О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ ...................... 29.06.2020г., гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І–ви въззивен граждански състав, в закрито
заседание на 29.06.2020г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
МАРТИНА КИРОВА
като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 323/2020г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. oт ГПК.
ЯОС, изпълнявайки процесуалното си задължение по
чл.267, ал.1 от ГПК, извърши проверка на допустимостта на въззивната жалба от
адв.Г.Д. ***, особен представител на И.А.Г. ***, срещу решение № 92 от
12.02.2020г., постановено от Районен съд – гр.Ямбол по гр.д. № 2978/2019г. по
описа на ЯРС.
ЯОС намира, че въззивната жалба е редовна и допустима
като подадена от надлежна страна, в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ЯОС докладва
възивната жалба и отговора:
С въззивната жалба от адв.Г.Д. *** - особен
представител на И.А.Г., се обжалва решение № 92 от 12.02.2020г., по гр.д. №
2978/2019г. по описа на ЯРС, в частта, с която ЯРС е уважил предявения иск с
правно основание чл.422 от ГПК като са присъдени в полза на ищеца разноските в
заповедното и исковото производство. Решението се обжалва като необосновано и
незаконосъобразно и се излагат подробни съображения. Възразява, че са
необосновани и направени в противоречие със закона изводите на ЯРС, че
ответникът дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение. Смята, че
неправилно първоинстанционният съд е преценил, че договорът за стоков кредит е
действителен, както и че ищецът е носител на правата по него въз основа на
договора за прехвърляне на вземания. Възразява, че в случая няма валидно
сключен договор за стоков кредит, вземането по който би могло да се цедира на
дружеството-ищец като излага съображения, че липсват доказателства,
установяващи представителната власт както на "Контраст 94"ЕООД по
отношение на банката, така също и на лицето М. И. по отношение на дружеството-търговец.
Възразява, че цесията, с която "Банка ДСК"ЕАД му е цедирала
вземанията си по договор за стоков кредит №306399 от 21.11.2017г. е нищожна,
поради неизпълнение разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК, тъй като в представения
договор за стоков кредит страните не са постигнали взаимно съгласие, даващо
права на кредитора да прехвърли вземането си към кредитополучателя на трето
лице. Смята за нищожна клаузата по т. 16 от Общите условия, на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП, защото е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 15 ЗЗП и
излага, че клаузата в ОУ, даваща възможност на "Банка ДСК" ЕАД да
цедира на дружеството-ищец, без съгласието на ответника за това, вземанията си
по договора за стоков кредит, не е била уговорена индивидуално (чл. 146, ал. 2
и 4 ЗЗП). Смята, че "Банка ДСК" ЕАД не е имала законовата възможност
да прехвърли на ищеца вземането си към ответника (чл. 26, ал. 1 ЗПК, във вр. с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД), поради което Рамковият договор за покупко-продажба на
вземания от 11.04.2018 г., в частта му с която "Банка ДСК" ЕАД е
цедирала на ищеца "Агенция за събиране на вземания"ЕАД процесните
вземания е нищожен по силата на чл.26, ал. 1, пр. 1 и ал. 4 ЗЗД - защото
противоречи в тази си част на забраната на чл. 26, ал. 1 ЗПК, която не допуска
цедирането им по смисъла на чл. 99, ал. 1 ЗЗД. Възразява, че договорът за цесия
в частта му, с която тези вземания са цедирани на ищеца, е нищожен, не е
произвел въобще присъщите му правни последици и поради това ищецът не е титуляр
на вземането и кредитор по отношение на ответника, както и не е активно
материално - правно легитимиран да иска плащането им от ответника. По
изложените в жалбата съображения моли ЯОС да отмени обжалваното решение на ЯРС
и да отхвърли иска. С въззивната жалба няма направени доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба е подаден
писмен отговор от ищеца-въззиваем "Агенция за събиране на
вземания"ЕАД, представлявано от изп. директор Д.Б, чрез юриск.И.Н., в
който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и подробни
съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на
първоинстанционното решение. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение
като правилно и законосъобразно и присъди на въззиваемия направените разноски пред
въззивната инстанция. В отговора изразява съгласие да се гледа делото при
отсъствие на представител на въззиваемия в първото по делото о.с.з. във
въззивната инстанция и моли съда да приложи чл.47, ал.6 от ГПК по отношение
размера на възнаграждението на особения представител.
ЯОС следва да даде указания на въззиваемия - ищец да
внесе разноски за особения представител на въззивника-ответник, назначен при
условията на чл.47, ал.6 от ГПК, в размер 237 лв. по сметка на ЯОС.
Възнаграждението за особения представител се дължи авансово от ищеца за всяка
инстанция и не е обусловено от изхода на спора, тъй като основанието за
заплащането му е възмездяване на труда на назначения на насрещната страна
особен представител, който е назначен с цел разглеждане и разрешаване на спора
по делото при условията на състезателност.
С оглед изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 08.09.2020г. от 9.30.ч., за която дата и час да се призоват
страните по делото.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно
изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
Указва на въззиваемия-ищец в едноседмичен срок от
съобщението да внесе разноски за особения представител в размер 237 лв. по
сметка на ЯОС.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се връчи препис от определението на страните, а на
въззивника да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.