Мотиви
към Присъда № 4 от 11.01.2017 година,
постановена по НОХД № 757/2015 година по описа на РС-Елхово:
Производството
по делото е образувано по внесен от РП-
Елхово обвинителен акт, с който против подсъдимият С.Т.М., роден на *** ***, с постоянен адрес:***, живущ ***,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работещ като
пастир в село Гранитово, осъждан, ЕГН **********, е повдигнато обвинение по чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.1 от НК,
за това, че на
неустановена дата в периода от 07.01.2015 година до 13.01.2015 година в с. Попово, обл. Ямбол, от частен имот, находящ се на ул. „***“ № 7, отнел чужда движима вещ – телевизор, марка „Нео“, 14 инчов на стойност 100.00
лева от
владението на собственика му М.А.Г. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои, като за извършване на деянието разрушил преграда, здраво направена за
защита на имот и лица /входната врата на къщата/.
В съдебното заседание участващият по
делото прокурор от ЕРП поддържа повдигнатото
против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано от обективна и субективна страна. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което да бъде
изтърпяно ефективно.
Производстнвото по делото е приключило
в отсъствието на подсъдимият С.М. при наличието на основанията на чл. 269,
ал.3, т.1 и т.3 от НПК.
Служебният защитник на подсъдимият – адв. П.М. *** пледира постановяване
на оправдателна присъда спрямо подсъдимият М., като аргументира това си искане
с недоказаност на обвинението. Според защитникът на подсъдимия от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства не се установява механизма на деянието кражба, извършена
с взломяване на входна врата на жилището на
пострадалия. Твърди се, че събраните доказателства сочат на вещно
укривателство, извършено от подсъдимия, предвид на това, че вещта е собственост
на пострадалия и в определен момент тя се е намирала във владение на
подсъдимия, който се е разпоредил с нея, като я предоставил за ползване на
други лица. В случай, че съдът не сподели изложените доводи за недоказаност на
повдигнатото обвинение и признае подсъдимият за виновен по предявеното му
обвинение, защитникът пледира при определяне на наказанието съдът да се
съобрази с ниската стойност на предмета на кражбата, начина, по който е
извършена кражбата, сочещи на деяние с невисока степен на обществена опасност,
като наказанието бъде определено под предвидения в закона минимален размер.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Свидетелите М.А.Г. и М.И.С. живеели на семейни начала
в недвижим имот, находящ се в село Попово, на ул. „***“ № 7. Свидетелите притежавали телевизор
марка „Нео“, 14 инчов, черен на цвят, който закупили няколко месеца
преди извършване на кражбата от жители на с. Попово да сумата от около 30 – 40
лева. Телевизора, който бил работещ, двамата свидетели съхранявали в дома си на
посочения по – горе адрес, като го поставили на шкаф, намиращ се в близост до
входната врата на жилището. На 07.01.2015 година семейството на св. М.Г.
напуснало жилището си, като заминали да живеят в с. Жребино, обл. Ямбол. Входната врата на жилището било заключена с
катинар. В същото това време в село Попово, обл.
Ямбол, се намирал подсъдимият С.М., който бил отседнал в дома на свои роднини –
свидетелката св. Й.М. и нейните родители. На неустановен в хода на
разследването ден в периода от 07.01.2015
година до
13.01.2015
година,
възползвайки се от отсъствието на семейството на св. Г. от дома им, подсъдимият
М. влязъл в жилището на св. Г. и взел намиращият се там телевизор марка „Нео“, 14 инчов, черен на цвят. Телевизора подсъдимият отнесъл в
дома на своите близки, като е бил забелязан от св. В.Т.. Последният се е
намирал в имота си в с. Попово и видял подсъдимият да се движи в посока от дома
на св. М.Г. към дома на св. Й.М., като носил телевизор в ръцете си.
Телевизорът подсъдимият М. оставил в
дома на св. Й.М., като обяснил, че го е взел от дома на дядо си в село Устрем,
община Тополовград.
На 13.01.2015 година св. Иванка С.
заедно с брата на св. М.Г. ***, за да вземат багаж. Установили, че катинара,
който бил поставен на входната врата на имота го няма, като халката била
извадена от касата на вратата. След като влезли в жилището установили, че липсва
телевизора марка „Нео“, 14 инчов, черен на цвят. Други вещи от дома на св. Г. и
св. С. не липсвали. В края на месец януари св. М.Г. се срещнал със св. В.Т., на
който споделил за извършената кражба на телевизор от дома му. Тогава св. Т. разказал
на св. Г. за това, че е видял подсъдимият да носи малък телевизор, като е минал
покрай дома му и се е движил в посока дома, в който живеели неговите близки –
св. М. и семейството й. Тогава св. Г. посетил дома на св. М. и видял
собственият си телевизор, но за същия майката на св. М. заявила, че е техен и
го е взела от свои роднини. Св. Г. уведомил органите на полицията. На
28.01.2015 година св. А.А. – съпруг на св. Й.М., с
протокол за доброволно предаване от същата дата предал на органите на полицията
1 бр. цветен телевизор марка
„Нео“, 14 инчов, черен на цвят.
От заключението
на вещото лице М.Д. по назначената по делото съдебно оценителна експертиза, което
се възприема от съда като обективно и компетентно и не е оспорено от страните,
се установява, че стойността на 1 бр. телевизор марка „Нео“ 14 инча, възлиза на
сумата от 100.00 лева.
От приложената по делото справка за съдимост на
подсъдимият С.Т.М. № 639 от 09.09.2016 година, издадена
от БС при РС – Елхово, се установява, че същият е осъждан както следва:
1. С Определение от 14.07.2010 година по
НОХД № 143/2010 година по описа на ЕРС, влязло в законна сила на 14.07.2010 година,
е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 191, ал.3, вр. ал.1
от НК, за което му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода,
изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК е отложено за изпитателен срок
от три години.
2. С Присъда от 22.12.2011 година,
постановена по НОХД № 337/2011 година по описа на ЕРС, влязла в законна сила на
09.01.2012 година, М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
191, ал.1 от НК, за което е осъден на „Пробация“ и
„обществено порицание“.
3. С Присъда от 03.08.2015 година,
постановена по НОХД № 1075/2013 година по описа на ЕРС, влязла в законна сила
на 19.08.2015 година, за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК М. е осъден на
една година лишаване от свобода ефективно.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства – показанията на свидетелите В.Т., М.Г., А.А., Й.М. и М.С., дадени в хода на съдебното следствие, в
частност от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП в качеството му на
обвиняем, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им
по реда на чл. 279, ал.2, вр. ял.1, т.2 от НК, Протокол за доброволно
предаване, приложен на л. 5 от ДП, Протокол за оглед на веществени
доказателства, приложен на л. 17 от ДП, в едно с фотоалбум, справка за съдимост
на подсъдимия.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
намери, че подсъдимият С.Т.М. е осъществил с
деянието си от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.194, ал.1 от НК, тъй като на
неустановена дата в периода от 07.01.2015 година до 13.01.2015 година в с. Попово, обл. Ямбол, от частен имот, находящ се на ул. „***“ № 7, отнел чужда движима вещ - телевизор ,марка „Нео“, 14 инчов на стойност 100.00
лева от
владението на собственика му М.А.Г. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои.
В подкрепа на този извод на съда са на първо място
показанията на свидетелите М.Г. и М.С., които по непротиворечив начин сочат на
това, че от дома им, находящ се в село Попово, на ул.
„Г. С. Раковски“ № 7 е била извършена кражба на движима вещ – цветен телевизор,
марка „Нео“, 14 инчов, в периода, в който са отсъствали от дома си - 07.01.2015 година до 13.01.2015 година. В хода на съдебното
следствие двамата свидетели разпознават вещта, предмет на кражбата, приложена
като веществено доказателство по делото, като непротиворечиво описват белезите,
по които разпознават вещта като своя. В подкрепа на свидетелските показания на Г.
и С. са показанията на св. В.Т., който посочва, че именно в периода, в който
свидетелите Г. и С. са отсъствали от дома си, е видял подсъдимият С.М. ***,
идващ от дома на посочените по – горе свидетели и да се движи в посока дома на
св. Й.М. ***, носейки в ръцете си телевизор. Показанията на св. Т.
кореспондират изцяло и с показанията на свидетелите А. и М., от които се
установява, че по време на престоя си в с. Попово, в една от вечерите, подсъдимият
е занесъл в дома на св. М. цветен телевизор, марка „Нео“, 14 инчов, по отношение на който е заявил, че е взел от дома на дядо си в с. Устрем.
Вещта, намираща се в дома на св. М., в последствие е била разпозната от
свидетелите Г. и С. като тяхна и предадена на органите на полицията с протокол
за доброволно предаване.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимият М.,
дадени в хода на ДП, приобщени към доказателствения материал по делото чрез
прочитането им в хода на съдебното следствие. В същите подсъдимият сочи, че
телевизорът му е бил даден от лице на име А. по неизвестна за подсъдимият
причина и той отнесъл вещта в дома на своите близки /св. М./. Обясненията на
подсъдимият противоречат изцяло на показанията на св. М. и св. А., които сочат,
че след като подсъдимият М. е отнесъл телевизора в дома им е заявил, че го е
взел от дома на дядо си в с. Устрем. Т.е. подсъдимият излага различни версии пред
различни лица относно начина, по който е придобил вещта, които са противоречиви
и взаимно изключващи се, като противоречат изцяло и на останалия събрания по
делото доказателствен материал.
Налице е извършено съставомерно
деяние от подсъдимият С.Т.М. по посочения текст от Наказателния кодекс.
От обективна
страна подсъдимият е отнел вещ – чужда, движима такава, от владението на
собственикът й – св. М.А.Г. – телевизор ,марка „Нео“, 14 инчов на стойност 100.00
лева. С факта на
вземането на вещта от мястото, на което е била оставена от техния собственик, е било прекратено владението на
последния и вещта е била поставена във владение на подсъдимият. Престъплението
е довършено, тъй като подсъдимият е прекъснал владението върху вещта на
собственикът й и е установил свое владение върху тях.
Деянието е осъществено от подсъдимият умишлено, тъй като е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Налице е съзнание у подсъдимия относно всички елементи – обективни и субективни
от фактическия състав на престъплението, в което е признат за виновен.
Причините и условията за извършване на деянието съдът
намира в ниската обща и правна култура на подсъдимия, незачитането на
установения в страната правов ред, стремежът му към противоправно
облагодетелстване, изградените престъпни навици.
Съдът намери, че по делото не са налице безспорни
доказателства относно това деянието да е извършено от подсъдимият при условията
на чл. 195, ал.1, т.3 от НК – чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот и лица /входната врата на къщата/. Безспорно от
показанията на св. Г. и С. се установява, че входната врата на жилището им е
била заключена с катинар, който е бил поставен на монтирани на касата на
входната врата халки. Безспорно е и това, че при посещението си в дома си св. С.
е установила, че катинарът липсва, като са извадени и халките, монтирани от
касата на вратата. При липсата на каквито и да било доказателства – преки или
косвени, сочещи на това, че именно подсъдимият е извършил действията на
разрушаване на преградата, здраво направена за защита на лица и имот с цел
проникване в жилището на свидетелите Г. и С., съдът призна подсъдимият М. за НЕВИНОВЕН
в това, да е извършил деянието при условията на чл. 195, ал.1, т.3 от НК – чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот и лица /входната врата на къщата/ и го оправдава по
това обвинение.
При определяне вида и размера на наказанието, следващо
се на подсъдимият, съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимият С.Т.М. престъпление по чл.194, ал.1 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода до осем години.
Съдът намери, че наказанието на подсъдимият М. следва
да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, а именно
при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на
които и най – лекото предвидено в закона наказание от три месеца лишаване от
свобода би се оказало несъразмерно тежко. Като такива съдът отчете ниската
стойност на предмета на кражбата – 100.00 лева, обстоятелството, че вещта е
предадена с протокол за доброволно предаване и възстановена, макар и не от
дееца, но е налице възможност след приключване на делото същата да бъде върната
на собственикът й, младата възраст на подсъдимия. Като отчете всичко това и
като взе предвид, че за престъплението по чл. 194, ал.1 от НК, в извършването
на което подсъдимият М. бе признат за виновен, не е предвиден специален
минимум, на основание чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК съдът замени наказанието
„лишаване от свобода“ с наказание „Пробация“, като на основание
чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК наложи на подсъдимия следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. С налагането на това по вид и размер наказание съдът
намери, че биха се постигнали целиште на наказанието,
предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
По отношение на приложеното по делото ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО – телевизор
марка „Нео“, 14 – инчов, съдът посатновил след
влизане на присъдата в сила същото да се върне на собственикът му – М.А.Г. ***.
На основание 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият С.Т.М., ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ направените по делото разноски както следва: 52.44 лева в
приход на Републиканския бюджет, по сметка на ОД на МВР – Ямбол; 73.38 лева в
приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Елхово и 200.00 лева, представляващи направени по ДП № 52/2015 година по описа
на РУ на МВР – Елхово разноски за служебен
защитник в приход на Републикански бюджет /в полза на Национално бюро за правна помощ/, както и по 5.00 лева държавна такса при служебно издаване
на изпълнителни листи в
приход на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС– Елхово.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата.
Председател:........................
/Яна Ангелова/