МОТИВИ ПО НОХД № 79/2019  година

 

 

 

РП гр. Мездра е внесла обвинителен акт по реда на чл. 247 ал.1 т.1 НПК срещу подс. И.П.И., роден на ***г. в гр.Мездра, българин, безработен , средно образование, не женен, осъждан ,  ЕГН:**********

             За това,че след като е осъден с определение  от 21.12.2017г. по гр. д. № 1415/17г. по описа на Районен съд – Мездра, влязло в сила на 21.12.2017г. да издържа свой низходящ-сина си –А. И.И. с ЕГН:********** , чрез неговия законен представител- майка му-В.Г.М. в размер на 150лв. месечно, за периода  от юни 2018г. до февруари 2019г.включително , съзнателно не е изпълнил задължението си в размер  на повече от две вноски, а именно  9 вноски или общо 1350лв. – престъпление по чл.183 ал.1 от НК

Компетентен да разгледа делото е РС-Мездра относно наличие на  носимо парично задължение по смисъла на чл.68 б”а” ЗЗД с изпълнение на издръжка по  местожителството на кредитора В.М. ***  .

В РЗ  от 18.06.2019 г. страните направиха искане за съкратено съдебно следствие  при хипотеза  на чл.371 т.2 НПК . Делото е разгледано незабавно на основание чл.252  ал.1 НПК  по този ред след провеждане на разпоредителното заседание.

В с.з подсъдимият възстанови дължимата сума по издръжката съобразно предявеното обвинение

В съдебно заседание  РП гр. Мездра поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт.  Пледира подсъдимият  да бъде признат за виновен  по предявеното обвинение, но с оглед възстановяване на сумата по издръжката иска приложение на чл.183 ал.3 НК , като не се наложи съответното наказание .

Защитникът адв.Ц. ***  поддържа изложеното от представителя на прокуратурата.

Подсъдимия  по реда на чл. 372 ал.1  вр. чл. 371 т.2 НПК признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.  Съжалява за извършеното.  В с.з е възстановил пълният размер на дължимата издръжка и пледира да не се налага наказание с оглед разпоредбата на чл.183 ал.3 НК

    Съдът на основание чл. 370 ал.1 НПК запозна  подсъдимия    с реда  за разглеждане на делото по глава 27 НПК при хипотеза на чл. 371 т.2 НПК , при което той   направи  самопризнания,   съобразно  разпоредбата на 372 ал.1  вр.чл.371 т.2 НПК. Разяснено му  бе   , че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата .

 По реда на чл. 372 ал.4 НПК, се  установи, че  така даденото  самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, като съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието ,   без да се събират доказателства за фактите  изложени в обстоятелствената част на обвинителният  акт.

Съгласно чл. 373 ал.3 НПК в случаите по чл. 372 ал.4 НПК,  съдът в мотивите си на присъдата  приема за установени обстоятелствата  изложени  в обвинителния акт, като  се позовава  на направеното самопризнание и на доказателствата събрани в досъдебното   производство, които  го подкрепят а именно:

Подсъдимия  И.П.И. и св.В.  Г.М. живели заедно. От съвместното им съжителствуване се родило детето-Александър И. с ЕГН: **********.Отношенията между подсъдимия и М. се влошили и те се разделили. Св. М. завела гр. д. № 1415/17г. по описа на Районен съд- Мездра, като  искала да се постанови решение, с което бащата на детето- в случая обв. И. да заплаща издръжка.Искала да се определи и режим на виждане , както и съдът да предостави упражняването на родителските  права на детето на нея. По това гр. дело била постигната спогодба, като страните се  съгласили обв.И. да заплаща месечна издръжка на детето-А. в размер на 150лв., чрез неговия законен представител- майката- В.М..Със спогодбата упражняването на родителските права били предоставени на М..Това  определение, с което е одобрена спогодбата влязло в сила на 21.12.2017г. Първоначално подсъдимия  плащал редовно месечната издръжка. След това спрял да плаща. Затова М. подала молба и било образувано изпълнително дело № 51/18г. по описа на ДСС при Районен съд- Мездра с длъжник- обв. И.. На два пъти в изпълнителната служба постъпили по 200лв. или общо 400лв., като от тези две вноски по 50лв. са удържани като държавна такса в полза на Районен съд-Мездра. Освен тези суми със записи на М. били  изплатени още три вноски. Тоест И. изпълнил задълженията си до края на май 2018г. От  юни 2018г. до  края на февруари 2019г. И. дължи 9 месечни вноски по 150лв. или 1350лв.  Същият дължи повече от две месечни вноски. Подсъдимия  И. е извършил престъпление против брака, семейството и младежта. Въз основа на събраните доказателства на  същия е повдигнато обвинение, за това че , след като е осъден с определение  от 21.12.2017г. по гр. д. № 1415/17г. по описа на Районен съд – Мездра, влязло в сила на 21.12.2017г. да издържа свой низходящ-сина си -Александър И.И. с ЕГН:********** , чрез неговия законен представител- майка му В.Г.М. в размер на 150лв. месечно, за периода  от юни 2018г. до февруари 2019г.включително , съзнателно не е изпълнил задължението си в размер  на повече от две вноски, а именно  9 вноски или общо 1350лв. – престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

От обективна страна, деянието е извършено, чрез бездействие- неплащане. От субективна страна деянието е  извършено умишлено, с пряк умисъл-съгласно чл.11 ал.2 от НК, а именно съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици.

По повдигнатото обвинение И. се признава за виновен. Завява, че няма  доходи и редовна работа, поради което не плащал издръжката.

В хода на разследването е изискана информация, относно наличието на трудови договори на обвиняемия. В справка за актуално състояние от НАП е посочено, че на 08.02.2018г. е регистриран трудов договор между обвиняемия и „Ариел 2015“ ЕООД гр. Септември, преди това има още един сключен договор със същата фирма на 08.08.2016г. От Агенцията по вписване е приложена справка, че на името на И. няма данни за  имоти негова собственост. От Агенцията по заетостта е приложена справка, че И. е бил регистриран в бюрото по труда- гр. Мездра и регистрацията му  като безработен е прекратена на 16.02.2015г.

 Практиката на Върховния съд е трайна, че родителят е длъжен да осигури издръжка на детето си, независимо от статуса си на работещ или безработен. Единственото изключение посочено в решения на ВКС е случая, когато  лицето търпи наказание лишаване от свобода ефективно, като в пенициарното заведение не работи по време на изтърпяване, на наказанието и няма  доходи. Подсъдимия  И. е осъждан три пъти с присъди, като няма ефективно изтърпяна присъда. Последното осъждане е  от 2011г., като е направено групиране на наказанията по нохд №400/11г и по № 214/11г. и двете по описа на РС-Мездра,в сила от 05.01.2012г. и му е определено  общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 10месаца, като изтърпяването му е отложено за срок от 3 години.

Обвинението  се доказа от събраните в хода на досъдебното производство доказателства: показанията на св.В.М.-/л.45,47-48,76/, изпълнителен лист-/л.15/, покана за доброволно изпълнение-/л.16/, разписка-/л.7/, запорно съобщение-/л.19/, вносни  бележки/л.20,21,22/, удостоверение за декларирани данни от община Роман-/л. 34/, определение на РС-Мездра /л.36/, справки от агенция по вписване/л-38/ от НАП-/л.40,41/,справка от ДСИ-/л.43/, акт за раждане на детето/л.44/; свидетелство за съдимост-/л.49/, характеристика-/л.52/; декларация за семейно и имотно състояние/л.77/.

Всички тези гласни и писмени доказателства са логични , последователни и взаимно допълващи се,поради което по един категоричен начин подкрепят обвинението и не го разколебават дори в минимална степен . Подсъдимият се признава за виновен  и не оспорва обвинението и доказателствата,поради което те не следва да се анализират в детайли именно поради еднородност и насоченост към несъмнено подкрепяне на обвинителната теза , съотнесено с изискването за анализ единствено при противоречие на доказателствената съвкупност - аргумент на чл.305 ал.3 НПК , а такова противоречие не е налице . 

При тези  обстоятелства и  след събраните в хода на досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства по безспорен начин е установено, че подсъдимият И.П.И. е извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл.183  ал.1 НК изразено в това ,че  след като е осъден с определение  от 21.12.2017г. по гр. д. № 1415/17г. по описа на Районен съд – Мездра, влязло в сила на 21.12.2017г. да издържа свой низходящ-сина си –А. И.И. с ЕГН:********** , чрез неговия законен представител- майка му-В.Г.М. в размер на 150лв. месечно, за периода  от юни 2018г. до февруари 2019г.включително , съзнателно не е изпълнил задължението си в размер  на повече от две вноски, а именно  9 вноски или общо 1350лв. – престъпление по чл.183 ал.1 от НК

От субективна страна деянието е извършено умишлено ,с пряк умисъл.Подсъдимият   е съзнавал обществено опасният характер на деянието си ,но поради финансови затруднения не могъл  да изпълни това си задължение,което не го  оправдава –аргумент от чл.143 ал.2 СК  .Факта , че за инкриминираният период не е извършвала трудова дейност ,въпреки че е  работоспособен ,сочи за обстоятелството ,че е могъл  и е бил длъжен   да набавя за себе си  доходи от трудова дейност и в резултат на това да заплаща дължимата месечна издръжка на малолетното си дете  . Подсъдимият  е работоспособно лице на млада  възраст  и е следвало да прояви трудова активност в резултат на което  тези средства освен за задоволяване на неговите  нужди да са достатъчни в определеният от съда размер да задоволят минималните нужди и на неговото дете на което  дължи месечна издръжка чрез неговата майка  законен представител В.М.   .

 Подсъдимият И. е със  средно  образование ,не работи , не разполага с доходи и недвижимо  имущество ,  в активна трудова възраст   , здрава физически и психически ,    осъждан многократно ,  притежава положителни   характеристични данни по местоживеене .

В с.з на 18.06.2019 г. пострадалата В.М. заявява , че е получила част от дължимата сума по издръжката , като остава незаплатена част от 450 лв. Пред съдебният състав подсъдимият възстанови и тази сума,което е отразено в протокола от с.з на 18.06.2019 г.  , като по този начин изцяло е заплатил дължимата издръжка на М. съобразно размерът по ОА и липсват доказателства да са настъпили за пострадалата М. други вредни последици.

      Съгласно императивната норма на чл.183 ал.3 НК при тези кумулативни предпоставки не  следва да се наказва деецът ,като тази разпоредба не се прилага повторно. Липсват доказателства за нейното прилагане до момента , поради което съдът призна подсъдимият И.П.И.   за виновен в това , че  след като е осъден с определение  от 21.12.2017г. по гр. д. № 1415/17г. по описа на Районен съд – Мездра, влязло в сила на 21.12.2017г. да издържа свой низходящ-сина си –А. И.И. с ЕГН:********** , чрез неговия законен представител- майка му-В.Г.М. в размер на 150лв. месечно, за периода  от юни 2018г. до февруари 2019г.включително , съзнателно не е изпълнил задължението си в размер  на повече от две вноски, а именно  9 вноски или общо 1350лв. – престъпление по чл.183 ал.1 от НК ,  като на основание чл.183 ал.3 НК не го наказа поради внасяне на дължимата издръжка до произнасяне на присъдата .

 

 

 

                                                                                           Районен съдия: