РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Карлово , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Стефка Ф. Атанасова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20215320200118 по описа за 2021 година
Установи следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 4209248 на ОДМВР П. на ЕЛ. ХР. Д. с
ЕГН ********** от с.П., обл.П., ул.“С“ №** на основание чл. 189 ал. 4, във
вр. с чл. 182 ал.1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание -
глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
Недоволна от електронния фиш е останала ЕЛ. ХР. Д. и е депозирала
жалба срещу него пред съда в законоустановения срок, в която излага
конкретни доводи за отмяната му. В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява, но чрез пълномощника си – адв.Т., излага
становище за неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш,
навеждат се твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила в
процедурата по установяване на нарушението и издаването му, както и се
твърди и неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е
за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна – ОД на МВР П., редовно призована не изпраща
представител, но чрез пълномощника си – гл.юрисконсулт П. взема
отношение по жалбата чрез писмено становище, като моли за потвърждаване
на ЕФ като правилен и законосъобразен.
Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект и в
1
законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛА.
Съдът на база на събраните доказателства намери за установена
следната фактическа обстановка:
На 06.09.2020 г. в 09.04 часа, в гр.Б., на път ІІ-64, км.10 + 800, посока на
движение на контролираните МПС от юг към север било фиксирано
нарушение за скорост с автоматизирано техническо средство TFR-1 М №612,
монтирано в служебен полицейски автомобил с рег. номер РВ ******. В
контролирания участък действало общото ограничение на скоростта за
населено място до 50 км.ч. В 09.04 часа системата заснела лек автомобил
„П.П.“ с рег. № РВ 7121 МР да се движи със скорост от 78 км/ч. при
разрешената за участъка в населеното място 50 км/ч. Последвало издаване на
процесния електронен фиш срещу законния представител на собственика на
автомобила – собственик „Н.А.П.С.“ ЕООД, законен представител - ЕЛ. ХР.
Д. с ЕГН **********, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, с който на
основание чл.182 ал.1 т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание-
глоба в размер на 100 лв.
Съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на
електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, представляващи основание за отмяна.
От анализа на доказателствата се установява, че извършването на
нарушението е установено по несъмнен начин и действително на датата и
мястото, отразени в електронния фиш, описаният в него лек автомобил е
извършвал движение с превишена скорост и е осъществено нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Това обстоятелство е било установено и надлежно
заснето със съответно техническо средство - мобилна система за
видеоконтрол TFR - 1М №612, за което средство е издадено удостоверение за
одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно
към датата на нарушението. Мобилната система за видеоконтрол TFR - 1М
№612 била преминала последваща проверка през месец юни 2020 г., за което
бил издаден Протокол от проверка № 4-33-20/08.06.2020 г., при която било
установено съответствие с одобрения тип. Със Заповед № А-616/11.09.2018 г.
на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и
оповестена на електронната страница на ДАМТН, в т. 31 от Заповедта е
определена периодичността на последващите проверки на скоростомерите -
една година. За мобилната система за видеоконтрол на 20.02.2010 г. било
издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835
със срок за валидност до 24.02.2020г., което към дата на проверката се явява
одобрен тип, предвид разпоредбата на чл. 30 ал. 5 от Закона за измерванията,
според който, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, като процесното, се считат от одобрен тип. Разпоредбата е
2
относима и към мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 612, тъй
като тя е била в употреба към 29.09.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип.
От полицейският служител С. И. коректно бил съставен протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система по чл.10, ал.1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., с номер 281р-15692 от 28.10.2020г. в
който било отразено, че на дата 06.09.2020 г. мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M с № 612 е заснела статични изображения с номера от
15013 до 15057, с начален час на работа 08:30 ч. и краен час на работа 11:30 ч.
и с място на контрол в гр.Б. на път II-64, км. 10+800 м., където е действало
ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч, с посока на служебния
автомобил – на север, като мобилното автоматизирано техническо средство №
TFR1- М-612 било с посока на задействие – и двете. Отразените в него данни
добре съответстват, както на номера на клипа, на който е заснето
нарушението - № 15023, така и на часа на заснемане, и двете попадащи в
рамките на осъществения контрол и в номерацията на осъществените
видеозаписи за деня от това средство. Отразената скорост в протокола е
действителната за конкретния участък на контрол, тъй като е законово
регламентирана в ЗДвП. В случая не е необходимо прилагането на снимка на
разположението на уреда - техническото средство установило нарушението,
защото по правилото на чл. 10 ал.3 от Наредбата, такава се прилага само при
работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства, а в случая техническото средство е било монтирано в
служебен автомобил. Въпреки това, към делото е приложена снимка с
мястото на позициониране на полицейския автомобил, в който се намирало
техническото средство.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и
достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице
за какво именно нарушение му се налага санкцията.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока
скорост на движение, а именно 78 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3% е
определена скорост от 75 км/час, която именно е отразена във фиша, както и
изчисленото на тази база превишение. В тази връзка и видно и от отразеното
върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са намалени в полза
на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение.
Правилно е определен и субекта на административно-наказателната
отговорност. Електронният фиш е издаден срещу ЕЛ. ХР. Д. с ЕГН
**********. Видно от приложената справка от информационната система на
ОДМВР П. процесното МПС - „П.П. " с рег. № *************** е
регистрирано като собственост на „Н.А.П.С.“ ЕООД, чийто у. и едноличен
собственик на капитала и съответно представляващо лице е именно
жалбоподателката Д..
Съгласно нормата на чл. 188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
3
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. В тази връзка е
неоснователно възражението, посочено в жалбата, че е налице съществен
порок в съдържанието на ЕФ, тъй като в него като собственик и ползувател е
посочена именно жалбоподателката Д.. По силата на горното правило, именно
тя е субекта на отговорността и това, че директно е посочена като собственик
и ползувател, а не юридическото лице, което управлява и представлява, не
води до процесуално нарушение, а още по-малко пък съществено такова. Не е
имало никаква пречка, ако същата е оспорвала авторството на нарушението
да подаде декларацията по чл. 189 ал.5 от ЗДвП. В това отношение е спазено
изискването на чл. 189 ал.5 от ЗДвП ЕФ да се връчи именно на лицето по чл.
188 ал.2 от ЗДвП, т.е. на законния представител на юридическото лице,
собственик на автомобила, каквато е жалбоподателката Д., като у. на
юридическото лице. И същата е можела, ако е имала основание да посочи с
декларацията лицето, на което е предоставила управлението на моторното
превозно средство. Същата обаче не се е възползвала от процедурата по чл.
189 ал.5 от ЗДвП, да оспори факта, че тя е управлявала автомобила и
авторството си в извършването на нарушението, като в 14-дневен срок от
получаването на ЕФ да предостави писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство, следователно правилно, съгласно чл. 189 ал.4 от
ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу нея.
Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и
за констатираното нарушение е издаден електронен фиш. Съобразно
правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП
(обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от
19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на
тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013
г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилна и
стационарна техническа система е допустима. Електронният фиш съдържа
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Съгласно § 1 от ДР на
ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен фиш" е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
4
системи.
Цитираните правни норми съотнесени към конкретиката на настоящия
случай, налагат извод за законосъобразност на процесния електронен фиш.
Електронният фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на
констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна
квалификация. В тази насока, следва да се посочи, че в нормата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които
следва да съдържа електронният фиш, като нормата е специална по
отношение на чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на
наказателното постановление, поради което не може да се счита за
съществено процесуално нарушение липсата на дата на издаване в
електронния фиш. В случая е налице нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш са описани
всички негови съставомерни признаци в изискуемия от закона обем.
Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от
техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, а
същата е била превишена от водача. Видно от представено копие от протокол
за проверка, техническото средство отговаря на метрологичните изисквания.
По отношение на наложената глоба в размер на 100 лв., съдът намира,
че АНО правилно е посочил размера. Посочената санкционна разпоредба
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, към която правилно е съотнесено описаното
нарушение, предвижда глоба за превишаване на скоростта в населено място
от 21 до 30 km/h – в абсолютно определен размер от 100 лв. Като е наложил
глобата в законоустановения размер при надлежно доказано и извършено от
жалбоподателя нарушение, АНО правилно е приложил закона.
По отношение на разноските - съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните
имат право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в
административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3
ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на
разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли
оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото
разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв. В случая се претендира възлагането на
разноски от въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение без да се
сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от
ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът
намира, че такива следва да бъдат определени в размер на 120 лева и с оглед
изхода на делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР П..
Поради изложените съображения и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
1.ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4209248 на ОДМВР П.,
с който на ЕЛ. ХР. Д. с ЕГН ********** от с.П., обл.П., ул.С“ №** на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл. 182 ал.1, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание - глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.
21 ал.1 от ЗДвП.
2.ОСЪЖДА ЕЛ. ХР. Д. с ЕГН ********** от с.П., обл.П., ул.С“ №** да
заплати на ОДМВР П. сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/,
представляваща направени разноски по делото.
3.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 –дневен срок от
съобщаването му на страните , пред Административен съд- П. по реда на
глава ХІІ от АПК.
С.А.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6