Р Е Ш Е Н И Е
№ 337 28.02.2018 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 3265 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от И.Б.П. ЕГН **********, чрез процесуален представител: адвокат З.К.К., съдебен адрес: ***, против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” №2, в която посочва, че предявява иск на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за причинени материални и нематериални вреди от воденето против него наказателно производство: ДП № 38/2011 по описа на ТЗ на „БОП” – град Бургас /вх.№ 2942/2011година и ДП № 345/2011 година по описа на Окръжна прокуратура – Бургас, прекратено с Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 01.06.2011 година изх. № 2942/2011 година/04.06.2012 година. С цитираното постановление се прекратява частично предявеното обвинение спрямо И.Б.П. за извършено престъпление по чл. 321, ал.3, т.2 вр. ал.2, вр. чл.93, т.20 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. Постъпили са молби - уточнения съгласно разпореждане от 12.05.2017 година и разпореждане от 30.05.2017 година, в които ищецът уточнява предявения иск, като посочва, че наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето. В молба - уточнение ищецът е посочил и размерите на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди както следва: сумата 500 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар по ДП № 345/2011 година по описа на Окръжна прокуратура – Бургас/ ДП №38/2011 година по описа на ТЗ – „БОП” при ОД МВР – Бургас и сумата 9 400 лева, представляваща неимуществени вреди за причинени болки и страдания, като размерът на задължението е формиран по 100 лева на ден за 94 денонощия престой в ареста на Областно звено „Следствени арести” – град Бургас от 01.11.2011 година. Ищецът е посочил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба и приложенията ответникът Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при Районна прокуратура – град Бургас, е дал писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и по размер. Счита същите за неоснователни и недоказани поради което моли претенциите да бъдат оставени без уважение за което излага следните съображения:
Ответникът излага, че при лично запознаване с гражданското дело е видно,
че адв. К. е приложил пълномощно подписано от И.Б.П. да го представлява в
настоящото гражданско производство, но не са конкретизирани търпените болки и
страдания.
Претенциите на ищеца за претърпени неимуществени вреди, са
неоснователни и недоказани. Постановлението, с което наказателното производство
срещу него е прекратено може да бъде основание за водене на гражданско дело, с
което да се търси обезщетение, ако постановлението е влязло в сила. Ответникът
счита, че от приложените писмени доказателства не може да се направи такъв
извод.
Излага доводи, че няма приложени доказателства
спрямо ищеца И.П. от Прокуратурата да са извършени или да са постановени да
бъдат извършени действия, унижаващи човешкото достойнство, тъй като по всички
наказателни производства въобще, Прокуратурата се ръководи не само от законите
свързани с Наказателното право и Наказателния процес, а също така от
Конституцията, който е върховен закон в Република България, съблюдавайки
основния принцип залегнал в чл. 29 да не се извършват действия и да не се
изразява отношение унижаващо личността на гражданите, както и ратифицираните,
обнародвани и влезли в сила международни договори, които са част от вътрешното
право на страната, включително и КЗПЧОС.
Ответникът излага още, че предявената претенция от
9 400 лева е завишена, не е съобразена с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика. При определяне размера
на обезщетение за неимуществени вреди съдът съобразява негативните последици
върху личността и психиката на лицето, срещу което е упражнена наказателната
репресия, отражението, което същата е дала върху семейния и приятелския му
кръг, сред колегите и обществото, като се вземат предвид и продължителността на
воденото производство, постановените ограничения, в хода на същото, взетата
мярка за неотклонение.
Отделно от това ответникът посочва, че както вече е изложено не може да се направи извод,
че същото не е приключило в разумен срок. Няма приложени доказателства
подкрепящи твърденията на ищеца, че му е била наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража”, нито за нейната продължителност, която ищецът е
определил като 94 денонощия.Видно от писмените доказателства има само такива за
мярката „Подписка”, която е възможно най - леката мярка за неотклонение.
Счита, че не може да се направи категоричен и
единствено възможен извод, относно твърденията на ищеца, че бил претърпял болки
и страдания и че те са пряка и непосредствена последица от конкретната дейност
на Прокуратурата, свързана с това дело.
Ответникът Прокуратурата на Република България
моли съда да отхвърли претенциите на И.Б.П. и за имуществени вреди в размер на
500 лева адвокатски хонорар. Излага
довод, че няма приложен договор за правна помощ като доказателство относно размер и начин на заплащане
на адвокатския хонорар, както и доказателства за реално осъществена адвокатска
помощ. Съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6 / 2012 г. разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, само когато страната действително е
заплатила възнаграждението. Следва в договора за правна помощ да е отбелязан
начина на плащане - по банков път, като задължително се представят
доказателства за извършения превод или в брой, като в този случай записването
за направеното плащане в самия договор за правна помощ е достатъчно и има
силата на разписка. В настоящия случай, няма приложени писмени доказателства за
ползвана платена правна защита и плащане на същата, поради което счита, че
претенцията е недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Предвид така изложените съображения ответникът
моли съда да отхвърлите изцяло, претенциите на ищеца като неоснователни и
недоказани.
В случай, че съдът счете претенциите за
основателни и реши, че следва да му бъде присъдено обезщетение, отправя искане
да бъдат определени в минималните размери.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск.
Сочи доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да го уважи.
В съдебно заседание ответникът Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор от Районна прокуратура – Бургас, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска.
Материално правната квалификация на иска е чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда, при: обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява
следната фактическа обстановка:
С постановление за привличане на
обвиняем от 02.11.2011 година И.Б.П. е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 321, ал.3, т.2 вр. ал.2, вр. т.93, т.20, вр. чл.214, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.213а, ал.3, т.3 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода
от три до десет години. На същата дата ищецът е разпитан като обвиняем в
присъствието на адвокат З.К.. С постановление за задържане на обвиняем за 72
часа от 02.11.2011 година е задържан в Областно звено „Следствени арести“. От
същата дата е Заповед за задържане на лице по отношение на ищеца.
С определение от 03.11.2011
година по ЧНД №1605 по описа на Окръжен съд – Бургас за 2011 година, съдът е
взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо ищеца и други лица. С
определение от 20.11.2011 година по ВДНЧ №281 по описа на Апелативен съд –
Бургас за 2011 година съдът е потвърдил посоченото определение на Окръжен съд –
Бургас в частта относно взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
отношение на И.Б.П..
С постановление за частично
прекратяване на наказателно производство от 20.12.2012 година на прокурор при
Окръжна прокуратура – Бургас на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1,
т.1 от НПК е прекратено частично предявеното обвинение по досъдебно
производство №38/2011 година по описа на ТЗ „БОП“ срещу привлечени като обвиняеми
лица, сред които и ищеца И.Б.П. за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.2
вр. ал.2, вр. т.93, т.20, вр. чл.214, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.3 от НК поради липса на престъпление на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. С
посоченото постановление е отменена взетата по отношение на обвиняемия – ищец в
настоящото производство мярка за неотклонение „подписка“. С посочения прокурорски акт делото е
изпратено на Районна прокуратура – Бургас за произнасяне по отношение на
налични данни за престъпление по чл.144, ал.3, чл.261 и чл.330, ал.1 от НК. Посочено
е, че постановлението може да бъде обжалвано в седемдневен срок от получаване
на препис преди Бургаски окръжен съд. Постановлението е връчено на ищеца на
03.01.2013 година, видно от известието за доставяне приложени към ДП №38/2011
година по описа на ТЗ „БОП“. По делото липсват доказателства посоченото
постановление да е обжалвано. При това положение възражението на процесуалния
представител на ответника е неоснователно.
Видно от приетото като писмено
доказателство удостоверение, издадено от Министерство на правосъдието, Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ Затвор Бургас, ищецът И.Б.П. е бил с
наложена мярка „задържане под стража“ в „Арести“ към ОС „ИН“ град Бургас, за периода от 02.11.2011
година до 08.02.2012 година с Постановление № 2924/2011 година от 02.11.2011
година на Окръжна прокуратура – Бургас по ДП №38/2011 година по описа на ТЗ
„БОП“.
От удостоверение № 7011 от
08.06.2017 година, издадено от Прокуратурата на Република България, Окръжна
прокуратура – Бургас, се установява, че срещу ищеца няма образувани и
неприключени наказателни производства и повдигнати обвинения за престъпления от
общ характер. Удостоверението е издадено след извършена проверка в
Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България и
Единната информационна система за противодействие с престъпността и се издава
да послужи пред Районен съд – Бургас по настоящото дело.
От приетата като писмено
доказателство справка за съдимост се установява, че ищецът е реабилитиран на
основание чл. 87 от НК с определение
№127 от 07.06.2017 година по НЧД
№ 398/2017 година на Окръжен съд – Бургас, влязло в сила на 15.06.2017 година.
Относно установяването на
неимуществените вреди, които ищецът твърди, че е претърпял в резултата на
наложената мярка „задържане под стража“ са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля
Б.Б.П., *** на ищеца, се установява, че докато той бил в ареста поведението му
било променено. Бил унил, затворен в себе си, според свидетеля депресиран,
понякога дори не искал да излиза на свиждане. По –късно си признал, че не се
чувства психически добре. Преди да бъде наложена мярката за неотклонение
„задържане под стража“ бил много контактна личност, а впоследствие се променил.
Всички виждали промяната в него. Не искал да излиза, приятелите му се
отдръпнали от него, останали малко от тях. Докато бил в ареста се страхувал, че
може да бъде осъден отново, тъй като преди това бил лежал в затвора. Това
състояние продължило доста дълго време. На
свидетелят не е известно брат му да е търсил помощ от психолог.
Показанията на свидетеля Д.В. Ф.,
*** на ищеца от години, са също за това, че той бил много контактен. Излага, че
с течение на годините това задържане в ареста му дало отражение и той не е същия човек – затворил се в себе
си, не бил общителен, не му се занимавало с никой, отбягвал хората.
Показанията на свидетелите са
непротиворечиви, кореспондират помежду си поради което съдът приема, че по
отношение на тях могат да бъдат формирани изводите му.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост В случаите, когато се определя обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ следва да се имат предвид и Постановление №4 от 23.12.1968 година на Пленума на Върховен съгласно /т. II./, съгласно което понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства са обсъждани и в съдебната практика.
В конкретния случай, настоящият състав приема, че следва да бъде взето предвид, че престъплението за което е бил привлечен като обвиняем ищеца се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години, срокът за който е наложена мярката е деветдесет и осем дни, което е било несъмнено източник на негативни изживявания за ищеца, понастоящем реабилитиран, още повече, че се е страхувал да не бъде осъден, отразило се е на неговата психика, като той се е отдръпнал от приятелите си и другите си близки хора и търпи негативните последици от това и към настоящия момент. От друга страна настоящият състав взе предвид, че не се е наложило да търси лекарска помощ в резултат на престоя в ареста, както и няма данни повдигнатото обвинение да е станало известно на неопределен кръг лица. Посочените по – горе неимуществени вреди са в пряка причинно – следствена връзка с дейността на ответника. При това положение настоящият състав приема, че справедливото обезщетение следва да бъде определено в размер на 3 500 лева за неимуществените вреди. До пълния предявен размер от 9 400 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на основателността на иска за имуществени вреди се установява следната фактическа обстановка:
От приложения
към ДП №38/2011 година по
описа на ТЗ „БОП“ препис на договор за правна защита и съдействие /лист 20, том
I/ се
установява, че между И.Б.П. и адвокат З.К. е сключен договор с това съдържание
и е платено възнаграждение е в размер на 500 лева. При това положение искът за
обезщетяване на имуществени вреди е основателен до пълния предявен размер.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че липсват данни
възнаграждението да е платено.
С горните мотиви следва да бъде
постановено решение, с което ответникът Прокуратура на Република
България да бъде осъдена да плати на ищеца И.Б.П. сумата 3 500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от водено против него наказателно производство ДП №38/2011 година по описа на ТЗ „БОП“,
прекратено частично с постановление от 20.12.2012 година на Прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас,
сумата 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултат на водено против него наказателно производство ДП №38/2011 година по описа на ТЗ „БОП“,
прекратено частично с постановление от 20.12.2012 година на Прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, в
размер на платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. До
пълния предявен размер на иска за обезщетение за неимуществени вреди
претенцията следва да бъде отхвърлена.
При този изход от спора и
съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски,
направени от ищеца по водене на делото, които съгласно списъка на разноските по
чл.80 от ГПК и приложените доказателства са в общ размер 610 лева, от които
сумата 10,00 лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд
държавна такса и сумата 600 лева, представляваща платено възнаграждение за един
адвокат по договор за правна защита и
съдействие. Съответно на уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца
разноски в общ размер от 246,46 лева. За разликата до пълния предявен размер
претенцията следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратура на Република
България, гр.София, бул.”Витоша” № 2, да плати на И.Б.П. ЕГН **********, чрез
процесуален представител: адвокат З.К.К., съдебен адрес: ***, сумата
3 500 лева /три хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от водено против него наказателно производство ДП №38/2011 година по описа на ТЗ „БОП“,
прекратено частично с постановление от 20.12.2012 година на Прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас,
сумата 500 лева /петстотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, претърпени в резултат на водено против него наказателно производство
ДП №38/2011 година по описа на ТЗ „БОП“,
прекратено частично с постановление от 20.12.2012 година на Прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, в
размер на платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие,
както и сумата 246,46 лева /двеста четиридесет и шест лева, четиридесет и шест
стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на настоящото дело, съответно на уважената част
от исковете.
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от И.Б.П. ЕГН **********,
чрез процесуален представител: адвокат З.К.К., съдебен адрес: ***, за осъждане
на Прокуратура на Република България, гр.София, бул.”Витоша” № 2, да му плати
обезщетение за неимуществени вреди на водено против него наказателно производство ДП №38/2011 година по описа на ТЗ „БОП“,
прекратено частично с постановление от 20.12.2012 година на Прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас,в
размер разликата между присъдената на това основание сума в размер 3 500
лева /три хиляди и петстотин лева/ до претендираната сума от 9 400 лева
/девет хиляди и четиристотин лева/, както и претенцията за присъждане на
разноски в размер разликата между присъдената на това основание сума от 246,46 лева /двеста четиридесет
и шест лева, четиридесет и шест стотинки/ до претендираната сума в размер на
610 лева /шестстотин и десет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД