Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер………………………22.01.2019
година………………....Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………..Седми
граждански състав
На…осми
януари……….…….……………………………………...…..Година 2019
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова………………………………………………………….
Прокурор……….………………………………………….….………………………..
като
разгледа докладваното от………………………..………съдията Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 4675……………по описа за 2018……….………...година,
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 - 317 вр. чл. 103
- 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищцата Д.Д.Г., твърди че е работила при ответника по
безсрочен трудов договор от 01.09.2005 г., с място на работа Районна лекарска
колегия при Български лекарски съюз –
Стара Загора като е заемала длъжността „технически секретар“. Ищцата сочи, че
със заповед № 1/19.07.2018 г. трудовото й правоотношение с ответника било прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване в щата. Ищцата
изяснява, че заповедта не била мотивирана, не било посочено кога и кой орган е
извършил съкращаването на щата за нейната длъжност, т.е. било извършено от
некомпетентен орган. Според ищцата промените в щатното разписание били от
правомощията на Общото събрание на колегията, а решение на общото събрание не
било налице. Не била посочена нейната длъжност, а друга такава, която тя не
заемала. Заповедта й за уволнение била подписана от лице без представителна
власт, тъй като към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение с
ответника в регистър БУЛСТАТ бил вписан за председател на Районна лекарска
колегия – Стара Загора д-р Георги Бакоев, а не подписалата предизвестието и
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение д-р Г. П.. Ищцата твърди,
че след уволнението е останала без работа и е претърпяла вреди, тъй като не е
получавала доходи. Моли съда да отмени уволнението, наложено със Заповед №
1/19.07.2018 г. на председателя на Управителния съвет на Районна лекарска
колегия – Стара Загора, като я възстанови на заеманата преди уволнението
длъжност „технически секретар“, както и да й присъди обезщетение за оставане
без работа в размер на 5818,56 лв. за периода от 20.07.2018 г. до 20.01.2019 г.,
претендира разноски.
Ответникът Районна лекарска колегия при Български
лекарски съюз – Стара Загора оспорва предявените искове като неоснователни. Счита,
че е съкратена длъжността на ищцата „технически секретар“, като съкращаването
на щата и издаването на заповедта и предизвестието били извършени от
компетентно лице, представляващо работодателя. Сочи, че не е от компетентността
на Общото събрание на Районната лекарска колегия да приема промени в щатното
разписание, а подписалата заповедта за уволнение и предизвестието д-р Г. П.
била избрана за председател на Управителния съвет на Районната лекарска колегия
– Стара Загора на 03.04.2018 г., а моментът на нейното вписване в регистър
БУЛСТАТ бил без значение, тъй като вписването имало единствено декларативно
действие. По съображения за неоснователност на главния иск счита за такива и
акцесорните искове по чл. 344 ал.1 т. 2 и т. 3 КТ. Моли съда да отхвърли
обективно съединените искове, като неоснователни и недоказани, претендира
разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради
уволнението с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/.
Не е спорно обстоятелството, че ищцата е работила при
ответника по силата на трудов договор № 1/01.09.2005 г. на длъжност „технически
секретар“, с място на работа Районна лекарска колегия – Стара Загора. Освен
това с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за
безспорно между страните по делото, че вписването на д-р Г. П. като председател
на Управителния съвет на Районна лекарска колегия – Стара Загора в регистър
БУЛСТАТ е извършено на 07.08.2018 г., както и че при извършена проверка от
Инспекцията по труда не са констатирани нарушения на трудовото законодателство,
като от представения по делото протокол от общо отчетно изборно събрание на РК
на БЛС – Стара Загора се установява, че д-р Г. П. е избрана за председател на
управителния съвет на Районна лекарска колегия – Стара Загора на 03.04.2018 г.
От представената заповед № 1/19.07.2018 г. на председателя
на управителния съвет на Районна лекарска колегия – Стара Загора и предизвестие
от 29.06.2018 г., се установява, че на осн. чл. 328 ал.1 т. 2 КТ, считано от
20.07.2018 г. се прекратява трудовото правоотношение с ищцата, поради
съкращаване на щата. Заповедта е връчена лично на ищцата на 19.07.2018 г.
От представеното по делото длъжностно щатно разписание
на Районна лекарска колегия – Стара Загора от 05.04.2018 г., утвърдено от
председателя на управителния съвет – д-р Г. П., се установява, че в
административния персонал са предвидени две щатни бройки за длъжност „технически
секретар“. От длъжностно щатно разписание на Районна лекарска колегия – Стара Загора от 01.06.2018 г., утвърдено от
председателя на управителния съвет – д-р Г. П., се установява, че щатните
бройки за длъжността „технически секретар“ /административен персонал/ са
съкратени.
От приложената по делото трудова книжка на ищцата и от
констатацията на съда на оригинала на трудовата книжка извършена на 08.01.2019
г. /датата на съдебното заседание/ се установява, че в периода 20.07.2018 г. –
08.01.2019 г. не е била на работа при друг работодател.
По иска с правно основание чл. 344, т. 1 КТ:
Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта,
т. е. процесуалното задължение за установяване законността на уволнението носи
работодателят, е необходимо в съдебното производство той да установи
осъществяването в обективната действителност на всички материални предпоставки,
които обуславят законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328,
ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване в щата.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение на посоченото правно основание се предпоставя от проявлението на
следните юридически факти – 1/ съкращаването на длъжността или на съответната
щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2/
моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е
извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3/ компетентният орган да
е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4/ работодателят да е
извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на
работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата
длъжност.
Съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ означава премахване, считано от един определен момент за бъдеще, на отделни
щатни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в
предприятието, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции
/така решение № 763/14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1487/2009 г., IV г. о.,
решение № 126/02.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1227/2010 г., III г. о./. Поради отпадане на трудовите функции запазването на
трудовото правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото
прекратяване на посоченото безвиновно основание.
Настоящият съд се съобразява с практиката на ВКС
обективирана в решение № 160/01.06.2016 г. на ВКС по гр.д. № 222/2016 г., IV
г.о, решение № 158/01.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1008/2012 г., IV г.о.,
решение № 155/20.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6897/2014 г., IV г.о., решение №
177/11.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 193/2011 г., IV г.о, решение №
57/13.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5905/2013 г., IV г.о., решение № 149/13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №
475/2011 г., IV г.о., решение № 503/05.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 77/2011
г., IV г.о., решение № 218/18.07.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 195/2011 г., IV г.о., съгласно която ищецът по иска за
признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да
посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно
право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право
или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе
решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното
потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След
предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи
нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното
потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите,
на които то се основава.
Ищцата е оспорила уволнението на следните основания:
1/ заповедта е немотивирана, тъй като в нея не е посочено кой орган и кога е
извършил съкращаването на щата за заеманата от ищцата длъжност, не било налице
решение на общото събрание за съкращаване на щата, в това число не са посочени
фактическите и правни основания за прекратяване на трудовия договор, 2/
заповедта за уволнение и предизвестието били издадени от лице без
представителна власт спрямо работодателя. Тези са наведените основания за
незаконност на уволнението, на които ищцата се е позовала в исковата молба и
други основания за неговата отмяна съдът не може да разглежда.
Преди да вземе отношение по доводите за незаконност на
уволнението съдът намира за необходимо да отново да посочи относно двукратно
оспорените от ищцата, както със становището по чл. 312, ал. 2 ГПК, така и в
откритото съдебно заседание длъжностни щатни разписания с дати 05.04.2018 г. и
01.06.2018 г. /представени от ответника/, с твърдения за тяхно по-късно
съставяне/антидатиране - м. август 2018 г., че от една страна доводи за липса
на реално съкращаване на щата не са релевирани с исковата молба и от друга страна
във връзка с оспорването на момента на съставяне на щатните разписания следва
да се изясни на ищцата, че „трето лице“ по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е
това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то
черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им
предшества датата на документа. Следователно, касае се до тези неучаствали в
съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха
могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Другите неучастващи в
документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи. Частни
документи, каквито са заповедите на работодателя за утвърждаване или изменение
на щатно разписание не обективират разпореждане с права. Работниците и служителите
не могат да черпят права от заповедите за утвърждаване или промяна на щатното
разписание, нито пък могат да черпят права от работодателя или негов
представител, подписал документа. Щатното разписание е вътрешен за дружеството
документ, съдържащ списък с броя на работниците и служителите и тяхното
разпределение по длъжности. Само по себе си щатното разписание не създава или
прехвърля права, които работниците и служителите да придобиват по силата на
документа. Следователно, работниците и служителите не могат да бъдат
разглеждани като трети лица по смисъла на чл. 181 ГПК, спрямо които да е
изискването за достоверност на датите на оспорени от тях заповеди и спрямо които
те да са непротивопоставими /така решение № 177/13.06.2012 г. на ВКС по гр.д. №
1672/2011 г., III г.о., решение
№ 176/08.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3960/2008 г., IV г. о./. В същия смисъл
е и решение № 255/24.09.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1344/2012 г., IV г.о., както и решение № 343/28.12.2012 г. на ВКС по
гр.д. № 748/2011 г., IV г.о. в които
е прието, че решението за съкращение не е формален акт, законът не изисква
определена форма нито за валидността му, нито за доказването му. То не е и
административен акт, който е необходимо да влезе в сила. Решението за
съкращение е гражданскоправно изявление, което не променя правната сфера на
други прави субекти извън работодателя и поражда действие според волята на
изявителя. То е адресирано до други органи или до съответните служители, които
трябва да предприемат последващи действия в изпълнение на взетото решение. Освен
това когато по делото е представен документ, материализиращ изявление на
работодателя за съкращаване на щатната бройка /каквъто документ е представен по
делото/ то извършването на съкращаването е доказано /така решение № 956/22.07.2015
г. на ВКС по гр.д. № 2847/2015 г., IV г.о./.
Освен това не може да се приеме, че фактите са
новооткрити, защото към момента на уволнението ищцата е била наясно с неговото
основание, а именно поради съкращаване на щата и ако е считала, че щатът не е
реално съкратен то е можела и е била длъжна да релевира подобно възражение в
исковата си молба, за да може да се ползва от възможността да допълва факти към
така направеното свое възражение. Възражение за липса на реално съкращение в
щата ищцата не е правила в исковата си молба, следователно не е допустимо
същата да бъде допълвана с подобни факти - така определение № 179/11.02.2016 г.
на ВКС по гр.д. № 6321/2015 г., III г.о., в което също се сочи, че след
предявяването на иска, ищецът може да допълва исковата си молба в първото
заседание по делото, като посочва нови факти, само ако е направил
съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но
е пропуснал да посочи /или не е могъл да знае/ някои от фактите, на които то се
основава.
По възраженията релевирани в исковата молба съдът
намира следното:
Възраженията за липса на мотивиране на заповедта за
уволнение –непосочване на органа и момента на съкращаването на щата и непосочване на фактически и правни
основания за нейното издаване съдът намира за неоснователни. При наличието на
безвиновното основание за уволнение съкращаване на щата фактическите и правните
основания съвпадат, като е напълно достатъчно посочването в заповедта, че
съкращаването на щата е вследствие на новоутвърдено длъжностно разписание. Ищцата
е уволнена поради съкращение в щата. Процесната заповед № 1/19.07.2018 г. на
председателя на управителния съвет на Районна лекарска колегия – Стара Загора е
мотивирана. В заповедта ясно е посочена волята на работодателя да прекрати
правоотношението с ищцата, считано от 20.07.2018 г. Записани са длъжността на Д. Г., мястото й на работа и основанието за
уволнение - чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ поради съкращаване на щата.
Следователно съдържанието на заповедта ясно показва причината за прекратяване
на трудовото правоотношение, която причина съответства на посочената с цифри
законова разпоредба. Следва да се има предвид, че в случая не се касае за
дисциплинарно уволнение, само при което законът е поставил императивни
изисквания за подробно мотивиране на заповедта. В конкретната хипотеза е налице
извършено уволнение на безвиновно основание, поради което не е необходимо
заповедта да съдържа подробни мотиви. Достатъчно е да се посочи основанието за
уволнение и правната норма, под която е подведено, което в случая е сторено от
работодателя. В същия смисъл са и решение № 314/30.10.2014 г. на ВКС по гр.д. №
840/2014 г., IV г.о., решение № 346/23.07.2010
г. на ВКС по гр.д. № 468/2009 г., IV г.о., в които е прието, че няма законова пречка мотивите в заповедта да се
изчерпват и с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага
различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни
данни, формирали волята на работодателя. Важното е от съдържанието на заповедта
да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което
е прекратено трудовото правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е
приложимата правна норма. От значение е в рамките на изложените мотиви работникът
или служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради
които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши
проверка дали са се осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и
въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно. В същия
смисъл е и решение № 255/11.02.2015 г. на ВКС по гр.д. № 194/2014 г., IV г.о.,
в което се приема, че при безвиновно основание за уволнение каквото е
съкращаване на щата в разпоредбите на КТ не са предвидени изисквания за
мотивиране на заповедта.
Възраженията на ищцата, че заповедта за уволнение и
предизвестието били издадени от лице без представителна власт спрямо
работодателя са неоснователни. Посочените документи са подписани/издадени от
председателя на управителния съвет на Районната лекарска колегия – Стара Загора
д-р Г. П. /избрана на 03.04.2018 г. – протокол от общо отчетно изборно събрание
на РК на БЛС – Стара Загора/, като нейният избор е бил отразен/вписан в
регистър БУЛСТАТ на 07.08.2018 г. /факт обявен за безспорен между страните по
делото/. Това означава, че предизвестието и заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение /с дати 29.06.2018 г. и 19.07.2018 г./ са издадени във
времето между избора на д-р Г. П. за председател на управителния съвет
/03.04.2018 г./ и нейното вписване в това й качество в Регистър Булстат
/07.08.2018 г./. Тези обстоятелства обаче не водят до правен извод за липса на представителна
власт на д-р Г. П. да издаде предизвестието и заповедта за уволнение поради
наличието на по-късното й вписване като председател на управителния съвет на
Районната лекарска колегия - Стара
Загора в регистър БУЛСТАТ, тъй като както правилно отбелязва и ответникът в отговора на исковата молба вписването има
само декларативно действие. Това е така, защото в Закона за Регистър Булстат
/ЗРБ/ не е предвидено, че вписването има правопораждащо/конститутивно действие
и/или оповестително действие спрямо третите лица, за разлика от вписването в
Търговския регистър, което е регламентирано в чл. 7 от Закона за търговския
регистър. Ако законодателят е целял да придаде оповестително действие спрямо
третите лица на вписванията на данни в Регистър Булстат, това щеше да е
предвидено изрично в закона, който е специален. В случая няма такава разпоредба
и не е допустимо прилагане на разпоредба от друг специален закон по аналогия за
регламентираните отношения по Закона за регистър Булстат /така решение №
329/19.02.2015 г. на Софийски градски съд от 19.02.2015 г. по т.д. № 1680/2013
г., решение
№ 414/28.05.2018 г. на Варненски окръжен съд по т.д. № 729/2018 г., решение №
2165/17.12.2012 г. на Софийски градски съд по т.д. № 5473/2011 г./. В тази
връзка следва да се посочи още, че Регистър Булстат се води и поддържа от
Агенция по вписванията към министъра на правосъдието, като единен национален
административен регистър съгласно чл. 2 ЗРБ и в него се вписват
обстоятелствата, посочени в чл. 7 ЗРБ. Вписването в конкретния регистър не се
ползва с каквото и да е конститутивно или оповестително действие, а
възникването или заличаването на обстоятелства подлежащи на вписване в
регистъра подлежат на доказване с други съдебни или несъдебни учредителни или
прекратяващи актове, а вписването ми в регистъра не се ползва с обвързваща
материалноправна доказателствена стойност /в този смисъл определение №
419/20.06.2014 г. на Варненски апелативен съд по в.ч.т.д. № 286/2014 г./.
Следващото основание за незаконност на процесното
уволнение посочено от ищцата в исковата молба е, че в заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение била посочена длъжност „секретар“, а не „длъжността
технически секретар“, която ищцата действително заемала. Действително това е
така, но не може да се приеме, че при връчване на заповедта служителката не е
узнала както правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение
/това личи от исковата молба и предизвестието/, така и за коя длъжност е
прекратено нейното трудово правоотношение. Затова и целта на закона е
постигната – интересът й като уволнено лице е защитен. Отделно от това в
съдържанието на самата заповед ясно е посочено „съкращаване на щата“ и
„предизвестие от 29.06.2018 г.“ Ищцата не е поставена в положение на
неизвестност, както и не е поставена в положение на „процесуално неравенство“
тъй като с ясното посочване на „съкращаване на щата“ предметът на спора е
определен и нейното право на защита няма да бъде нарушено /в този смисъл
решение № 145/18.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 565/2009 г., III г.о./. Освен
това в решение № 530/29.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1654/2009 г., III г.о. е
прието, че „от съществено значение е работникът или служителят да знае
причините за уволнението, за да може да организира адекватно защитата си при
евентуалното му оспорване пред работодателя или съда“. Както вече се посочи в
текстовата част на заповедта ясно е посочено като причина за уволнението
съкращаване на щата, ведно с цитираната законова разпоредба на чл. 328, ал. 1,
т. 2 КТ и предизвестието от 29.06.2018 г. Отделно от това ищцата не ангажира нито
едно доказателство, че са налице две различни длъжности „секретар“ и
„технически секретар“ съгласно щатното разписание на ответника работодател, за
да може да твърди, че трудовото й правоотношение е прекратено, но не по
отношение на заеманата от нея длъжност.
По изложеното възражение на ищцата в исковата молба за
липса на компетентност на председателя на управителния съвет на Районната
лекарска колегия – Стара Загора за съкращаване на щатни длъжности, т.е. да
променя щатното разписание с твърдение, че това право е от компетентността на
общото събрание и заетата позиция от ответника в отговора на исковата молба в
тази връзка, се поставя правния въпрос кому принадлежи правото да извърши
съкращение на щата при Районните лекарски колегии съобразно Закона за съсловните
организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, т.е. кой е
компетентният орган, който може да утвърждава ново щатно разписание за
администрацията на Районната лекарска колегия, настоящият съд намира следното:
Съгласно легалната дефиниция на пар. 1, т. 1 от ДР на
КТ /изм., ДВ, бр. 7 от 2012 г./ „Работодател“ е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и др./, което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение, вкл. и за извършване на
надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в
предприятие ползвател.
Със ЗСОЛЛДМ са създадени корпорации на публичното
право със задължително членуване в тях на лекари и стоматолози. Тези корпорации
разполагат с известни публичноправни функции за организиране, контрол и
дисциплинарна власт спрямо своите членове Законът урежда, не частноправно
сдружение по чл. 44, ал. 1 от Конституцията на Република България, а създадени
с него публичноправни корпорации. Спрямо тях място за тяхно съгласие те да
поемат възложените им публичноправни функции няма, тъй като те са създадени със
закон и се основават не върху доброволно, а върху задължително членство на
лекарите и стоматолозите /така Решение № 29/11.11.1998 г. на Конституционния
съд на Република България по конст.д. № 28/98 г./. Корпорацията на публичното
право е юридическо лице с нестопанска цел, различно от сдруженията и
фондациите, тъй като дава израз на определени конституционни права,
реализирането, на които предполага създадени от държавата структури, като тя
гарантира по този начин реализацията на дейността им, която е обществено
значима. Следователно, законите какъвто е и ЗСОЛЛДМ, с които се урежда правното
им положение са специални и изключват приложението на Закона за юридическите
лица с нестопанска цел, освен в хипотезите на изричен бланкет /така решение №
141/30.11.2009 г. на ВКС по т.д. № 369/2009 г., I т.о./. Образуването и правомощията на тези корпорации
на публичното право са изрично разписани в закона и са детерминирани от
критерии на законодателна целесъобразност. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗСОЛЛДМ
районните колегии на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз са
юридически лица със седалища и териториален обхват съгласно приложение към
закона, а съгласно чл. 19 от същия закон техни органи са общото събрание на
лекарите, съответно общото събрание на лекарите по дентална медицина, управителен
съвет на районна колегия на БЛС, съответно управителен съвет на районна колегия
на БЗС, контролна комисия на районна колегия на БЛС, съответно контролна комисия
на районна колегия на БЗС, комисия по професионална етика на районна колегия на
БЛС, съответно комисия по професионална етика на районна колегия на БЗС.
Съобразно изложеното в предходния абзац работодателят/ответник
представлява юридическо лице със своя органна структура. Следователно за
правомерност на уволнението поради съкращаване в щата е достатъчно извършване
на съкращаване в щата като разпореждане на съответния компетентен орган за
премахване на определена щатна бройка или щатни бройки за определени длъжности
/така решение № 28/10.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 407/2012 г., III г.о.,
решение № 163/04.07.2012 г. на ВКС по гр.д. №
1062/2011 г., III г. о./. В решение № 498/13.01.2012 г. на ВКС по гр.д. №
1561/2010 г., IV г. о. е също е прието, че правото на работодателя да прекрати
трудовия договор с работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ възниква след
валидно взето решение за съкращаване на щата, решение за реално съкращаване на
щатната бройка за определена длъжност.
Затова правният въпрос, респ. правния спор по
горепосоченото възражение на ищцата се свежда до тълкуване на разпоредбата на
чл. 21, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗСОЛЛДМ, която посочва, че Общото събрание
на Районната лекарска колегия приема „щата на секретариата“. В ЗСОЛЛДМ не е
изведена легална дефиниция на понятието „щат на секретариата“ следователно
важимо при тълкуването на това правомощие на Общото събрание, а именно да
приема щата на секретариата е общоприетото му значение. „Щатът“ представлява
разписанието, таблицата, списъкът на наетата работна сила по общ брой на
работниците и служителите и тяхното разпределение съобразно вътрешното
разделение на труда в предприятието и неговите отделни звена. Това е
персоналът, с който работодателя осъществява предмета на дейност в
предприятието, т.е. лицата с които е сключил трудови договори за осъществяване
на производствената и служебната си дейност. В зависимост от управлението на
предприятието и степента на неговата самостоятелност – щатът /щатното
разписание/ се утвърждава еднолично от работодателя или от определен
компетентен орган. Същото понятие за
„щат“ е изведено в решение №
231/12.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1353/2013 г., IV г.о., в което е прието, че
„щатът на предприятието“ съставлява общия брой наети работници и служители и
тяхното вътрешно разпределение съобразно организацията на труда по трудови
функции и длъжности. От друга страна понятието „секретариат“ се дефинира като
канцелария, административен апарат, персонал /такава е например легалната
дефиниция на понятието „секретариат“ дадено в глава XV, чл. 97 и чл. 101 от Устава на ООН, в сила за България от 14.12.1955 г. /. Следователно
секретариатът по смисъла на посочената законова разпоредба представлява
съвкупността от служители на юридическото лице. Поради това правомощието на
Общото събрание да приема „щат на секретариата“ употребено в чл. 21, ал. 1, т.
2, предл. второ от ЗСОЛЛДМ означава, че Общото събрание приема щатното
разписание на персонала/служителите на Районна лекарска колегия – Стара Загора,
респ. председателят на управителния съвет на Районната лекарска колегия – Стара
Загора не е компетентният орган, който може да утвърждава щатното разписание на
служителите на юридическото лице. Налице е правомощие уредено в закона, което
определя в изключителна компетентност на Общото събрание да утвърждава щатното
разписание за служителите на юридическото лице, като управителят на Районната
лекарска колегия като негов представляващ може единствено да сключва и прекратява
трудовите договори със служителите по арг. от 25, ал. 1 ЗСОЛЛДМ. Действително председателят на управителния
съвет на колегията, както се посочи в предходното изречение, е компетентен да
прекрати трудовото правоотношение с ищцата /арг. 25, ал. 1 ЗСОЛЛДМ/, но това не означава, че в случая е и компетентен да
утвърди щатното разписание точно поради наличието на разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗСОЛЛДМ. В тази
връзка е неоснователно възражението на ответника релевирано в отговора на
исковата молба /в писмената защита не е взето отношение/, че обсъжданото
по-горе правомощие на Общото събрание да приема „щата на секретариата“ засяга органите
на юридическото лице и по-специално изборните длъжности на Управителния съвет –
председател и секретар, които били изборни, тъй като от една страна
правомощието на Общото събрание да избира и освобождава председателите и членовете
на управителните съвети, на контролната комисия и на комисията по професионална
етика на районната колегия и определя мандата им е уредено в чл. 21, ал. 1, т.
3 ЗСОЛЛДМ и от друга страна съгласно чл. 23, ал. 1 Управителният съвет на
районна колегия на БЛС, съответно на БЗС, се състои от председател,
заместник-председатели, секретар и членове, като броят на заместник-председателите
и на членовете се определят в уставите, а правомощието на Общото събрание да
приема устава е уредено в чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗСОЛЛДМ. Това означава, че Общото
събрание не може да приема пряко броя на членовете на управителния съвет, а
може да прави това единствено индиректно чрез промяна в устава на организацията
– правомощие уредено в чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗСОЛЛДМ. Следователно броят на
членовете на Управителния съвет се определя с устава на юридическото лице, а не
по решение на Общото събрание. Това е още един аргумент, че правомощието на
общото събрание да приема „щата на секретариата“ не е свързано с органите на
юридическото лице. Техният брой се определя с устава на организацията - чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗСОЛЛДМ. Действително уставът се
приема от Общото събрание, но това е механизмът за определяне на броя на
членовете на Управителния съвет, като само техният персонален избор се прави по
решение на Общото събрание /чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗСОЛЛДМ/. Секретарят на
Управителния съвет на юридическото лице, без съмнение е негов член, като
неговите правомощия са уредени в чл. 25, ал. 3 ЗСОЛЛДМ и не може да се приеме,
че е свързан с понятието „секретариат“ - администрация посочено в чл. 21, ал.
1, т. 2, предл. второ от ЗСОЛЛДМ. Следва да се посочи още, че в чл. 25, ал. 1 ЗСОЛЛДМ
при определяне на правомощията на председателя на управителния съвет е
посочено, че той организира и ръководи работата на Районната лекарска колегия и
я представлява. Тези негови правомощия са детайлизирани в чл. 28, ал. 1 от
Устава на Българския лекарски съюз /приет на 32 Събор, изм. и доп. На
44,47,52,55,56,57 и 63 Събор на БЛС/, но нито в закона, нито в устава е посочено
правомощие на председателя на управителния съвет свързано с приемане или
промени в щатното разписание на служителите на юридическото лице.
Действително законовата формулировка на чл. 21, ал. 1,
т. 2, предл. второ от ЗСОЛЛДМ е изключително неудачно законодателно разрешение,
тъй като лишава от оперативност евентуалното извършване на промени в щатното
разписание на юридическото лице, които е нормално и логично да се извършват от
неговия представляващ /председателя на управителния съвет/, защото определянето
на общия брой на работниците и служителите и разпределението на работата между
тях по трудови функции поначало не е съществена организационна промяна. Това е
решение за целесъобразно и ефективно осъществяване на дейността, което по
принцип е необходимо да се взима оперативно, докато в чл. 21, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗСОЛЛДМ е
предвидено да се взима от колективен орган /въпреки това макар и рядко се
наблюдава компетентност на колективен орган да взима решение за промяна на
щатното разписание – такива случаи са разгледани напр. в решение №
47/05.04.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3567/2016 г., III г.о. /Общо
събрание/ и решение № 323/01.11.2012 г.
на ВКС по гр.д. № 1684/2011 г., III г.о. /Управителен съвет//. При посочената
изрична законова формулировка, която посочва компетентния орган да утвърди
щатното разписание /“щата на секретариата“/ обаче не може да се приеме, че под
приемане на „щат на секретариата“ законодателят е имал предвид нещо друго като
правомощие на Общото събрание – напр. утвърждаване на административна структура
юридическото лице или извършване на структурни и/или организационни промени. Вероятно
към момента на приемане на закона /през 1998 г. – изминали са двадесет години/
законодателят се е водил от идеята, че
приемането на бюджета е пряко свързано с броя на служителите, тъй като първото
предложение на цитираната законова норма урежда правомощието на Общото събрание
да приема бюджета на организацията. Може би и по тази причина въпросът не е
намерил изрично отражение в Устава на Българския лекарски съюз. Не е предвидено
и изрично правомощие на председателя на управителния съвет или дори на самия
управителен съвет на юридическото лице в тази връзка нито в закона, нито в
устава на юридическото лице, а дори и да беше предвидено в устава, то той би
противоречал в тази своя част на закона.
По всички изложени съображения съдът приема, че
решението за промяна в щатното разписание не е прието от компетентен орган на
работодателска власт и поради това единствено на това основание /останалите
възражения срещу уволнението са неоснователни/ процесното уволнение следва да
се отмени, респ. искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да бъде
уважен.
По иска с правно основание чл. 344, т. 2 КТ:
Предвид изхода на правния спор по конститутивния иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и поради това, че ищцата е полагала
труд при ответника по трудово правоотношение за неопределено време, настоящият
състав приема, че са налице всички материални предпоставки за уважаване на
обусловения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и уволнената служителка
следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „технически
секретар” с място на работа Районна
лекарска колегия – Стара Загора.
По иска с правно основание чл. 344, т. 3 КТ:
За да бъде уважен искът по чл.344, ал. 1, т. 3, във
вр. чл.225, ал.1 КТ следва да се установи, че са налице следните юридически
факти: 1/ да е налице противоправно поведение от работодателя, изразяващо се в
незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно
волеизявление съществуващото с ищцата трудово правоотношение; 2/ ищцата да е
претърпяла вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в
невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение на шест
месеца след уволнението и 3/ причинно-следствена връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа.
В тежест на ищцата е да установи факта, че след
уволнението е останала без работа и не е получавала трудово възнаграждение - ТР
№ 6/15.07.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГК, като фактът на
безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на
последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на
регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на
ищцата в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други
обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа.
В конкретния случай уволнението е признато за
незаконно и е отменено и поради това осъдителният иск за заплащане на
обезщетение за оставане без работа също се явява основателен. Посредством
констатираната липса на отбелязвания в трудовата книжка на последващи
уволнението трудови правоотношения и регистрационна карта от Бюрото по труда –
Стара Загора /протокол от открито съдебно заседание на 08.01.2019 г./, в
производството се доказа оставане на ищцата без работа за периода 20.07.2018 г.
– 20.01.2019 г. Тези доказателства са достатъчни за основателността на иска –
решение № 306/2010 г. на ВКС по гр.д. № 4246/2008 г., I г.о. Размерът на претендираното обезщетение се
определя съгласно нормата на чл. 225, ал.1 вр. чл. 228, ал. 1 КТ – последното
получено месечно брутно трудово възнаграждение преди трудовото правоотношение
да бъде прекратено за претендирания шестмесечен период. От справка данни за
минало време /л. 8 от делото/ се установява, че размерът на претендираното
обезщетение за посочения период е в размер на 969,77 лв. Поради това обезщетението
следва да бъде присъдено като дължимо за целия претендирания в исковата молба шестмесечен
период в размер на 5818,56 лв.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер
на 1100,00 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение съобразно договор
за правна защита и съдействие от 17.08.2018 г. /л. 50 от настоящото дело/ - с
отбелязването в договора е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно
решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК.
Ответникът следва да заплати на съда дължимата
държавна такса за всеки от обективно съединените искове /първите два неоценяеми
- по 50 лв. всеки - чл. 3 от Тарифа за ДТ, общо в размер на 100 лв., които се
събират от съдилищата по ГПК и оценяемия – 232,72 лв.
Така мотивиран, Старозагорски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ уволнението на Д.Д.Г. извършено
със заповед № 1/19.07.2018 г. на председателя на Районна лекарска колегия –
Стара Загора, с която е прекратено
трудовото правоотношение между Д.Д.Г., и Районна
лекарска колегия – Стара Загора на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, считано от 20.07.2018 г. и ОТМЕНЯ
заповед № 1/19.07.2018 г. на председателя на
Районна лекарска колегия – Стара Загора.
ВЪЗСТАНОВЯВА на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Д.Д.Г.
на заеманата преди уволнението длъжност „технически секретар“ в Районна
лекарска колегия – Стара Загора.
ОСЪЖДА на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ Районна лекарска колегия – Стара
Загора, БУЛСТАТ ********* и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Света
Троица“ № 152, ап. 1 да заплати на Д.Д.Г.,
ЕГН: **********, и адрес: ***, сумата 5818,56 /пет хиляди осемстотин и
осемнадесет лева и петдесет и шест стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
оставането й без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от
20.07.2018 г. до 20.01.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 19.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и 1100,00 лв. /хиляда и
сто лева/ разноски по делото з адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Районна
лекарска колегия – Стара Загора, БУЛСТАТ ********* и адрес на управление: гр.
Стара Загора, ул. „Света Троица“ № 152, ап. 1, да заплати 332,72 /триста
тридесет и два лева и седемдесет и две стотинки/ лв. държавна такса по сметката
на Старозагорски районен съд.
Решението може да
бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: