобила покрива елементите на
изпълнителното деяние на описаното нарушение, защото е необходимо да е налице и
субективната му страна, то трябва да е
явно демонстративно и преди момента на извършването му деецът да е съзнавал, че това ще се случи и
да го е искал или най-малкото да го е
допускал. Няма категорични доказателства за такова поведение на
настоящия касатор, а установяването на вина
не може да се стане въз основа на предположения. Съдът е игнорирал
възражението на касатора за лоши метеорологични условия, за които е представена
справка и каквито установява свидетелят П., като се е позовал на показанията на
контролните органи, че автомобили от вида, управляван от касатора, имат системи, позволяващи нормално
потегляне при зимни условия, без тези лица да са доказали специални знания в тази насока. При така установеното
нарушението остава недоказано, поради което, достигайки до изводи в обратен
смисъл, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да
бъде отменен.
Тъй като при
постановяване на решението
първостапенният съд не е допуснал
съществени процесуални нарушения и не се
налага установяване на факти, за които
писмените доказателства не са достатъчни, касационната инстанция следва да се
произнесе по съществото на спора. По изложените по-горе съображения НП следва да бъде отменено.
При този изход на
спора на касатора следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 400 /четиристотин/лв.,
съобразно представения списък, които следва да се заплатят от ОД на МВР Враца в качеството му на ЮЛ, в
чиято структура се намира АНО, издал отмененото НП.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №57/21.06.2022г., постановено по
АНД № 110/2022г. на Районен съд Козлодуй, с което е потвърдено НП №22-0288-000017/23.02.2022г. на Началник група в РУ - Козлодуй към ОДМВР-Враца, и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ НП №22-0288--000017/23.02.2022г. на Началник група
в РУ-Козлодуй към ОДМВР-Враца, с което на Б.А.К. *** е наложено на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП
административно наказание „глоба“ в
размер на 3000 /три хиляди/ лева и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца за извършено нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Враца ДА ЗАПЛАТИ на Б.А.К.
*** сумата от 400 /четиристотин/ лв. разноски по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.