Р Е Ш Е Н И Е
№ 516/15.7.2019г.
гр. Пазарджик
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесети юни, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Т. С. и с участието на прокурор С. Я. от Окръжна
прокуратура Пазарджик, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 999 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХIХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на „Маринели 62“ ЕООД, с ЕИК
*********, срещу Ревизионен акт № Р-16001317004791-091-001/11.05.2018г.,
потвърден с Решение № 573/01.10.2018г. на Директора на дирекция ОДОП – Пловдив
при ЦУ на НАП. В жалбата се развиват подробни съображения досежно незаконосъобразността
на административния акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендира се
противоречието му с материалния закон, както и допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Претендира се присъждане на сторените разноски.
Допълнителни аргументи в подкрепа на защитната теза са изложени в проведените
съдебни заседания, становище по съществото на спора и депозирана по делото
писмена защита.
Ответникът в производството -
Директор Дирекция "ОДОП "- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт К., е на становище, че жалбата е
неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Представят се аргументи в
становището по съществото на спора и в писмена защита. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Встъпилият в производството на
основание чл. 16 от АПК прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик – прокурор Я.,
изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалвания ревизионен
акт. Счита, че събраните доказателства са в подкрепа на този извод. Предлага да
се отхвърли жалбата.
След като се запозна със становищата
на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
На „Маринели - 62“ЕООД е извършена ревизия за установяване на
задължения по ЗДДС за периоди от месец 08.2012г. до месец 07.2016г. и
корпоративен данък за период от 2012 до 2016г. Ревизията е започнала въз основа
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001317004791-020-001/20.07.2017 г.,
подписана с ел.подпис от М.Й. Л., на длъжност началник сектор, в качеството й
на заместник на В.И. И.. Срокът за извършване на ревизията е 3 месеца от
връчване на ЗВР, което е отразено на дата 27.07.17г. Същата е с определен
обхват – корпоративен данък от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. и ДДС за периода
01.01.2012г.-31.07.2016г. Производството по извършване на ревизията е спряно
със Заповед № 1600131004791/21.09.2017г. и възобновено със Заповед №
16001317004791/21.12.2017г. Посочен е срок на проверката след възобновяването –
28.01.2018г. Първоначалната ЗВР е изменена със Заповед за изменение на ЗВР № 16001317004791-020-002/25.01.2018г.
досежно срока за извършване на ревизията, който е удължен до 28.02.2018г.
Последвала е нова Заповед за изменение на ЗВР № 16001317004791-020-003/27.02.2018г.,
с която е определено ревизията да завърши до 26.03.2018г. Издаден РД № Р-16001317004791-092-001/10.04.2018г.,
с който е направено предложение за установяване размери на задължения по ЗКПО и по ЗДДС, със съответните лихви към тях, съобразно таблица към РД /л.506 том 2 от
приложение/. В срока и от органите по чл.119 ал.2 от ДОПК, е издаден обжалваният РА, с който на "М.ели - 62"ЕООД са допълнително
начислен ДДС за данъчни периоди от м.08.2012г. до м.07.2016г. в общ размер на
407 511, 88лв., ведно с прилежащи лихви от 147 426, 24 лева; и допълнително
установения корпоративен данък за 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016 години,
съответно в размер на 2 541, 69 лева, 9 333, 41 лева, 13 604, 61
лева, 36 664, 19 лева и 134 657, 59 лева, ведно с начислените лихви
общо 32 550, 75 лева. Предприетото обжалване по административен ред с
жалба с вх. № 70-00-6055/25.05.2018г., в съответния законов срок, е приключило
с издаването на Решение № 573/01.10.2018г. на Директора на Дирекция
"ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, с което ревизионният акт с
установените задължения е потвърден изцяло.
Решението е връчено на ревизираното
лице по електронен път на 02.10.2018г., за което е представено Удостоверение за
извършено връчване. Жалбата срещу ревизионния акт е подадена чрез решаващия
орган, с вх. № 96-00-248/16.10.2018г.
Жалбата е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за
административно обжалване пред Директора на Дирекция ОДОП-Пловдив, и е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съдът установява, че оспореният ревизионен
акт е издаден от компетентен орган. В настоящото производство се доказа
валидността на електронните подписи, положени под ревизионния акт и заповедите
за възлагане на ревизия. При проверка валидността на подписите се установи, че
същите са квалифицирани по своята същност, съгласно разпоредбите на Закона за
електронния документ.
Предмет на настоящото производство е
Ревизионен акт № Р-16001317004791-091-001/11.05.2018г., са
допълнително начислен ДДС за данъчни периоди от м.08.2012г. до м.07.2016г. в
общ размер на 407 511, 88лв., ведно с прилежащи лихви от 147 426, 24
лева; и допълнително установения корпоративен данък за 2012, 2013, 2014, 2015 и
2016 години, съответно в размер на 2 541, 69 лева, 9 333, 41 лева,
13 604, 61 лева, 36 664, 19 лева и 134 657, 59 лева, ведно с
начислените лихви общо 32 550, 75 лева, потвърдена с Решение
№
573/01.10.2018г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на
НАП.
От представените с данъчната
преписка и от допълнително събраните по делото доказателства, се установява
следната фактическа обстановка:
На ревизираното дружество са връчени
следните искания за представяне на документи и писмени обяснения:
ИПДПОЗЛ №
Р-16001317004791-040-001/24.07.2017г/л. 60 от том 1 Приложение/. В съответния
срок от страна на задълженото лице са представени исканите документи с писмо с
вх. № 70-00-9327/29.08.2017г. и с вх. № РД-20-1694/30.08.2017г. Същите се
съдържат в административната преписка.
ИПДПОЗЛ №
Р-16001317004791-040-002/19.09.2017г./л. 396 от том 2 Приложение/ за декларации
по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2012-2016г.
ИПДПОЗЛ № Р-16001317004791-040-003/17.01.2018г./л.
393 от том 2 Приложение/.
В хода на ревизионното производство
с Протокол № Р-16001317004791-ППД-001/12.09.2017г./л.399/, съставен на
основание чл. 50 от ДОПК, са присъединени към ревизионното производство документи, посочени в него,
както и приложени към документите, посочени в него.
От тези документи се установява
следното:
С протокол серия АА № 0241219 от
20.10.2016г. служители на НАП – орган по приходите и експерт обективират извършена проверка на
ресторант „Чинарите“, при която присъства Богданка Пашева, управител на
ресторанта. Извършен е запис на оптичен носител на информация на използвания в
обекта информационен продукт за използваните продукти в обекта. Описва се
ресторантът. Посочва се, че са налични 4 бр. РС устройства, с три фискални
устройства. Използваният софтуер е „Инриъл софт Тъч“. Свалена е информация от
устройствата, като е архивирана със съответната програма и са изчислени контролни
числа, с което да се гарантира идентичност на информацията. Към протокола е
направен опис на доказателства. Съставен е Протокол сер. № АА 0002934/20.10.2016г.
за обезпечаване на доказателства, като са описани следните действия: копиране
на архива и файла с контролни суми на устройствата с преносима памет, след
което същите са записани на 3 броя оптични носители. Едното копие е представено
на дружеството и два за органите по приходите. Посочен е използваният софтуерен
продукт в ресторанта. Съставено е Приложение № 1 към протокола, подписано 3
представители на НАП и Б.А.П.. Посочва се, че са копирани общ брой два файла и
един с контролни числа.
С протокол серия АА № 0241984 от
20.10.2016г. служители на НАП обективират извършена проверка на склад в
Индустриална зона Велинград на „Маринели 62“ЕООД, при която присъства Д. П., управител на дружеството.
Описва се складът. Посочва се, че са налични 2 бр. фискални устройства, които
отчитат дейността със софтуер е „Инриъл софт Тъч“. Със съгласието и
съдействието на управителя е извършено обезпечаване на доказателства, чрез
запис на оптични устройства, за които е съставен Протокол сер. № АА 0003011/20.10.2016г.
за обезпечаване на доказателства, като са описани следните действия в
приложение № 1 към протокола: данни от програмния продукт и файлове със
снимките се архивирана на работната станция на обекта с помощта на инсталирана
програма на устройство с преносима памет. За гарантиране на автентичността на
информацията са формират контролни суми на архива подлежащ на копиране. Извършва
се копиране на архив и файл с контролни суми на устройство с преносима памет,
след което същите са записани на 3 броя оптични носители. Едното копие е
представено на дружеството и два за органите по приходите. Присъствалото лице е
запознато със същността на контролните суми. Посочва се, че са копирани общ
брой копирани файла 6 броя, файлове със снимки, файл с контролни числа.
С протокол № 0478664/14.06.2017г.
инспектори по приходите извършват проверка за анализ на данни в електронен
формат. В приложение № 1 към протокол е описан програмният продукт „Touchsale“,
използван за отчитане на продажбите в ресторант „Чинарите“. Представена е
информация за възможните операции по програмния продукт. Посочени са данни, че
за периода 02.08.2012г. до 20.10.2016г. се съдържат 1601214 записа за операции
с поредни номера/ID/ от 0 до 1601214. В този диапазон се установяват 19
липсващи поредни номера на операции. Няма данни за дублирани номера.
Представена е информация в табличен вид - вид операции, брой операции, сума.
Също под формата на таблица е и информацията за отчетени продажби. Като
информация за закритите/приключили сметки по таблицата обобщено се посочва, че
общата сума на записите с операция закриване на сметка – 4, е 5537861,60 лева
или със 116037,07 лева повече от общата сума на записите с операция 8 - отчет
на заведението. В анализа се предполага, че не всяка закрита сметка означава
реализирана продажба, поради възможността една сметка да бъде сторнирана или да
бъде извършена някаква друга операция, в резултата на която да бъде коригирана
сумата по нея. В подкрепа на това се сочи наличието на операции с отрицателен
знак като сторниране/код 1/ или възстановяване/код 10/. По отношение на
информацията за закритите/приключили сметки/ анализът в коментирания протокол
сочи, че таблицата съдържа 172010 броя сметки с поредни номера от 1 до 172010.
Липсват 19 записа. Не се установяват дублирани номера на сметки. От наличните
172010 сметки 78529 броя са с отчетени суми във фискалната памет, а 93481 са
без отчетени стойности/стойността на полето SUMA_FP=0.00/. Общият размер на
отчетените суми в полето SUMA_FP е 2459523,25 лева, което е 45,36% от
реализираните и отчетени продажби за същия период, които са в размер на
5421824,53 лева. Общият брой на регистрираните поръчки е изчислен на 5408416,80
лева. След това обобщение е представена таблица, с която по месеци за целия
период са представени стойностите на общ оборот на ресторант „Чинари“,
стойностите от база данни „Touchsale“ и съответната разлика между двете. Общият
оборот на ресторанта е посочен 2555323,36; база данни „Touchsale“ 5060758,29 и
разликата – 2505434,93. Тази разлика е възприета за недекларирани приходи от
проверяваното лице.
Протокол № 047866/08.06.2017г. е
съставен от длъжностни лица – органи по приходите, в присъствието на управителя
на дружеството Д. П., за извършена проверка в обект ресторант „Чинарите“.
Направени са справки от отчета на заведението за периоди през 2017г.
Протокол № 047862/08.06.2017г. е
съставен от длъжностни лица – органи по приходите, в присъствието на управителя
на дружеството Д. П., за извършена проверка в обект склад за хранителни стоки и
търговия. Установило се, че програмният продукт е с налични данни след
14.04.2014г., поради технически причини, свързани със софтуера и неговия ъпдейт,
поради което не са изготвени справки.
Протокол № 1203178/18.09.2017г. /л.
575/ обективира анализ на копираните данни от компютърната програма на
обект-ресторант „Чинарите“. При проверката са събрани доказателства: Приложение
№ 1, в което е посочено, че от наличната информация в таблицата са установени
данни за извършени операции за период 02.08.2012г. до20.10.2016г., съдържащи се
в 1601214 записа за операции с поредни номера /ID/ от 0 до № 160214 вкл.
Установени са 19 липсващи поредни номера на операция. Не са установени данни за
дублирани номера. Посочва се, че общата сума на записите с операция закриване
на сметка – 4, е 5537861,60 лева или със 116037,07 лева повече от общата сума
на записите с операция 8 - отчет на заведението. В приложение № 2 към протокола
е представено писмено обяснение съгласно искане с №
П-16001316021093-040-001/05.02.2016г. В него се дава обща информация за
програмен продукт „Touchsale“.
При тази фактическа обстановка,
органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, а именно - налице са данни за укрити приходи или доходи. На основание чл. 124, ал.1 от ДОПК е изготвено и на РЛ е изпратено Уведомление №
Р-16001317004791-113-001/19.09.2017г. /л.572/ за това, че основата за облагане
с корпоративен данък и с ДДС за процесните периоди ще бъде определена по реда
на чл. 122 - 124а от ДОПК, поради установени обстоятелства по т.2.
Информацията по – горе е обсъдена в
ревизионния доклад № Р-16001317004791-092-001/10.04.2018г. В него са посочени и
произволно обследвани операции, като тяхната сума е счетена за реална продажба.
В доклада е отразено, че фактически реализираните продажби от обект на
дружеството – ресторант „Чинари“ надхвърля размера на декларираните от
дружеството продажби, което е посочено за основание за ревизиращия екип да
приеме, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Обсъдени са
справките декларации за облагане с ДДС и съответно начислено ДДС. Във връзка с
неотчетените продажби е посочена разликата в табличен вид на неотчетените
приходи от продажби от обект ресторант Чинари като брутна сума. Отчитайки
всички обстоятелства, ревизиращите органи са стигнали до извод за общ отчетен
оборот от дейността ресторантьорство за ревизирания период и я посочват в РД по
години.
В ревизионното производство са установени, че
в счетоводството на „Маринели - 62“ЕООД има данни за задължения
на дружеството към доставчици в общ размер към 31.12.2015г. 2690940 лева и към
31.12.2016г. – 2114596 лева. В преписката е наличен Протокол за извършена
насрещна проверка № П-29002918040275-141-001/27.03.2018г. за насрещна проверка
на Месокомбинат – Ловеч АД, с ЕИК *********. Представени са дадените обяснения
от дружеството, ведно с заверени копия на фактури, известия. Ревизиращите
органи са установили, че Месокомбинат – Ловеч АД е отписал вземанията от „Маринели - 62“ЕООД поради изтекъл давностен
срок – през 2015г. в размер на 269880,91 лева и през 2016г. в размер на
1308010,41 лева. В табличен вид в доклада са представени отписаните поради
изтекъл давностен срок вземания на Месокомбинат – Ловеч АД към „Маринели - 62“ЕООД. Приложена е разпоредбата
на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и при определяне на данъчния финансов резултат,
счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на
данъчно задълженото лице в годината, в която задълженията са погасени по
давност, но не повече от 5 години от момента, в който задължението е станало
изискуемо. Поради това към 31.12.2015г.
счетоводният финансов резултата е със сума в размер на 269880,61 лева и към
31.12.2016г. – със сума в размер на 1308010,41 лева. Описаните задължения се
включват от ревизиращия екип като извънредни приходи при формиране на данъчната
основа по чл. 122 от ДОПК.
За извършените, но неотчетени
продажби, органите по приходите са счели, че са доставки по чл. 6 от ЗДДС,
които са облагаеми по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, с място на изпълнение –
територията на страната. Данъкът е дължим от регистрираното лице и
начисляването се извършва чрез ревизията. За данъчна основа се определя
декларираната от „Маринели - 62“ЕООД
данъчна основа и установената данъчна основа от неотчетените продажби,
съотнесена за съответния месец.
По отношение на корпоративния данък - въз
основа на извършения анализ на неотчетените продажби, е представен за всяка
година в табличен вид определеният размер за 2012г. - 2 541, 69 лева, 2013г.
- 9 333, 41 лева, 2014г. - 13 604, 61 лева, 2015г. - 36 664, 19
лева и 2016г. - 134 657, 59 лева,
ведно с начислените лихви общо за годините - 32 550, 75 лева.
Срещу Ревизионния
доклад е подадено възражение с вх. № 70-00-5126/30.04.2018г. Възражението е
обсъдено в мотивите на ревизионния акт, счетено е за неоснователно.
Издаден
е процесният Ревизионен акт № Р-16001317004791-091-001/11.05.2018г.,
от В.И. и К. Л., с който се установяват задължения с общ размер на 784287,55
лева.
Ревизионният акт е
потвърден с Решение № 573/01.10.2018г. от Директора на дирекция ОДОП – Пловдив
при ЦУ на НАП в обжалваната част на допълнително начислен ДДС за данъчни
периоди от м.08.2012г. до м.07.2016г. в общ размер на 407 511, 88лв.,
ведно с прилежащи лихви от 147 426, 24 лева; и допълнително установения
корпоративен данък за 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016 години, съответно в размер
на 2 541, 69 лева, 9 333, 41 лева, 13 604, 61 лева, 36 664,
19 лева и 134 657, 59 лева, ведно с начислените лихви общо 32 550, 75
лева.
С оглед установяване на фактите и
обстоятелствата по правния спор, по уважено доказателствено искане на
оспорващото дружество са допуснати съдебно-техническа експертиза и комплексна
експертиза, включваща СТЕ и ССЕ.
Съгласно съдебно-техническата
експертиза оптичните носители – на оспорващото дружество и на органите по
приходите, приложени по делото, са с идентично съдържание. Оптичните дискове не
съдържат файл с наименование „Touchsale.rar“. В базата данни на търговския
софтуер на дружеството се съдържат 29 броя/ типове операции: 1 – сторниране; 2
- добавяне към сметка; 3 – нова сметка; 4 – закриване на сметка; 5 – процент на
сметка; 6 – избор на титуляр; 7 – персонален отчет; 8 – отчет на заведението; 9
– смяна на цена; 10 – възстановяване; 11 – избор на гост; 12 – процент за ред;
13 – прехвърляне на маса; 14 – разделяне на сметка; 15 – добавяне на деление;
16 – фактура; 17 – отказ от нова сметка; 18 – резервация; 19 – анулиране на
сметка; 20 – поискана сметка; 21 – повикан сервитьор; 22 – изтриване на
поръчка; 23 – вход; 24 – изход; 25 – анулиране на сметка; 26 – интернет; 27 –
зареждане на депозит; 28 – намаляване на депозит; 29 – промофактура;
Операция тип 8 /отчет на
заведението/ консолидира всички други операции. Операция, за която може да не
се издава фискален бон, е тип 4 – закриване на сметка. Като такава вещото лице
посочва, че практиката на ресторанта е да закрива сметка по множество причини –
безплатна храна на персонала на заведението, безплатна храна на друг персонал,
лични посещения на собствениците и др.
Вещото лице описва основни
характеристики на програмата „Touchsale“ – основен инструмент за управление на
ресторантски комплекс, предназначена за целите на търговеца/сервитьор,
управител, собственик/, както и за всички видове фискални устройства. По
отношение на авторството на записа на файловете, вещото лице посочва, че част
от тях са подписани с електронен подпис и носят информация за автора.
При приемане на заключението на
вещото лице на заседанието на 14.03.2019г. бяха дадени разяснения от същото. То
поясни, че файловете на НАП са 7 на брой, а тези, дадени на дружеството – 2. В
дисковете на НАП са записани множество документи, под формата на архиви, папки,
екселски файлове, пидиеф файлове. Не може да се отговори кога са поставяни или
добавяни. Вещото лице сочи, че в диска на дружеството има файл chinarite.rar и
md5sha256.txt. Първият файл е стандартен архив. Вторият съдържа чек сума.
Принципно с втори файл с чек сумата се отваря
предаден файл. Ако чек сумата на предадения файл е същата, то тогава той
не е манипулиран. Казва, че файлът chinarite.rar може директно да се чете.
Пояснява, че няма как да се разбере авторството на лицето, свалило информацията
на дисковете, ако тази база данни не е подписана с електронен подпис. От
записаните файлове няма как да се разбере, кое лице е свалило и обработило
информацията. Експертът пояснява, че операция тип 4 – закриване на сметка, ще
влезе в пресмятането на операция тип 8 – отчет на заведението. Софтуерният
продукт работи и без да е инсталирано фискално устройство. Т.е. търговецът може
да издава касови бележки отделно на фискално устройство автономно. Вещото лице
пояснява, че софтуерът съдържа всички операции и базата данни, записва всички
от тях, като едни са със стойности, други – не, те са само като редове, за да
се знае, че някой нещо е извършил в тази програма. Код 8 събира всички
стойности, които носят някакво парично значение. Това е крайният оборот на
заведението. Вещото лице посочва, че за него не е ясно дали всичко влиза в код
8, тъй като не отчита редовете с информационен характер – влизане в системата,
излизане в системата. С код 7 всеки сервитьор приключва за себе си в отделна
сума, която също фигурира в таблицата. Тоест сумирането на всички суми би
трябвало да включва и отделните отчети на сервитьорите. Вещото лице не знае
дали код 8 обобщава абсолютно всички отчети на сервитьорите и добавянето му
дали води до дублиране на суми като стойности. Ако се събират всички стойности,
както се сочи, то трябва да дава резултат двойно по – голям от реалния.
Експертизата е приета от страните
без възражения. Съдът я кредитира като компетентна и възприема изцяло
направените с нея изводи.
Представени са от оспорващото
дружество документи, касаещи финансовите взаимоотношения между него и
Месокомбинат Ловеч АД. С писмата дружество „Маринели - 62“ЕООД потвърждава пред Месокомбинат Ловеч АД
своите задължения в размер на 1845367, 25 лева през януари 2012г. до 1855872,86
лева задължение към 31.12.2014г.
По делото е приета комплексна
експертиза. Тя разяснява основните типове операции от използваната от
дружеството компютърна програма „Ънриъл софт“. Операция 8 – отчет на
заведението, е пряко свързана с търговската дейност на дружеството. Може да се
направи извод, че тя е равна на сбора на операции тип 7 – персонален отчет, за
един и същи времеви интервал, между две операции тип 8, записани в хронологичен
ред в базата данни. Установява се финансова взаимовръзка между операции тип 4,
тип 7 и тип 8. При произволно избрани 5 дати се установява, че на 18.06.2014г.
сумата по код 4 – закриване на сметка, е с 60, 21 лева повече от сумата, отчетена
с код 7 – персонален отчет и сумата, отчетена с код 8 – отчет на заведението.
Разликата от 60, 71 лв. произтича от следните две сметки: сметката в код 4 –
закриване на сметка два пъти е отчетена с една и съща стойност 48,15 лв. в
таблицата, а в таблицата в код 7 – персонален отчет, респективно в код 8 –
отчет на заведението, е отчетена само веднъж. Друга сметка е отчетена в код 4 –
закриване на сметка три пъти с една и съща стойност – 6, 03 лв. При оператора
на сметката, се отчита сума в размер на 99, 62 лв., в която сума с включват и
закритите сметки с код 4. Така сумите от 48,15 лв., повторно отчетена, и сумата
от 6, 03 лева, която е два пъти отчетена в код 4, дават разликата от 60,21
лв./48,15+6,03+6,03/. За други четири дати няма разлика при сумиране на
стойностите по операциите в програмата.
При приемане на експертизата вещите
лица поясниха, че анализът на таблицата показва, че в нея се съдържат данни,
които носят в себе си парична стойност, и данни, които не носят парична
стойност. Има операции, които не изразяват нищо парично, а само дейност по
обслужването на програмата. Всеки оператор си има USER_ID. Може името на самия
оператор да не е изписано, да стои празно, възможно е „да не се използва“ да е
на служител, който вече не работи там, но друг да е влязъл в юзера. Вещите лица
поясняват, че така използваните юзери, без да са посочени имената им в
програмата, а „ввв“, „***“, или „не се използва“ формират персонален отчет 7,
като има примери в приложение № 2 към заключението. Всички тези суми влизат в
код 8 – отчет на заведението. Вещите лица поясняват, че са работили от диска,
приложен към административната преписка на л. 584 от том 2 Приложение. Съдът
кредитира изцяло представената комплексна експертиза. Същата не е оспорена от
страните при приемането й.
В съдебното производство по искане
на жалбоподателя се допуснаха гласни доказателства – свидетелите М. С. С. и Б.
С. Д..
Свидетелят Б. С. Д. не е в служебни
взаимоотношения с дружеството в момента. Тя е работила в дружеството от 2011г.
до края на 2017г., като сервитьорка. Работила е с търговската програма на
дружеството. Обяснява, че се взема поръчката, съответно се задава, допълва към
поръчката, след това се приключва фискално и се дава сметката на клиента. С код
„не се използва“ споделя ,че е при обучаването на персонал. С код „***“ е по
отношение на шефовете – храна, гости, банкети, рождени дни. Операцията „ввв“
казва, че е за храна на персонала. За тези кодове казва, че не са със финансови
постъпления. Всеки от персонала, който е бил 50-60 човека в годините, се е
хранил без заплащане. Маркира се в програмата, но не се заплаща. Така и за код
„***“. Пояснява, че при обучение, се ползва този код, но не се заплаща.
Обучаващият се също ползва безплатна храна.
Свидетелят М. С. С. е работил в
дружеството от 2014г. до 2018г. Използвал е търговския софтуер. При идването на
клиент се отваря с кода, открива се маса, добавя се, закрива се. Има операции
за храна на персонала. Има код за храна и мероприятия на шефовете, както и за
работници на фирмата, касаещи строеж. Всичко се маркира, заради отчетност.
Работниците във фирмата не са заплащали за храна и напитки. При обучение
споделя, че се маркира код „не се ползва“, като там няма финансови постъпления.
Той е за нереален клиент, за обучение.
Съдът кредитира събраните гласни
доказателства от свидетелите. Възприема същите
като безпристрастни, непротиворечиви, обективни.
По делото е изискана справка от НАП,
ТД Пловдив, офис Пазарджик с информация за броя на осигурените лица, работили
на трудово правоотношение с дружеството жалбоподател в периода 01.01.2012г. до
31.12.2016г. Съгласно справката регистрирани са 147 трудови договора, в т.ч.
прекратени и действащи.
Съдът извърши проверка на
валидността и законосъобразността на оспорвания ревизионен акт, съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Установи се, че ревизионният акт в потвърдената част са определени
задължения за периода и на юридическото лицето, за което е възложена ревизията.
Ревизионният акт е издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно
оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от
компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията.
Подписан е и от двамата органа по приходите с квалифициран електронен подпис,
по смисъла на чл. 24 от Закона за електронния документ и електронния подпис, поради
което същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност. Ревизията е
приключила в срока, установен от чл. 114, ал. 2 от ДОПК, надлежно определен от органа, който я е възложил. Ревизионен доклад №
Р-16001317004791-092-001/10.04.2018г. е
съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Същият е връчен в срока по чл. 117, ал. 4 от ДОПК. Ревизионен акт № Р-16001317004791-091-001/11.05.2018г.,
е издаден в
определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад.
Изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се
съдържа и в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА (чл. 120, ал. 2 от ДОПК), а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД, когато са
възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията
акт. На задълженото лице е била дадена възможност да представи изисканите му
документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е било редовно
уведомявано за откриването на ревизионното производство и за всички последващи
действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от
значение за установяване на публичните му задължения. В хода на ревизията
органите по приходите са попълнили преписката с необходимите според тях
доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за
облагането на жалбоподателя обстоятелства. Съставени са множество протоколи във
връзка с извършена от органите по приходите проверки в търговския обект -
ресторант "Чинарите" и склад, находящи се в гр.Велинград, стопанисвани
от дружеството и обективират извършени действия и събрана информация, като това
е станало в присъствието на свидетел – управител на ресторанта, съответно
управите на дружеството. В хода на процесната ревизия е извършено процесуално
действие по приобщаване на събраните в хода на провеката доказателства с
Протокол № Р-16001317004791-ППД-001/12.09.2017г./л. 399/. С приобщаването на
тези доказателства, органът по приходите не е допуснал нарушение на
процесуалните правила по ДОПК, тъй като приобщените доказателства и
доказателствени средства са допустими такива по ДОПК. Приобщаването на
документи, събрани в хода на данъчна проверка на същия субект, е допустимо
процесуално действие, когато е извършено с нарочен протокол, удостоверяващ
приобщаването, и когато се касае за доказателства и доказателствени средства,
събрани по реда, предвиден в ДОПК, с които се установяват факти и
обстоятелства.
Ревизията е извършена по реда
на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелства по чл.
122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. За да определят допълнителни данъчни основи на
жалбоподателя по ЗДДС за ревизираните периоди, органите по приходите са преценили, че са
налице данни за укрити приходи от ревизираното лице - приходи от търговската му
дейност и по-конкретно – неосчетоводени продажби на стоки в дейността на
ресторант „Чинарите“. Изводите за това са базирани само и единствено на анализ
и събиране на данни от програмния продукт, с който се организира дейността на
ресторант „Чинарите“. Спецификите на този софтуер са разяснени в
административното производство, чрез приобщаване на писмени обяснения, и в
съдебното производство чрез изслушване в съдебно заседание на две експертизи –
СТЕ и Комплексна СТЕ и ССЕ.
Органите по приходите са установили
редовно водено счетоводство и стриктно издаване на фискални бонове. По делото е
наличен протокол от проверка от 08.01.2017г., като след контролна покупка
проверяващият екип не е установил разлика между касовата и фактическа наличност
в обекта. Такива установявания са направени и в друг търговски обект на
дружеството – склад за търговия на едно и дребно. Същевременно обаче,
анализирайки свалената информация от софтуер на обект Ресторант „Чинарите“, органите
по приходите са счели, че ревизираното лице извършва неосчетоводени продажби.
Спорът между страните
по делото се свежда до наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2
от ДОПК, и до въпроса относно наличието на неотчетени приходи от продажби от
страна на ревизираното лице в стопанисвания от него търговски обект ресторант
„Чинарите“ в гр. Велинград. Спор има и по отношение на увеличения финансов
резултат във връзка с неотчетените продажби, както и по отношение на
приложението на чл. 46 от ЗКПО във връзка с погасени по давност задължения на
дружеството към Месокомбинат Ловеч АД.
За да се ползва с
презумптивна доказателствена сила на констатираното в хода на ревизия, извършена
по особения ред, следва да са безспорно установени предпоставките на чл.122,
ал.1 от ДОПК.
Съдът счита, че с оглед събраните по
делото доказателства не са налице обстоятелства за извършване на ревизията по
особен ред на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Мотивите за това са следните:
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин(Загл. изм. - ДВ, бр.
80 от 2018 г.) регламентира условията,
редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискално устройство (ФУ) и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност (ИАСУТД); Процесната ревизия касае
период 01.01.2012г. 31.12.2016г. Следователно трябва да бъде преценено дали
дружеството се е съобразило при работата с програмния продукт, чрез който се
ръководи организацията и дейността на ресторанта, с нормите от посочената
наредба, действаща в съответната към периода на ревизията редакция. По
отношение на изискванията към фискалното устройство и софтуера за продажбите,
съответно тяхната задължителност и свързаност, оформяне на документ и
изисквания към него, такива са въведени с измененията на Наредбата след
процесния период обаче. Изискванията към софтуерите за управление на продажбите
в търговски обект е въведено с изменението на наредбата през 2018г. С изменение
в Наредбата от 2019г. се регламентира, че чрез потребителски интерфейс
софтуерът трябва да осигурява достъп до създаваните чрез него данни в сроковете
по чл. 38, ал. 1 от ДОПК. При
архивиране на базата данни софтуерът осигурява създаване и поддържане на архив,
както и достъп до архивните данни в сроковете по чл. 38, ал. 1 от ДОПК през
потребителски интерфейс. Определя се таблица с информацията, която
обобщава данни за продажбата, както и видовете операции, номенклатури.
Наредбата регламентира, че за целите на контролната дейност на НАП всеки
софтуер следва да има конфигуриран „одиторски профил" по аналог с
администраторския профил, но с права само за четене. Всичко посочено обаче
не може да бъде приложено в настоящия случай, с оглед на това, че тези
изисквания са въведени с изменението на Наредбата от 2018 и 2019г. Поради
изложеното установеното от приходните органи при извличане и анализ на данните
от програмния продукт, не следва да се приема безкритично и установеното може
да бъде оборено чрез всички доказателствени средства.
Както
бе посочено от вещото лице, а и от данните в административната преписка във
връзка с програмен продукт „Touchsale“, той е основен инструмент за управлението
на ресторантски комплекс. Модулът е ориентиран към собственика, управителя,
сервитьора по отношение на ролята му в търговската дейност. С оглед нуждите на
контролна дейност на НАП с Наредба № Н-18/13.12.2006/ с нейните изменение с ДВ 10
от 2019г. / са разписани императивни изисквания към този вид софтуер, и вече
ролята му като източник на данни за извършената дейност е установена и законово
регламентирана.
Поради
изложеното информацията, обобщена от програмния продукт „Touchsale“ съотнесена
към времето на извършените процесуални действия 2016г. следва да бъде
преценявана в конкретика и без да се поставя на плоскостта на предположенията.
Установеното от органите по
приходите така, както е обективирано в Ревизионния доклад и пренесено в
Ревизионния акт, е оборено от ангажираните по делото доказателства.
Вещото лице по съдебно - техническата
експертиза заяви, че не може да бъде установено кое лице е извършило записа на
дисковете при копиране на информацията от компютърната система на дружеството
върху оптични носители. Част от документите са подписани с електронен подпис,
други – не. Копираната информация от данни, не е защитена с контролни числа,
тъй като вещото лице посочи, че архивираният файл на диска, където е снета
цялата база данни от софтуера, се отваря и чете, без да е необходимо контролно
число. Установена е единичност между записите на два от оптичните дискове на
тези, дадени на дружеството, и тези на Приходната агенция, но същевременно са
налични и други, на които е снета и друга информация, както и е пренесена тази,
от записите. След това е извършен анализ на информацията, анализиране на
информацията по програмния продукт и получените суми при извлечение от
различните типове операции по програмата „Touchsale“. Както бе посочено по – горе към момента на
ревизията не е действала Наредба № Н-18/13.12.2006, в съответната редакция и
въведени изисквания към софтуера от ДВ бр. 80 от 2018г., съотв. измененията от 2019г.
Вещото лице посочи, че не може да се установи, кой е записал файловете на тези
допълнителни дискове, които са в същност резултат на анализ и извлечение на
данните от компютърния софтуер на дружеството. Тоест таблиците са в първичен вид
и в последствие филтрирани и обработени по зададени критерии във връзка с
избраните операции по програмата „Touchsale“ . По отношение на тази обработка не
могат да се гарантират като авторство на извличане и обработване на
информацията. Несигурността на защитата, която следва да бъде обезпечена по
отношение на тези оптични носители води до извод за компрометиране на
действията по тяхното извличане и анализ от приходните органи. Анализът на
ревизиращия екип, който е посочен в РД и пренесен в РА, е върху файл наименован
„Touchsale.rar“. Такъв файл обаче не съществува. Вещото лице изрично е заявил в
представеното съдебно заключение, както и при приемането му, че такъв файл не
се открива, т.е. не съществува, в наличните по делото дискове. С оглед на
гореизложеното събраните доказателства от ревизиращия екип по реда на чл. 50 от ДОПК, относно тяхната достоверност и техническа сигурност е успешно оборено от
стана на дружеството в съдебното производство.
Изводът на административния орган за неотчетени
приходи на дружеството се базира на установеното от него, че продажбите от
обекта на дружеството се отчитат в програмен продукт „Touchsale“, в таблица ОРR
чрез операция „закриване на сметка“. В края на деня сметките се обобщават с
операция 8 – отчет на заведението, т.е. с операция тип 8 „отчет на заведението“
се приключват и отчитат всички извършени през деня продажби. По този извод е
направено установяване на сумата на продажбите от органите по приходите.
Установеният в ревизионното производство размер на
отчетени продажби в ресторанта на ревизираното лице, към който размер е
начислен дължимият данък по ЗДДС, се опровергава от доказателствата по делото,
в тяхната съвкупност. Установи се, че не е налице доказано авторство по
отношение на оптичните носители на информация, върху която се базират изводите на ревизиращите
органи. Тъй като файлът „Touchsale.rar“ не съществува на оптичните носители,
копирани за дружеството, то въпросът за автентичността на обобщената информация
е спорен и недоказан. От тук се компрометира и информацията, която е обработена
и въз основа на която е установен размерът на неотчетените приходи. Извършената
ревизия по чл. 122 от ДОПК се е състояла на база ненадлежно доказателство –
търговският софтуер на дружеството, към който не са налице законовите изисквания
на последвалите промени в Наредба № Н-18/2006г.
Софтуерът подпомага дейността и отчетността на
търговеца, като извлечените от него данни, по посочения в изложението начин, не
са с точност и безпогрешност според настоящия съдебен състав. Налице е неяснота
как е организирана методиката на операция 8 – отчет на заведението. Дали
обобщава всички налични в програмата операции, дали тези само с парична
стойност, дали тези с положителна парична стойност, дали само и тези с
отрицателна. От приетото по делото заключение се изясни, че операция 8 „отчет
на заведението“ консолидира всички други. Същевременно обаче съществуват
операции – например тип 4 – закриване на сметка, за които не се издава фискален
бон по множество причини – безплатна храна на персонал на заведението, безплатна храна на друг персонал, лични
посещения на собствениците. Същевременно обаче това не се отразява в обобщаващата
операция 8, а сумите се съдържа в нея. С код 8 се събират всички стойности,
които носят парично значение. Неясно е обаче дали се отчитат и редовете
операции с информационен характер. Сумирането на всички парични стойности
включва и операция 7 – персонален отчет на сервитьорите. За вещото лице оставя
неясно дали е възможно дублиране на суми, след като с операция 8 се обобщават
всички отчети, поради което изказва предположение, че събирането на всички
суми, така както се твърди в характеристиките на програмата, означава, че
резултатът е двойно по-голям от реалния. Само тези изводи карат съда да поставя
под съмнение валидността и достоверността на обобщената информация от
приходните органи, послужила за определяне на размера на неотчетените според
тях приходи. Съдът счита, че допълнителен аргумент в разколебаната достоверност
на обобщаващата операция тип 8 е и конкретният пример и неговия анализ от
специалистите в комплексната експертиза(стр. 158 от делото). От произволно
избрани 5 дати на 18.06.2014г. се установява разлика с 60,21 лева между операция с код 4 закриване на сметка от
тези с код 7 персонален отчет и код 8 отчет на заведението. В другите 4 дни
няма разлика по отношение на посочените три операции с код 4, 7 и 8. Част от операциите в софтуера са с неяснота
досежно финансовите стойности – 6, 9, 11, 12, 13, 16, 18 и 19. Същите обаче
следва да са към обобщените суми в операция 8 – отчет на заведението. В същото
време при отчет на заведението не се отразява закриване на сметка, когато не е
издаден фискален бон при безплатна храна на персонал, лични посещения и т.н. От
друга страна вещото лице посочи, че е възможно като резултат да се стигне до
двоен размер като стойност, тъй като персоналният отчет по код 7, може да се
обобщи при операция тип 8, ако тя сумира всичко. Посоченото до тук води съдът
до извода, че обобщената информация в резултата на код 8, която е възприета от
органите по приходите за облагане на дружеството, не е достоверен източник на
информация. Анализът на съдебните експертизи, конкретните примери в тях, водят съда
до извод, че не може да се кредитират изводите на ревизиращият орган за размера
на неотчетените приходи. В самия анализ
на данните (Протокол 0478664/14.06.2017г.) органите по приходите посочват, че
не всяка закрита сметка означава реализирана продажба, поради възможността една
сметка да бъде сторнирана или да бъде извършена някаква друга операция, в
резултат на която да бъде коригирана сумата по нея. Тези изводи
са направени от ревизиращия екип. Органите по приходите е следвало да отчетат
операциите, които са сторнирани, а това не е направено. От тук и няма как да се
направи категоричен извод, че различията в отчетеното и неотчетеното се дължат
на липсата на отчитане на финансов приход. При обобщаване на информацията,
органът по приходите не е отчел и извършените плащания по банков път, за което
не е необходимо издаване на касов бон. Такова обследване не е изобщо извършено
в ревизията. По делото бяха събрани гласни доказателства, които съдът изцяло
кредитира и цени, за предоставяне безплатна храна на всички служители на
дружеството(по справка от НАП за резивирания период са 147), за лични
мероприятия и т.н. Тези обстоятелства не са отчетени от органите по приходите,
тъй като същите не са обследвали сторнираните операции, за причините и
стойностите по тях. Установи се, че в персоналните отчети по операция тип 7 се
използват неясни юзери/титуляри/, както и операция с „***“ и „ввв“. Тези
стойности също са калкулирани в операция тип 8 – отчет на заведението, като от
събраните гласни доказателства се установи, че така се маркира безплатната
храна на служители, личните мероприятия на собствениците и обучението на
персонала. Безспорно операциите са били необходими и са отразени във връзка с
отчетността на ресторанта, поради което са намерили отражение в програмния
продукт, но същите не са отчитани чрез
фискално устройство, защото не са получавани финансови приходи. Съдът цени
свидетелските показания в тази насока като логични, последователни и
непротиворечиви. С оглед на тях за тези стойности, включени към стойността на
операция тип 8, съдът счита, че не са налице доказателства за размера на
извършена облагаема доставка.
По отношение на информацията за
закритите/приключили сметки/ анализът на ревизиращия екип сочи, че таблицата
съдържа 172010 броя сметки с поредни номера от 1 до 172010. Посочва се, че
липсват 19 записа и не се установяват дублирани номера на сметки. От наличните
172010 сметки е посочено, че 78529 броя
са с отчетени суми във фискалната памет, а 93481 са без отчетени стойности/стойността
на полето SUMA_FP=0.00/. Посочено е, че общият размер на отчетените суми в
полето SUMA_FP е 2459523,25 лева, което е 45,36% от реализираните и отчетени
продажби за същия период, които са в размер на 5421824,53 лева. Общият брой на
регистрираните поръчки е изчислен на 5408416,80 лева. С тези изводи на органите
по приходите, съдът не може да се съгласи. Аргументите са досега посоченото в
предходните изложения, както и обстоятелството, че броят на отчетените приходи
не може да предполага съответствие на броя на укритите.
Изводът за наличието на
обстоятелства за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК е базиран
на обобщаване на всички данни в програмен продукт „Touchsale“, като се счита,
че реализирани и отразени продажби не са намерили отражение и не са отчетени,
поради което са приети за укрити доходи. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на
фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи
жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в
тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за
облагане по специалния ред, а в тежест на жалбоподателя е да установи при
условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
За да се обоснове правилното или не
прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 от ДОПК, следва да бъде установено по категоричен начин, респ. трябва да бъдат
оборени фактическите констатации на административния орган относно наличието на
укрити приходи от продажби, които да бъдат обложени като такива от стопанска
дейност на лицето.
По делото са
допуснати две експертизи, които са приети по делото без възражения и оспорване,
като съдът изцяло кредитира заключенията на вещите лица, ведно с поясненията,
дадени от тях в съдебното заседание по приемането им от дата 14.03.2019г. и
09.05.2019г.
Съобразно
информацията и изводите, както и от разясненията на вещото лице по заключението
на СТЕ и тези на двете вещи лица по комплексната съдебна еспретиза(СТЕ и ССЕ),
настоящият състав намира за основателни направените от жалбоподателя възражения
за недоказаност на установените от приходната администрация укрити приходи от
продажби. Базата данни от софтуерния продукт не е подлежал на регистрация или специфични
изисквания съгласно регламентацията на същия с Наредба № Н-18/2006г. в
редакцията й след изменението 2018 и 2019г. Доказателствената сила и изобщо
информацията от софтуерната програма като надлежност следва да бъде категорично
установена, а извършените извлечения от операциите, чрез които се определя и
установява размер на приходи – да са категорични и несъмнени. В настоящия казус
чрез събраните по делото доказателства обобщената информация от програмен
продукт „Touchsale“, чрез който е
организирана дейността на ресторант „Чинарите“ и който отразява неговата
дейност в операции с парична и непарична стойност, е противоречива, неясна,
недостоверна и компрометирана.
С оглед
на установеното за съда липсва доказана предпоставка по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за укрити приходи.
Изводите на органите по приходите за
укрити доходи от лицето са базирани основно на извършения анализ на софтуерен
продукт, който към процесния период на ревизията не е законово регламентиран,
обслужва дейността на търговеца. Жалбоподателят доказа твърдението си, че са
налице нарушения при събирането и анализа на данните от техническите носители,
послужили за определяне на данъчната основа за облагане по ЗДДС по реда на чл.
122 от ДОПК. Съобразно изложеното и
наличните по делото доказателства, пред съда не са потвърдиха изводите на
органите по приходите за извършени и неотчетени продажби, съответно реализирани
доходи. Същите се явяват базирани на обобщена информация от програмен продукт,
която не е годен да установи укриване на доходи. Поради това в случая не се
прилага правилото по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, за истинност на фактическите констатации в ревизионния акт. С оглед на
всичко посочено дотук съдът счита, че неправилно с ревизията са определени
задълженията за ДДС за всички посочени в РА данъчни периоди. Ревизионният акт е
незаконосъобразен в част, с която са начислени допълнително ДДС за данъчни
периоди от м.08.2012г. до м.07.2016г. в общ размер на 407 511, 88лв.,
ведно с прилежащи лихви от 147 426, 24 лева.
С ревизионният акт допълнително е
установен корпоративен данък за 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016 години, съответно
в размер на 2 541, 69 лева, 9 333, 41 лева, 13 604, 61 лева,
36 664, 19 лева и 134 657, 59 лева, ведно с начислените лихви общо
32 550, 75 лева. Съдът счита, че с оглед неправилно установените с
ревизията допълнително начислен ДДС и липсата на извършени облагаеми доставки
определената от органа данъчна основа по ЗКПО е неправилна. В резултата на това
не следва да се променят декларираните от дружеството данни по ГДД за 2012,
2013, 2014, 2015 и 2016г.
В основата за допълнително начислен данък
за периодите 2015г. и 2016г. са включени допълнителни приходи на отписани
задължения (269880,91лв. и 1308010,41). Органите по приходите са приложили
разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният
финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно
задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи
едно от следните обстоятелства: 1. изтичане
на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за
задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е
станало изискуемо;
Ревизиращият орган е извършил насрещна проверка,
обективирана в Протокол за извършена насрещна проверка № П-29002918040275-141-001/27.03.2018г.
за насрещна проверка на Месокомбинат – Ловеч АД, с ЕИК *********, след
определения в заповедите за изменение на ЗВР срок.
Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001317004791-020-001/20.07.2017 г. е изменена със Заповед за изменение на
ЗВР № 16001317004791-020-002/25.01.2018г. досежно срока за извършване на
ревизията, който е удължен до 28.02.2018г. Последвала е нова Заповед за
изменение на ЗВР № 16001317004791-020-003/27.02.2018г., с която е определено
ревизията да завърши до 26.03.2018г.
Съгласно
чл. 110, ал. 2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК) ревизията е съвкупност от действия, извършени от
органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и
задължения за осигурителни вноски. Заповедта за възлагане на ревизията определя
срок, в който органите по приходите имат правото да извършват действията по
установяване на фактите и обстоятелствата от значение за определяна на
задължението за данъци и осигуровки. Следователно съгласно кодекса органите на
НАП не могат да събират доказателства извън срока на ревизията. Ако такива
доказателства са събрани, то те не следва да се вземат предвид при установяване
на задълженията.
Нарушението
на времевия срок на извършване на ревизията, ще доведе до изключване от
доказателствения материал на фактите и обстоятелствата, събрани извън срока на
ревизията и съответно ще отпаднат фактическите и правните констатации и
извършеното облагане на тази основа. Събрани такива доказателства не се
разглеждат и не могат да се ценят при облагането на лицето.
С оглед на
установеното настоящият съдебен състав счита, че на посочените основания ревизионният
акт е незаконосъобразен в частта, с която допълнително е установен корпоративен
данък за 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016 години, съответно в размер на
2 541, 69 лева, 9 333, 41 лева, 13 604, 61 лева, 36 664, 19
лева и 134 657, 59 лева, ведно с начислените лихви общо 32 550, 75
лева.
При този изход на делото в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК и представените доказателства за извършването на такива депозит за съдебни
експертизи - 1330 лв., възнаграждение за един адвокат в размер на 13 000 лв.,
съгласно договор за правна защита и съдействие и представени две платежни
нареждания от 12.10.2018г и 14.12.2018г.
Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на процесуалния
представител на ответника. Съдът счита, че с оглед защитения материален интерес,
осъществените процесуални действия и сложността на делото, възражението е
неоснователно.
Водим от горното и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд Пазарджик, VІ състав
Р Е Ш И :
Отменя по жалба на „Маринели - 62“ ЕООД, с ЕИК112606786, Ревизионен
акт № Р-16001317004791-091-001/11.05.2018г., потвърден с Решение №
573/01.10.2018г. на Директора на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП.
Осъжда Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика", град Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „Маринели - 62“ ЕООД, с ЕИК112606786,
разноски по делото в размер на 14133 лв. (четиринадесет хиляди сто тридесет и
три лева).
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ:
/П/
С
решение № 4398 от 14.04.2020 г. по адм. дело № 9884/2019 г. на ВАС - ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 516 от 15.07.2019 г., постановено от Административен съд
Пазарджик по адм. д. № 999/18 г., по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив, да
заплати на „Маринели - 62“ ЕООД, гр. Велинград, ЕИК: ********* разноски за
касационното производство в размер на 13 000 /тринадесет хиляди/ лв.
Решението е окончателно.