Р Е Ш Е Н И Е
№ 260486
24.04.2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Борисова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7776/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н.Д.П., ЕГН **********, с
адрес: *** против Електронен фиш
серия К № 4091407 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на
основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21,
ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се формулира искане до съда да бъде отменен
атакуваният електронен фиш (ЕФ). В съдебното заседание, в което е даден ход на
съдебните прения, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява и не
представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище, приложено на
лист 4 - 5 от делото, оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Твърди да не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му, правилно да са определени
правната квалификация на деянието и размерът на административното наказание
глоба. Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване и при отчитане на максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на
водача. Поддържа ЕФ да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието
си, а по делото да са доказани времето и мястото на извършване на нарушението.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно
заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Н.Д.П., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Административнонаказващият орган (АНО) съгласно писмото по чл.
189, ал. 8, изр. трето от ЗДвП на лист 1 от делото и писмо на лист 22 от делото
не разполага с доказателство за датата на връчване на екземпляр от електронния
фиш на жалбоподателя, поради което жалбата следва да се приеме за своевременно
подадена, тъй като не се доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да
тече спрямо жалбоподателя. По тези съображения съдът приема, че срокът по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна,
поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят Н.Д.П. бил собственик на лек автомобил
с рег. № **.
На 22.10.2020 г. в 18:13 часа в гр. Пловдив, на бул.
„Северен“ до Кофражна техника неустановено по делото лице управлявало лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № **със скорост на движение от 71 км/ч при
разрешена скорост от 40 км/ч. Този автомобил бил собственост на Р.П.М..
Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства тип ARH CAM S1 с фабричен номер 11743ca. Стойността
на измерената скорост от техническото средство била 74 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена
стойност на скоростта на движение от 71 км/ч, при което било изчислено, че е
налице превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП бил издаден Електронен фиш серия К № 4091407. В него
обаче погрешно било посочено, че нарушението е осъществено при управлението на
лек автомобил с рег. № **, вместо на превозното средство, чието движение в
действителност заснела преносимата система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 – лек автомобил „Опел Астра“ с
рег. № **. Така с електронния фиш било наложено административно наказание глоба
в размер на 100 лева на жалбоподателя П..
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От снимка № 0388244 от АТСС с № 11743ca (лист 11 от
делото) се установява, че регистрационният номер на автомобила, чието движение
е заснето от техническото средство, е **, като измерената скорост на движение е
74 км/ч, а заснемането е извършено на 22.10.2020 г. в 18:13 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № **(лист 23
от делото) се изяснява, че същото представлява лек автомобил с марка и модел
„Опел Астра“ и е собственост на Р.П.М..
От справка за собственост на МПС с рег. № ** се
изяснява, че същото представлява лек автомобил с марка и модел „Опел Астра“ и е
собственост на жалбоподателя Н.Д.П..
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126,
със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. се
изяснява, че процесното техническо средство ARH CAM S1 с фабричен № 11743ca е преминало
последваща проверка на 28.09.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения
тип и са налични необходимите надписи и означения върху него. Установява се и
че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при
движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
(протокол с рег. № 1030р-35111/10.11.2020 г.) се установява, че на дата 22.10.2020
г. преносима система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1 с № 11743ca е заснела
статични изображения с номера от 0387896 до 0388417, с начален час на работа 15:00
ч. и краен час на работа 20:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Северен“
до Кофражна техника.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се
установява, че на посочените в ЕФ време и място – на 22.10.2020 г. в 18:13 часа
в гр. Пловдив, на бул. „Северен“, е осъществено движение на моторно превозно
средство със скорост на движение от 71 км/ч. Оборен обаче е изводът автор на
това деяние да е жалбоподателят П.. Необосновано в обстоятелствената част на ЕФ
е прието нарушението да е извършено при управлението на МПС с рег. № **, за
което се установява, че е собственост на жалбоподателят. По делото няма събрано
нито едно доказателство, от което да се прави извод, че нарушението е извършено
при управлението на това превозно средство. Същевременно от изготвената снимка
№ 0388244, която съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, е веществено доказателствено
средство в процеса, се установява, че деянието е извършено при управлението на
МПС с рег. № **, който номер е на различен автомобил от този, посочен в
електронния фиш. Заснемането е извършено от преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1. Еднозначно и несъмнено се
установява по делото, че разпознатият от техническото средство регистрационен номер
на автомобила, с който е извършено нарушението, е именно **. От приетата по
делото снимка се установява и че отсъстват други пътни превозни средства, чиято
скорост и движение да са могли да бъдат отчетени от мобилната система за
видеоконтрол. Вместо това в обхвата на действие на АТСС попада единствено
посоченият автомобил с рег. № **, като лъчът на лазерния измервател е бил
насочен именно срещу този автомобил в момента на засичането на скоростта на
движение. При тези факти категорично и несъмнено доказано е по делото, че
отчетената скорост е на заснетия на снимка № 0388244 от 22.10.2020 г., 18:13
часа в режим отдалечаващ лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № **.
Регистрационният номер на моторното превозно средство
е един от задължителните реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП на съдържанието на
електронния фиш. Предвид установените в предходния абзац обстоятелства, то
съдът приема, че е допусната техническа или грешка от друг характер при съставянето
на ЕФ и попълването на съдържанието му, като е посочено, че нарушението е
извършено при управлението на МПС с рег. № **, вместо при управлението на МПС с
рег. № **, което всъщност е било заснето от мобилната система ARH CAM S1. Тази грешка не може да бъде
санирана едва в настоящото производство. Същевременно тя има съществени последици
за процеса, тъй като е довела до неправилното определяне на субекта на
отговорността, при което административното наказание е било наложено на жалбоподателя
П.. Вместо това ЕФ е трябвало да бъде издаден против собственика на автомобила
с рег. № **, с който е извършено нарушението, като последният на свой ред
тогава би могъл да се възползва от правото си по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за подаване на декларация с данни на фактическия водач на автомобила.
Безпредметно е да се изследва дали жалбоподателят П. би могъл да е този водач
(по делото не съществуват никакви индиции за това), тъй като с ЕФ той изначално
е наказан за деяние, осъществено при управлението на автомобил, различен от
този, с който в действителност е извършено нарушението. Следователно предметът
на доказване по делото е ограничен до движението на лек автомобил „Опел Астра“
с рег. № **. За него обаче не се установява да се е намирал на мястото на
извършване на нарушението на посочените в електронния фиш дата и час. Липсват каквито
и да са доказателства автомобилът въобще да е бил в движение по това време. С
други думи жалбоподателят не би могъл да бъде наказан за управление на различен
автомобил от този, посочен в ЕФ. Установява се и от справката на лист 23 от
делото, че автомобилът, с който в действителност е извършено нарушението – този
с рег. № **, е регистриран с този номер още на 03.12.2019 г., което е преди
датата на процесното деяние, и продължава да бъде със същата регистрация и след
него, включително към изготвянето на справката.
По гореизложените съображения съдът намери обжалвания
електронен фиш за необоснован, тъй като направените в него фактически изводи
противоречат на събраните доказателства. Наказанието неправилно е наложено на
жалбоподателя П., макар и той да е собственик на лек автомобил с рег. № **, тъй
като нарушението е извършено при управлението на различно от посоченото в електронния
фиш превозно средство.
Налице е и друго основание за отмяна, но поради
незаконосъобразност на електронния фиш. Извършеното нарушение е квалифицирано
като такова по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. За да бъде приложима тази
правна квалификация, то трябва максимално допустимата скорост, която е
забранено на водачите да превишават, да бъде сигнализирана с пътен знак.
Следователно наличието на поставен пътен знак и сигнализираната с него скорост
са обстоятелства, включени в състава на нарушението. При описанието на
нарушението в обжалвания ЕФ серия К № 4091407 липсва твърдение на процесния
пътен участък да е имало поставен пътен знак В26 или какъвто и да е друг знак,
указващ определена максимално допустима скорост на водачите. По този начин
обстоятелството имало ли е поставен такъв знак или не също изначално е останало
извън предмета на доказване. Налице е и непреодолимо противоречие между
конкретно направеното фактическо описание, при което не се твърди ограничението
на скоростта да е било сигнализирано с пътен знак, и дадената правна
квалификация. Изискването за посочване на наличния пътен знак и указаната с
него максимално допустима скорост при описанието на нарушението по никакъв
начин не представлява поставяне на завишени или неизпълними изисквания, което е
видно от трайната практика на наказващия орган при издаването на електронни
фишове за нарушения по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай при
съставянето на процесния ЕФ е допуснат порок, който е съществен и неотстраним
във фазата на съдебно обжалване. Противоречието между фактическото описание и
правната квалификация създава неяснота относно подлежащите на доказване факти в
процеса и съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя. Така
констатираното съществено процесуално нарушение има за последица
незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и на самостоятелно основание
обуславя неговата отмяна.
В заключение следва да се посочи, че служебно известно
на съда е, че посоченият пътен участък не е бил въведен в експлоатация към
датата на деянието, поради което не е било приложимо приетото в електронния фиш
ограничение на скоростта на движение, сигнализирано с пътен знак и указващо
максимално допустима скорост на движение, по-ниска от общото ограничение за
движение в населено място.
С оглед изхода на делото право на вземане за разноски
възниква единствено за жалбоподателя, който обаче не е направил искане за
овъзмездяване на сторени в процеса разноски, нито е доказал извършването на
такива. Следователно разноски не следва да бъдат присъждани в полза на никоя от
страните.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4091407 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Н.Д.П., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
(сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за движението
по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.