№ 178
гр. Ловеч, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310101884 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 415 ал. 1, т. 3 от
ГПК.
Постъпила е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД – гр. ***, чрез
пълномощник юрисконсулт ***, срещу ИЛК. Г. ИВ. от гр. *** по реда на чл. 415 ал. 1, т. 3
от ГПК, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в общ размер на 2094.32 лева
по Договор за потребителски кредит № 30039718591/30.09.2019 г., формирана от следните
суми: 859.70 лева – главница, 313.84 лева – договорно възнаграждение, 233.36 лева –
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, 544.48 лева – възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“, 97.46 лева – лихва за забава, 45.48 лева – лихва за забава.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че горепосоченият договор
за потребителски кредит е сключен на 30.09.2019 г. между ищеца, като кредитор, и
ответницата, при следните параметри: сума на кредита: 1000.00 лева; срок на кредита: 36
месеца; размер на вноската: 47.63 лева; годишен процент на разходите /ГПР/ - 49.04%;
годишен лихвен процент: 41.00%; лихвен процент на ден: 0.11%; общо задължение по
кредита: 1714.28 лева. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги били уговорени
следните параметри: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 300.00 лева;
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 700.00 лева; размер на вноска
по закупен пакет от допълнителни услуги: 27.77 лева, или общо задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги: 2714.28 лева, общ размер на вноска: 75.40 лева и дата на
погасяване: 15-ти ден от месеца.
1
Твърди се, че съгласно Декларации т. Б към договора за потребителски кредит
/ДПК/, неразделна част от него са Общи условия /ОУ/, които са предадени при подписване
на договора и с които длъжникът се е запознал, приел и няма забележки, за което се е
подписал под клаузите на този ДПК и ОУ, а съгласно Декларации т. А, на клиента била
предоставена безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български
език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр, на базата на който и
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, клиентът преценява доколко
предлаганият ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние.
Направени били разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага
дружеството, като при желание за ползването му, клиентът подписва Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Посочва се, че в т. V „Поискани от клиента допълнителни възможности“ от ДПК,
ответницата е пожелала с част от отпуснатия кредит да бъдат рефинансирани други нейни
задължения към ищеца в размер на 76.36 лева.
Ищецът изтъква, че е изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора,
като на 30.09.2019 г. превел парична сума в размер на 923.64 лева по посочения от
ответницата начин – на каса на „Изи пей“, а общият размер на отпуснатата сума е 1000.00
лева.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към договора, длъжникът дължал на
дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, което било предварително
определено в договора, като страните се споразумели договорното възнаграждение да се
разсрочи във времето и да се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатеното от
длъжника договорно възнаграждение било в размер на 313.84 лева и се претендира от
падежа на първата неизплатена вноска – 15.06.2020 г. до датата на предсрочна изискуемост
– 03.06.2021 г.
Изтъква се, че съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от ОУ,
клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора, като
в случая клиентът е избрал да закупи услугите „Фаст“ и „Флекси“ и се е съгласил с
определеното възнаграждение за услугата „Фаст“ – сума в размер на 300.00 лева, а за
услугата „Флекси“ – сума в размер на 700.00 лева. Тези услуги съдържали следните
възможности: приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит
/услугата „Фаст“, която била използвана от длъжника/; отлагане на определен брой
погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна на
падежната дата на вноските /услугата „Флекси“, от която длъжникът, въпреки
предоставената възможност, не се е възползвал/.
Твърди се, че от страна на длъжника по услуга „Фаст“ е заплатена сума в размер
на 66.64 лева, като оставащото неизплатено възнаграждение е в размер на 233.36 лева, а по
услугата „Флекси“ е заплатена сума в размер на 155.52 лева, като оставащото неизплатено
възнаграждение е в размер на 544.48 лева.
2
Посочва се, че след изпадането на длъжника в забава, кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем на 03.06.2021 г., на основание чл. 12.3 от Общите условия към
договора, за което на длъжника било изпратено уведомително писмо с обратна разписка на
адреса, посочен на всички документи в договора, но писмото не е потърсено от получателя.
Твърди се, че размерът на погасеното от ответницата задължение по договора е в
общ размер на 603.20 лева, като тя е погасила част от задълженията си, от които номинал в
размер на 593.19 лева, а сумата от 10.01 лева е отишла за погасяване на лихвите за забава по
кредита, на основание т. 12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна
вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП+10 % годишно, изчислена на
всеки ден забава върху размера на просроченото плащане“.
Предвид изложените обстоятелства, се твърди, че ответницата дължи на ищеца
сума в общ размер на 2094.32 лева, от които: главница в размер на 859.70 лева, договорно
възнаграждение в размер на 313.84 лева, възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер
на 233.36 лева, възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 544.48 лева, лихви
за забава в размер на 97.46 лева и законна лихва в размер на 45.48 лева, дължима от
03.06.2021 г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 26.08.2021 г.
Ищецът посочва, че поради неизпълнение на горните задължения от ответницата, е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК пред Районен съд-Ловеч, като по образуваното ч.гр.дело № 1663/2021 г. съдът
отхвърлил заявлението в цялост, поради което и на основание чл. 415 ал. 1, т. 3 и ал. 3 от
ГПК, ищецът предявява настоящият осъдителен иск за присъждане на горепосочените
вземания, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Моли за присъждане и на направените разноски по делото.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от
ответницата, чрез пълномощник адвокат Х.Д. И., с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Наведени са доводи, че клаузите от договора, касаещи услугите „Фаст“
и „Флекси“, са неравноправни. Изразено е и становище, че не е налице надлежно обявена
предсрочна изискуемост, тъй като уведомителното писмо на ищеца не е достигнало до
ответницата. Оспорват се правомощията на посочения в договора за кредит служител на
дружеството - ищец *** да представлява ищеца по договора.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. В постъпила
писмена молба от негов пълномощник са изложени съображения за основателност на
предявените искове. Представен е списък на разноските по заповедното и исковото
производство.
Ответницата ИЛК. Г. ИВ. не се явява, а се представлява от пълномощника си
адвокат И., който поддържа становището по отговора относно ненадлежното обявяване на
предсрочната изискуемост и недължимостта на претендираните възнаграждения за
допълнителни услуги. С оглед на това, моли за отхвърляне на иска и за присъждане на
направените от доверителката му разноски за адвокатско възнаграждение.
3
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело №
1663/2021 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, вх.№ 5710/26.08.2021 г., от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД – гр. ***, е било
образувано ч.гр.дело № 1663/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд срещу длъжник
ИЛК. Г. ИВ., за посочените по-горе вземания по Договор за потребителски кредит №
30039718591/30.09.2019 г.
С влязло в сила Разпореждане № 1700/07.09.2021 г. заповедният съд е отказал
издаването на заповед за изпълнение за претендираните вземания и указал на заявителя за
възможността в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за същите.
С оглед на това и в указания срок е предявен настоящият осъдителен иск, на
основание чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК.
Установява се, че на 30.09.2019 г., между ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, като кредитор, представлявано от служителя *** с надлежно пълномощно рег.№
6640/14.05.2016 г., и ответницата ИЛК. Г. ИВ., като клиент, е сключен посочения в исковата
молба и приложен към нея Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ №
30039718591, при следните параметри: сума на кредита: 1000.00 лева; срок на кредита: 36
месеца; размер на вноската по кредита: 47.63 лева; годишен процент на разходите /ГПР/ -
49.04%; годишен лихвен процент: 41.00%; лихвен процент на ден: 0.11%; дължима сума по
кредита: 1714.28 лева. По поискана и закупена допълнителна услуга: възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“: 300.00 лева; възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“: 700.00 лева; размер на вноска по закупените допълнителни
услуги: 27.77 лева, или общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
2714.28 лева, общ размер на вноска: 75.40 лева и дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.
Не се спори, а и видно е от т. V от договора „Поискани от клиента допълнителни
възможности“, че с част от отпуснатия кредит е рефинансирано други задължение на
ответницата към ищеца в размер на 76.36 лева, а остатъчната от процесния кредит сума в
размер на 923.64 лева е преведена от ищеца по посочен от ответницата начин – на каса на
„ИзиПей“ /видно от документ за паричен превод със системен код
2000000191422449/30.09.2019 г./.
Приложени са и искане за отпускане на потребителски кредит „Профи кредит
Стандарт“, подадено от ответницата до ищеца, както и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити и Общи условия на „Профи
Кредит България“ ЕООД към Договор за потребителски кредит, неразделна част от
договора, с които ответницата се е запознала и ги приема /декларирано от нея с приложена
декларация/.
Представен е и подписан от ответницата Погасителен план към договора за
потребителски кредит със закупена допълнителна услуга, в който са посочени дължимите от
4
ответницата 36 броя месечни вноски, всяка в размер на 47.63 лева – по кредита и 27.77 лева
– по закупения пакет от допълнителни услуги, или общ размер на месечна вноска 75.40 лева,
с дата на първа вноска – 15.10.2019 г. и дата на последна вноска – 15.09.2022 г.
В чл. 12.3 от Общите условия към договора за кредит е предвидено, че кредиторът
може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление когато клиентът просрочи
две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.
Не се спори, а и от приложеното извлечение по сметка във връзка с процесния
договор за кредит, се установява, че ответницата е платила в пълен размер седем вноски по
кредита и част от осмата вноска в общ размер на 593.19 лева, като в исковата молба се
признава, че общата сума на получените плащания по договора за кредит е в размер на
603.20 лева, от които номинал в размер на 593.19 лева и 10.01 лева – лихви за забава.
Представено е уведомително писмо от ищеца, адресирано до ответницата, с което
ищецът я уведомява, че поради нарушение на задълженията й по договора, размерът на
кредита е обявен за предсрочно изискуем, считано от 03.06.2021 г., като общата дължима
сума възлиза на 2467.82 лева, от която: непогасена част от задължението съгласно договора:
1951.38 лева, лихви за забава: 116.44 лева и такса по тарифа: 400.00 лева.
От върнатата обратна разписка към уведомителното писмо е видно, че последното
не е получено от ответницата, по причина „преместен“.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между ищеца „Профи
Кредит България“ ЕООД, като кредитор, и ответницата, като клиент, в резултат на
сключения между тях Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ №
30039718591/30.09.2019 г., по силата на който кредиторът е предоставил на ответницата
паричен заем, а тя се е задължила да го върне за срок от 36 месеца, чрез плащане на 36 броя
месечни вноски, като е закупила и пакет от допълнителни услуги срещу заплащане на
уговорено възнаграждение за всяка от тях.
Кредиторът – ищец се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията си по договора, поради допусната забава в плащанията на уговорените вноски.
Необходимо е да се отбележи, че предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД настъпва с
волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната
изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Това е
моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /Решение №
64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV г.о./. Относно надлежното обявяване
на предсрочната изискуемост на ответницата – длъжник, съдът счита, че настоящият
осъдителен иск има характер на волеизявление в тази насока с факта на връчване на препис
от исковата молба на ответницата, т.е. съдът приема, че ответницата е уведомена за
5
настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по договора с факта на връчените й
на 22.12.2021 г. съдебни книжа по делото, включващи съобщение по чл. 131 от ГПК, заедно
с препис от исковата молба и приложенията към нея. В този смисъл е и съдебната практика
/напр. Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. №193/2018 г. на ВКС, Първо отделение/.
Настъпването на предсрочната изискуемост в хода на производството
представлява ново обстоятелство, което следва да бъде взето предвид от съда на основание
разпоредбата на чл. 235 ал. 3 от ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Както се установи, между ищеца и ответницата е възникнало облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит.
Следва да се отбележи, че по отношение на договора за потребителски кредит са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури
защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.
Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Според чл. 10 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В чл. 11 ал.
1, т. 1-27 от същия закон са изброени реквизитите, които следва да съдържа договора, а
съгласно чл. 11 ал. 2 от закона, Общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните
по делото доказателства се установява, че по-голяма част от императивно определеното
съдържание на договора е налице. Независимо, че няма изрично изискване да се доказва
представителната власт на физическото лице – служител на ищеца, което е подписало
договора, по делото е представено надлежно пълномощно за служителя, сключил договора
от името на ищеца.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7-12 и
т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. За недействителността съдът следи и служебно и ако констатира
такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете.
Следва да се отбележи, че при тази недействителност, отговорността на кредитополучателя
не отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
6
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на процесния договор за
потребителски кредит, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Следователно, с оглед изискването на чл. 11 ал. 1, т.
10 от ЗПК, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи,
които ще бъдат направени и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Установява се, че в процесния договор, кредиторът единствено е посочил като абсолютни
стойности ГПР по кредита, лихвения процент на ден, както и годишния лихвен процент. В
т. 5.2 от Общите условия е дадена обща формулировка относно „първоначалното“
изчисление на ГПР по договора. Липсва обаче яснота относно методиката на формиране на
ГПР /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 49.04%/. Не е ясно какво „първоначално“ изчисление се има предвид, което предполага и
„последващо“ такова.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че кредитополучателят не би могъл да
разбере как е формиран ГПР по договора, след като не е посочен алгоритъма, по който е
определен и който е императивно уреден в ЗПК /приложение № 1 към чл. 19 ал. 2/. Освен
това, в ГПР не са включени и уговорените възнаграждения по закупените допълнителни
услуги, което е нарушение на чл. 19 ал. 1 от ЗПК.
В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за
кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с чл. 11 от закона реквизити на
договора за кредит, водят до недействителност на същия, като в закона не е предвидена
възможност тези реквизити да са определяеми такива. Ето защо, съдът счита, че процесният
договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 ал. 1,
т. 10 от ЗПК и поради това не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни
последици. В такъв случай и съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на
договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност по
кредита, но не дължи договорна лихва или други разходи по кредита. По аргумент от това
съдът счита, че ответницата не дължи и претендираните възнаграждения за закупени
допълнителни услуги. Относно тези възнаграждения за допълнителни услуги, за пълнота
следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая от
твърденията в исковата молба във връзка със закупените по силата на договора за кредит
допълнителни услуги, а и видно от описанието на тези услуги в Общите условия /т. 15/,
7
следва извода, че уговорените „услуги“ касаят усвояването на кредита /приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит – услугата „Фаст“/ и
неговото управление /промяна на погасителния план от страна на клиента, отлагане на
погасителни вноски – услугата „Флекси“/. Ето защо, съдът приема, че уговорката за
заплащане на подобни „услуги“, е в нарушение на чл. 10а ал. 2 от ЗПК и се явява нищожна,
като противоречаща на императивна правна норма.
По изложените съображения съдът приема, че ответницата дължи връщане на
претендираната като неизплатена главница в размер на 859.70 лева, поради което за тази
сума предявеният осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Относно претендираните лихви за забава, следва да се отбележи, че в т. 2 от
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк.дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че при предсрочна изискуемост по договор за кредит се дължи законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Предвид това
разрешение, искът за присъждане на лихви за забава в размер на 97.46 лева, както и в размер
на 45.48 лева за периода от 03.06.2021 г. до 26.08.2021 г., а също и за присъждане на
законната лихва върху главницата за периода от 26.08.2021 г. /датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда/ до 21.12.2021 г., следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен. Върху главното вземане от 859.70 лева следва да се присъди законната
лихва, считано от датата на обявяване на предсрочната изискуемост /22.12.2021 г./ до
изплащане на вземането.
С оглед на изложеното, от предявените осъдителни искове следва да бъде уважен
главният иск за сумата 859.70 лева, представляваща остатъчно неизплатено задължение от
главницата по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, а останалите искове за присъждане на
договорно възнаграждение в размер на 313.84 лева, възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ в размер на 233.36 лева, възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на
544.48 лева, лихви за забава в размер на 97.46 лева, лихва за забава в размер на 45.48 лева за
периода от 03.06.2021 г. до 26.08.2021 г., както и за присъждане на законната лихва върху
главницата за периода от 26.08.2021 г. до 21.12.2021 г., следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани.
При този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски по производството, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК, а от своя страна, ответницата има право да й бъдат присъдени направените
разноски по производството, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК.
При съобразяване уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер на сумата 143.67 лева, включващи
държавна такса - 250.00 лева и юрисконсултско възнаграждение - 100.00 лева за настоящото
исково производство, като след изчисляването им по съразмерност се получава сумата в общ
размер 143.67 лева. При изчисляване на юрисконсултското възнаграждение, съразмерно
8
уважената част от исковете, съдът ползва за база не претендираната от ищеца сума в размер
на 300.00 лева, а сумата 100.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр.
8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Искането на ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство /по ч.гр.дело № 1663/2021 г. на РС-Ловеч/, следва да бъде
отхвърлено, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било отхвърлено.
Ответницата е заплатила адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат
по делото в размер на 300.00 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие №
**********/09.01.2022 г. Заплатеното в този размер адвокатско възнаграждение не е
прекомерно, предвид цената на исковете /чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/. При съобразяване отхвърлената
част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в общ размер на сумата 176.85 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИЛК. Г. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. *** на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 9 от ЗПК, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, ***, сума в размер на 859.70 лв. /осемстотин
петдесет и девет лева и седемдесет стотинки/, представляваща остатъчно неизплатено
задължение от главницата по Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт“ № 30039718591/30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, а останалите искове за присъждане на следните
вземания по същия договор за кредит - договорно възнаграждение в размер на 313.84 лева,
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 233.36 лева, възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“ в размер на 544.48 лева, лихви за забава в размер на 97.46 лева,
лихва за забава в размер на 45.48 лева за периода от 03.06.2021 г. до 26.08.2021 г., както и за
присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 26.08.2021 г. до 21.12.2021
г., ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ИЛК. Г. ИВ., с горните данни, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, с горните данни, сумата 143.67 лв. /сто четиридесет и три лева и
шестдесет и седем стотинки/, представляваща разноски в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с горните данни, да заплати на
ИЛК. Г. ИВ., с горните данни, сумата 176.85 лв. /сто седемдесет и шест лева и осемдесет и
пет стотинки/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
9
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Банкови сметки, по които могат да бъдат преведени присъдените суми в полза на
ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД: „Юробанк България“ АД, IBAN: ***; „Алианц
Банк България“ АД, IBAN: BG BUIN 95611000316183.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10