Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 376
гр.Горна Оряховица, 17.10.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично
заседание двадесет и пети септември през
две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора……………
, като разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№246/2017г. по
описа на Горнооряховския районен съд,
за да се произнесе съобрази следното:
Предявени обективно съединени в условията
на евентуалност: иск с правно основание
чл.589 ал.2 ввр. чл.576 от ГПК, евентуално съединен с иск с правно
основание чл.583 ввр. чл.576 от ГПК, евентуално съединени с иск с правно
основание чл.579 ал.2 ввр. чл.576, ал.2
от ГПК, евентуално съединени с два иска с правно основание чл.31 от ЗЗД,
съединени с иск по чл.26 ал.1 пр.II от ЗЗД
и иск по чл.26, ал.2 пр.І от ЗЗД,
евентуално съединени с иск по чл.42 ал.2 от ЗЗД, евентуално съединени с иск по
чл.87 ал.3 от ЗЗД.
Ищците К.Д.С. и Р.Д.М.)двамата чрез
адв. К.М. ***), твърдят, че К.Д.С., Р.Д.М. и ответникът Й.С.Й. са наследници по
закон на К.Д.С.(починала на 06.12.2016г.). След смъртта на К.Д.С. ищците
узнали, че на 17.10.2016г. е бил сключен договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт№....том VII рег.№....
нот.дело№....на нотариус Ив.М. с район на действие ГОРС, по силата на който К.Д.С.
прехвърлила на Й.С.Й. следния недвижим имот, а именно: нива от 27.964дка, трета
категория, местност „Станев дол”, представляваща имот№067011 в землището на с.К.
Общ.Л., срещу грижите, които ответникът е полагал за нея до момента на
изповядване на сделката и издръжката, която и е предоставял, както и грижите,
които за в бъдеще ще полага за нея, изразяващи се в пране, почистване, готвене,
издръжка, осигуряване на лекарства и грижи при болест и немощ, както и
погребение според обичая. Наследодателката на страните участвала в хода на
нотариалното производство чрез пълномощник - ответника Й.С.Й., по силата на пълномощно. Според
ищцовата страна сключеният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане бил нищожен на няколко основания, предявени в условие на
евентуалност: -поради липса на предмет(Твърди се, че преди сключване на
договора ответниците не полагали грижи за прехвърлителката в пълен обем, от
каквито тя е имала нужда. Грижите за нея до м.юни.2014г. били осъществявани
преимуществено Д. С.С.(бащата на ищците), а след това от м.юни.2014г, когато
здравословното състояние на прехвърлителката се е влошило, поради счупване на
бедрена кост и наложила се за това операция – и от майката на ищците, която се
грижела за хигиената на К. чрез смяна на памперсите и за нейната храна.
Ответникът се включил в грижите, като от 01.08.2014г. наел жена на име Гана,
която също да се грижи за К.Д.С., на която плащал от личните средства на К.Д.С.
по 5.00лв./ден. От м.октомври.2014г. грижите за К.Д.С. били полагани
равностойно от бащата на ищците, неговата съпруга и ответникът Й.. Ответницата Д.К.Й.
никога не била полагала грижи за прехвърлителката, а двамата общо с ответника
не били давали издръжка от свои лични
средства. Всички разходи за храна, битови нужди, лекарства и др. на прехвърлителката
били погасявани чрез нейни лични средства от пенсия и рента от земеделски земи(доходи
от пенсия – около 280.00лв. и от рента от земеделски земи - около 1200.00лв. годишно). На 19.10.2016г.
полагащата се рента за стопанска година 2015г./2016г. в размер на 1174.00лв.
била преведена от кооперацията в с.К. направо по сметка на ответника Й..
Рентата за
Oтветниците Й.С.Й. и Д.К.Й.(чрез
адв.Д.Р. от ШАК) оспорват предявените
искове. Твърди се, че са полагали грижите за К.Д.С.. Двамата ищци живеели в
гр.София и в гр.Варна и било физически невъзможно те да упражняват каквито и да
било грижи за баба си. К.Д.С. си била счупила „ябълката на десния крак” през
2012г., а не през 2014г., както се твърдяло в исковата молба, което наложило
постоянни грижи за нея. През 2014г. Д. С.(брат на Й.) претърпял операция,
химиотерапии и лъчетерапии. През това време не можел да се грижи за майка си и
грижите били поети изцяло от ответника Й.Й.. Съпругата на брат му се грижела за
болния си съпруг. Ответникът твърди, че упражнявал грижите за майка си в пълен
обем. Същите се изразявали в ежедневно носене на домашна храна, миене на чинии,
почистване на дома, даване на лекарства по график, мерене на кръвно налягане,
цепене на дърва, палене на бойлер, осигуряване на отопление за къщата,
почистване на печките, грижи за поддръжката на двора, водене до санитарния
възел и връщане, изхвърляне на нощното гърне, извеждане навън на чист въздух,
ангажиране на жени за смяна на памперси, ангажиране на друга жена за къпане и
миене. Й. сочи, че чувствал неудобство да къпе и мие майка си и поради тази
причина плащал на жени да извършват тази услуга. Прането на дрехите и бельото
на прехвърлителката също се извършвало от него и от съпругата му. Й. поемал и
всички транспортни разходи във връзка с обгрижването на К. Д. С. Помагал и
когато се наложело да бъде заведена на лекар, прегледана, когато влязла за
лечение в болница, обслужването в болницата, закупуването на лекарства,
контакти с личния лекар. Когато майка му била вече с памперси, Й. ангажирал
жени, които да и ги сменят. Два пъти седмично по два часа идвала жена, която да
я къпе. Тези жени правели и компания на майка му, която не понасяла самотата. Твърди
се, че ответникът купувал на майка си всички необходими и вещи и съоръжения. К.Д.С.
била изцяло адекватна до смъртта си(гледала телевизия, коментирала
политическите събития в страната, гласувала на изборите за президент). Ответниците
твърдят, че ищците идвали изключително рядко да видят баба си. К. дошъл след
счупването на ставата на баба си, а Р. – след раждането на детето си. Баба им
си ги познавала съвсем нормално. През м.октомври.2016г. била открита бронхопневмония и приели на лечение К.Д.С. в
болница, като ответникът Й. се грижел за
нея. Твърди се също, че Й. изпълнил
волята на майка си при погребението с извършения ритуал и поел всички разходи
за погребението. Направил и помен за 40-те дни и за трите месеца, както бил
християнският обичай(също поел разходите за това). Изцяло Й. се грижел за
поддръжката на гроба и, както и за гробовете на баща си и на баба си.
Така, не били налице основанията за
прогласяване на нищожност на договора, поради липса на основание и липса на
предмет, както се твърди в исковата молба. Не било налице и противоречие с
добрите нрави, тъй като със своята работа и грижа, в продължение на дълги
години, като ответникът Й. осигурил на майка си достоен живот. Твърди се, че при
оформянето на пълномощното са изпълнени стриктно изискванията на чл.589 от ГПК,
чл.578 от ГПК и чл.576 от ГПК. Твърди се, че К.Д.С. през това време виждала
нормално и чувала нормално. Документът бил прочетен от нея самата и отделно
ѝ бил прочетен на глас и тя точно и ясно заявила пред служебното лице, че
е съгласна със съдържанието му и че желае настъпването на правните последици,
които са описани в пълномощното. Поради това договорът за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане бил сключен при наличие на
легитимна представителна власт, в изпълнение на всички изисквания на закона. Ответниците
оспорват и твърдението за унищожаемост на сделката, твърдяно на основание чл.31
от ЗЗД, тъй като същото било неоснователно. Сочат, че К. получавала пенсия, но
сумите от тази пенсия не били достатъчни, за да покрият големите нужди, които
има за един възрастен човек, поради което ответникът влагал и негови средства,
които не били малки като размер. През голяма част от времето, рентата от земите
била получавана от Д. С.(син на К.С.). Молят съда да отхвърли изцяло предявените
искове като неоснователни. Претендират направените по делото разноски. Правят
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуалния
представител на ищците.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от
фактическа и правна страна, приема за установено следното:
К.Д.С. е починала на 06.12.2016г. в
гр. Шумен, за което е съставен акт№.....за смърт на Община Шумен. След смъртта и нейни
наследници са Й.С.Й.(син); К.Д.С. и Р.Д.М. – двамата внуци(деца на починалия на 27.03.2016 г. Д. С.С.
син на К.Д.С.). Д.К.Й. е съпруга на Й.С.Й..
На 17.10.2016г. е бил сключен
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нот.акт№....том VII рег.№.... нот.дело№....на нотариус Ив.М. с
район на действие ГОРС, по силата на който К.Д.С. прехвърлила на Й.С.Й. следния
недвижим имот, а именно: нива от 27.964дка, трета категория, местност „Станев
дол”, представляваща имот№067011 в землището на с.К. Общ.Л., срещу грижите,
които ответникът е полагал за нея до момента на изповядване на сделката и
издръжката, която и е предоставял, както и грижите, които за в бъдеще ще полага
за нея, изразяващи се в пране, почистване, готвене, издръжка, осигуряване на
лекарства и грижи при болест и немощ, както и погребение според обичая.
Наследодателката на страните участвала в хода на нотариалното производство чрез
пълномощник - Й.С.Й., по силата на пълномощно с нотариална заверка peг.№…за
удостоверен подпис и peг.№…., том3 №....за удостоверено съдържание на помощник
нотариус И.Д., при нотариус С.С.с peг.№…., с район на действие ШРС.
Пълномощното е подписано от упълномощителката К.Д.С. чрез отпечатък от палеца
на дясната ръка с отразяване от нотариуса, че отпечатъкът е положен на
основание чл.589 ал.2 ввр. чл.579 ал.2 ввр. чл.189 от ГПК, „поради болестно
състояние и старост“. Не се спори, че
пълномощното е било подписано в дома на прехвърлителката.
Установява се, че: -прехвърлителката
на имота е претърпяла травма и оперативна намеса, поради счупване на бедрена
кост през
Доходите от пенсия на прехвърлителката С. са
били от пенсия в размер около 280.00лв., месечни социални помощ и доходи от
рента от земеделски земи, като те са изразходвани за нейните нужди(изтеглени са
суми от банковата и сметка от сина и Д. С.С., а впоследствие, през последните
две години преди смъртта на К.С. Димитрова
- от сина и Й.С.Й., видно от извлечение от банковата сметка от „Инвестбанк”АД.
Й.С.Й. лично получил доходите на К.Д.С. за стопанските 2014г./2015г. и 2015г./2016г., което се
установява от приложените към писмо с изх. № 138 от 08.06.2017 г. на
председателя на КПК„Доверие" с.К., преводно нареждане за сумата
1174.56лв.(за рента за стопанската 2014г./2015г.); дневно извлечение за 19.10.2016 г. за получена от Й.С.Й. от КПК„Доверие" с.К. сумата 1186.43лв.
рента за К.С. за стопанската 2015г./2016г.
Като доказателство по делото е
приета тетрадка, с надпис на първия лист „ Приходи и разходи на К.Д.С.“, в
която от м.април.2016г. Е. Р.С.а(майката
на ищците) и Й. Ст.Й. са вписвали всички разходи за К.Д.С. по видове и
стойност, както и доходите и и техния източник.
По делото бяха ангажирани
гласни доказателства. Св.Е. Р.С.(майка
на ищците), твърди, че през 2012г. К.Д.С. си счупила крака(имала 60%намалена
работоспособност). Съпругът и се грижел
за нея и имал пълномощно от 2010г. и уреждал плащане на сметки, плащане на
данъци, теглене на пенсия. Състоянието на К.Д.С. се влошило през 2014г. Тогава започнала да
говори несвързано. Свидетелката се грижила за нея, когато била в болницата, а
впоследствие след изписването идвала жена да и сменя памперсите. До
м.ноември.2015г. съпругът Д. С. и брат му се редували да гледат майка си. П. Г.
се грижила за К.Д.С. от началото на м.май.2016г. по програма сключена с
Общината(два пъти в седмицата по два часа). Твърди, че през това време К.Д.С. била в състояние на деменция и не чувала,
kaто същата споменавала, че нечуването
било „по наследство от нейната майка“.
От м.април.2016г. свидетелката се
редувала с Й. Ст.Й. да се грижат за К.Д.С..
Тогава била „въведена тетрадка“, където се Й. записвал приходите(пенсия и
рента) и разходите. Й. Ст.Й. теглел пенсията и я оставял в кутия. Консумативите за ток, телефон, вода ги плащал
Й., оставял бележките в тетрадката. Св.С. С. К.(съседка на К.Д.С.) твърди, че
за С. грижи полагали синовете и Д. С. и Й. Ст.Й.. Свидетелката ходила няколко
пъти в дома на К.Д.С., но заявява, че влизала в самото жилище един път(две-три
месеца, преди смъртта на С.), заедно с Е. Р... Когато двете влезли поздравили К.Д.С.,
която лежала на легло не реагирала по никакъв начин. Св.С. Р.Ю. твърди, че през м.август.2016г. Й.
Ст.Й. я помолил да гледа К.Д.С.. Била при нея десет дни, за което и платила Е.Р.С.. Свидетелката заявява, че К.Д.С.
не чувала(чувала от много близко разстояние
и да се говори високо и да се повтаря). Заявява, че К.Д.С. не носела
очила – виждала, но не чувала. Сменяла и
памперси, слагала на стол да се храни,
вечер купувала храна. Лекарствата винаги
били приготвени предварително. Св.П.Ст.Г.се грижила К.Д.С. по програма към
Общината от м.май.2016г.(два пъти в
седмицата по два часа) - основно чистила дома и
къпала К.С.. Заявява, че К.С.
ходела до тоалетната, но не чувала. Към м.октомври.2016г. К.Д.С. влязла в
болница, като състоянието се влошило(не можела да ходи до тоалетна и само
спяла). „Нито гледала телевизия, нито
слушала”. Свидетелката виждала в къщата Е.Р.С.
и Й. Ст.Й.. Св.С. Ас.Н. е била съседка на К.Д.С.. За нея се грижил Й. Ст.Й.(носел
храна) и Д.С.(готвела). Според свидетелката Н.(без да уточнява време и период),
преди да влезе в болницата К.Д.С. била адекватна – не носела очила, „чувала
добре – нямала слушалки“. К.Д.С. била
със счупен крак и операция на ставата, както и имала диабет, но не била
инсулинозависима. Св.Ф. Щ.Д. познавала К.Д.С.
като много разумен, благороден и
много контактен човек. За нея се грижил Й. Ст.Й., а впоследствие, нейна съседка
ходела да и сменя памперсите. Свидетелката влизала в стаята на К.Д.С. няколко
месеца преди президентските избори(06.11.2016г.). Направило и впечатление, че
„не носила очила, ходела без слухов апарат и гледала телевизия“. К.Д.С. имала
някакво заболяване на краката и си ходела с бастунче. Преди да почине „К.Д.С.
била на легло, но не била неадекватна“. Св.Д. Я.А. заявава, че след като Д. Ст.С. се разболял и ходел по операции,
грижите за майка му К.С. поел Й.С.(носел храна приготвена от Д.С., мерел
кръвното и т.н.) – бил като личен асистент. Сметките по заплащането на
консумативи на къщата се поели от Й.С. и
Д.С.. К.Д.С. не можела много да се движи. Свидетелката твърди, че К.Д.С.
категорично не страдала от дименция. Тя била със запазен интелект, беше
природно интелигентна жена. Знаела какво се случва в страната, следяла
новините, времето. Искала да гласува и за изборите за президент. През 2016г. К.Д.С.
влязла в болницата, заради диабета и лека форма на пневмония. Свидетелката
заявява, че при последното си посещение м.ноември.2016г. видяла К.Д.С. държала чаша в ръка и Й.С. и помагал да се храни – била
адекватна(нямала деменция, няма психически проблеми). Св.И. Иг.Д.(помощник
нотариус при нотариус С.С.с peг.№** в НК) заявява, в пълномощното за Й.С.Й. било подписано не в кантората на
нотариуса, а в къща. Не помнел пълни подробности около срещата. Помощник-нотариуса
отишъл при жената(К.С.) със сина и(Й.С.Й.). Жената имала вид на човек, който
със сигурност не може да се движи. Жената била будна и седнала в леглото. Свидетелят се представил, че е помощник-нотариус и
обясни за какво е пълномощното. След това преминали към подписване. Жената(К.С.)
заявила, че не може да се подпише, поради болестно състояние. Свидетелят не си спомня дали е чел
пълномощното като текст, но със сигурност „я питал дали иска да направи това пълномощно
с конкретното съдържание, а именно да прехвърли имота на сина си срещу издръжка и гледане до края на живота и,
като няма да получи пари за това”. Не бил
сигурен дали жената(К.С.) е виждала и дали е чела пълномощното, но бил убеден,
че е чувала, тъй като му каза, че не може да се подписва. Отпечатъкът на палеца
го положила в седнало положение на леглото, за което направил отбелязване в
пълномощното. Показанията на св.Е.Р.С. следва да са ценени по реда на чл.172 от ГПК с оглед заинтересоваността им от
изхода на спора, не следва да се кредитират. На практика, свидетелските
показания пресъздават впечатления(най-вече в емоционален план) относно
състоянието(предимно здравословно) на К.Д.С. по време на срещите си с нея, без да разкриват съществени факти и
обстоятелства по повод и във връзка с изложените изводи на свидетелите относно това: дали е била с намалено зрение и намален
слух, както и в състояние на „деменция” през последните месеци преди кончината
и; кои нейни родственици са полагали грижи и в какъв обем, по какъв начин са
задоволявани нуждите и и т.н. Възприятието е реалност, но дали предполагаемото
е действително…Така или иначе, свидетелските показания трябва да се
еднопосочни, безпротиворечиви и убедителни, за да бъдат ценени от съда, което
не би могло да бъде сторено с оглед тяхната фрагментарност.
Предвид така установената фактическа обстановка,
съдът е мотивиран да направи следните правни изводи:
Предметът на спора е посочен от
ищцовата страна чрез излагане на обстоятелствата, на които се основава
исканията и сочените от нея твърдения.
Както се посочи, с договор за
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нот.акт№....том VII рег.№.... нот.дело№....на нотариус Ив.М. с
район на действие ГОРС, по силата на който К.Д.С. прехвърлила на Й.С.Й. следния
недвижим имот, а именно: нива от 27.964дка, трета категория, местност „Станев
дол”, представляваща имот№067011 в землището на с.К. Общ.Л., срещу грижите,
които ответникът е полагал за нея до момента на изповядване на сделката и
издръжката, която и е предоставял, както и грижите, които за в бъдеще ще полага
за нея, изразяващи се в пране, почистване, готвене, издръжка, осигуряване на
лекарства и грижи при болест и немощ, както и погребение според обичая. Сделката
е осъществена през време на брака на Й.С.Й.
и Д.К.Й., поради което и при липсата на данни за уреждане имуществените
отношения помежду им с договор, съдът приема, че придобитият имот е семейна
имуществена общност по смисъла на чл.21 от СК, което обосновава и надлежната
пасивна легитимация на ответницата Д.К.Й. по предявените искове.
Ищците са предявили: иск с правно
основание чл.589 ал.2 ввр. чл.576 от ГПК, евентуално съединен с иск с правно основание чл.583 ввр. чл.576 от ГПК,
евентуално съединени с иск с правно основание чл.579 ал.2 ввр. чл.576, ал.2 от ГПК,
евентуално съединени с два иска с правно основание чл.31 от ЗЗД, съединени с
иск по чл.26 ал.1 пр.II от ЗЗД и иск по
чл.26, ал.2 пр.І от ЗЗД, евентуално съединени с иск по чл.42 ал.2 от ЗЗД,
евентуално съединени с иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД.
Предявените искове касаят договор, сключен
от Й.С.Й. през време на брака му с Д.К.Й., и придобитият имот се явява семейна имуществена общност на
двамата съпрузи. По предявен иск за
недействителността на една сделка от трето лице, което не е участвало в нея и
не е правоприемник на някоя от страните, процесуално легитимирани като
ответници са двете страни по оспорваната сделка, тъй като предмет на това дело
е порочността на сделката. Принципът при предявен иск за нищожност/унищожаемост
е, че страните по оспорената сделка са задължителни необходими
другари(Решение№799/21.02.2011г. по гр.дело№305/2009г. - IVг.о. ВКС).
Формата на сделките представлява
установени от закона изисквания относно начина на извършване на волеизявленията
при определени сделки и неговото правно значение. За някои видове сделки, между
които е и процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, законът е предвидил нотариална форма за действителност на
сделките. Не се спори, че договорът е
сключен в предписаната в чл.18 от ЗЗД форма. Нотариалният акт по своята
правна природа представлява официален свидетелстващ документ в онази своя част,
в която е материализирано изявлението на нотариуса, извършил нотариалното
удостоверяване, че страните по сделката са се явили пред него и са направили
отбелязаните в акта изявления. Като официален свидетелстващ документ той
притежава съобразно чл.179 ал.1 от ЗЗД материална доказателствена сила, която
задължава съда да смята до доказване на противното, че удостоверените в
документа факти действително са се осъществили, т.е. материалната доказателствена
сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ обхваща
възприетите от нотариуса факти – „за изявленията пред него и за извършените от
него и пред него действия”. Именно нотариалната форма за извършване на тези
сделки включва правила с чисто процедурен характер/напр. задълженията на
нотариуса по чл.573 ал.1, ал.2 от ГПК - да извърши нотариалните действия в
рамките на своя район, подлежащите на вписване нотариални актове да се издават
само в канцеларията на нотариуса в рамките на работното му време; по чл.578
ал.4 от ГПК - лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в
проекта на нотариалния акт да се явят лично пред нотариуса, който, преди да
издаде акта е длъжен да провери тяхната самоличност, дееспособност и
представителна власт; по чл.583 ал.1 от ГПК, когато участващото лице е
грамотно, но е нямо, глухо или глухонямо, глухият трябва сам да прочете гласно
документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му, а немият или
глухонемият трябва след прочитането на документа да напише собственоръчно в
него, че го е прочел и че е съгласен със съдържанието му и т.н.). Изискването
на ГПК за лично явяване пред нотариуса лицата или техните пълномощници, чиито
изявления следва да бъдат удостоверени в нотариалния акт и които съставляват
част от съдържанието на нотариалния акт е с повелителен характер. Нарушаването
на тези задължения, съгласно чл.578 от ГПК има за последица нищожност на
нотариалното действие.
-иск за прогласяване нищожност на нотариалното
действие, на основание чл.589 ал.2 ввр.
чл.576 от ГПК, изразяващо се в заверка на подписа на К.Д.С. върху пълномощно с
нотариална заверка peг.№****за удостоверен подпис и peг.№****, том3 №....за
удостоверено съдържание на помощник нотариус И.Д., при нотариус С.С.с peг.№**,
с район на действие ШРС, поради нарушаване на изискването за лично явяване пред
нотариуса на участващото в нотариалното производство лице.
Изискването за лично явяване пред
нотариуса на лицата, чиито подписи се заверяват в нотариалното производство, е
с повелителен характер. Нарушаването на това задължение според изричната
разпоредба на чл.576 от ГПК има за последица нищожност на нотариалното
действие. Императивното изискване на чл.589 ал.2 от ГПК за лично явяване означава
лично и физическо присъствие на лицето пред нотариуса на датата на извършване
на нотариалното действие, като в случая за опровергаване на процесното
нотариално удостоверяване, ищците следва да докажат по несъмнен начин, т.е.
чрез пълно главно доказване, че на посочената дата 11.10.2016г., не е била в
нотариалната кантора на посочения нотариус, респ. изобщо не е била в гр.Шумен за извършване на нотариалната заверка, която
съобразно чл.573 ал.3 от ГПК би могло да бъде извършена и извън канцеларията на
нотариуса, както и извън работно време. Твърденията на ищците са, че към
момента на изповядване на заверката на пълномощното К.Д.С. е била в абсолютно
безпомощно състояние, което обосновава наличие на уважителна причина по смисъла
на чл.573 ал.3 от ГПК за извършване на нотариалното удостоверяване извън
канцеларията на нотариуса. Според
показанията на св.И. Иг.Д.(помощник нотариус при нотариус С.С.с peг.№**
в НК) пълномощното за Й.С.Й. било
подписано не в кантората на нотариуса, а в къща в гр.Шумен. където К.Д.С. била
седнала в леглото и имала вид на човек,
който със сигурност не може да се движи. Изложеното от свидетеля(показанията на
свидетеля не са оспорени от страните в тази им част) налага извод, че
нотариалното удостоверяване е извършено вън от канцеларията му, каквато
възможност законът допуска изрично с цитираната норма на чл.573 ал.3 от ГПК за
всички видове нотариални действия, освен за подлежащите на вписване нотариални
актове(чл.573 ал.1 от ГПК), при положение, че уважителни причини пречат за
явяването на участващите в удостоверяването лица в нотариалната канцелария или
налагат незабавно извършване на нотариалното действие. Всички разпитани свидетели
категорично установяват, че няколко месеца преди смъртта си, прехвърлителката е била трудно
подвижна и не е излизала от дома си, което обстоятелство е обективна и уважителна
причина за неявяването и пред нотариуса. В пълномощното изрично е посочено, че
се удостоверява подпис, а не отпечатък от палец, като върху същото е поставена
изрична отметка, че подписването на документа е осъществено чрез полагане на
отпечатък от палец, което законът приравнява на изписването на подпис от
лицето. Това обосновава извод за неоснователност на иска за прогласяване нищожност на нотариалното
действие, на основание чл.589 ал.2 ввр.
чл.576 от ГПК, изразяващо се в заверка на подписа на К.Д.С. върху пълномощно с
нотариална заверка peг.№****за удостоверен подпис и peг.№****, том3 №....за
удостоверено съдържание на помощник нотариус И.Д., при нотариус С.С.с peг.№**,
с район на действие ШРС, поради нарушаване на изискването за лично явяване пред
нотариуса на участващото в нотариалното производство лице и следва да се отхвърли.
-иск за
прогласяване нищожност на нотариалното действие, на основание
чл.583 ввр. чл.576 от ГПК, във връзка с нотариално
удостоверяване върху пълномощно от К.Д.С., с нотариална заверка peг.№****за
удостоверен подпис и peг.№****, том3 №....за удостоверено съдържание на
помощник нотариус И.Д., при нотариус С.С.с peг.№**, с район на действие ШРС.
При извършване на нотариалните
действия нотариусът е длъжен да провери дали страните разбират какво е
съдържанието на пълномощното и с оглед здравословното състояние на упълномощителката
да спази изискванията на чл.583 от ГПК.
За приложението на цитираната разпоредба
на чл.583 ал.1 от ГПК(законодателят не прави разлика между „пълна” и
„практическа” глухота) е достатъчно да се касае за загуба на слух, при която с
лицето не може да бъде осъществен нормален словесен контакт, за който не се
изискват някакви специални условия - говор от близко разстояние, да се говори
отчетливо и високо, лицето да следи говорещия по устните, като не е достатъчно лицето да може да чува и
разбира отделни думи(Решение№138/24.07.2013г. по гр.дело№684/2012г. ВКС;
Решение№155/26.04.2011г. по гр.дело№917/2010г. ВКС). Същевременно в съдебната
практика се приема, че нотариусът следва да изпълни процедурата по чл.583 ал.1 от ГПК и когато участващото лице
не търси изрично помощ и не е налице видима нужда от това, като определящото е
не степента на чуваемост на лицето, а дали то е разбрало казаното от нотариуса.
Св.С. Р.Ю. Св.П.Ст.Г. Св.Е.Р.С.(през призмата на чл.172 от ГПК) заявяват, че К.Д.С.
„не чувала” и „чувала от много близко разстояние и да се говори високо и да се повтаря”. Св.Ф.
Щ.Д. твърди, че наследодателката „ходела
без слухов апарат и гледала телевизия”. Св.С. Ас.Н. твърди, че е чувала добре. Като
съобрази, че по-голяма част от свидетелите заявяват, че К.Д.С. е имала
затруднения със слуха, както и, че през последните години преди да почине, като
св.Д.Я.А.не е имала постоянни контакти с нея, а св.С.Ас.Н. не може да уточни
времето и периода относно „преди да влезе в болницата”, когато К.Д.С. била адекватна – не носела очила и
„чувала добре”, съдът приема за доказано, че към датата на извършване на
нотариалното удостоверяване на подписа и върху процесното пълномощно
прехвърлителката, макар да не е била напълно глуха е била със силно намален
слух. Според св.И. Иг.Д.(помощник нотариус при нотариус С.С.с peг.№** в
НК) К.Д.С. не била прочела сама текста
на пълномощното, а се била запознала с него чрез неговите обяснения, в т.ч. и
„я питал дали иска да направи това пълномощно с конкретното съдържание, а
именно да прехвърли имота на сина си
срещу издръжка и гледане до края на живота и, като няма да получи пари
за това”. Св.И. Иг.Д. не сочи да е
прочел текста на пълномощното, а липсват данни дали К.Д.С. е узнала текста на
пълномощното и в каква степен. К.Д.С. не е прочела на глас пълномощното, което
очевидно не е написано собственоръчно от нея, а то не и е било прочетено от нотариуса, което се
явява нарушение на чл.583 от ГПК – неспазване на изискването лицето, което е
глухо да прочете гласно документа и да обяви, че е съгласно с неговото
съдържание. След като той не е изпълнил това свое задължение, нотариалното
действие се явява опорочено. Нарушена е и нормата на
чл.579 ал.1 от ГПК(приложима и при упълномощававето с нот.заверка за
удостоверени подпис и съдържание), тъй като не може да се приеме, че е налице
валидно одобрение на извършеното упълномощаване от страна на прехвърлителката.
Необходимо е било същата да прочете лично и гласно акта и да заяви, че е
съгласна с него като това действие съответно следва да бъде отразено в самия
нотариален акт. Нарушената разпоредба на чл.583 от ГПК, по силата чл.576 от ГПК
е основание за прогласяване на нищожността на нотариалното действие, във връзка
с нотариално удостоверяване върху пълномощно от К.Д.С., с нотариална заверка за
удостоверен подпис и за удостоверено съдържание на помощник нотариус И.Д., при
нотариус С.С..
С уважаването на посочения по-горе иск отпада
задължението на съда да се произнесе по евентуално предявените искове за
прогласяване нищожност на нотариалното удостоверяване, поради нарушаване
изискването на чл.189 ал.2 от ГПК, както
и за унищожаване на упълномощителна сделка и на сключения по силата на нея договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нот.акт№....том VII рег.№.... нот.дело№....на нотариус Ив.М. с
район на действие ГОРС, на основание чл.31 от ЗЗД, поради това, че към момента
на полагане на подписа си упълномощителката К.Д.С. не е можела да разбира и
ръководи действията си.
Съдът не следи служебно за
недействителността на сделката/освен когато последиците на сделката са явно
несъвместими с обществения ред/, поради което не може да признае порок на
сделката, който не е надлежно предявен с иск. В случая, обаче, са въведени
фактически твърдения за нищожност/унищожаемост, поради противоречие на
императивна материално-правни норми и то още в исковата молба, в съответствие
с диспозитивното начало в процеса.
Когато са предявени искове за недействителност на прехвърлителната сделка,
начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на
ищеца(Определение№244/16.04.2013г. по ч.гр.дело№5990/2014 IVг.о. ВКС).
Съществуват две форми на
недействителност - нищожността и
унищожаемостта, уредени в чл.26 сл. от
ЗЗД. В чл.26 от ЗЗД са посочени случаите на нищожност, а в чл.27-чл.33 от ЗЗД
вкл. случаите на унищожаемост. Докато при случаите на нищожност съгласието на
страните за сключването на договора не поражда никакви правни последици от
момента на сключването му, то при унищожаемостта сключването на договора
поражда неговите желани последици, но порокът, при който той е сключен, дава
право на заинтересуваната страна в давностния срок по чл.32 от ЗЗД да поиска унищожаването на сделката. Каквато и поредност и каквото и съотношение
да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй
като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е
възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с
това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност.
Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност,
подредени според тежестта на порока. Ако съдът приеме, че сделката е валидна,
той е длъжен след това да разгледа основанията за унищожаемост, също подредени
също според тежестта на порока.
-иск от страна за прогласяване нищожност
на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в нот.акт№....том VII нот.дело№....на нотариус Ив.М. с
район на действие ГОРС, поради липса на
основание.
Договорът за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и
издръжка има социална цел и предназначение да осигури на прехвърлителя, които
обикновено са хора в напреднала възраст и със здравословни проблеми, по-добри социално-битови
условия и непосредствени грижи до края на дните им.Договорът за издръжка и
гледане в правната теория и съдебната практика се определя като алеаторен,
поради това,. че престацията на
прехвърлителя е еднократна и определена по вид и размер, но престацията на
приобретателя е неопределена, тъй като при сключването му не е известно в какво
точно ще се състои поетото задължение за грижи и издръжка и какъв ще бъде
техният обем във времево и количествено отношение. Възможно е задълженията за
грижи и издръжка да надхвърлят значително полученото, но има и вероятност
стойността на прехвърления имот да надхвърля многократно паричната
равностойност на престираните грижи и издръжка. Спецификата на договора с
алеаторен характер се проявява и в обстоятелството, че към момента на
сключването му, не е известен интересът на страните от неговото сключване, но
липсва и възможност този интерес да бъде преценен, защото той зависи от едно
бъдещо събитие, което не е под контрола на никоя от страните(здравословното
състояние и смъртта на прехвърлителя). Поради
това е създадена и съдебна практика, която приема, че в определени хипотези,
договорът е нищожен, поради липса на основание според чл.26 ал.2 пр.IV oт ЗЗД(Решение№381/06.06.2006г. по гр.дело№1073/2005г. - IIг.о. ВКС; Решение№569/08.03.2011г. по
гр.дело№76/2009г. - IVг.о. ВКС; Решение№384/10.05.2010г. по гр.дело№1190/2009г.
- IIIг.о. ВКС;
Решение№420/11.01.2012г. по
гр.дело№99/2011г. - IIIг.о.ВКС), когато при сключването му приобретателят знае
за близката и неизбежна смърт на прехвърлителя. Всеки случай трябва да се
преценява конкретно с оглед събраните по делото доказателства. Следва да се има
предвид, че допускането на възможността прехвърлителят по алеаторния договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, скоро да умре,
не е равнозначно на знание за скорошна и сигурна смърт и не изключва
характерният елемент на риск при сключването на договора. Обратно -именно
лошото здравословно състояние и напредналата възраст на прехвърлителя(без
видими признаци за скорошна и неизбежна смърт) представляват основанието за
сключване на такъв договор. В разпоредбата на чл.26 ал.2 изр.II от ЗЗД
законодателят е предвидил оборима презумция относно наличието на основание,
което се предполага до доказване на противното.В тежест на лицето, което се
позовава на липса на основание е да
обори законовата презумпция. Установява се, че прехвърлителката е била на 85
години и е починала месец след сключване на сделката. От приложената по делото
медицинска документация, се изяснява, че К.Д.С. е страдала от хипертонична
болест, исхемична болест на сърцето – стенокардия, без преживян миокарден
инфаркт и от захарен диабет с неврологични усложнения – диабетна
полиневропатия, които обаче не са довели до животозастрашаващи състояния като
хронична сърдечна, дихателна или бъбречна недостатъчност. В периода: 13.10.2016г.-20.10.2016г.
К.Д.С. е била лекувана в болнично заведение от бактериална пневмония, с
неуточнен произход. В хода на съдебното дирене са се оформили две групи свидетели
- от една страна посочените от ищеца, които твърдят, че прехвърлителката е била
видимо тежко болна и продължително време се е залежала, а от друга - сочените
от ответниците свидетели, които установяват, че същата е била в стабилно
състояние и жизнена. Съдът приема, че макар свидетелските показания да
изглеждат противоречиви, установените с тях обстоятелства не са несъвместими,
като при подписване на пълномощното, послужило при изповядване на договора за
прехвърляне на имота и на ответника, прехвърлителката е била в напреднала
възраст и със сериозно влошено здравословно състояние, но не и, че е имало
видими признаци или причини, въз основа на които да се предположи настъпването
на скорошната и смърт. Поради напредналата си възраст, различните болестни страдания,
затруднения в движението, прехвърлителката се е нуждаела от непосредствени
грижи и издръжка, което е основание за сключване на договор, чрез който прехвърлила своя имот на ответника срещу
задължение за издръжка и гледане. Предвид на изложеното, съдът приема, че не са доказани фактическите
твърдения, изложени в исковата молба, чрез които ищците обосновават липсата на
основание за сключване на алеаторен договор с прехвърлителката, а именно -
знание на приобретателя за страдание на прехвърлителката К.Д.С. от тежки заболявания
в напреднал стадий, което е нелечимо и с близък летален край. След като не е
била оборена законовата презумпция по
чл.26 ал.2 изр.II от ГПК от лицата, които твърдят, че такова липсва, съдът намира,
че предявеният иск за частична нищожност на договора е неоснователен и следва
да се отхвърли.
-иск за прогласяване нищожност на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нот.акт№....том VII нот.дело№....на нотариус Ив.М. с район на
действие ГОРС, в частта му относно положени грижи и дадена издръжка за минало
време, поради липса на предмет.
Предметът на сделката се определя
от предмета на всяка от насрещните престации, като за да е налице този порок на
сделката е необходимо предметът на задължението на една или и на двете страни
да е обективно невъзможен и то към момента на обективиране на волеизявленията
им. Предметът на задължението на страната приобретател А. Г.Т. е комплексен -
осъществяване на фактически действия - престиране на грижи в посочения обем и
характер, т.е. задължение за действие/facere/ и задължение за предоставяне на
парични средства и други материални блага(пране, почистване, готвене, издръжка,
осигуряване на лекарства и грижи при болест и немощ, както и погребение според
обичая), т.е. задължение за даване/dare/. Ako договорът е сключен, както за
минали, така и за бъдещи грижи, не се променя алеаторния му характер като цяло
и същностните му характеристики. Такъв вид договор е единен и задължението за
минали и бъдещи грижи е неделимо, но от това произтичат последици преди всичко
във връзка с изпълнението. От неделимостта на задължението не следва, че когато
клаузата за бъдещи грижи е нищожна, това води до нищожност на целия договор.
Основанието/каузата на договора за разлика от конкретния мотив за сключването
му, представлява непосредствената цел, характерна за определен тип сделки, към
която са насочени правните им последици. Договор, с който се прехвърля недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане в миналото и за в бъдеще има за
основание придобиване на едно право и при сключването му това основание е
налице, защото вече са полагани грижи. Последващата невъзможност не обуславя
нещожност на сделката, а влече настъпването на определени правни последици,
свързани с разпределението на риска. След като страните по алеаторния договор
имат право да уговарят прехвърляне срещу положени от приобретателя минали грижи
и издръжка за минало време, то тяхното реално престиране е свързано с
изпълнението на договора, а не неговата действителност. С оглед изложеното,
искът за прогласяване нищожността на договора за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане,
в частта му относно положени грижи и дадена издръжка за минало време,
поради липса на предмет, се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
-иск за прогласяване нищожност на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нот.акт№....том VII нот.дело№....на нотариус Ив.М. с район на
действие ГОРС, като договор, който накърнява добрите нрави, поради липсата на
еквивалентност в насрещните престации и поради сключване на договора във вреда
на представляваното лице.
„Добрите нрави” са морални норми,
на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона – чл.26
ал.1 от ЗЗД. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от
тях(Решение№688/11.11.2004г. по гр.дело№88/2004г. на ВКС). Същите са израз на
вътрешната потребност на човека от справедливост и почтеност в частните и
публични взаимоотношения, преобладават в обществения възглед и се ценят и
утвърждават в обществото като цивилизационен белег на определен етап от
развитието му. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора(Тълкувателно решение№1/15.06.2010г. по тълк.дело№1/2009г. – ОСTK ВКС).
Съгласно чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави, който ще възникват права и задължения за страните. Относно
съдържанието на определена престация законът изисква кредиторът и длъжникът да
се съобразяват в отношенията помежду си и с добросъвестността – чл.63 ал.1 от ЗЗД. От друга страна в съдебната
практика е прието, че понятието „добри нрави” предполага известна
еквивалентност на престациите и в случай на констатирано явно несъответствие
може да се направи извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. В
съдебната практика се приема, че накърняване на „добрите нрави” е налице в случаите
на значителна нееквивалентност на насрещните престации, а нееквивалентността е
значителна, когато неравностойността на престациите е толкова съществена, че
практически се приравнява на липса на престация и зачита интереса само на една
от страните по договора(Решение№452/25.06.2010г. по гр.дело№4277/2008г. -
IVг.о. ВКС; Решение№615/15.10.2010г. по гр.дело№1208/2009г. - IIIг.о. ВКС; Решение№119/22.03.2011г. по
гр.дело№485/2011г. - Iг.о. ВКС). Следователно значителна и явна
нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради
противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е
практически нулева. В обобщение, само наличието на нееквивалентност на
насрещните престации според представата на съда не е достатъчно, за да се
стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с „добрите нрави”. С
оглед вида на договора, насрещната престация(за издръжка и гледане) е винаги
неопределена по обем и във времево отношение при сключване на сделката и следва
да се изпълнява до смъртта на прехвърлителката. Продължителността и е свързана
със събитие, за което не е известно кога ще настъпи, като никоя от страните не
може и не би следвало да може да предвиди кога ще настъпи смъртта на
прехвърлителката, с който факт се прекратява задължението за издръжка
и гледане, освен ако то не е уговорено и в полза на трето, преживяло
лице. Така, изискването за равностойността на престациите е неприложимо при
алеаторния договор и не е елемент от фактическия състав, а липсата на такава
равностойност не води до накърняване на моралните и нравствени норми и
свързаните с тях гражданско-правни отношения.
Приема се, че договарянето във
вреда на представлявания противоречи на добрите нрави т.е. договорът е нищожен
(Решение№615/15.10.2010г. по гр.дело№1208/2009г. - IIIг.о. ВКС). В самото
пълномощно за прехвърляне на процесния имот, както и в процесния договор
изрично е заявено от страна на прехвърлителката-кредитор, че сключването му е
във връзка с това, че именно приобретателят е полагал за нея грижи преди, както
и за бъдещите такива. Следователно с оглед данните по делото и съвкупността на
доказателствения материал съда намира, че процесния договор представлява израз
на виждането на прехвърлителката К.С. Д.,
че по този начин отговаря адекватно на грижите, които е полагал и ще полага и в
бъдеще за нея ответникът Й.. Предприетите от приобретателя действия не са
извършени против или въпреки волята на прехвърлителката, напротив, същият е
действал в изпълнение на нейното желание, без да проявява недобросъвестно
отношение възползвайки се от неблагоприятното и физическо състояние. С оглед
горното съдът не може да се произнесе положително по тези твърдения - че
процесният договор нарушава добрите нрави, поради сключването му във вреда на
представляваното лице. Изложеното обуславя неоснователност на предявения иск,
за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт№....том VII нот.дело№....на
нотариус Ив.М. с район на действие ГОРС, като договор, който накърнява добрите
нрави, поради липсата на еквивалентност в насрещните престации и поради
сключване на договора във вреда на представляваното лице, който следва да се отхвърли.
-иск, на основание чл.42 ал.2 от ЗЗД, за прогласяване на недействителност
на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в нот.акт№....том VII нот.дело№....на нотариус Ив.М. с
район на действие ГОРС, до размера на наследствените на К.Д.С. и Р.Д.М. идеални
части - в размер общо на 1/2ид.част(по
1/4ид.част за всеки).
За разлика от хипотезата на
нищожност на договора, сключен при липса на съгласие, договорът, сключен при
липса на надлежна представителна власт не е нищожен, а относително
недействителен - правните действия, извършени от лице без представителна власт
не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от
представлявания(Решение№1087/19.12.2008г. по гр.дело№3059/2007г. - IIIг.о. ВКС; Решение№259/22.04.2009г. по
гр.дело№799/2008г. - IVг.о. ВКС; Решение№1380/13.02.2009г. по
гр.дело№6048/2007г. - IIг.о. ВКС; Решение№249/23.07.2010г. по гр.дело№92/2009г.
- IVг.о. ВКС). К.Д.С. и Р.Д.М. са наследници по закон на К.Д.С.(починала
на 06.12.2016г.), заедно с ответника Й.С.Й.,
ищците имат право на наследствен дял, в размер общо на 1/2ид.част(по 1/4ид.част
за всеки), на основание чл.5 ал.1 ввр. чл.10
ал.1 от ЗН. Нищожността на нотариалното удостоверяване на упълномощителната
сделка и на самата нея, на основание
чл.26 ал.2 пр.І ввр. чл.37 от ЗЗД, което предпоставя липсата на надлежна
представителна власт на пълномощника на прехвърлителката при сключване на
договора, обуславя основателност на претенцията на ищците за прогласяване
относителна недействителност на алеаторния договор до размера на дяловете от
имота в размер общо на 1/2ид.част(по 1/4ид.част за всеки), поради сключването му от пълномощника на
прехвърлителката без надлежно учредена представителна власт по чл.42 ал.2 от ЗЗД.
Искът по чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до
размера на притежаваната от ищците квота от общо 1/2ид.част(по 1/4ид.част за
всеки от ищците), поради неизпълнението му от ответниците е предявен при
условията на евентуалност спрямо искове за прогласяване на нищожност и
унищожаемост на процесния договор за
покупко-продажба. Разглеждането на евентуалния иск зависи от сбъдването на
поставено от ищците условие и то е
отхвърлянето на главната му претенция. Ако съдът уважи предходния по ред на
заявяване в евентуалността иск, няма право да се произнася по следващия, защото
не се е сбъднало условието, под което е предявен(Решение№210/27.07.2015г. по
гр.дело№5600/2014г. – IVг.о. ВКС). С оглед уважаването на иска за прогласяване
на относителната недействителност на
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
до размера на наследствените на К.Д.С. и Р.Д.М. идеални части - в размер общо на 1/2ид.част(по 1/4ид.част за
всеки), то не подлежи на разглеждане
искът по чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора, до размера на притежаваната
от ищците квота от общо 1/2ид.част(по 1/4ид.част за всеки от ищците), до
размера на притежаваната от ищците квота от общо 1/2ид.част(по 1/4ид.част за
всеки от ищците), поради неизпълнението му от ответниците.
При този изход на делото и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски. В настоящия
случай разноските представляват заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение, за
което има доказателства, че е изплатено на процесуалния представител на
ответника(според договора за правна защита и съдействие с характер на разписка
с отбелязване, че уговореното възнаграждение в размерна 1300.00лв. е изплатено
“до деня на първото по делото съдебно заседание“ - т.1 от Тълкувателно
решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС). В т.3 от Тълкувателно решение№6/2013г. на
ОСГК на ВКС е прието, че при произнасяне по възражение за прекомерност на
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от двукратния размер на предвиденото в §2 от ДР на
Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения(обн., ДВ бр.64/23.07.2004г., изм. и доп., бр.2/09.01.2009г.,
доп., бр.43/08.06.2010г. изм. и доп., бр.28/28.03.2014г.) ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер,
като вземе предвид действителната фактическа е правна сложност на делото. Посочен
в молбата е материален интерес – 4727.30лв., представляващ данъчната оценка на
процесния недвижим имот. Ищците са предявили три неоценяеми иска в условията на
евентуалност, пет иска за прогласяване на недействителност(нищожност/унищожемост)
на сделка и иск за разваляне на сделка. Съгласно чл.7 ал.6 от наредбата(в
редакцията към момента на уговарянето на възнаграждението), за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела за съществуване, за унищожаване
или за разваляне на договори и за сключване на окончателен договор с предмет
вещни права върху недвижими имоти възнаграждението се определя съобразно интереса
на представляваната страна според правилата на чл.7 ал.2 от наредбата, но не
по-малко от 600.00лв. Следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл.2 ал.5 от
същата наредба, според която за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Съгласно
представения пред ГОРС договор за правна защита и съдействие, страните по него
са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 1300.00лв. Както се посочи,
при възражение за прекомерност съдът би могъл да присъди възнаграждение не
по-ниско от двукратния размер на полагащото се по минимално адвокатско
възнаграждение. Следва да се отбележи, че заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение в размер на 1300.00лв. Осъществената от пълномощника на
ответника защита се изразява в изготвяне на исковата молба и процесуално
представителство в три съдебни заседания, като не може да се приеме, че делото
е изобщо фактически или правно несложно. Съдът намира, че заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение от 1300.00лв. не е прекомерно и не следва
да бъде намалявано по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК. Така, при този изход на
делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответниците Й.С.Й. и Д.К.Й. следва да
заплатят на ищците К.Д.С. и Р.Д.М. сумата 1560.00лв., представляваща направените по делото
разноски(ДТ по Тарифата за ДТССГПК – 260.00лв., адвокатско възнаграждение –
1300.00лв.).
Водим от изложените
съображения и на основание чл.258 и сл.
от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск, на
основание чл.589 ал.2 ввр. чл.576 от ГПК от страна на К.Д.С. с ЕГН**********,***
и Р.Д.М. с ЕГН**********,***, срещу Й.С.Й. с ЕГН**********,***, и Д.К.Й. с ЕГН**********,***,
за прогласяване нищожност на нотариално удостоверяване върху пълномощно от К.Д.С.
с ЕГН**********, с нотариална заверка peг.№****за удостоверен подпис и peг.№****,
том3 №....за удостоверено съдържание на помощник нотариус И.Д., при нотариус С.С.с
peг.№**, с район на действие ШРС.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ, на основание
чл.583 ввр. чл.576 от ГПК, на нотариално удостоверяване върху
пълномощно от К.Д.С. с ЕГН**********, с нотариална заверка peг.№****за
удостоверен подпис и peг.№****, том3 №....за удостоверено съдържание на
помощник нотариус И.Д., при нотариус С.С.с peг.№**, с район на действие ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна
на К.Д.С. с ЕГН**********,*** и Р.Д.М. с ЕГН**********,***, срещу Й.С.Й. с ЕГН**********,***,
и Д.К.Й. с ЕГН**********,***, за прогласяване нищожност на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нот.акт№....том VII нот.дело№....на нотариус Ив.М. с район на
действие ГОРС, по силата на който К.Д.С. е прехвърлила на Й.С.Й. нива от
27.964дка, трета категория, местност „Станев дол”, представляваща имот №067011
в землището на с.К. Общ.Л., при граници: имот№000034-полски път на Община Л.;
имот№067001- нива на наследниците на Й. С. Д.; имот№067002-нива на наследниците
на Н.И.Н.-К.и др.; имот№067003-нива на Й.Г.П., имот№067004-нива на наследниците
на Б.Т.Ц., имот№067005-нива на наследниците на К.Й.К., имот№067010-нива на
наследниците на И. Б.В.и др., имот№067030-нива на П.Д.И., имот№067012-нива на К.П.Н.и
др., срещу грижите, които ответникът полагал за нея до момента на изповядване
на сделката и издръжката, която и е предоставял, както и грижите, които за в
бъдеще е щял да полага за нея, изразяващи се в пране, почистване, готвене,
издръжка, осигуряване на лекарства и грижи при болест и немощ, както и
погребение според обичая, в частта му относно полагане на грижи и даване на
издръжка за бъдеще време, поради липса на основание.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна
на К.Д.С. с ЕГН**********,*** и Р.Д.М. с ЕГН**********,***, срещу Й.С.Й. с ЕГН**********,***,
и Д.К.Й. с ЕГН**********,***, за прогласяване нищожност на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нот.акт№....том VII нот.дело№....на нотариус Ив.М. с район на
действие ГОРС, по силата на който К.Д.С. е прехвърлила на Й.С.Й. нива от
27.964дка, трета категория, местност „Станев дол”, представляваща имот №067011
в землището на с.К. Общ.Л., при граници: имот№000034-полски път на Община Л.;
имот№067001- нива на наследниците на Й. С. Д.; имот№067002-нива на наследниците
на Н.И.Н.-К.и др.; имот№067003-нива на Й.Г.П., имот№067004-нива на наследниците
на Б.Т.Ц., имот№067005-нива на наследниците на К.Й.К., имот№067010-нива на
наследниците на И. Б.В.и др., имот№067030-нива на П.Д.И., имот№067012-нива на К.П.Н.и
др., срещу грижите, които ответникът полагал за нея до момента на изповядване
на сделката и издръжката, която ѝ е предоставял, както и грижите, които
за в бъдеще е щял да полага за нея, изразяващи се в пране, почистване, готвене,
издръжка, осигуряване на лекарства и грижи при болест и немощ, както и
погребение според обичая, в частта му относно положени грижи и дадена издръжка
за минало време, поради липса на предмет.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна
на К.Д.С. с ЕГН**********,*** и Р.Д.М. с ЕГН**********,***, срещу Й.С.Й. с ЕГН**********,***,
и Д.К.Й. с ЕГН**********,***, за прогласяване нищожност на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нот.акт№....том VII нот.дело№....на нотариус Ив.М. с район на
действие ГОРС, по силата на който К.Д.С. е прехвърлила на Й.С.Й. нива от
27.964дка, трета категория, местност „Станев дол”, представляваща имот №067011
в землището на с.К. Общ.Л., при граници: имот№000034-полски път на Община Л.;
имот№067001- нива на наследниците на Й.С. Д.; имот№067002-нива на наследниците
на Н.И.Н.-К.и др.; имот№067003-нива на Й.Г.П., имот№067004-нива на наследниците
на Б.Т.Ц., имот№067005-нива на наследниците на К.Й.К., имот№067010-нива на
наследниците на И. Б.В.и др., имот№067030-нива на П.Д.И., имот№067012-нива на К.П.Н.и
др., срещу грижите, които ответникът полагал за нея до момента на изповядване
на сделката и издръжката, която и е предоставял, както и грижите, които за в
бъдеще е щял да полага за нея, изразяващи се в пране, почистване, готвене,
издръжка, осигуряване на лекарства и грижи при болест и немощ, както и
погребение според обичая, като договор, който накърнява добрите нрави, поради
липсата на еквивалентност в насрещните престации и поради сключване на договора
във вреда на представляваното лице.
ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, на
основание чл.42 ал.2 от ЗЗД, на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт№....том VII нот.дело№....на
нотариус Ив.М. с район на действие ГОРС, по силата на който К.Д.С. е
прехвърлила на Й.С.Й. нива от 27.964дка, трета категория, местност „Станев
дол”, представляваща имот №067011 в землището на с.К. Общ.Л., при граници:
имот№000034-полски път на Община Л.; имот№067001- нива на наследниците на Й.С.
Д.; имот№067002-нива на наследниците на Н.И.Н.-К.и др.; имот№067003-нива на Й.Г.П.,
имот№067004-нива на наследниците на Б.Т.Ц., имот№067005-нива на наследниците на
К.Й.К., имот№067010-нива на наследниците на И. Б.В.и др., имот№067030-нива на П.Д.И.,
имот№067012-нива на К.П.Н.и др., срещу грижите, които ответникът полагал за нея
до момента на изповядване на сделката и издръжката, която и е предоставял,
както и грижите, които за в бъдеще е щял да полага за нея, изразяващи се в
пране, почистване, готвене, издръжка, осигуряване на лекарства и грижи при
болест и немощ, както и погребение според обичая, ДО РАЗМЕРА на наследствените
на К.Д.С. с ЕГН********** и Р.Д.М. с ЕГН********** идеални части - в размер общо на 1/2ид.част(по 1/4ид.част за
всеки).
ОСЪЖДА Й.С.Й. с ЕГН**********,***,
и Д.К.Й. с ЕГН**********,***, ш, да
заплатЯТ на К.Д.С. с ЕГН**********,*** и Р.Д.М. с ЕГН**********,***, сумата 1560.00лв./хиляда петстотин и шестдесет лева/,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати
на страните.
Районен
съдия: