НОХД № 2423/2015 год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подсъдимия П.С.А. *** за престъпление по чл.343в ал.2, във връзка с
ал.1 от НК, а именно за това, че на 20.09.2015
г. в гр. Пазарджик, по ул. ”Стефан Караджа” е управлявал МПС – л.а. „БМВ 323 ЦИ”
с ДК №***, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно
средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без СУМПС с НП №14-1818-000999/20.10.2014 г. на Началник
сектор към ОД на МВР гр.Пазарджик, влязло в законна сила на 20.07.2015 г.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение.
Не прави нови искания и не сочи нови доказателства. Излага подробни съображения
по същество в хода на съдебните прения.
Пледира за постановяването на осъдителна присъда с налагане на ефективно
наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият не се явява лично в
съдебно заседание. Производството е проведено в негово отсъствие с участието на
упълномощен защитник.
Районният
съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Към инкриминираната дата подс.А. бил неправоспособен
водач на моторно превозно средство, като имал наложени наказания за нарушения
по ЗДвП.
С присъда по НОХД № 3/2010г. на Пещерския РС, влязла в
сила на 20.03.2010г. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а
ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК и на
основание чл.78а ал.1 от НК бил освободен от наказателна отговорност, като му
било наложена административно наказание глоба от 500 лева.
С присъда по НОХД № 1217/2011г. на Пазарджишкия РС,
влязла в сила на 05.08.2011 година, бил осъден за престъпление по чл.343в ал.2
от НК на пет месеца ЛС, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от
три години.
На 20.09.2015 г. св. С. В. и колегата му С. Л. –
полицейски служители при сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пазарджик,
изпълнявали служебните си задължения по линия на пътен контрол в гр.Пазарджик.
Около 15.50 ч. те се намирали на ул.”Стефан Караджа”, където спрели за проверка
л.а. „БМВ 323 ЦИ” с ДК №***, който се движел по ул.”Стефан Караджа”. Установили,
че водач на автомобила е подс.П.А.. Същият не представил поисканото му
свидетелство за управление на МПС, като заявил пред полицейските служители, че
не притежава такова. След проверка в информационните масиви на ОД на МВР
гр.Пазарджик било установено, че действително подсъдимият е неправоспособен
водач на МПС, както и че по отношение на
него има издадени наказателни постановления , с които са му били наложени
наказания за нарушения на ЗДвП, а именно: НП №14-1818-000999/20.10.2014 г. на
Началник сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Пазарджик, влязло в сила на 20.07.2015 г.
По този повод било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Видно от приложеното по делото наказателно
постановление № №14-1818-000999/20.10.2014 г., същото е било връчено на
подсъдимия и подписано от нега на 10.07.2015г., след което не е било обжалвано
и е влязло в сила на гореспоменатата дата.
Установява се от приетото свидетелство
за съдимост на подсъдимия, че същият веднъж е било освободен от наказателна
отговорност по реда на Главав ХХVІІІ от НПК, както и че веднъж е осъждан, по
подробно посочените по горе две дела. За осъждането му по НОХД № 1217/2011г. на
Пазарджишкия РС е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл.86 ал.1, т.1
от НК, към 05.08.2014г., когато е изтекъл изпитателния срок по условното
осъждане. С оглед на това подсъдимият следва да се третира като неосъждан към
инкриминираната дата.
Така описаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на показанията на св.В., прочетени по реда на чл.281
от НПК, а също и от писмените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на
чл.283 от НПК.
Съдът дава изцяло вяра на гласните
доказателства, т.к. те са непротиворечиви и съответстват на останалия, събран
по делото доказателствен материал.
При
така приетата фактическа обстановка и въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият А.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав
на чл.343в ал.2, във връзка с ал.1 от НК, като на 20.09.2015 г. в гр.
Пазарджик, по ул. ”Стефан Караджа” е управлявал МПС – л.а. „БМВ 323 ЦИ” с ДК №***,
без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС
без СУМПС с НП №14-1818-000999/20.10.2014 г. на Началник сектор към ОД на МВР
гр.Пазарджик, влязло в сила на 20.07.2015 година.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за
времето, мястото и начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал обстоятелствата,
че е неправоспособен водач на моторно превозно средство и няма защитена
категория, както и че вече има наложени наказания – глоба за това, че е
управлявал МПС, без свидетелство за правоуправление и че от тогава не е изминал
срок от една година, но въпреки това, като е знаел, че няма въобще право да
управлява лекия автомобил без СУМПС, е сторил това.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК - относно
индивидуализацията на същото.
Самият подсъдим е личност със завишена степен на обществена
опасност, доколкото е макар да се счита
за неосъждан предвид настъпилата реабилитация по право, той е негативно охарактеризиран
по местоживеене, очертал се е като системен нарушител на правилата по ЗДП и е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава ХХVІІІ от НПК за
умишлено престъпление от ОХ.
В
конкретния случай, обществената опасност на деянието не е висока, предвид
обстоятелството, че от него не са настъпили никакви други реални вредни
последици.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
личността на подсъдимия, в ниското му правосъзнание и незачитането на
установения в страната правов ред за придобиване на право на управление на
моторно превозно средство и на правилата за движение по пътищата.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало, оказаното съдействие на
полицейските органи, тежкото имотно съС.ие
и материално положение.
Като отегчаващи обстоятелства се отчетоха негативните
характеристични данни и другите нарушения по ЗДвП.
Съдът намира, че в конкретния случай няма основание за
приложението на чл.78а ал.1 от НК, т.к. както вече се посочи, подсъдимият
веднъж е бил освобождаван от наказателна отговорност.
Тук е мястото да се посочи, че с измененията на НК
обн. в ДВ бр.74 от 26.09.2015г., в сила от 30.09.2015г., санкцията предвидена в
нормата на чл.343в ал.2 от НК бе променена, като понастоящем се предвижда ЛС за
срок от 1 до 3 години и глоба в от 500 до 1000 лева, за разлика от предвиденото
в този престъпен състав към инкриминираната дата, когато санкцията бе ЛС до две
години. Доколкото последващото изменение в закона не се явява по-благоприятно за
дееца, т.к. предвижда по-тежка наказуемост, то съдът на основание чл.2 ал.1 от НК приложи законът, който е бил в сила към момента на деянието.
При това положение при индивидуализиране на
наказанието съдът отчете обществената опасност на деянието и дееца, подбудите и
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
относителната им тежест, при което намери, че на подс. А. следва да бъде наложено наказание от
една година лишаване от свобода, което ще съответства на
извършеното и с което ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
С оглед данните за личността на
подсъдимия съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за неговото поправяне и превъзпитание не се налага ефективно изтърпяване на
наложеното наказание ЛС, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът
отложи изтърпяването му за изпитателен срок от четири години. При определяне
тази максимално възможна продължителност на изпитателния срок съдът също
прецени обстоятелствата по чл.54 от НК.
Възпитателната работа с условно осъдения се възложи на
Наблюдателната комисия при Община Пазарджик.
Съдът съобрази цялостната престъпна деятелност на
подсъдимият в конкретния казус, данните
за неговата личност и основно това, че е
извършил настоящото деяние само около година след като е настъпила реабилитация
за осъждане за същото по вид престъпление. При това положение намери, че за
постигане на по-осезателен ефект по посока
формиране на нова ценностна система на дееца и привързването му към
общественополезния начин на живот, ще следва да упражни правомощието си по
чл.67 ал.3 от НК. По тези съображения съдът постанови в рамките на изпитателния
срок подс.А. да изтърпи пробационната мярка по чл.42а ал.2, т.1 от НК, а именно
задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване два пъти
седмично за срок от една година.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: