№ 6
гр. Луковит, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря В.К.П.
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело
№ 20214320100745 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод подадена искова молба от „ЕОС М.“ ЕООД,
ЕИК ************ със седалище и адрес на управление: гр. С.,р.В.,ж.к.М.Д., ул. Р.П.-К.
№**, чрез пълномощника адвокат А.К. против А. С. А., ЕГН **********, с адрес в с.
Ъ.,ул.В.Л.№*, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК – с цена на иска 3662.72 лева.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 28.05.2018 г. в гр. Ловеч е сключен
Договор за потребителски паричен кредит PLUS-15999307, между „БНП П.П.Ф. ЕАД, в
качеството му на Кредитор и А. С. А. с ЕГН **********, в качеството му на
Кредитополучател. Кредиторът е одобрил и предоставил на длъжника кредит в размер на
4000 лева, от които: 4000 лева - размер на отпуснатия кредит за потребителски цели, 806.40
лв. - застрахователна премия и 140 лв. - такса ангажимент, а Кредитополучателят се е
задължил да възстанови получената в кредит сума по гореописания договор чрез 36 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 164.81 лева, първата от които дължима на 05.07.2018
г., а последната е с падежна дата 05.06.2021 г. Кредита е отпуснат при годишен процент на
разходите в размер на 20,98 % и при лихвен процент 16,66 %.
Твърди се, че всяка месечна вноска се състои в изплащане на част от задължението за
главница, застрахователна премия и договорна лихва. Кредитополучателят не е изпълнил
задълженията си плащане на месечните си вноски, съгласно договореното, поради което
към настоящия момент е налице дължим остатък, който е в общ размер на
Кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил
плащанията си. След преустановяване на плащанията остана непогасен и дължим остатък, в
общ размер на 3662.72 лева.
1
Твърди се, че на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 13.07.2020г. и приложенията към него между „БНП Париба Пърсънал Файненс"
ЕАД и „ЕОС М." ЕООД, задължението на А. С. А., произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-15999307 от 28.05.2018г., било изкупено от „ЕОС М."
ЕООД.
Твърди се, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите, до Длъжникът бе изпратено уведомление, че Кредитор спрямо
него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС М." ЕООД. Уведомлението е
изпратено на ответника по пощата с обратна разписка на посочения от него адрес, в
договора за кредит, а именно с. Ъ.,ул.В.Л.№*. Писмото, съдържащо уведомлението за
извършената цесия е получено лично от ответника А. А. на 13.09.2021 г.
Твърди се, че ищецът е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по
договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд гр.Червен бряг за издаване на Заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Образувано е частно гражданско дело № 614/2021г. по
описа на Районен съд гр.Луковит и е издадена Заповед за парично изпълнение. Срещу
издадената заповед ответникът А. С. А. е подал възражение. Това породило правния интерес
на ищеца да предяви иск за установяване на вземанията по Договор за потребителски
паричен кредит PLUS-15999307 от 28.05.2018 г., за сумата от 3662.72 лева.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът А. С. А. дължи на ищеца „ЕОС М." ЕООД, сумата от 3662.72 лева, от които
3244.90 лв. - главница, представляваща дължима и изискуема главница за периода от
05.05.2019 г. до 05.06.2021 г.; 390.12 лева - мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД, дължима за
периода от 05.05.2019г. до 13.03.2020 г., както и 27.27 лв. - остатък от заплатено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство по Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-15999307 от 28.05.2018г., претендирани неизпълнени задължения по посочения по-
горе договор, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски, също така и направените в заповедното
производство разноски.
Към исковата молба като писмени доказателства са приложени заверени копия от:
Пълномощни; Договор за потребителски паричен кредит PLUS-15999307 от 28.05.2018г. и
погасителен план към него; Потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл.
99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Търговски регистър за пререгистрация на „ЕОС М." ЕООД;
Удостоверение за актуално състояние на „Иванов и Денев - Адвокатско дружество";
Договор за прехвърляне на парични вземания (Цесия) от 13.07.2020г. и Приложение № 1;
Уведомление за цесия № 1138/13.08.21 г. и обратна разписка; Покана за доброволно
плащане № 1138/13.08.2021 г.;
Отправя се молба към настоящото дело да бъде изискано и приложено ч. гр. д. № 614/
2021 г. по описа на Районен съд гр. Луковит.
2
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника А. С. А. не е подаден отговор на
исковата молба.
В с.з. процесуалният представител на ищеца адв. А.К. излага становище, че съдът
следва да постанови решение при така направеното признание от ответната страна. Отправя
молба да бъдат съобразени направените плащания от ответника, след датата на подаване на
исковата молба, като се съобрази представеното писмено споразумение между страните.
Представя писмено становище, в което се сочат постъпилите суми по сметка на
ищеца от ответника: до подаването на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК са постъпили следните суми: 100 лева на 10.09.2021 г.; 150 лева на 11.10.2021
г.; 150 лева на 09.12.2021 г.; 150 лева на 11.01.2022 г.; 150 лева на 09.02.2022 г.; 150 лева на
09.03.2022 г.; 150 лева на 11.04.2022 г.; 150 лева на 16.05.2022 г. и 150 лева на 14.06.2022 г.
Сочи се, че две от посочените плащания са направени към датата на подаване на исковата
молба: 100 лева на 10.09.2021 г. и 150 лева на 11.10.2021 г.
В проведеното съдебно заседание, ответникът А. С. А., редовно призован, се явява
лично. Същата заяви категорично, че признава иска, като моли съдът да съобрази
заплатените от него до момента суми.
От представеното Споразумение за разсрочване на парично задължение сключено
между страните на 18.10.2021 г. се установява, че задълженията на длъжника произтичащи
от процесния Договор за потребителски паричен кредит PLUS-15999307 от 28.05.2018г.,
цедирани от цедента „БНП П.П.Ф. С.А.“ ЕАД, в качеството му на първоначален кредитор,
на цесионера „ЕОС М.“ ЕООД с Договор за прехвърляне на парични вземания (Цесия) от
13.07.2020г. са в размер на 3 737.72 лева.
В подкрепа на заявеното от страните са представени седемнадесет броя разписки за
сторени плащания чрез системата Изи Пей извършени от длъжника.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1 и чл. 86 от ЗЗД и същият е допустим.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил искане, в
случай, че бъде направено признание на исковата претенция от страна на ответника, съдът
да постанови решение при признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК
Ответникът А. С. А. е направил признание на предявения против него иск и моли
съда да съобрази заплатените от него до момента суми при постановяване на решението.
Между страните не е налице спор, че в производството по ч. гр. д. № 614/ 2021 г. на
Районен съд - Луковит, на 08.10.2021 г. е издадена Заповед № 412 за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „ЕОС М.“ ЕООД срещу длъжника А. С. А., за сумите:
3 244.90 /три хиляди двеста четиридесет и четири лева и 90 стотинки/ лева - главница,
представляваща неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски паричен
3
кредит PLUS-15999307 от 28.05.2018г., ведно със законна лихва от 01.10.2021г. до
изплащане на вземането; 390.12 /триста и деветдесет лева и 12 стотинки/ лева - договорна
лихва от 05.05.2019г. до 13.03.2020 г., както и 252.70 лева /двеста петдесет и два лева и 70
стотинки/ - разноски, от които държавна такса 72,70 лева и адвокатско възнаграждение
180,00 лева. В изпълнение на чл. 6 от ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020г., обн. ДВ. бр.28 от 24 Март 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.34 от 9 Април 2020г.,
доп. ДВ. бр.38 от 24 Април 2020г., през периода от 13.03.2020г. до 15.07.20201. по договора
за кредит не са начислявани лихви за забава и неустойки.
От представеното Споразумение за разсрочване на парично задължение
сключено между страните на 18.10.2021 г. се установява, че задълженията на ответника към
ищеца „ЕОС М.“ ЕООД в размер на 3 737.72 лева произтичат от процесния Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-15999307 от 28.05.2018г., но така също той има
задължение към ищеца и по Договор за кредит от 07.12.2015 г. в размер на 2 913.86 лева.
Или общото му задължение на ответника към ищеца е в размер на 6 651.58 лева.
От представените писмени доказателства - седемнадесет броя разписки за сторени
плащания чрез системата Изи Пей извършени от ответника се установява, че същият е
превеждал суми по сметка на ищеца за погасяване на общото му задължение по двата
договора за кредит цитирани по-горе.
Ето защо следва да бъде прието становището на процесуалния представител на
ищеца, че по процесния Договор за потребителски паричен кредит PLUS-15999307 от
28.05.2018г. ответникът е заплатил следните суми: към датата на подаване на исковата
молба: 100 лева на 10.09.2021 г. и 150 лева на 11.10.2021 г., както и 150 лева на 09.12.2021
г.; 150 лева на 11.01.2022 г.; 150 лева на 09.02.2022 г.; 150 лева на 09.03.2022 г.; 150 лева на
11.04.2022 г.; 150 лева на 16.05.2022 г. и 150 лева на 14.06.2022 г. Сочи се, че две от
посочените плащания са направени към датата на подаване на исковата молба: 100 лева на
10.09.2021 г. и 150 лева на 11.10.2021 г.
Съдът приема, че във връзка със сключеното споразумение за разсрочване на
паричното си задължение, ответникът е направил плащания в размер на 1 300 лева за
погасяване на задължението си по процесния договор, като по делото няма данни с
изплатената сума, каква част от главното и акцесорно вземания са погасени от ответника.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда
да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на
иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК, тъй като ответникът е направил изявление, че признава
иска. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната
може да се разпорежда.
4
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявеният иск е
основателен, при което следва да се признание за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и че е заплатил сумата от
1 300 лева за погасяване на тези задължения, във връзка със сключеното на 18.10.2021 г.
между страните Споразумение за разсрочване на парично задължение в размер на 3 737.72
лева произтичащо от процесния Договор за потребителски паричен кредит PLUS-15999307
от 28.05.2018г.
На основание ТР № 4/ 16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при пълно или частично
уважаване на искове с правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне за
разноските на заявителя по заповедното производство с осъдителен диспозитив.
В хода на заповедното производство по ч. гр. д. 614/ 2021 г. на Районен съд - Луковит
на ищеца като заявител са присъди като разноски – 72.70 лв. заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение от 180.00 лева – или общо 252.70 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцовото
дружество и направените разноски по исковото производство в размер на 72.70 лв.
заплатена държавна такса и 27.27 лв. остатък от заплатено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство – или общо 99.97 лева.
С оглед изложеното, съдът постановява настоящото решение при признание на иска,
като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът А.
С. А., ЕГН **********, с адрес в с. Ъ.,ул.В.Л.№*, има задължения към ищеца „ЕОС М.“
ЕООД, ЕИК ************ със седалище и адрес на управление: гр. С.,р.В.,ж.к.М.Д., ул.
Р.П.-К.№**, за сумите: 3 244.90 /три хиляди двеста четиридесет и четири лева и 90
стотинки/ лева - главница, представляваща неизпълнение на парично задължение по договор
за потребителски паричен кредит PLUS-15999307 от 28.05.2018г., ведно със законна лихва
от 01.10.2021г. до изплащане на вземането; 390.12 /триста и деветдесет лева и 12 стотинки/
лева - договорна лихва от 05.05.2019г. до 13.03.2020 г., както и че ответникът е заплатил
сумата от 1 300 /хиляда и триста/ лева за погасяване на описаните задължения, във връзка
със сключеното на 18.10.2021 г. между страните Споразумение за разсрочване на парично
задължение в размер на 3 737.72 лева, произтичащо от процесния Договор за потребителски
паричен кредит PLUS-15999307 от 28.05.2018г.
ОСЪЖДА А. С. А., с горепосочената самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС М.“
ЕООД, ЕИК ************ сумата 99.97 лева разноски по делото, както и сумата 252.70 лева
разноски по ч. гр. д. № 614/ 2021 г. по описа на Районен съд - Луковит.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Ловешкия окръжен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
6