РЕШЕНИЕ
№ 93/27.6.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Девня, 27.06.2018
г.
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН
НИКОЛОВ
при
протоколист Н. Х.,
като разгледа докладваното НАХД № 177/2018 г. по описа на РС Девня,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на ЕТ „ЩИЛ – Я. И.”, представляван от Я. Н. И., против Наказателно
постановление № 03-008513 от 23.08.2017 г, издадено от Директора на Дирекция
”Инспекция по труда” - гр.В., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 600 лева.
Жалбоподателят обжалва наказателното постановление, като
счита същото за незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди,
че не е наемал работници за беритбата на сливи от собствената му овощна
градина, а поради слабата реколта е пуснал хората от с.Б. да си наберат
безплатно сливи за компот и ракия. Твърди, че
не е сключвал трудови договори с лицата,
които по време на проверката на ”Инспекция по труда” – В. са се намирали в овощната му градина и
никога не е имал трудови правоотношения с тях. Жалбоподателят е редовно призован
за с.з.; явява се лично и се представлява от адв.П.Д. ***. Процесуалният
представител на жалбоподателя също моли съда атакуваното НП да бъде отменено,
като твърди, че лицата, които са се намирали в градината на въззивника, не са
били наети по трудово правоотношение, а са се намирали там, за да си наберат
сливи за лични нужди.
Административно-наказващият орган, редовно призован, се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата като
неоснователна. В хода на съдебните прения по същество процесуалният
представител на ”Инспекция по труда” – В. изразява становище, че атакуваното НП
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна – ДРП, редовно призована, не изпраща представител, не
ангажира становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства
– поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 04.08.2017г. служители при ”Инспекция по труда” – В. извършили проверка
по спазване на трудовото законодателство в с.Б., общ.В., месност „Л.”, където
се намирала овощна градина /сливова/, собственост на въззивника – ЕТ „ЩИЛ-Я. И.”.
При пристигане на място служителите установили група лица, които беряли сливи в
градината. Едно от лицата било В. В. И.. Преценили, че същата се намира в
трудови правоотношения с въззивника и тъй като липсвал сключен писмен трудов
договор, св.Н.И.И. - инспектор при Дирекция ”Инспекция по труда” - Варна приел,
че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.62 ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл. 61
ал.1 от КТ. Актът бил връчен на Я. Н. И. и подписан от него без възражения. Въз
основа на издадения акт за установяване на административно нарушение било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което административно –
наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта, квалифицирал
е деянието като нарушение и наложил на нарушителя предвидената в разпоредбата
на чл.414 ал.3 КТ имуществена санкция в размер малко над минималния предвиден -
1600 лв.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и
писмените доказателства, приложени към административно–наказателната преписка. Същите са непротиворечиви и,
анализирани в своята съвкупност, не налагат различни изводи. Приетата за
установена фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и
правилността му, съдът прави следните правни
изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез правния
си интерес лице, поради което е приета от съда като допустима.
Относно
компетентният орган:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен по смисъла на чл.416 ал.5 от КТ орган – ръководителя на
съответния контролен орган.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд
констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Относно
материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания
административен акт:
Настоящият
съдебен състав счита, че в хода на административно-наказателното производство,
не са събрани достатъчно безспорни и категорични доказателства, че
жалбоподателят е имал качеството на работодател по отношение на В. В. И. и не е
изпълнил задължението си да сключи трудов договор с нея, въпреки че тя е
престирала труд в негова полза. В хода на съдебното следствие И. е разпитана в
качеството на свидетел и твърди, че никога не е имала трудови правоотношения с
Я. И. и на конкретната дата - 04.08.2017 г се е намирала в овощната градина на Я.
И. в с.Б. заедно с други лица от селото с негово съгласие да си наберат
безвъзмездно сливи за домашни нужди. В хода на извършената проверка от
служители при „Инспекция по труда“ – В. в градината на въззивника не са
установени кантари и превозни средства, в които да се претеглят, изкупуват и
транспортират набраните сливи, което потвърждава тезата на въззивника, че лицето
В. В. И., намираща се в градината, не е била наета да извършва работа срещу заплащане,
без да има сключен писмен трудов договор за това, а се е намирала в градината,
за да набере безвъзмездно плодове за лични нужди. Съдът счита, че нито в хода
на АНП, нито в съдебното следствие са събрани достатъчно ясни и категорични
доказателства относно твърдението на АНО, че въззивникът и св.В. И. са се
намирали в трудови правоотношения и И. е престирала труд в полза на въззивника,
без да има за това сключен писмен договор. При така установените факти съдът
счита, че не са налице доказателства за наличие на трудови правоотношения между
св.В. И. и въззивника, поради което атакуваното НП се явява незаконосъбразно.
С оглед гореизложеното съдът счита,
че атакуванато НП е издадено при нарушение на материалния закон, страда от пороци
и следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 изр.1
пр.3 от 3АНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление № 03-008513/23.08.2017 г, издадено от Директора на Дирекция
”Инспекция по труда” гр.В., с което на жалбоподателя ЕТ „Щил – Я.И.”, представляван от Я. Н. И. за нарушение на чл.62 ал.1 вр.
чл.1, ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от
Кодекса на труда е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 1 600 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред
Административен В. в 14-дневен срок от
съобщаването до страните.
След влизане
в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне
по компетентност на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – В..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: