РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Пловдив , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20215300501323 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от К. А. Х. с ЕГН ********** с адрес: гр. П.,
ул. ***, чрез назначения особен представител адв. С.В., против Решение № 261027/
31.03.2021 г., постановено по гр.д. № 6767/ 2019 г. по описа на ПРС, XVII гр. с., в
частта, с която е признато за установено, че жалбоподателката дължи в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, ет.2 офис № 4 следните суми:
1000 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №
*** от 26.04.2016 г., сключен с „Провидент Файненшъл България” ООД, вземанията по
който са прехвърлени на 19.05.2017 г. с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ на кредитора; договорна лихва в размер на 197,25 лева за периода
03.05.2016 г. – 22.06.2017г. и обезщетение за забава в размер на 174,11 лева за периода
19.05.2017 г. – 06.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 06.12.2018 г. до окончателното й
погасяване, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 10879/10.12.2018г. по ч.гр.д. № 19455/2018г. по описа на РС – Пловдив. С
атакуваното решение жалбоподателката е осъдена да заплати на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД сумата от 604,39 лв. разноски по съразмерност на уважените искове,
сторени в първоинстанционното и заповедното производства.
В частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 422 ГПК на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД срещу К.Х. за признаване за установена дължимостта на
сумите от 32,21 лева – такса „Оценка на досие“ и 612,03 лева такса за услуга „Кредит у
1
дома“, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението. Твърди се, че
липсвало заемно правоотношение, тъй като не се установявало реално предаване на
заетата парична сума от кредитора на длъжника. Моли се за отмяна на решението в
обжалваната част.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба. С молба
по хода на делото е взето становище от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
което се оспорва жалбата като неоснователна и се претендират разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжен съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена против обжалваем съдебен
акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от
обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в
рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК вр. чл. 269 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания,
настоящата съдебна инстанция приема следното от фактическа и правна страна:
По заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е издадена заповед №
10879/10.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
19455/2018г. по описа на РС – Пловдив, за сумите 1000 лева дължима главница по
договор за потребителски кредит № *** от 26.04.2016 г., сключен между К. А. Х. и
„Провидент Файненшъл България” ООД, вземанията по който са прехвърлени на
19.05.2017 г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на заевителя;
договорна лихва в размер на 197,25 лева за периода 03.05.2016 г. – 22.06.2017 г.; такса
за оценка на досие в размер на 32,21 лева за периода 03.05.2016 г. – 22.06.2017 г.; такса
за услуга „Кредит у дома“ в размер на 612,03 лева за периода 03.05.2016 г. – 22.06.2017
г.; обезщетение за забава в размер на 174,11 лева за периода 19.05.2017 г. – 06.12.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 06.12.2018 г. до окончателното й погасяване, както и за
разноските в заповедното производство. Срещу заповедта е постъпило възражение от
длъжника, което е обусловило интереса на ищеца „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД от предявяване на иска, по който е образувано първоинстанционното
производство, и с който се иска от районния съд да признае за установено, че
ответницата дължи сумите по заповедта. Районният съд е отхвърлил иска за таксите
„Оценка на досие“ и „Кредит у дома“ и е уважил претенцията за главница, договорна
лихва и обезщетение за забава, като е приел същите за основателни и доказани по
размер. С въззивната жалба се оспорва изводът на съда, въз основа на който частично е
уважил иска, като се твърди, че изобщо не е сключван договор за заем, който е реален
договор, поради липсата на фактическо предаване на заетата парична сума. Това
оплакване, заявено първоначално още с отговора на исковата молба, се намира за
основателно.
В хода на делото е установено, че между жалбоподателката и „Провидент
Файненшъл България” ООД е подписан договор за потребителски кредит № *** от
2
26.04.2016 г. със следните параметри главница 1000 лева, такса оценка на досие 50
лева, фиксирана лихва 197,25 лева или 31.82%, при ГПР 48%, и такса за услугата
„Кредит у дома“ в размер на 852,97 лева, с краен падеж на вноските 22.06.2017 г. Това
е видно от представения договор за кредит (заверено копие и оригинал), ведно със
съответните приложения и формуляри. По делото е прието и неоспорено заключение
по съдебно-техническа експертиза, което се кредитира от въззивния съд като
непротиворечиво и компетентно изготвено, и съгласно което шрифтът на текста на
процесния договор за кредит е 12. Следователно изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит да се сключи в писмена форма е изпълнено. Този
договор обаче по своята същност представлява заем по смисъла на чл. 240 ЗЗД, който е
реален договор и за неговото сключване, респ. неговата действителност, се изисква
още и фактическо предаване на заета вещ – в случая съответната парична сума.
Въззивният съд намира, че в конкретния случай по делото, при доказателствена тежест
за ищеца да установи основанието на своето вземане, не се доказва предаване на
длъжника на процесната сума за главница по договора за потребителски кредит,
съответно не се доказва валидно сключване на договора за заем, оформен като договор
за потребителски кредит № *** от 26.04.2016 г. Съгласно приетото и неоспорено
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в счетоводството на „Провидент
Файненшъл България” ООД липсват налични документи, които да удостоверяват
получаване на сумата от 1000 лв. от длъжника. По делото не са представени други
доказателства, от които да е видно, че предаване в брой или плащане по банков път на
заетата сума от кредитора на длъжника реално е осъществено. Няма данни, а и не се
твърди, ответницата Х. да е извършвала плащания по процесния договор, което би
било индиция, че същата е получила сумата.
Не се споделя изложеното от въззиваемата страна, че от съдържанието на
процесния договор може да се изведе предаването на сумата. Съгласно чл. 27 от същия
при подписването на договора за кредит, клиентът (в случая ответницата Х.)
потвърждава, че е получил от Провидент (кредитора) пълния размер на кредита,
съгласно посоченото в буква „А“, т.е. главницата от 1000 лв. Тази клауза обаче сама по
себе си не може да установи по безспорен начин предаването на сумата, предвид
следното. При подписването на процесния договор потребителят е избрал услугата
„Кредит у дома“, която задължава кредитора да предостави на потребителя заетата
парична сума в брой до неговото местоживеене, за което се дължи от потребителя
такса в размер на 852,97 лв. В текста на представения Стандартен европейски
формуляр, т. 4.2, се чете, че 30% от таксата е равна на разходите за организация на тази
услуга и своевременната доставка на заетата сума в брой до дома на клиента. От тези
клаузи се извежда, че кредиторът е следвало да предостави в дома на потребителя
заетата сума след като се подпише на хартиен носител процесния договор за кредит, а
не преди това, тъй като услугата не е задължителна и не е ясно предварително дали
потребителят ще се възползва от нея. Следователно потребителят е нямало как да е
получил сумата преди или най-късно едновременно с подписването на хартиения
носител, защото последното би обезсмислило поетите от кредитора задължения по
услугата „Кредит у дома“ и би направило голяма част от таксата – 30% от същата,
дължима, без да се предоставя съответната услуга. Т.е. налице е противоречие между
клаузата на чл. 27 от договора и тази по чл. 25, регламентираща задълженията на
кредитора по разглежданата услуга. Следва да се посочи още, че ответницата Х. е
кандидатствала за кредита /видно от представения формуляр за кандидатстване/ на дата
26.04.2016 г. На същата дата й е предоставен и Стандартният европейски формуляр и е
подписан и процесния договор за потребителски кредит № ***. Обстоятелството, че
цялата процедура по кандидатстване и подписване на договора е протекла в рамките на
няколко часа, без данни за това къде е сключен договора, подкрепя извода, че при
3
подписването на хартиения носител ответницата Х. не би следвало вече да е получила
заетата парична сума, предвид избраната от нея услуга „Кредит у дома“. С оглед на
изложеното, въззивният съд намира, че само от съдържанието на договора за
потребителски кредит № ***, изолирано от другите данни по делото, не може да се
приеме за установено предаването от кредитора на длъжника на паричната сума, с
което действие да се счете за редовно сключен и действителен процесния договор за
заем.
Предвид липсата на допълнителни доказателства, удостоверяващи предаването
в заем на процесната главница, въззивният съд намира оплакванията в жалбата за
основателни, поради което първоинстанционното решение в атакуваната му част ще се
отмени, а исковата претенция, като недоказана по своето основание, ще се отхвърли.
Като законна последица от отмяната на акта на районния съд и отхвърлянето на
иска, обжалваното решение ще се ревизира относно присъдените разноски, като се
отмени в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца сторените от него
разноски по първоинстанционното дело и в заповедното производство. Предвид
окончателно отхвърляне на цялата искова претенция, в полза на ищеца не се дължат
разноски. Не се дължат разноски и на ответницата, доколкото същата не е сторила
такива.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261027/ 31.03.2021 г., постановено по гр.д. № 6767/ 2019
г. по описа на Районен съд - Пловдив, XVII гр. с., в ЧАСТТА, с която е ПРИЗНАТО
ЗА УСТАНОВЕНО, че К. А. Х. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. ***, дължи в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, ет.2 офис № 4, сумите
от 1000 лева /хиляда лева/, представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит № *** от 26.04.2016 г., сключен с „Провидент Файненшъл
България” ООД, вземанията по който са прехвърлени на 19.05.2017 г. с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на кредитора; договорна лихва в размер
на 197,25 лева /сто деветдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/ за периода
03.05.2016 г. – 22.06.2017г. и обезщетение за забава в размер на 174,11 лева /сто
седемдесет и четири лева и единадесет стотинки/ за периода 19.05.2017 г. – 06.12.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 06.12.2018 г. до окончателното й погасяване, за които е издадена
Заповед № 10879/10.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 19455/2018г. по описа на РС – Пловдив, както и в ЧАСТТА, с която К. А. Х.
с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. ***, е ОСЪДЕНА да заплати „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. Петър Дертлиев № 25, ет.2 офис № 4, сумата от 604,39 лева разноски по
съразмерност на уважените искове за първата инстанция и заповедното производство,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът К. А. Х. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. ***,
4
дължи в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, ет.2 офис
№ 4, сумите от 1000 лева /хиляда лева/, представляваща дължима главница по договор
за потребителски кредит № *** от 26.04.2016 г., сключен с „Провидент Файненшъл
България” ООД, вземанията по който са прехвърлени на 19.05.2017 г. с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на кредитора; договорна лихва в размер
на 197,25 лева /сто деветдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/ за периода
03.05.2016 г. – 22.06.2017г. и обезщетение за забава в размер на 174,11 лева /сто
седемдесет и четири лева и единадесет стотинки/ за периода 19.05.2017 г. – 06.12.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 06.12.2018 г. до окончателното й погасяване, за които суми е
издадена Заповед № 10879/10.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 19455/2018г. по описа на РС – Пловдив.
В останалата му част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Въззивното решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5