МОТИВИ:Срещу подсъдимата П.П.Н.
*** било предявено обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за това, че
през месец
април 2012 година /неустановена дата/, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудила заблуждение /в гр.Бордо, Република Франция/ у Е.С.М. ***,
Република Франция/ - че ще сключи с нея договор за покупко- продажба на
недвижим имот, находящ се в гр.Ловеч, **** и с това й причинила имотна вреда в
размер на 5671,91 лева, равностойността на 2900 евро, която настъпила в
гр.Ловеч, като деянието било извършено в условията на посредствено
извършителство - чрез действалия невиновно О.Н.М. ***, Република Франция/,
който убедил Е.С.М. да разреши на Н. *** да предаде сумата от 2900 евро /нейна
собственост/ на П.П.Н..
Срещу подсъдимата П.П.Н. ***
било предявено обвинение за престъпление по чл.316, във връзка с чл.308, ал.2,
пр.2, алт.2-ра, във връзка с ал.1 от НК за това, че през месец април 2012 година
/неустановена дата/ в гр.Ловеч, съзнателно се ползвала от неистински официален
документ - нотариално удостоверяване, peг.№1611/18.04.2012, на подпис на пълномощно, на което бил
придаден вид, че е извършено от Анна Ценкова, нотариус район на действие PC- Ловеч, когато за самото му
съставяне не може да й се търси наказателна отговорност и деянието се изразило
в представяне на документа пред Н. ***.
Срещу подсъдимата П.П.Н. ***
било предявено обвинение за престъпление по чл.316, във връзка с чл.309, ал.1
от НК за това, че през месец април 2012 година /неустановена дата/, в гр.Ловеч, съзнателно
се ползвала от неистински частен документ пълномощно от 18.04.2012г., на което
бил придаден вид, че е съставено от посочения като упълномощител М.Л.Д. ***,
когато за самото му съставяне не може да й се търси наказателна отговорност и
деянието се изразило в представяне на документа пред Н. ***.
Представителят на РП - Ловеч
в съдебно заседание поддържа
обвинението срещу подсъдимата, като е внесено с обв. акт и излага, че от
доказателствата, събрани в хода на съдебно следствие по несъмнен начин е
установено следното от фактическа страна: подсъдимата Н. се познавала със свид.
М.Д., с когото за известно време са живеели на семейни начала през 2006 г., като през 2009 г. са решили да закупят имот в гр.Ловеч, с цел да си построят собствено
жилище. Имота са придобили през 2009 г. пред нотариус Анна Ценкова. Започнали
са строежа, като в един момент, поради недостиг на средства за неговото
приключване, свид. Д. е заминал в Белгия на работа, с цел да осигури средства
за приключването на строежа. През това време Н. е останала да живее и работи в
България. Същата се е познавала и е била в приятелски отношения с О.М. и
неговата майка свид. Е.С. М., които са живеели в гр.Бордо във Франция. През
2012г. О.М. е видял в интернет сайт обява за продажба на недвижим имот, този
закупен от подсъдимата и свид. Д., което обстоятелство към момента О.М. не е
знаел и тъй като с пострадалата са имали планове за закупуване на имот в
България, по-конкретно в гр.Ловеч, където са техните роднини, той е споделил с
пострадалата за обявата, която е видял и която по снимките качени в обявата, му
е харесала. От своя страна пострадалата М. след като видяла обявата, също
харесала вида и състоянието на имота, и е решила, тъй като се намирала във
Франция, да се свърже със свои роднини в България, с молба да огледат имота на
място, и при евентуално решение да го закупят, да ги упълномощи за извършване
на съответните действия на сделката пред нотариус. По тази причина през м.април
2012 г. пострадалата Е.М. разговаряла по телефон със свид. Н.И. нейн роднина,
който по същото време е пътувал често за Германия и периодично се е прибирал в
гр.Ловеч, като в момента на разговора същият е бил в гр.Ловеч. След разговор с
пострадалата той се съгласил да отиде да види имота на място, за да види дали
неговото действително състояние отговаря на това, което се е виждало на
снимките качени на сайта с обявата, като и да провери документите за
собствеността на имота. Свид. И. отишъл на мястото заедно със свид. А.И., като
преди това се е свързал с продавача по номера, който е бил посочен в обявата и
е разговарял с подс. Н., която ги е придружила на място до имота, за да им го
покаже. Там свид. Н.И., макар да е установил известни разлики със снимките по
обявата, като цяло одобрил състоянието на имота и поискал от подсъдимата да
погледне документите за собственост, за да се увери дали има някакви правни пречки
за извършването на бъдеща сделка. Подсъдимата го уверила, че разполага с всички
необходими документи, че същите са изрядни, и му ги е представила в папка на
място. Свид. И. след като ги е прегледал е установил, че в нотариалния акт за
собственост освен нея, като съсобственик е вписан и свид. Д.. Попитал
подсъдимата как при това положение би могло да бъде изповядана сделката, след
като има и друг собственик, на което тя е отговорила, че е упълномощена от
свид. Д. да извършва разпоредителни действия с имота, и в подкрепа на това е
показала на свид. И. пълномощно с *****г., в което като упълномощител е вписан
свид. Д. и което е съдържало текст, с който е учредена представителна власт на
подсъдимата да извършва от негово име разпоредителни действия, като
пълномощното е било с нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителя от
нотариус Анна Ценкова. След като е видял пълномощното свид.И. решил, че
действително няма никакви правни пречки за извършване на сделката, свързал се с
пострадалата по телефона, както и с О.М., уведомил ги е за действителното
състояние на имота, за документите за собственост, които е прегледал и които са
му били предоставени от подсъдимата. Пострадалата, след като го е изслушала, му
казала да задейства процедурата по сключване на бъдещата сделка, уговаряйки се
на следващия ден да му изпрати сумата, която е необходима, както за продажбата,
така и за съпътстващите я разходи. Сумата, която била поискана и обявена от
подсъдимата била в размер на 3000 евро. Съответно свид. И. е дал на подсъдимата
още същия ден сумата от 200 лв., които тя настоявала да получи като предплащане
за капариране на бъдеща сделка и които е взел на заем от свид. Б., тъй като в
момента не е разполагал с пари в себе си. Постигнали са уговорка с Н., че
остатъка който следва да доплати ще е в размер на 2900 евро. На следващия ден
пострадалата превела на свид. И. сумата от 3200 евро, с които да плати
продажната цена, както и да върне заетата сума на свид. Б.. След като получил
превода свид. И., по предварителна уговорка с подсъдимата, се срещнал с нея
същия ден и посетили нотариус Найда Тодорова в гр.Ловеч, която им е обяснила
подробно какви документи следва да бъдат набавени, с оглед законосъобразното
сключване на сделката и прехвърляне на собствеността. На излизане от
нотариалната кантора подсъдимата настоявала свид. И. да й даде остатъка от
продажната цена веднага, на което първоначално той е отказал, с мотив, че
сделката все още не е сключена и не може да си позволи да извърши подобно
разпореждане, което би могло да увреди интересите на пострадалата. Въпреки това
подсъдимата продължила да настоява да получи цялата сума предварително, поради
което свид. И. се е обадил на пострадалата по телефона, уведомил я за желанието
на подсъдимата. Пострадалата първоначално е отказала парите да й бъдат платени
предварително и държала пращането да се извърши след сключването на сделката. В
този момент подсъдимата взела телефона от свид. И. и настояла да говори с О.М.,
с когото се познавали, били са в близки отношения и са си имали доверие. В
разговора с него е настояла да получи плащането предварително, с мотив че
сумата й е необходима за закупуване на автомобил в гр.Габрово и го уверила, че
няма да има никакъв проблем за прехвърлянето на собствеността на имота и до
няколко дни сделката ще бъде изповядана. О.М., който имал пълно доверие на
подсъдимата, разговарял на момента с пострадалата, казал й че вярва на
подсъдимата и че й има пълно доверие, което убедило пострадалата М. да се
съгласи с настояването на подсъдимата и е казала на свид. И. да й предаде
останалата част от сумата в размер на 2900 евро. Свид. И. веднага дал
посочената сума на ръка на подсъдимата, която от своя страна му предала
посочената папка с документи за собственост, в което било и процесното
пълномощно. След този момент, в продължение на около 2 седмици, свид. И. правил
опити да се свърже по телефон с подсъдимата, с оглед сключването на сделката,
като тя не е отговаряла на позвъняванията му, което е продължило до есента на 2013 г., по-конкретно месец октомври, когато е бил проведен телефонен разговор между О.М. и свид.М.Д.,
които са се познавали макар и бегло към момента, в който телефонен разговор М.
попитал свидетеля, защо сключването на сделката все още се бави, кога ще бъде
извършена, от което свид. Д. останал изненадан, тъй като не е имал никаква
уговорка с подсъдимата да се разпорежда с имота, напротив работел е в Белгия, с
цел набавянето на пари за довършването на строежа, съответно не я е
упълномощавал да го продава. Същият месец свид. Д. се прибрал за няколко дни в
България, прегледал документите за собственост на имота, съдържащи се в
папката, дадена от подсъдимата на свид. И., които към момента са се съхранявали
от свид. Г.С.У., роднина на И. и видял в тях процесното пълномощно, което не
е било съставено от него. Прокурорът изтъква, че това обстоятелство се
установява по категоричен начин от заключението на в.л. изслушано в съдебно
заседание по изготвената в дос.производство експертиза, което е дало
категорично заключение, че подписите срещу упълномощител и нотариус положени в
пълномощното, както и отпечатъка от кръглия печат, не са положени от лицата, не
просто не са положени от свид. Д. и нотариус Анна Ценкова, а въобще не са
положени с тампонно мастило, а са възпроизведени чрез използване на копирна
техника, т.е. касае се за машинно копиране на двата подписа. С оглед на тази
факти, които приЕ.за несъмнено установени, счита, че подсъдимата е осъществила
от субективна и обективна страна съставите на престъпленията за които е
предадена на съд, а именно престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за това че
възбудила заблуждение у пострадалата Е.М., че ще сключи с нея договор за
покупко-продажба на имота находящ се в гр.Ловеч, кв. ***, ******, което
престъпление е извършила в условията на посредствено извършителство чрез О.М.,
който е действал невиновно, несъзнателно, като имайки пълно доверие на
подсъдимата, е убедил майка си - пострадалата М., да се съгласи сумата по
сделката да бъде изплатена на подсъдимата предварително, преди сключването на
сделката. Излага, че измамата е престъпление, при което дееца формира
неправилни представи у друго лице, относно определени обстоятелства, касаещи
сключването на конкретна сделка, като лицето у което са формирани тези
представи, т.е. заблуденото лице мотивирано от това заблуждение, извършва акт
на имуществено разпореждане, който не би извършило, ако знае действителното
състояние на нещата. В случая намира за несъмнено доказано, че подсъдимата още
от началния момент на водене на преговори по сключване на евентуалната бъдеща
сделка, не е имала никакво намерение да сключи такава, тъй като тя много
добре е съзнавала, че не е единствен собственик на имота и за сключване на
сделката е необходимо съответно съгласие и на другия съсобственик, което тя е
нямала, съзнавала е че няма такова, поради което от самото начало тя е била със
съзнанието, че не може да прехвърли собствеността на имота на което и да е
трето лице. На следващо място счита, че намерението на подсъдимата никога да не
сключи такава сделка се извлича от обстоятелството, че тя е използвала
пълномощното с *****г., за да убеди свид. Н.И., че няма правни пречки за
сключване на сделката. Пълномощно, което тя е съзнавала, че не е изготвено от М.Д.,
съответно подписа, който е положен в него, не е удостоверяван от нотариус
Ценкова. На следващо място, намерението на подсъдимата да не сключва сделката
със свид. М., се извлича и от самото й поведение след получаването на сумата от
2900 евро, а именно, че тя е преустановила съзнателно контакт по телефона със
свид. Н.И. и практически с нея нито свид. И., нито пострадалата М. или О.М. са
могли да се свържат, тя е отказвала всякакъв контакт с тях, съзнавайки че не в
състояние да изпълни изпълнението на сделката и прехвърляне собствеността на
имота. Вследствие на заблуждението, в което е била въведена М. и имущественото
разпореждане, което е извършила, мотивирана от неправилната представа, на нея й
е била причинена вреда в размер на 5671.91 лв. равностойността на 2900 евро.
Подсъдимата е действала с пряк умисъл, тъй като е съзнавала, че въвежда в
заблуждение пострадалата М., предвиждала е, че същата мотивирана от това
заблуждение, ще извърши акт на имуществено разпореждане и е искала това, като
през цялото време е целяла да набави имотна облага за себе си. Счита, че
подсъдимата е осъществила и състава на престъплението по чл.316, във вр. с
чл.308, ал.2, пр.2, алтернатива 2, във връзка с ал.1 от НК, а именно през м.
април 2012 г. в гр.Ловеч съзнателно се е ползвала от неистински официален
документ, а именно нотариалното удостоверяване на подписа в пълномощното с *****г.,
изпълнителното деяние на престъплението се изразило в това, че тя е представила
пълномощното пред свид. Н.И., при първоначалната им среща, когато е извършван
огледа на имота, във връзка с неговото искане, по-точно с поставения от него
въпрос как ще бъде сключена сделката при положение, че имота е съсобствен с
друго лице. Категорично е установено от назначената експертиза, че подписа
срещу нотариус е възпроизведен чрез използване на копирна техника, т.е. че се
касае за неистински документ, което обстоятелство подсъдимата е съзнавала, тъй
като свид. Д. в показанията си категорично твърди, че никога не е изготвял
такова пълномощно, които показания категорично се потвърждават и от
експертизата, че никога не е имал разговори с подсъдимата, в които да са
обсъждали евентуална продажба на имота, и е заминал за Белгия, с цел да намери
средства за довършване на строежа. Доколкото по делото няма категорични
доказателства дали подсъдимата е съставила самото пълномощно, съответно е
копирала подписа, който е положен срещу нотариус, но категорично е установено,
че такова пълномощно не е изготвено, което подсъдимата е нямало как да не знае,
тъй като през цялото време още от момента, в който е публикувала обявата в
интернет, тя е била наясно както със статута на имота, т.е. че е съсобствен,
така и с това че няма съгласие и въобще не е разговаряла със свид. Д. за
евентуална продажба на имота. По абсолютно същите съображения приЕ., че
подсъдимата е осъществила и състава на престъплението по чл.316, във вр. с чл.
309, ал.1 от НК, като през м.април 2012 г. в гр.Ловеч съзнателно се е ползвала от пълномощното, на което е бил предаден вид, че е изготвено от М.Л.Д., като
изпълнителното деяние също се изразило в представянето на документа пред свид. И.,
с оглед на това да го убеди, че няма правни пречки за сключване на сделката.
Субективно подсъдимата е действала също с пряк умисъл, тъй като е осъзнавала,
че ползва неистински документи и във волево отношение е искала това. По тези
съображения, счита, че подсъдимата следва да бъде призната за виновна в
извършване на престъпленията, за които е предадена на съд с обв. акт, като
предлага да й бъдат наложени следните наказания: за престъплението по чл.209,
ал.1 от НК лишаване от свобода за срок от 1 година, което да изтърпи при строг
режим; за престъплението по чл.316, във връзка с чл. 308, ал.2, пр. 2,
алтернатива 2, във вр. с ал.1 от НК лишаване от свобода също за срок от 1
година, както и да й се наложи същото наказание по вид и размер за
престъплението по чл.316, във вр. с чл.309 от НК, като на основание чл.23, ал.1
от НК следва да й се определи общо най-тежко наказание в размер на 1 година
лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим. Разноските по делото в
пълният им размер следва да бъдат възложени на подсъдимата. Относно гр.иск
предявен в съдебното производство счита, че същият е доказан по основание и
размер, поради което следва да бъде уважен, като от сумата, която следва да се
присъди като обезщетение за причинените имуществени вреди следва да се
приспадне сумата изплатена до момента от подсъдимата, с оглед доказателствата
приложени по делото за частично възстановяване на щетите.
Подсъдимата П.П.Н., редовно
призована чрез адв.К. не се явява в с.з., за нея се явява адв.К., който моли съда да постанови присъда, с
която да признае подзащитната му за невинна за престъпленията, за които е
предадена на съд. Счита, че липсват извършени престъпления от субективна
страна, докато от обективна, действията извършени от подзащитната му, макар и
не напълно такива, каквито ги описва представителя на обвинението, привидно
осъществяват състава на някакво престъпление. На първо място, за обвинението по
чл. 209, ал.1 от НК, изтъква, че тъй като прокурорът не заявява къде е
извършено това престъпление, ръководейки се от обв. акт, където изрично е
записано че възбудила в заблуждение в гр.Бордо, Франция, у Е.М., приЕ., че
обвинението е за престъпление извършено в чужбина, поради което счита, че още
от самото начало наказателното производство се води в нарушение на правилата на
НПК, по-конкретно на чл.194, ал.1, т.3 от НПК, тъй като дос.производство е
извършено под формата на дознание, а съгласно този текст от закона за
престъпления извършени от чужбина задължително се води следствие. При
положение, че РП-Ловеч поддържа такова обвинение, счита че съдът би следвало
като се оттегли на съвещание за произнасяне, да прекрати производството по
делото и да върне делото на РП - Ловеч от стадия на предварителното
разследване. На следващо място в обв. акт се твърди, че доверителката му е
въвела свид. М. в заблуждение чрез използване на посредствен извършител, а именно
синът на М. - О.М.. Известно е, че посредственият извършител не е наказателно
отговорен по определени причини, било то че е малолетен или че не съзнава, че
извършва престъпление, но той извършва изпълнителното деяние или поне част от
него, затова моли много внимателно да се анализират показанията на свид. М.,
тъй като не знае за друг такъв случай, в който престъплението да е извършено
чрез посредствен извършител, а този посредствен извършител да не е разпитан.
Счита, че липсата на показания и на разпит на свид.М. води до една абсолютна
непълнота на доказателствата, защото свид. М. е категорична, разпитана в
съдебно заседание на 08.06.2016 г., че тя не е говорила с подзащитната му
никога, информирала се е за сделката от свид. И., но когато подзащитната му е
разговаряла с М. са били заедно, т.е. не е имало нужда някой да я убеждава в
нещо и няма от нея показания в смисъл, че тя се е съгласила да се дадат парите,
тъй като синът й я е убедил. Тя е присъствала на този разговор между синът й и
Н., и е казала на свид. И. „дай парите пред свидетел или ме изчакайте да
дойда”, това е нейно решение, на което подсъдимата по никакъв начин не е
повлияла, още повече, че свид. И. е категоричен, че той е предавал на леля си,
но е получил указания и от нейния син, т.е. възприЕ.ли са свид. М. и М. като
двамата, които взимат заедно решения. От друга страна М., макар и неразпитан,
има данни че е контактувал с моята подзащитна и не твърди по никакъв начин, че
е бил измамен, напротив. Обвинението твърди, че подсъдимата е действала и че е
извършила изпълнителното деяние с умисъл да ги измами, действията й са такива,
че тя се била укрила, а чрез показанията на М. и И. посредствено се установява,
че О.М. е говорел постоянно с подсъдимата и дори 2-3 дена след получаване на
парите, ден след като тя не се е явила да отидат пред нотариус, ден след
това той е говорил с нея и казал на М. и И., че се е наложило да отиде в
чужбина, че ще се върне и че ще оправят нещата, т.е той не се чувства измамен.
Поради изложеното счита, че така описаното в обв. акт изпълнително деяние не се
потвърждава от събраните по делото доказателства и категорично твърди, че би
следвало да се даде вяра на обясненията на подзащитната му, която заявява, че
през цялото време е действала с убеждението, че ще успее да убеди М.Д., другият
съсобственик на имота, да го продадат и че е взела парите, тъй като й трябват
средства, но е била сигурна, че ще успее да осъществи сделката и едва когато е
срещнала твърдия му отказ, тя е заявила пред свид. И., че ще събере парите и че
ще ги върне, това е заявила и на М.. Изтъква, че обективно действията й
показват това което тя твърди, че е имала намерение да извърши тази сделка. На
първо място, от показанията на свид. И. се установява, че още при първото
посещение от негова страна за оглед на имота, тя му е дала една папка с всички
документи, включително нотариален акт, процесното пълномощно и всичко друго, което
касае имота, дори в папката е имало документи, които нямат нищо общо с този
имот, като акт за раждане на М.Д.. Ако тя беше действала с умисъл за измама, не
би представила тези документи или поне не всичките. Освен това, безспорно е че
според И. те са ходили при нотариус Найда Тодорова, за да уточнят какво трябва
да й бъде представено като документи, но този свидетел избягваше категорично
отговора на въпроса, когато са ходили при нотариус Тодорова, дали са й показали
документите, защото няма нотариус, който би извършил сделка при наличие на тези
документи. Няма нотариус, който би убедил купувача, че документите са изрядни в
този смисъл, защото това пълномощно, на което толкова се акцентира, на практика
е един лист хартия, който не може да породи никакви правни последици. Сочи, че
ако доверителката му е искала да измами някого, не би представила такова
пълномощно, за да го убеди да извърши сделката и с това пълномощно да отиде при
нотариус, тъй като сделка с недвижим имот се извършва с изрично пълномощно за
конкретния имот, пълномощното само по себе си не може да породи действия, ако с
него няма скицата на имота и декларациите по чл.264, ал.1 от ДОПК и чл.25, ал.8
от Закона за нотариусите, които следва също да бъдат нотариално заверени. В конкретния
случай доверителката му отива при нотариус, води и И., говорят с нотариус,
обясняват й какви документи трябва да се представят, тя действа не с умисъл да
го измами, защото ако искаше да го измами нямаше да предприеме тези действия, а
действа с мисълта, че ще успее да убеди Д. да извършат тази сделка. При анализа
на доказателствата, акцентира и на друго обстоятелство, а именно къде се е
намирало въпросното пълномощно, което според И. е било в папката с всички
документи, включително и с документа за раждане на Д. и това обстоятелство
поражда въпроса за това дали доверителката му е знаела, че това пълномощно е с
невярно съдържание, защото тази папка с документи се е намирала в имота. Факта
че в нея се намира и акта за раждане на Д. говори за факта, че това е папка,
която съдържа негови документи. Това е съвсем нормална теза, защото
доверителката му твърди, че това пълномощно не знае кой и кога го е съставил.
Ако това пълномощно се е намирало в папката и тя просто го е видяла, го е приела
за достоверно, съвсем нормално е да го ползва и обосновани и оправдани са
действията, които прави, тя отива с това пълномощно, представя го пред Община и
пред нотариус, точно това представяне пред нотариус, като на всеки е ясно, че
нотариус на когото му представят пълномощно, прави проверка на това пълномощно
при колегата си, от когото изхожда това пълномощно, защото имат систЕ.за това.
Ето защо счита, че действията на подзащитната му сочат, че тя не е действала с
умисъл за измама и този умисъл липсва както за престъплението по чл. 209 от НК,
така и за престъплението по чл.316 от НК. Сочи, че по никакъв начин не е
доказано по делото, че тя е знаела, че пълномощното е с невярно съдържание,
напротив, твърди че действията на подсъдимата сочат обратното, че тя не е
знаела, че това е документ с невярно съдържание, защото , защото след като
разбира, че няма да може да продаде целия имот, тя категорично заявява, че ще
върне парите, ще се опита да ги върне, не случайно тя заминава да работи в
чужбина, защото в България няма как да получава възнаграждение, с което да може
да върне тази сума. Другият момент, на който обръща внимание е, че подсъдимата
никога не е крила, че този имот не е само нейн, а и на М.Д., от първия момент
се знае от всички. Сочи, че тя така или иначе би могла да прехвърли половината
имот, напр. ако извърши едно дарение не трябва съгласие на другия съсобственик.
Всекидневно във връзка с оборота на селскостопанските имоти има лица, които
даряват на фирми имоти, така че доверителката му е имала възможност да
прехвърли поне една част от този имот, като има предвид и сумата, все пак си е
струвал тази сума. Категорично заявява, че не е доказано подзащитната му да е
действала от субективна страна с умисъл за извършване на престъплението по
чл.209 от НК, поради което следва да бъде призната за невинна. Ако съдът
приеме, че подзащитната му е извършила престъплението по чл.316 от НК , въпреки
че не разбира как може да се твърди, че тя е знаела че това пълномощно е с
невярно съдържание след като е имала и други пълномощни от М.Д., и няма спор,
след като самия документ е такъв, че тя не е присъствала при нотариуса,
достатъчно е че вижда този документ и го ползва, но ако приеме, че трябва носи
наказателна отговорност по чл.316 от НК, то моли да приемете, че в случая се
касае за маловажен случай, с оглед това че тя не е укрила документите по имота,
всеки е могъл да направи проверка на тези документи, ходила е с И. при
нотариус, всички действия ги е извършила пред много свидетели и убедеността, че
ще може да направи тази сделка, но ако приеме, че е извършила това, то моли да
приеме, че се касае за маловажен случай и да наложи наказание пробация за
едното и глоба за другото престъпление по чл.316 от НК. Счита, че на всичко
казано във връзка с обективната и субективна страна на престъпленията, съдът
следва да обърне внимание, след като отговори на поставения въпрос, дали не
следва наказателното производство да се прекрати и делото да се върне на РП -
Ловеч.
От събраните в хода на досъдебното
производство и съдебно следствие доказателства, съдът приЕ.за установена
следната фактическа обстановка :
Подсъдимата
П.П.Н., ЕГН: ********** е родена на *** гол в гр.Ловеч. Същата е с
българско гражданство, средно образование, безработна, неомъжена, осъждана, живее на адрес гр.Ловеч, *******.
Свидетелят М.Л.Д. ***.
През 2006 година заживял на семейни начала с подсъдимата Н.. Известно време живели в жилището на подсъдимата в гр.Ловеч, *****,
след което решили да си построят собствена къща и за целта закупили незастроен
имот в гр.Ловеч, ******. Имотът придобили в съсобственост с нотариален акт
№173, том I, рег.№ 1280, дело №125 от 16.06.2009 на нотариус Анна Ценкова,
район на действие гр.Ловеч. Парите, с които разполагали им стигнали за завършване на т.н „груб строеж"
на къщата, което наложило свидетелят Д. да замине на работа в Белгия, за да
осигури средства за довършване на строежа.
Свидетелят Н.С.И. живеел
и работел в Германия. Имал роднини в България /гр.Ловеч/- свидетелите Г.У.
/негова майка/ и А.И./брат/, които периодично посещавал.
Свидетелката Е.С.М.
/пострадала/ била сестра на свидетелката Г.У., съответно леля на свидетеля Н.И..
От години живеела в Република Франция, гр.Бордо, със сина си О.М..
През пролетта на 2012
година О.М. споделил на свидетелката М., че е видял в интернет - сайт обява за продажба на къща в
гр.Ловеч, *****, която му харесала. Свидетелката разгледала обявата и
приложените към нея снимки и харесала външния вид на имота. Към обявата бил
посочен телефон за връзка с подсъдимата Н., посочена като продавач. Обявената продажна цена- 3000 евро-била
изгодна, затова свидетелката М. решила да се обади па роднините си в гр.Ловеч,
за да огледат имота на място.
През месец април същата
година /неустановена дата/ се свързала със свидетеля Н.И., който по същото
време се намирал в България, в дома на свидетелката У.. Обяснила му за имота и
го помолила да го посети на място, за да се увери дали външният вид съответства
на снимките към обявата и да прегледа документите за собственост.
Заедно със свидетеля А.И.
свидетелят Н.И.,***, ******. Придружила ги подсъдимата Н., с която се свързали на телефонния номер посочен в
обявата, който свидетелката М. им продиктувала.
На място свидетелят И.
констатирал, че фактическото състояние на имота не отговаря напълно на снимките
към обявата- нямал покрив и се нуждаел от довършителни дейности, но като цяло одобрил състоянието му.
Казал на подсъдимата, че роднините му във
Франция проявяват сериозен интерес към евентуална сделка и поискал да види
документите за собственост на имота. Подсъдимата го уверила, че документите са изрядни, извадила папка с
документи, която носела, и му показала нотариалния акт за собственост.
Преглеждайки текста на
документа /нотариалният акт/ свидетелят Н.И. установил, че освен подсъдимата като собственик фигурира и друго
лице - свидетелят М.Л.Д.. Попитал подсъдимата как ще бъде сключена евентуална
сделка при положение, че имота е съсобствен. Подсъдимата отговорила, че това обстоятелство няма да е пречка, тъй
като е упълномощена от другия съсобственик да се разпорежда от негово име с
имота. В подкрепа на думите си извадила от папката с документи пълномощно рег.№
1611 от 18.04.2012 година с вписан упълномощител свидетеля М.Л.Д., съдържащо текст за учредяване на
представителна власт в полза на подсъдимата да извършва от негово име всякакви действия, включително
разпоредителни. Пълномощното
носело нотариално удостоверяване на подписа на свидетеля Д., извършено от
нотариус Анна Ценкова, район на действие
PC- Ловеч.
След като видял
пълномощното свидетелят И. решил, че няма пречка за сключване на евентуална
сделка и се обадил на свидетелката М.. Съобщил й какво е установил относно външния вид на имота, както и че
всичко около документите за собственост е изрядно. След като го изслушали
свидетелката М. и О.М. му казали да задейства процедурата по сделката, като
свидетелката М. му казала, че на следващия ден ще му изпрати необходимите пари.
Тъй като подсъдимата поискала предплащане /капаро/ в
размер на 200 лева, с каквато сума свидетелят И. не разполагал, веднага след
разговора с роднините си свидетелят И. се срещнал със свидетеля Б., който му
дал сумата от двеста лева, която свидетелят И. веднага предал на подсъдимата Н.. Приели, че сумата от 200 лева се равнява на
100 евро и се съгласили, че оставащата за доплащане сума е 2900 евро. Уговорили
се да се срещнат на следващия ден.
На следващия ден
свидетелката М. изпратила на свидетеля И. сумата от 3200 евро - за цената по сделката и всички
съпътстващи разходи.
След като получил сумата
свидетелят И., придружен от свидетелите Г.У. и А.И., се срещнал с подсъдимата Н. ***. Посетили нотариус Найда
Тодорова, чиято нотариална кантора се намирала в близост до общината, която
обяснила какви документи ще са необходими за сделката.
След като излезли подсъдимата казала на свидетеля И., че иска
да й даде остатъка от парите веднага. Свидетелят И. отговорил, че носи
отговорност за интереса на роднините си и не може да й плати преди сделката да
е сключена пред нотариус. Отказът му ядосал подсъдимата, която продължила да настоява да получи парите веднага.
Свидетелят И. се обадил
на свидетелката М. и я уведомил за настояването на подсъдимата да й бъде платена цялата сума
предварително. Свидетелката М. отказала, тъй като държала плащането да се извърши
след надлежното прехвърляне на собствеността, но минути след това свидетелят И.
отново се обадил и я уведомил, че подсъдимата продължава настоява да получи парите веднага, тъй като й трябвали спешно за сделка с автомобил в гр.Габрово. В този
момент подсъдимата взела телефона от
свидетеля И. и поискала да говори със сина на свидетелката М. - О.М., който се намирал до нея.
Обръщайки се към О.М. подсъдимата
му казала - „Толкова ли ми нямаш
доверие, след като се познаваме, къщата е ваша и ще бъде прехвърлена". О.М.,
който познавал подсъдимата й се доверил, че сделката за имота ще
бъде сключена, успокоил свидетелката М., че вярва на подсъдимата, и й казал че може да разреши
на свидетеля И. да даде на подсъдимата
остатъка от продажната цена без да се притеснява. Успокоена свидетелката М. му
казала да каже на свидетеля И. да плати на подсъдимата парите.
Изпълнявайки волята на
свидетелката М. свидетелят И. предал на подсъдимата сумата от 2900 евро. Подсъдимата от своя му страна му дала папката с документи на имота,
в която било и пълномощно рег.№ 1611 от 18.04.2012.
Изминали около две
седмици, когато свидетелят И. се обадил на свидетелката М., че не успява да се
свърже с подсъдимата, която не отговаряла
на телефонните му позвънявания. О.М. също се опитал да се свърже с нея, но
неуспешно. Междувременно свидетелят И. се върнал в Германия, като документите,
сред които било и пълномощно рег.№ 1611 от 18.04.2012, останали у свидетелката У..
В началото на месец октомври 2013 година, О.М.
разговарял по телефона със свидетеля М.Д., с когото се познавали, но не се били
виждали и чували от дълго време. От разговора свидетелят Д. научил за случилото
се. Останал изненадан, тъй като нямал намерение да продава имота и не бил
упълномощавал подсъдимата да извършва
разпоредителни действия от негово име.
През октомври същата
година свидетелят Д. се прибрал в България и в началото на месец ноември се
срещнал със свидетелката Г.У.. Обяснил й по какъв повод иска да разговаря с нея и я помолил да му покаже
документите за имота оставени от подсъдимата. След като ги прегледал, установил наличието на
пълномощно peг.№ 1611 от 18.04.2012 на нотариус Ценкова, каквото никога не бил
подписвал.
По този повод свидетелят Д.
***, сектор „Икономическа полиция". В процеса на проверката, образувана по
жалбата му, предал пълномощното на водещия проверката свидетеля С..
По делото била назначена
комплексна графическа и техническа експертиза, като вещото лице дано
заключение, че подписите срещу „Упълномощител" и „Нотариус" в пълномощно *****, както и
отпечатъкът от кръгъл печат на нотариус Анна Ценкова в същото пълномощно, не са
положени с тампонно мастило, а чрез използване на цветна копирна техника.
Назначена била стоково-
икономическа експертиза, като вещото лице дало заключение, че левовата
равностойност на сумата от 2900 евро възлиза на 5 671, 91 лева.
От така установената
фактическа обстановка настоящата инстанция приЕ., че подсъдимата П.П.Н. е
осъществила осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава
на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК, като през месец април 2012 година
/неустановена дата/, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила
заблуждение /в гр.Бордо, Република Франция/ у Е.С.М. ***, Република Франция/ -
че ще сключи с нея договор за покупко- продажба на недвижим имот, находящ се в
гр.Ловеч, **** и с това й причинила имотна вреда в размер на 5671,91 лева,
равностойността на 2900 евро, която настъпила в гр.Ловеч, като деянието било
извършено в условията на посредствено извършителство - чрез действалия
невиновно О.Н.М. ***, Република Франция/, който убедил Е. С.М. да разреши на Н.
*** да предаде сумата от 2900 евро /нейна собственост/ на П.П.Н..
От обективна страна
подсъдимата е осъществила деянието чрез действие – като е въвела в заблуждение
пострадалата М., че ще
сключи с нея договор за
покупко – продажба на недвижим имот, находящ с в гр.Ловеч, ******, като
деянието е извършено в условията на посредствено извършителство – чрез О.Н.М.,
който е убедил пострадалата да разреши на Н. Йванов да предаде сумата от 2900
евро на подс.Н. и мотивирана от това М. е извършила акт на имуществено разпореждане
със сумата от 2900 евро, с левова равностойност към момента на деянието –
5671.91 лева, което е и размера на причинената й вреда. Подсъдимата изобщо не е имала намерение да изпълни задълженията си по сключване на договора, съответно
прехвърляне собствеността на имота, до който извод съдът достига поради факта,
че същата не е имала
възможност реално да изпълни уговореното, тъй като не е
била единствен собственик на имота, обявен от нея самата за продажба и не е
имала съгласие от другия съсобственик за продажбата му. Предложения за продажба недвижим имот е съсобствен
между подс.Н. и свид.Д./ нот.акт л.26 от ДП/. Всички предприети от подсъдимата
действия във връзка с проявения интерес от страна на свид.М. за закупуване на
имота – оглед на имота в присъствието на свид. Н.И./роднина на пострадалата/ и
свид. И., демонстрираните от подсъдимата желание за продажбата му и най-вече
убеденост за липсата на пречки за извършване на сделката, предоставяне на свид.И.
на т.нар.”папка с документи на имота”, в която присъствали освен нот.акт за
собственост и пълномощно от другия съсобственик на имота, с което й предоставя
права да извършва от негово име всякакви действия, вкл. и разпоредителни,
организацията по снабдяване с документи за самата сделка, посещението при
нотариус, настояването й за капаро са били насочени към въвеждане на пострадалата в
заблуждение, че ще се
стигне до сделка, макар на пръв поглед да изглеждат като обичайно поведение и
ангажимент на всеки един продавач.
Проявената настоятелност от страна на подсъдимата и усилията й по всякакъв
начин да убеди свид.И. в липсата на пречки за сключване на сделката са били продиктувани от желанието на подсъдимата да набави
за себе си имотна облага, а именно да получи цената за имота, договорената сума
от свид.М. и то преди сключване на сделката, сделка за която подсъдимата още от
самото начало е съзнавала, че няма как да бъде сключена, без съгласието на
свид.Д.. Именно по тази причина в деня, в който се е срещнала със свид.И., за
да огледа същия имота, предложен за продажба тя му е показала нот.акт за
собственост и след въпрос от негова страна, как ще се осъществи продажбата, щом
имота има и друг собственик му е показала въпросното пълномощно от 18.04.2012
г./л.19 от ДП/. Всичко това подсъдимата е сторила, като е съзнавала, че свид.И.
е изпратен от свид.М. и тя чрез него ще получи информация за имота, за неговия
вид и състояние в действителност, както и за това, че няма пречки за
закупуването му. Поради факта, че подсъдимата е знаела, че не е единствен
собственик, че няма съгласие от свид.Д. за продажба на имота, че пълномощното,
което представя на свид.И. е неистински документ, тъй като свид. Д. не е
съставял такова, подсъдимата е държала да получи предварително, преди
изповядване на сделката обявената продажна цена, тъй като е била наясно, че при
тези обстоятелства сделка не може бъде сключена. За да успее да получи
предварително уговорената сума от свид.И. е провела телефонен разговор с О.М. –
син на пострадалата, когото познавала добре. От своя страна също защото добре
познавал подсъдимата О.М. успял да убеди майка си да разреши свид.И. да предаде
сумата от 2900 евро на подс.Н. преди изповядване на сделката. Тъй като
цитираното пълномощно касае другите две обвинения, повдигнати с обв.акт съдът
ще се спре по-надолу в мотивите си на това защо приЕ., че документа е
неистински и че подсъдимата при използването му е съзнавала неистинността му.
Настоящата инстанция подложи на
анализ показанията на разпитаните по делото свидетели и прие, че показанията на
свид. М., И., И. и Д. следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като са
логични, безпротиворечиви и се подкрепят от останалите доказателства по делото.
От показанията на свид.М., И. и И. се установява описаната в обв.акт фактическа
обстановка относно как свид. М. е решила да закупи имот в България, в гр.Ловеч,
където има роднини, как е видяла обява в интернет за имота, поръчала е на
племенника си свид.И. да отиде и да огледа имота и ако му хареса да й каже,
което същият изпълнил, срещнал се е с подс.Н., огледал е имота, видял е
документите за собственост, предоставени му от подсъдимата и тъй като е останал
с впечетление, че няма проблем с покупко-продажбата е предал на М. всичко,
което е възприел и тя на 25.04.2012 г. е превела по банков път сумата от 3200
евро по сметка на свид.И., с която сума да плати цената на имота и всички
разходи по прехвърлянето му. Безспорно се доказва от показанията на свид.Д., че
същият е живял на съпружески начала с подс.Н. и че заедно са закупили процесния
имот, че не са имали достатъчно средства да завършат строителството на сградата
и втория етаж, затова са решили къщата да остане на един етаж, а той да замине
на работа в чужбина, за да осигури средства за довършване на строежа. Свид.Д. в
с.з. заявява, че нито преди да замине в чужбина, нито след това е давал
съгласие за продажба на имота, както и че не е подписал представеното по делото
пълномощно от 18.04.2012 г. Към момента, в който подсъдимата е дала обява за
продажба на имота, водила е преговори по сключване на сделката със свид.И.,
изпратен от пострадалата, свид.Д. дори не е знаел какво се случва, тъй като е
бил в чужбина. Узнал е в началото на 2013 г. от О.М., който му се обадил да го попита кога ще прехвърлят имота. След завръщането си в България свид.Д.
потърсил хората, които „са купили имота”, видял и документите оставени им от
подсъдимата, сред които и пълномощното от 18.04.2012 г., проверил е при
нотариуса заверил пълномощното, който заявил, че не е издавал такова, след
което подал жалба в полицията. Безспорно се установява от разпита на свид.И., И.
и У., че през м.април 2012 г. в гр.Ловеч, пред сградата на общината подс.Н. е
получила от свид. И. сумата от 2900 евро, представляваща уговорената цена за
имота и е получила тази сума след проведен разговор по телефон с О.М., тъй като
първоначално свид.И. отказал да й даде сумата преди сключване на сделката. След
разговора с М. и уверение от негова страна, че няма да има проблем, че има
доверие на подсъдимата, майка му пострадалата М. се е съгласила парите да й
бъдат дадени предварително, което свид. И. направил, а подсъдимата му предала
документите на имота и ключовете и се уговорили „в петък в 9.00 часа” да отидат
при нотариус да прехвърлят имота. В показанията си свид.М. категорично заявява,
че синът й я е убедил да предаде парите за имота на подсъдимата, тъй като й има
доверие и няма да излъже за къщата и парите.
Мотивирана от тези
неправилни представи
относно сключването на договор за покупко-продажба на недвижим имот, създадени й от подсъдимата чрез О.М.,
пострадалата
е извършила акт на разпореждане – като е
разрешила свид.И. да предаде на подсъдимата уговорената цена за имота преди
сключване на сделката и по този начин се е стигнало до имотна вреда за пострадалата - неоснователното
излизане на имуществото от патримониума на пострадалата Е. М., довело до причиняване на имуществена вреда на
същата в размер на 2900 евро.
Измамата е резултатно увреждащо престъпление, тъй като законът изисква в
следствие на акта на имуществено разпореждане да е настъпила имотна вреда, т.е.
престъплението се счита за довършено, когато настъпи имотната вреда. В
конкретния случай вредата за пострадалата М. е настъпила не с нареждането на
банковия превод, тъй като същият е нареден по сметка на свид.И. и към датата на
превода 25.04.2012 г. паричната сума се е намирала в негова фактическа власт.
Вредата за М. не е настъпила и в момента, в който свид.И. е изтеглил
преведената му парична сума, тъй като и към този момент тя е продължила да бъде
в негова фактическа власт. Вредата е настъпила, съответно престъплението е
довършено, когато свид.И. е предал сумата от 2900 евро на подс.Н. ***, пред
сградата на общината. Ето защо настоящият състав не приЕ. възражението на адв.К.,
че престъплението по чл.209 от НК, в което е обвинена подзащитната му е
извършено в чужбина, съответно не приЕ. възражението, че наказателното
производство е водено в нарушение на чл.194, ал.1,т.3 от НПК. Въвеждането в
заблуждение на пострадалата е извършено в гр.Бордо,Република Франция, както е
отразено и в обв.акт, но само наличието на този обективен признак не е
достатъчно да обоснове извършено престъпление измама, тъй като състава на
чл.209, ал.1 от НК изисква освен заблуждение у пострадалото лице, разпореждане
с имущество от негова страна и настъпила вреда, а както беше отбелязано
по-горе/което е отразено и в обв.акт/ вредата е настъпила в гр.Ловеч - с
предаване на сумата от 2900 евро от свид.И. на подс.Н., т.е. в случая момента
на настъпване на вредата за посдтрадалата М. съвпада с момента на получаване на
имотната облага за подс.Н.. Разбира се набавянето на имотна облага за дееца е
само цел при извършване на престъплението, а не задължителен признак от
обективна страна, но в случая и целта е реализирана и подсъдимата е получила
имотна облага. По изложените съображения съдът не е споделил доводите на
защитата за връщане на делото на РП-Ловеч и се е произнесъл с присъда.
Относно възражението на адв.К., че
деянието е извършено чрез посредствен извършител – О.М. – син на пострадалата,
който не е разпитан по делото и липсата на неговите показания води до абсолютна
непълнота на доказателствата, съдът намира следното: Действително О.М. не е
разпитан в хода на досъдебното производство, нито в хода на съдебно следствие,
въпреки положените усилия от страна на съда да проведе неговия разпит, но
следва да се отбележи, което настоящият състав вече е сторил в определение от
24.11.2016 г., че в хода на досъдебното производство изцяло в правомощията на
наблюдаващия прокурор е да събира доказателства в подкрепа на обвинението за
престъплението, за което е привлечен обвиняемия и липсата на проведен разпит на
М. е пропуск на прокурора, който съдът се е опитал да поправи чрез допускане на
това лице в качеството на свидетел. Не може обаче да бъде споделен извода на
защитата, че липсата на разпит на М. води до непълнота на доказателствата
относно обвинението по чл.209, ал.1 от НК. И това е така, тъй като нито обв.акт,
нито присъдата може да се гради на база показанията на един единствен свидетел,
а на обвинение доказано по несъмнен начин, т.е. на преценка на всички събрани
по делото доказателства. В този смисъл, макар по делото посредствения
извършител да не е депозирал показания, това не води автоматично до извода за
непълнота на доказателствата или за липсата на такива относно вината на
подсъдимата, тъй като макар и по косвен начин от останалите гласни
доказателства се налага извода, че О.М. е действал без умисъл при осъществяване
на изпълнителното деяние от страна на подсъдимата, напротив устанановява се, че
същият е имал доверие на подс.Н., тъй като я познавал отдавна и не е допускал,
че ще излъже за сделката или за парите по същата, поради което е наказателно
неотговорен. От показанията на свид.И. и М. се установява, че именно М. е
оказал влияние върху М. да разреши предаване на процесната сума на подс.Н.
преди сключване на сделката. Относно въпроса защо прокуратурата не е приела, че
и О.М. е измамен, след като е участвал при взЕ.не на решението от страна на
майка му да се предадат парите на подсъдимата, съдът не следва да взЕ.
отношение, тъй като този въпрос е изцяло в правомощията на прокурора и касае
неговата преценка срещу кое лице, за какво обвинение и при какви обстоятелства
да внесе обв.акт. Не се споделя и възражението на адв.К., че липсва субективния
елемент на престъплението, тъй като подзащитната му е действала с убеждението,
че ще успее да убеди свид.Д. да продадат имота и след като е срещнала
категоричен отказ от негова страна е заявила на свид.И., че ще върне парите.
Съдът приЕ., че дадените от подсъдимата обяснения са само нейна защитна теза,
която не се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, тъй
като заявеното от нейна страна пред свид.И., че ще върне получените пари се
случва в много по-късен момент от този, в който е водила преговори за сделка и
е убедила другата страна, че такава ще бъде сключена. През цялото време докато
са траели преговорите по покупко-продажбата на имота подс.Н. не е заявявала, че
има проблем със съгласието на другия съсобственик, напротив категорично е
заявила, че има пълномощно от него и няма пречки за прехвърлянето на имота.
Подсъдимата е започнала да търси начин за изход от ситуацията едва след като
свид.Д. е разбрал какво се е случило и е била подадена жалба срещу нея в
полицията и тогава е заявила, че ще върне парите, но това е повече от година
след като е получила чрез свид.И. паричната сума от 2900 евро. Не се споделя и
възражението, че свид.И. избягва отговор на въпроса дали когато са ходили при
нотариус да уточняват какви документи са необходими за сделката е обсъждано
процесното пълномощно, тъй като свид.И. заявява, че няма спомен в кой от дните
са ходили при нотариус и изобщо не съобщава дали са показвали пред нотариуса
събраните документи за имота. Безспорно е установено по делото и
обстоятелството, че след като е получила парите за имота, подс.Н. не е спазила
уговорката със свид. И. да отидат пред нотариус и да сключат сделката, като
освен, че не се е явила на уговорената среща в уречения ден и час, не е
отговаряла и на телефонното обаждане на свид.И., който продължил в рамките на
следващите дни да я търси и по телефон и в ***. Неоснователно е и изтъкнатото
съображение, че подсъдимата не би си позволила да представи пред нотариус
процесното пълномощно, тъй като същото не може да породи правни последици,
поради това, че не е изрично за конкретния имот. На първо място свид.И. не е
длъжен да знае какво пълномощно е необходимо за прехвръляне на имота, а точно
пред него подсъдимата го е използвала. Същият е възприел единствено поради
заявеното с категоричност от подсъдимата, че проблем при прехвърляне на имота
няма има и тя е подкрепила това свое твърдение като му е показала пълномощното.
Именно обстоятелството, че пълномощното не е изрично, че не е истинско и че не
е имало дадено съгласие от съсобственика на имота – свид.Д. за продажбата му
обуславя и субективния елемент - намерението на подсъдимата изначално да
получи парите преди сделката, тъй като е знаела, че същата не може да бъде
сключена. В нито един разговор или среща със свид.И. подс.Н. не е заявявала, че
ще води преговори с другия съсобственик или че ще се опита да го убеди да
продадат имота, напротив твърдо е демонстрирала, че няма проблем за сключване
на сделката. Колкото до съжденията на адв.К., че подс.Н. би могла да прехвърли
половината имот с дарение, за което не се изисква съгласие на другия
съсобственик, съдът приЕ., че това е само хипотеза, която е неотносима към
конкретния казус, тъй като обявата за имота не е била за даряване на половината
имот, а за покупко-продажба на целия имот. Освен това разликата между дарение и
покупко-продажба е съществена имайки предвид какви са правата и задълженията на
страните по сделката. Дарението е едностранна и безвъзмездна сделка, а при
покупко-продажбата едната страна - продавача се задължава да прехвърли
собствеността върху недвижимия имот, а другата – купувача да плати цената за
този имот. Принципно ако подсъдимата беше извършила дарствен акт, то измама
нямаше да има поради причината, че пострадалата щеше да получи имота или част
от него, а не да бъде ощетена с определена сума, в резултат на несъстоялата се
сделка.
От заключението по
стоково-оценителната експертиза се установява, че левовата равностойност на
2900 евро към м.април 2012 г. е била 5671.91 лева.
От субективна страна
подсъдимата е действала виновно, при пряк умисъл и с користна цел, съзнавала е
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искала тяхното настъпване. Подсъдимата е предвиждала, че в
следствие на нейното въздействие върху измаменото лице, у него ще възникнат
неправилни представи. В същото време подсъдимата е целяла да набави за себе си
имотна облага, съзнавайки неизбежността на настъпилата имотна вреда за
пострадалата М.. Доказателства в тази насока са събраните в хода на
производството - показанията на пострадалата М., свид.И., И. и Д..
Предвид на изложеното съдът
квалифицира деянието,призна подсъдимата за виновна в извършване на
престъплението по чл.209,ал.1 от НК и я осъди.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приЕ., че подсъдимата П.П.Н. е осъществила
осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.316, във връзка с чл.308, ал.2, пр.2, алт.2-ра, във връзка
с ал.1 от НК за това, че през месец април 2012 година /неустановена дата/ в гр.Ловеч,
съзнателно се ползвала от неистински официален документ - нотариално
удостоверяване, peг.№1611/18.04.2012,
на подпис на пълномощно, на което бил придаден вид, че е извършено от Анна
Ценкова, нотариус район на действие PC- Ловеч, когато за самото му съставяне не може да й се търси
наказателна отговорност и деянието се изразило в представяне на документа пред Н.
***.
Настоящата инстанция приЕ.,
че подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние, като съзнателно се е ползвала от неистински официален документ - нотариално удостоверяване, peг.№1611/18.04.2012, на подпис на пълномощно, на което бил
придаден вид, че е извършено от Анна Ценкова, нотариус район на действие PC- Ловеч. По делото са налице безспорни
доказателства, от които се установява, че нотариус Анна Ценкова не е извършила
заверка на пълномощно рег.№1611/18.04.2012 г., както и че под този номер, но с
други дати/20.03.2012 г. л.36 от ДП/ е извършено удостоверяване на подпис в
декларация за отказ от наследство и заверка на пълномощно с упълномощител М.Л.Д.
за представителство пред банка ДСК клон Ловеч/09.07.2009 г. л.35 от ДП/. От
заключението по комплексната графическа и техническа експертиза се установява,
че подписът след упълномощител и нотариус в пълномощно с ***** г. не е положен
с химикална паста, а чрез използване на цветна копирна техника, както и че
отпечатъкът от кръгъл печат на нотариус Анна Ценкова №565 върху пълномощно с
рег.№1611/18.04.2012 г. не е положен с тампонно мастило, а чрез използване на
цветна копирна техника и цитираният отпечатък от кръгъл печат не е идентичен
със сравнителните образци от отпечатъци от кръгъл печат на нотариус Анна
Ценкова. В подкрепа на обвинението се явяват и показанията на свид.Д., който с
категоричност заявява, че не е подписвал това пълномощно и че е извършил
проверка при нотариуса и е установил, че не е заверено от нотариус Ценкова. Ето
защо съдът приЕ., че подс.Н. е знаела, че цитираното пълномощно е неистинско,
най-малко поради факта, че Д. не й е издавал друго пълномощно освен това за
представителство пред ДСК и въпреки това е използвала процесното пълномощно от
18.04.2012 г. , като го е представила на свид.И., за да докаже, че не
съществуват пречки за сключване на сделка покупко-продажба с недвижимия имот,
нейна собственост и на свид.Д., още повече, че подсъдимата е била наясно, че Д.
не е изявявал желание и съгласие за продажба на имота, дори напротив, заминал е
за Белгия, за да работи и осигури средства за завършване на строежа в имота им.
Без значение за процеса е обстоятелството, на което акцентира адв.К., къде се е
намирало въпросното пълномощно, в папка с документи, сред които и акта за
раждане на свид.Д.. Безспорно установено е, че подс.Н. не просто е показала и
впоследствие предала папката с документите на свид.И., а му е обърнала внимание
на пълномощното, именно за да остави у него впечетление, че няма пречка за продажбата
на имота, т.е. подсъдимата много добре е знаела за присъствието на пълномощното
сред документацията, както и че Д. не е съставил и подписал такова пълномощно,
респ. че то не е заверено от нотариус. Тъй като по делото не присъстват
доказателства за съставителството на документа, то обвинението е повдигнато
само за неговото използване от подсъдимата.
От субективна страна
подсъдимата е действала виновно, при пряк умисъл, съзнавала е общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е
искала тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от показанията на
свид.Д. и И..
Предвид на изложеното съдът
квалифицира деянието,призна подсъдимата за виновна в извършване на
престъплението по чл.316, във връзка с чл.308, ал.2, пр.2, алт.2-ра, във връзка
с ал.1 от НК от НК и я осъди.
От така установената
фактическа обстановка настоящата инстанция приЕ., че подсъдимата П.П.Н. е
осъществила осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава
на престъплението по чл.316, във връзка с чл.309, ал.1 от НК за това, че през месец април 2012 година
/неустановена дата/, в гр.Ловеч, съзнателно се ползвала от неистински частен
документ пълномощно от 18.04.2012г., на което бил придаден вид, че е съставено
от посочения като упълномощител М.Л.Д. ***, когато за самото му съставяне не
може да й се търси наказателна отговорност и деянието се изразило в представяне
на документа пред Н. ***.
Настоящата инстанция приЕ.,
че подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние, като съзнателно се е ползвала от неистински частен документ – пълномощно от 18.04.2012, на което бил придаден вид, че е съставен от М.Л.Д.. По делото са налице безспорни
доказателства, от които се установява, че свид.Д. не е съставял и подписвал
процесното пълномощно. От заключението по комплексната графическа и техническа
експертиза се установява, че подписът след упълномощител в пълномощно с *****
г. не е положен с химикална паста, а чрез използване на цветна копирна техника.
В подкрепа на обвинението се явяват и показанията на свид.Д., който с
категоричност заявява, че не е подписвал това пълномощно и че е извършил
проверка при нотариуса и е установил, че не е заверено от нотариус Ценкова. Ето
защо съдът приЕ., че подс.Н. е знаела, че цитираното пълномощно е неистинско,
най-малко поради факта, че Д. не й е издавал друго пълномощно освен това за
представителство пред ДСК и въпреки това е използвала процесното пълномощно от
18.04.2012 г. , като го е представила на свид.И., за да възприеме същият, че не
съществуват пречки за сключване на сделка покупко-продажба с недвижимия имот,
нейна собственост и на свид. Д., още повече, че подсъдимата е била наясно, че Д.
не е изявявал желание и съгласие за продажба на имота, дори напротив, заминал е
за Белгия, за да работи и осигури средства за завършване на строежа в имота им.
Подс.Н. не просто е показала и впоследствие предала папката с документите на
свид.И., а му е обърнала внимание на пълномощното, именно за да остави у него
впечетление, че няма пречка за продажбата на имота, т.е. подсъдимата много
добре е знаела за присъствието на пълномощното сред документацията, както и че Д.
не е съставил и подписал такова пълномощно. Тъй като по делото не присъстват
доказателства за съставителството на документа, то обвинението е повдигнато
само за неговото използване от подсъдимата.
От субективна страна
подсъдимата е действала виновно, при пряк умисъл, съзнавала е общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е
искала тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от показанията на
свид.Д. и И..
Предвид на изложеното съдът
квалифицира деянието,призна подсъдимата за виновна в извършване на
престъплението по чл.316, във връзка с чл.309, ал.1 от НК от НК и я осъди.
При определяне на вида и
размера на наказанието за престъплението по чл.209, ал.1 от НК настоящата
инстанция взе предвид като
отегчаващи вината обстоятелства начина на извършване на престъплението, че
подсъдимата е била осъждана към момента на извършване на деянието и че същото е
извършено в изпитателния срок на предходното й осъждане, а като смекчаващо
вината обстоятелство – частичното възстановяване на причинените щети на свид.М.,
поради което при условията на чл.54 от НК й наложи наказание 1 /една/ година
лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи
при първоначален общ режим. Липсата на многобройни или изключителни смекчаващи
вината обстоятелства препятства и възможността за приложението на чл.55 от НК.
При определяне на вида и
размера на наказанието за престъплението по чл.316, във връзка с чл.308, ал.2,
предл.2,алт.2, във връзка с ал.1 от НК настоящата инстанция взе предвид като отегчаващи вината
обстоятелства начина на извършване на престъплението, че подсъдимата е била
осъждана към момента на извършване на деянието и че същото е извършено в
изпитателния срок на предходното й осъждане, а като смекчаващо вината
обстоятелство – невисоката обществена опасност на деянието, поради което при
условията на чл.54 от НК й наложи наказание 6 /шест/ месеца лишаване от
свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален
общ режим. Съдът не приЕ. изложеното от адв.К., че случаят следва да се
квалифицира като маловажен, тъй като престъплението е формално, т.е. от него
няма как да произтекат вреди, за да се обсъжда въпроса за тяхната
незначителност, а от друга страна по делото не са налице доказателства и не са
ангажирани такива от защитата за наличието на смекчаващи вината обстоятелства,
с оглед на които случаят да представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Липсата на
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства препятства и
възможността за приложението на чл.55 от НК.
При определяне на вида и
размера на наказанието за престъплението по чл.316, във връзка с чл.309, ал.1 от НК настоящата инстанция взе предвид като отегчаващи вината обстоятелства начина на
извършване на престъплението, че подсъдимата е била осъждана към момента на
извършване на деянието и че същото е извършено в изпитателния срок на
предходното й осъждане, а като смекчаващо вината обстоятелство – невисоката
обществена опасност на деянието, поради което при условията на чл.54 от НК й
наложи наказание 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което на основание чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим. Съдът не приЕ.
изложеното от адв.К., че случаят следва да се квалифицира като маловажен, тъй
като престъплението е формално, т.е. от него няма как да произтекат вреди, за
да се обсъжда въпроса за тяхната незначителност, а от друга страна по делото не
са налице доказателства и не са ангажирани такива от защитата за наличието на
смекчаващи вината обстоятелства, с оглед на които случаят да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от този вид. Липсата на многобройни или изключителни смекчаващи
вината обстоятелства препятства и възможността за приложението на чл.55 от НК.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът
определи едно общо най-тежко наказание за трите престъпления от 1/една/ година
лишаване от свобода, което подс.Н. на основание чл.57, ал.1,т.3 от ЗИНЗС да
изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 68, ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение
наказанието по споразумение № 134/31.05.2011 г. по НОХД№ 766/2011г. на РС-Ловеч,
влязло в сила на 31.05.2011г. в размер на 4 /четири/ месеца лишаване от
свобода, като на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определи общ режим за
изтърпяването му.
Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената
опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Фактическата обстановка
приета за установена се изяснява от събраните в хода на досъдебното и съдебното
производство доказателства и от заключенията по реализираните експертизи.
Причини за извършване на
деянието съдът намира в стремежа на подсъдимата към лично облагодетелстване по
неправомерен начин.
В съответствие с чл.52,във
връзка с чл. 45 от 33Д, съдът уважи предявения граждански иск от Е. С.М. срещу
подсъдимата П.П.Н. за сумата от 2640,38 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от м.април 2012 г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 980 лева, като прие, че подсъдимата
с виновното си противоправно поведение е осъществила фактическия състав на
непозволеното увреждане, като причинила материални щети на пострадалата М.,
като между виновното и противоправно поведение на подсъдимата и настъпилия
вредоносен резултат има пряка причинна връзка. Съдът прие, че гражданският иск
за обезщетение за имуществени вреди е основателен и доказан до посочения размер
от 2640,38 лева, като съобрази писмените доказателства и депозираната от М.
молба от 27.09.2018 г. относно частичното възстановяване на причинената вреда и
заключението по стоково-оценителната експертиза и осъди подсъдимата Н. да
заплати на М. посочените суми, като отхвърли гр.иск за разликата до пълния
претендиран размер от 5671,91 лева, като неоснователен.
При този изход на процеса
съдът осъди подсъдимата П.П.Н. да заплати сумата от 170.80 лв. разноски по делото по
сметка на ОД на МВР –Ловеч, сумата от 240.00 лв. разноски по делото по сметка
на ЛРС, както и сумата от 105,62 лв. държавна такса върху уважения размер на
гр.иск по сметка на ЛРС.
Водим от горните съображения
съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :