Решение по дело №2339/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260436
Дата: 1 ноември 2021 г. (в сила от 24 ноември 2021 г.)
Съдия: Валентина Жекова Иванова
Дело: 20205640102339
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260436

    гр.Хасково, 01.11.2021год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на единадесети октомври

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

 

Секретар: Галя Ангелова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2339 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е от А 1 България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление - гр.София, Район „Илинден“, ул.“Кукуш“ № 1, ЕИК ***, против Д. ***, иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.86, чл.92 и чл.205 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че  между ищеца и ответника бил сключен Договор № ********* от 21.04.2016г., който бил с рамков характер и имал за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане. Отделните услуги и продукти по тях били предоставяни възоснова на подписването на допълнителни/нови индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор, като с ответника били подписани такива, както следва: Приложение № 1 от 21.04.2016 г. за предоставяне на ответника на мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер *****, като избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лв. с ДДС (13,32 лв. без ДДС) и срок за ползване по абонамента - 24 месеца, който изтичал на 21.04.2018 г.; Договор за продажба на изплащане от 21.04.2016 г., по силата на който ищецът продал на ответника продукт - Апарат Lenovo А1000 Black DS MAT 15, предоставен в пакет с горепосочената мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ***** по Приложение № 1 от 21.04.2016 г., който бил сключен за срок от 23 месеца, като били уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 2,50 лв., а предаването на вещта от продавача на купувача се удостоверявал с приемо-предавателен протокол, представляващ Приложение № 1 към договора; Приложение № 1 от 21.04.2016 г. за предоставяне на ответника на мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер *****, като съобразно избрания от абоната тарифен план за услугата,  същият бил с месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС (16,66 лв. без ДДС), а срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтичал на 21.04.2018г. Освен посочените, всички останали услуги, използвани от абоната, извън избраните тарифни планове (допълнително проведени разговори, изпратени съобщения, използвани мобилни данни, пакети минути и интернет, телевизионни програми и други подобни), се таксували съгласно ценоразписа на мобилния оператор, посочен в отделно/и Приложение/я и/или достъпен на интернет адреса на ищеца. За неуредените в идивидуалните договори въпроси следвало да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел" ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE (наричани накратко „общите условия"). Те имали задължителна сила за абонатите и това се удостоверявало чрез подписа им под договорите за услуги, съгласно чл. 6 от общите условия. На основание сключените договори и във връзка с предоставяните услуги и продукти на изплащане ищецът издавал ежемесечни фактури, като съгласно чл.26.4 от общите условия заплащането на услугите и продуктите се извършвало възоснова на месечна фактура, която се издавала на името на абоната. Във фактурите били отразени таксите за ползваните от потребителя електронни съобщителни услуги, както и месечните вноски за предоставените му продукти на изплащане, било отразено подробно и потреблението на абоната за съответния период - в това число абонаментна такса, брой проведени разговори, времетраене, изпратени съобщения, към кой оператор, използвани мобилни данни, за коя SIM карта или услуга, използван интернет, телевизионни програми и пр. Съгласно чл. 26.5 от общите условия мобилният оператор предоставял на абоната 15-дневен срок след издаването на всяка една фактура за плащането на посочената в нея сума, през който период от време вземането било ликвидно, а след изтичането му ставало изискуемо. Ищецът твърди, че в случая от страна на ответника били налице изискуеми незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер на 165,99 лв., представляваща главница, от които: незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които били издадени фактури за периода от 12.01.2017 г. до 03.10.2017г. - в общ размер на 148.49 лв. и неизплатени суми за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, за които били издадени фактури за периода от 01.09.2017 г. до 01.11.2017 г. - в общ размер на 17.50 лв. По отношение на договорите за продажба на изплащане следвало да се има предвид, че същите се прекратявали при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача - чл. 12.3 от договора/ите. При такава хипотеза всички останали суми за месечни вноски, дължими до края на срока по съответния договор, ставали предсрочно изискуеми. Договорът се считал за прекратен от датата на издаване на фактурата за тези суми. Сумата по нея, съдържаща оставащите месечни вноски, следвало да бъде заплатена по общия ред в 15-дневен срок от издаването й. Прекратяването на договорите не засягало задължението на абоната да заплати пълните цени на вещите, които е получил. В настоящия случай, това била фактура № ********* от 01.11.2017г., с която бил прекратен договора за продажба на изплащане от 21.04.2016г., като същата включвала оставащите 5 месечни вноски по 2,50 лв. Поради неизпълнението на задълженията си в срок, ответникът дължал на ищеца и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което му давало правото да претендира обезщетение под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка една от фактурите до датата на предявяване на исковата молба (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.03.2020 г.), възлизаща в общ размер на 48,16 лв. Освен вече посоченото, фактурите не били оспорени от ответника в дадения срок, съгласно т.26.6 от Общите условия, според която месечните сметки на потребителя могат да бъдат оспорени пред мобилния оператор в шестмесечен срок след датата на издаване на фактурата. При неплащане на дължимите суми по фактурите след изтичане на срока им за плащане, договорът се считал за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на услугата, за която било забавено плащането. Съгласно чл.54.12 от общите условия, договорът по отношение на конкретна услуга на потребителя се считал за едностранно прекратен от страна на ищеца, в случай че забавата за плащането на дължимите за нея суми е продължила повече от 124 дена. Освен това, на основание чл.92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия, поради виновното неизпълнение от страна на ответника, била начислена неустойка в общ размер на 229,86 лв. По силата на договорените между страните условия за описаните по-горе електронни съобщителни услуги, ако абонаментът по договор за услуги се прекрати по инициатива или вина на абоната преди изтичането на срока за ползване, определен за този абонамент, абонатът дължал на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка и без ДДС, считано от датата на прекратяване до изтичане на съответния срок за ползване. При прекратяването на договор по отношение на конкретна услуга ищецът счетоводно завеждал сметка за неустойка, ако такава следва да се дължи, с оглед условията в индивидуалния договор. Сумата по съответната сметка представлявала размера на начислената неустойка за конкретната услуга. Датата на сметката кореспондирала с датата на прекратяване на договора по отношение на услугата. Във връзка с предсрочното прекратяване на описаните договори за електронни съобщителни услуги, ищецът начислил неустойка в общ размер на 229,86 лв., от които: 79,92 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер *****, съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 21.04.2016г., която сума представлявала сборът на 6 месечни такси от по 13,32 лв., считано за периода от 18.10.2017 г. до 21.04.2018 г., като за неустойката била издадена сметка № ********* от 18.10.2017г; и 149,94 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер *****, съгласно чл. 6.2.2 от Приложение № 1 от 21.04.2016 г., като сумата на неустойката представлявала сборът на 9 месечни такси от по 16,66 лв., считано за периода от 07.07.2017 г. до 21.04.2018 г., за която неустойка била издадена сметка № ********* от 07.07.2017 г. Във връзка с горното, ищецът имал изискуемо и непогасено вземане срещу ответника, за което бил депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на 31.3.2020г. Длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на  165,99 лева - главница, формирана както следва: 26,63 лв. - дължими суми по договор между страните от 21.04.2016 г., за телефонен номер *****; 121,86 лв. - дължими суми по договор между страните от 21.04.2016 г., за телефонен номер *****; и 17,50 лв. - дължими суми по договор за продажба на изплащане от 21.04.2016 г., с предмет „Апарат - Lenovo А1000 Black DS 15 23 MAT"; сумата в размер на 48,16 лева - законна лихва за забава, върху главницата от 165,99 лева за периода от 07.02.2017 г. до 24.03.2020 г., формирана както следва: 7,87 лева - обезщетение за забава за дължимите като главница суми по договора за телефонен номер *****; 36,06 лева - обезщетение за забава за дължимите като главница суми по договора за телефонен номер *****; 4,23 лева - обезщетение за забава за дължимите като главница суми по договора за продажба на изплащане от 21.04.2016 г. с предмет „Апарат - Lenovo А1000 Black DS 15 23 MAT"; и сумата в размер на 229,86 лева - неустойка, от които: 79,92 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер *****, съгласно чл.6.3.1 от Приложение №1 от 21.04.2016 г. и 149,94 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер *****, съгласно чл.6.2.2 от Приложение № 1 от 21.04.2016 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2020г. до изплащане на вземането, които суми са присъдени по Ч.гр.д. № 730/2020г. по описа на Районен съд-Хасково. Претендира разноски.

Ответникът счита предявения иск за допустим, като предявен в законоустановения срок, но го оспорва по същество като неоснователен и недоказан. Ответникът сочи, че действително на 21.04.2016г. бил подписал с „Мобилтел“ ЕАД Договор за електронни съобщителни услуги и Договор за продажба на изплащане, но при подписването не му била дадена бланка от договора и възможност да се запознае с условията и услугите, които операторът предлага. Било му обяснено, че нямало време да го чакат да чете всичко и че ще го запознаят с основните неща, а ако не бил съгласен – да отиде другаде. При това положение ответникът нямал друг изход и подписал почти по неволя всичко, което му било дадено, без да се е запознал подробно със съдържанието на документите. Не му бил даден по един екземпляр от документите, нито пък екземпляр от общите условия като страна по договор. Същото се случило и при подписване на втория договор за продажба на изплащане. Наред с това, ответникът твърди, че въпреки законовите изисквания в случаите, когато в предложението се включвали общи условия, нямало писмено потвърждение на общите условия от негова страна. При тези факти и обстоятелства договорите противоречали на закона, както и накърнявали добрите нрави и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД следвало да бъдат обявени за нищожни и съответно да не пораждат правни последици. В представените фактури не ставало ясно колко и в какъв размер били предоставени такива услуги за неговия телефонен номер *****, съгласно Приложение 1 към договор № *********/21.04.2016г., а видно от приложенията към фактурите било, че ставало въпрос за друг телефонен номер, а именно- *****. Приложените фактури не съответствали на тези, описани в исковата молба. Прави възражение за погасяване по давност на сумите, отразени в посочените в таблица 1 от исковата молба фактури с падеж 06.02.2017г и 10.03.2017г. Отделно от това, ответникът оспорва всички описани в исковата молба фактури, тъй като не му били предоставени по какъвто и да било начин, нито ги бил подписвал. Оспорват се и така претендираните неустойки, като неоснователни и недоказани, тъй като в договорите нямало клаузи за уговорени неустойки, а ищецът претендирал такива за предсрочно прекратяване на договорите, без да имало издадени фактури за неустойки, а само Сметки от дати 07.07.2017г.и 18.10.2018г., които не можели да обосноват извод за дължимост на неустойка. Тези начислени неустойки противоречали на добрите нрави и в случай, че съдът приеме, че е налице клауза за неустойка, моли да обяви същата за нищожна. Ето защо, моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение по заповедното производство, както и за необосновано довнасяне на държавна такса в размер на 75 лева.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:            

           Възоснова на заявление по Ч.гр.д.№ 730/2020г. по описа на Районен съд-Хасково е издадена Заповед № 286/13.04.2020г., с която е разпоредено длъжникът Д.А.М. да заплати на заявителя „А1 България“ ЕАД сумата от 165.99 лева – главница, включваща следните суми: 148.49 лева  за незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които са издадени 8 броя ежемесечни фактури в периода 12.01.2017г. – 03.10.2017г., без месеците юли и август; 17.50 лева – за незаплатени суми за предоставени продукти на изплащане, за които са издадени 3 броя ежемесечни фактури в периода 01.09.2017г. – 01.11.2017г.; 48.16 лева – законна лихва за забава върху главницата от 165.99 лева, изчислена за периода 07.02.2017г. – 24.03.2020г., включваща следните суми: 43.93 лева – лихва върху главницата от 148.49 лева и 4.23 лева – лихва върху главницата от 17.50 лева; 229.86 лева – неустойка за предсрочното прекратяване на договора, изчислена според съдебна спогодба от 21.04.2016г. по гр.д. № 12268/2014г. на СГС, дължими за неизпълнение на договорни задължения, произтичащи от сключен помежду им рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер *********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението - 30.03.2020г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски от 25 лева за държавна такса и 360 лева за адвокатско възнаграждение. Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск.

Цитираните в исковата молба доказателства са представени по делото и от същите е видно, че имат посоченото в исковата молба съдържание, поради което не следва отново същото да се преповтаря.

В настоящия процес ищецът не проведе пълно и главно доказване, че  възоснова на сочените в исковата молба договори, респ. за потребени по тях услуги, са издадени процесните фактури, по които на ответника са начислени претендираните в настоящото производство суми. В самите фактури не се сочи конкретният договор, възоснова на който са издадени, а само, че са по потребител № М1421209 и № М4943823. Ищецът не доказа соченото от него обстоятелство, че възоснова именно на процесните договори е налице ликвидно, изискуемо и неудовлетворено негово вземане от ответника. В този смисъл само по себе си наличието на фактури, дори и да се приеме, че касаят процесните договори, дори и удостоверяващи претендираните суми, не може да обоснове извод за тяхната дължимост. Това е така, тъй като фактурата не е източник на задълженията на получателя по нея, а само ги обективира. Фактурата, като частен писмен документ, не притежава обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в нея вземания. При оспорване от ответната страна в тежест на ищеца е да докаже основанието на обективираното във фактурата вземане, което, както вече бе посочено, ищецът по делото не стори. Представените фактури удостоверяват изгодни за ищеца факти и не могат да се ползват с доказателствена стойност за удостоверяване на обстоятелствата, че ответникът реално дължи претендираните от ищеца суми за потребени далекосъобщителни услуги. За да бъде уважен искът в частта му за дължимите по цитираните договори суми за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга, в тежест на ищеца е да проведе пълно доказване относно фактите, обосноваващи неговата претенция. Изцяло неустановено по делото остана какви именно задължения на ответника са фактурирани, за какви конкретно далекосъобщителни услуги, за какъв период, колко са потребени и на каква стойност. Начислените месечни такси, посочени във фактурите, не е ясно за какви абонаментни такси и пакети минути са начислени. От фактурите не се доказва по несъмнен и категоричен начин, че ответникът дължи на ищеца претендираната с исковата молба главница. По изложените съображения иска за главница с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 26,63 лв. - суми по договор между страните от 21.04.2016 г., за телефонен номер ***** и 121,86 лв. - суми по договор между страните от 21.04.2016 г., за телефонен номер *****, ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Като акцесорен иск, който следва съдбата на главния иск, следва да се отхвърли и иска с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 43.93 лева за периода от 07.02.2017 г. до 24.03.2020г., от които  7,87 лева - обезщетение за забава за дължимите като главница суми по договора за телефонен номер ***** и 36,06 лева - обезщетение за забава за дължимите като главница суми по договора за телефонен номер *****.

Изцяло недоказана по основание и размер остана и претенцията на ищеца относно неустойката. Твърденията относно нея са, че е за предсрочното прекратяване на договорите. По делото липсват издадени фактури за неустойката, като вместо това, ищецът представи копие от Сметка № **********/07.07.2017г. за сумата в размер на 149.94 лева и копие от Сметка № **********/18.10.2017г. за сумата от 79.92 лева, издадени от ищеца на името на ответника за посочените суми за неустойка, без да става ясно към кой точно договор се отнасят тези сметки, както и действително били ли са прекратени договорите. Аналогични на гореизложените за фактурите, са съображенията на съда относно обвързващата съда доказателствена сила на посочените сметки за удостовереното в тях вземане за неустойка, предвид което само по себе си това писмено доказателство не може да обоснове извод за дължимостта на неустойката по основание и размер. Независимо от горните съображения, в случай, че се приеме, че претенцията на неустойка се основава действително на сочените от ищеца договори между страните – съдът намира за нищожна процесната клауза за неустойка, като противоречаща на добрите нрави, според критериите по задължителната съдебна практика - ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили - в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от Приложението, договора или Общите условия, в т.ч., ако по негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът има право да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими до изтичане на определения срок за ползване. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като съществено нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Това противоречие е налице още при сключването на договора, при което не е налице валидно неустоечно съглашение, според чл.26, ал.1, вр.ал.4 от ЗЗД, и в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение по нея. Клаузите от процесните договори относно неустойката са нищожни и на още едно основание - като неравноправни и неиндивидуално уговорени, съобразно чл.146 ал.1, вр. чл.143, т.5 от ЗЗП, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, които разпоредби са приложими и за настоящия случай. Съдът има предвид, че следва да следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави /Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./; 4.) е налице неравноправна клауза в потребителски договор /решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др./.  С оглед изложеното, следва да се отхвърли и искът за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на 229,86 лева -  от които: 79,92 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ***** и 149,94 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер *****.

Относно иска с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.205 от ЗЗД съдът намира следното:

Безспорно е според съда, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по силата на сключен Договор за лизинг от 21.04.2016г. Съдържанието му е уредено в същия договор и в Общите условия към него, обективирани на втората му страница. На следващо място, безспорно е, че ищецът е изпълнил точно основното си задължение, а и в Приложение № 1 – Приемо-предавателен протокол, който е неразделна част от самия договор, лизингополучателят изрично е декларирал, че е приел устройството /вещта/ без забележки. При това положение следва да се приеме, че в тежест на ответника е възникнало насрещното задължение да заплаща дължимите месечни лизингови вноски в сроковете и размерите, съобразно договорните клаузи и Погасителния план /Приложение № 2/. Безспорно е и че той не го е изпълнявал надлежно, като по договора за продажба на изплащане от 21.04.2016 г., с предмет „Апарат - Lenovo А1000 Black DS 15 23 MAT" дължи сумата в размер на 17.50 лева, за които лизингови вноски са издадени процесните фактури: № *********/01.09.2017г.; № *********/03.10.2017г. и № *********/01.11.2017г. По делото нито се твърди, нито са ангажирани доказателства относно изпълнението на тези изискуеми задължения на ответника. Уместно е да се отбележи, че процесният Договор за продажба на изплащане № ********* от 21.04.2016г., както и Приложение № 1 и Приложение № 2 към него, са подписани от ответника, като в тази насока не бяха направени възражения от процесуалния му представител. Ето защо, безусловно следва да се приеме, че ответникът дължи исковата сума в общ размер от 17.50 лева, поради което предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.205 от ЗЗД е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.

Поради забава в плащането на дължимите суми за продажба на устройство на изплащане, ответникът дължи на ищеца обезщетение за същата в размер на законната лихва за периода от 07.02.2017г. до 24.03.2020г. Размерът й съдът изчисли с помощта на общодостъпна програма, като установи, че възлиза на сумата от 5.55 лева, пордаи което иска в тази му част следва да се уважи в пълния предявен размер от 4.23 лева, доколкото съдът не може да присъди повече, отколкото е поискано.

Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорноста за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед изхода на делото, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното производство разноски в размер на 18.85 лева и направените по настоящото дело разноски в размер на 36 лева, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК съразмерно с уважената част от иска, или общо разноски в размер на 54.85 лева. Неоснователно съдът намира възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат. Същото е изцяло съобразено с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по заповедното производство в размер на 332.66 лева и разноски по настоящото дело в размер на 285 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска на основание чл.78, ал.3 от ГПК, или общо разноски в размер на 617.66 лева.            

            

                Мотивиран така, съдът

 

 

                                      Р       Е      Ш      И :

                

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.А.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – *****, сумата от 17,50 лв. по Договор за продажба на изплащане от 21.04.2016г., с предмет „Апарат - Lenovo А1000 Black DS 15 23 MAT, както и сумата от 4.23 лева – лихва за забава за периода от 07.02.2017г. до 24.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2020г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 286/13.04.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 730/2020г. по описа на Районен съд-София, като иска в останалата му част, а именно да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца и сумата в размер на  26,63 лв. – главница по договор между страните от 21.04.2016г., за телефонен номер ***** и 121,86 лв. – главница по договор между страните от 21.04.2016г., за телефонен номер *****; сумата в размер на 7,87 лева - обезщетение за забава за сумата за главница по договор за телефонен номер ***** за периода от 07.02.2017г. до 24.03.2020г. и 36,06 лева - обезщетение за забава за сумата за главница по договор за телефонен номер ***** за периода от 07.02.2017г. до 24.03.2020г.; както и сумата в размер на 229,86 лева - неустойка, от които: 79,92 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ***** и 149,94 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер *****, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.

 ОСЪЖДА Д.А.М., ЕГН **********,***, да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – ****, разноски в размер на 54.85 лева.

ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – гр.****, да заплати на Д.А.М., ЕГН **********,***, разноски в размер на 617.66 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                   СЪДИЯ :/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г.А.