Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна ..................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на пети май две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Желязкова
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Димитър Михов
при
секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурора Силвиян Иванов като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №696/2022
г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е касационно
по чл.
63в от ЗАНН, вр. чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна при ЦУ на НАП, срещу
Решение № 3/14.01.2022 г. по н. а. х. д. № 600/2021 г. по описа на Районен съд
– Силистра, с което е отменено Наказателно постановление № 534095-F559372 от 21.08.2020 г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“- Варна при ЦУ на НАП, с което на „И. 92“ ООД е наложено административно наказание "Имуществена
санкция" в размер на 600,00 лв. на основание чл.
185, ал. 1, за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал. 1,
т. 1 и ал. 3 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/31.12.2006 г. на Министерство
на финансите.
Касаторът
сочи, че решението е неправилно и необосновано. Твърди, че от събраните писмени
и гласни доказателства безспорно се установява извършеното нарушение. Изложени
са доводи, че ако първоинстанционният съд приема, че не е правилна
квалификацията на нарушението и наложената санкция се разминава с описаните в
НП обстоятелства е следвало да приложи разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, позовавайки се на Тълкувателно решение №8/2021 г. на ВАС. С оглед
изложеното, моли да се отмени решението на РС – Силистра и да се постанови
ново, с което да се потвърди, издаденото НП.
Ответникът
по касационната жалба – „И. 92“ ООД, чрез процесуален представител оспорва
жалбата и счита, че решението на Районен съд – Силистра е законосъобразно,
поради което пледира да бъде оставено в сила, претендира присъждане на сторените
по делото разноски. В депозиран писмен отговор на касационна жалба са развити
подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание
адв. С. поддържа жалба.
Представителят
на ОП – Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.
Обжалваното решение на
Районен съд - Силистра е второ по ред, доколкото е постановено след като с
решение № 52/23.09.2021 г., по кас. н.а.х.д. № 53/2021г. на Административен съд
– Силистра е отменил предходно решение на Силистренски районен съд по н.а.х.д.
№ 858/2020 г. и е върнал делото на същия съд за разглеждане от друг състав при
спазване на дадените указания. С Определение №2611/21.03.2022 г. Върховен
административен съд изпраща делото за разглеждане пред Административен съд –
Варна, на основание чл. 133, ал. 6 от АПК.
Касационната жалба е
подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на
въззивното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Районният съд е приел,
че на 03.07.2020 г. служители на ТД на НАП – Варна, офис Русе са извършили
проверка в обект – магазин на едро и дребно в гр. Силистра, ***, стопанисван от
„И. 92“ ООД, чрез извършване на контролна покупка. След закупуване на зеленчуци
на стойност 40,00 лева и заплащане в брой не им бил издаден касов бон от
монтираното и работещо в обекта фискално устройство, модел „TREMOL M20“ с ИН №ZK132569 и номер на ФП 50169563. След легитимация от
страна на проверяващите е извършена проверка в обекта, като са установили, че
фактическата касова наличност и отчетената такава с ФУ не съответстват,
установили са разминаване в размер на 5,92 лева.
В резултат на така
установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№ F559372/14.07.2020 г., като служителите приели, че дружеството е извършило
нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 3,
във връзка с чл. 3 ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ. Актът е съставен в
присъствието на управителя на дружеството. Въз основа на АУАН на 14.07.2020 г.
е издадено и процесното наказателно постановление.
Районният съд е приел, че макар
НП да е издадено от компетентен орган, то е налице отклонение от императивните
изисквания на ЗАНН, което рефлектира върху правото на защита на наказаното
лице, тъй като в издаденото НП веднъж е посочено, че нарушението е извършено за
първи път, а след това е посочено, че за същото по вид нарушение има издадено
НП. Районен съд – Силистра приема, че изложеното налага неяснота относно
описаните обстоятелства, при които е извършено нарушението, като по този начин
АНО е нарушил изискванията на чл. 57, ал, 1, т. 5 от ЗАНН. В решението си
първостепенният съд сочи, че наложената санкция е като за нарушение, извършено
за първи път, което се разминава с описаните факти и обстоятелства, тъй като за
нарушение, извършено повторно АНО е следвало да наложи наказание на основание
чл. 185, ал. 4от ЗДДС. С оглед, на което Районен съд – Силистра е отменил
издаденото НП.
Решението е правилно и
законосъобразно.
Правилно и
законосъобразно Районен съд – Силистра е преценил, че е налице отклонение от
императивните изисквания на ЗАНН, което рефлектира върху правото на защита на
наказаното лице.
Съгласно
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта.
Разпоредбата на чл. 185, ал.
1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба
- за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв., ал. 4 на същата разпоредба гласи, че при повторно нарушение по
ал. 1 размерът на глобата е от 200 до 1000 лв., а на имуществената санкция - от
1000 до 4000 лв.
Съдът намира, че при
издаване на НП е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗАНН. АНО следва да
определи вида и размера на наказанието, за което е от значение дали деянието е
повторно или не, съответно дали същото е извършено от физическо или юридическо
лице. В случая не може да се направи еднозначен извод нарушението повторно ли е
или не е за наказаното лице и след като е посочено НП, което е влязло в сила
защо АНО е наложил санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а не тази по чл. 185, ал.
4 от ЗДДС, която е предвидена при повторност на извършеното нарушение.
Описаната неяснота и нееднозначност на конкретното НП препятства съдебната
проверка. НП е правораздавателен акт, с който се налага административно
наказание, поради което то следва да е ясно и еднозначно волеизявление. По този
начин се препятства съдебната проверка на наказателното постановление. Съдът не
може да основава изводите си на тълкуване на волята на издателя на
наказателното постановление, нито на предположения. Настоящият съдебен състав
намира, че по този начин е нарушено правото на защита на наказаното лице,
поради което допуснатото процесуално нарушение е съществено.
По отношение на
възражението, направено с жалбата, че Районен съд – Силистра е следвало да приложи разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК. Съдът счита, че в настоящият случай това би довело до промяна на
фактическото положение. Освен това нарушението ще се преквалифицира в повторно
такова, което ще доведе до налагане на санкция от 1000.00 лв. до 4000.00 лева,
което ще бъде в противоречие с Тълкувателно решение №8/2021 г. на ВАС, съгласно
което районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по – леко
наказуемо административно нарушение.
Предвид изложеното, съдът
намира, че наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което
същата следва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно
и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Делото не е
с фактическа и правна сложност. Ответникът е отправил искане за присъждане на направените
по делото разноски, за което е представен списък, в който са
посочени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство по АНД №
858/2020 г. на РС – Силистра, КАНД №53/21 на АС – Силистра, АНД № 600/2021 г.
на РС – Силистра, както и по настоящото дело. Процесуално представителство е
извършено от адв. С.. Съдът счита, че следва да се осъди касатора да заплати
разноски в размер на 300.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция, тъй като с Решение №3/14.01.2022 г., постановено по АНД №
600/2021 г. РС- Силистра е присъдил в полза на „И. 92“ ЕООД разноски в размер
на 900,00 лева, като изрично е посочено, че същите са по АНД № 858/200 г., АНД
№ 600/2021 г. по описа на Районен съд – Силистра и по КАНД №53/2021 г. по описа
на АС – Силистра, поради което касационният жалбоподател следва да бъде осъден
да заплати в полза на "И. 92" ЕООД сумата от 300 лева на основание чл.
63д, ал. 3 от ЗАНН вр. чл.
143, ал. 3 от АПК.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 3/14.01.2022 г. по н. а. х. д. № 600/2021 г. по описа на Районен
съд – гр. Силистра.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на „И. 92“ ООД,
ЕИК *********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
възнаграждение за един адвокат.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.