Решение по дело №1411/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260051
Дата: 13 август 2020 г. (в сила от 10 септември 2020 г.)
Съдия: Анатоли Йорданов Бобоков
Дело: 20202120201411
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

                                                           Р Е Ш Е Н И Е

  260051                                                        13.08.2020 год.                                             гр.Бургас

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Бургаският районен съд                                                         17-ти наказателен състав   

на тринадесети юли                                                       две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание, в следния състав:

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:  АНАТОЛИ БОБОКОВ

при секретаря Д.М., като разгледа докладваното от съдия Бобоков НАХД № 1411 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба от ***, ЕИК *** против НП № 1647-F519307 от 16.12.2019 г., издадено от Зам.Директор на ТД на НАП– Бургас, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 5, ал.4, т.2 от КСО във вр. с чл.2 сл.2 и чл.3 ал.3 т.1 от Наредба Н-8 от 2005г. на МФ. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят, редовно призована, се явява процесуалният му представител, поддържа жалбата. Моли за отмяна на атакуваното НП.

В с.з. административно – наказващият орган счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди НП.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:

При констатирана проверка било установено, че жалбоподателят, като осигурител е нарушил разпоредбите на чл.5 ал.4 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация образец 6 в ТД НАП за месец юли 2019г. Декларацията следвало да се подаде в срок до до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Декларацията е следвало да се подаде до 25.08.2019г. Същата е подадена на 9.9.2019г. по електронен път. За констатираното актосъставителят, в присъствието на свидетел, съставила на жалбоподателя акт за установяване на адм.нарушение при условията на чл.40 ал.2 ЗАН. На 13.22.2019г. АУАН бил връчен на жалбоподателя, като постъпили и възражения, в които се сочат уважителни основания за неподаване на декларацията в срок. Посочва се, че счетоводителката, която обслужва жалбоподателя била онкоболна и внезапно починала. В срок без да се обсъжда възражението АНО е издал и обжалваното НП, като наказващия орган е приел изложената в АУАН фактическа обстановка.

             Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок от лице имащо право на обжалване, а разгледана по същество – основателна.

   Безспорно е установено, че жалбоподателят не е подал декларация обр.6 за м.юли 2019г., в законоустановения срок до 25.08.2019 г. Декларацията е подадена на 9.9.2019г. В този смисъл формално е налице извършено нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО. Не е обсъдено възражението, че неподаването на декларация е в следствие на непредвидено обстоятелство – смъртта на счетоводителя на дружеството, което няма как да се предвиди, както и че закъснението не е продължително. В същото време съдът намира, че действително се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е извършено за първи път. Безспорно се доказа, че в законоустановения срок жалбоподателя не е подал справка декларация 6, но фиска не е ощетен, като декларацията е подадена само няколко дни след срока и то поради вложено здравословно състояние на счетоводителя, който в последствие починал. Макар че същото е формално и законът не въвежда като условие настъпването на вреди, този факт е следвало да се има в предвид и АНО да приеме, че се касае за маловажен случай. Ето защо, въпреки че формално има допуснато нарушение, то поради своята малозначителност това нарушение не е общественоопасно. Налице е хипотезата на чл. 28 от ЗАНН и административно-наказващия орган е следвало да се съобрази с тази разпоредба и да не наказва жалбоподателя, а само да го предупреди устно или писмено, че при следващо такова нарушение ще бъде санкциониран. Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения, административно наказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение.

Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административно наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по т.н.д. № 1/2007 год. по описа на ВКС.

Ръководен от гореизложеното, съдът

                                          Р  Е  Ш  И :  

   ОТМЕНЯ НП № 1647-F519307 от 16.12.2019 г., издадено от Зам.Директор на ТД на НАП– Бургас, с което на ***, ЕИК *** е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 5, ал.4, т.2 от КСО във вр. с чл.2 сл.2 и чл.3 ал.3 т.1 от Наредба Н-8 от 2005г. на МФ

   Решението подлежи на касационно обжалване пред БАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                  Съдия: /А. Бобоков/

 

Вярно с оригинала: Д.М.